№ 13337
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110135501 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т..” ЕАД е предявило срещу Т. С. М. и Р. Г. М. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните
суми при условията на солидарност: 104, 86 лв., представляваща стойност на потребена
топлинна енергия през периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. в имот с абонатен номер ...,
представляващ гараж № 14, находящ се в гр. София, общ. „С..“, ул. „П..“ № .. вх. В, ведно
със законната лихва от 28.02.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното им изплащане, сумата от .. 06 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. –
09.02.2023 г., сумата от 35, 16 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 28.02.2023 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 6, 01 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 05.03.2020 г. – 09.02.2023 г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.03.2023 г. по ч.гр.д. № 10762/2023 г. по описа на
СРС, 151 състав, поправена с разпореждане от 05.07.2024 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение.
1
Ответниците оспорват предявените искове, като поддържат, че са собственици на
друг гараж с номер .. различен от този, за който ответникът служебно е открил партида.
Посочват, че гараж номер 14 се намира във вход „Б“ на сградата, в който се намира и
апартамент № .. до който се адресират изпращаните фактури за топлинна енергия. Обръща
внимание, че съгласно приложеното по делото писмо № ..03.06.2015 г. са посочени три входа
на сградата, като за втория вход, в който се намират апартаментът на ответниците и гараж №
.. няма отразена промяна по отношение на обект гараж № .. а освен това в писмото не се
посочват абонатни номера са обектите, поради което не може да се установи кой обект към
кое жилище се е отнасял преди промяната на номерацията и съответно кое лице следва да
отговаря за обекта по новата номерация. Изложени са и съображения за наличието на
разделна отговорност, тъй като се претендират суми за нежилищен обект. Направено е
възражение за изтекла погасителна давност по отношение част от претендираните суми.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т..с” ЕООД с молба от 15.03.2024 г. е
взело становище, че исковете са основателни и че дяловото разпределение в процесния имот
е било извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасила претендираното вземане.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че
са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на
погасителната давност.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По делото са приети два преписа от нотариален акт №... от 17.03.1994 г. (л. 15 и л.
113), с който ответниците Р. М. и Т. М. са придобили правото на собственост върху следния
недвижим имот – гараж № .. находящ се в сградата на ЖСК „Д..“, вход Б, ул. „П..“ № .. като
при описанието на съседите е посочено стълбище „вход Б“.
Приети са и декларация от 27.02.2002 г. (л. 23) от упълномощено лице на етажната
собственост, находяща се в гр. София, ул. „П..“ № .. вх. А и Б във връзка с вземане на
решение от етажните собственици за сключване на договор с „Т..с“ ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за топлинна енергия и топла вода и изготвяне на обща и индивидуални сметки,
към която е приложен протокол от общо събрание на етажните собственици от 17.05.2002 г.
(л. 22), в който етажната собственост е описана отново с вх. А и Б, както и договорът с
третото лице-помагач, в който етажната собственост е описана по същия начин.
Съгласно писмо № ..03.06.2015 г. от „Т..“ ЕАД до пълномощника на процесната
сграда относно промяна в номерацията на апартаменти в сградата след извършена проверка
на първична документация на сградата и подписан констативен протокол в сградата има три
входа, като за вход 3 е посочено, че номерацията се променя от „апартамент № 14“ в „гараж
№ 14“.
Като взе предвид описаните писмени доказателства и изричното възражение от
страна на ответниците, съдът намира, че по делото не е доказано при условията на пълно и
2
главно доказване, че обектът, за който при ответника е открита партида с абонатен номер ... е
гаражът с номер .. на който ответниците са собственици съгласно приложения по делото
нотариален акт. На първо място, във всички посочени по-горе документи, с изключение на
изготвеното от ищеца писмо от 2015 г., е посочено, че сградата, находяща се на ул. „П..“ №...
е с два входа – вх. А и вх. Б. Така е описана тя от самото общо събрание на етажните
собственици, както и в договора, сключен с третото лице-помагач. Съгласно нотариалния
акт и в двата приети по делото преписи ответниците са придобили право на собственост
върху гараж № .. който се намира във вход „Б“, през 1994 г. В писмото на „Т..“ ЕАД от 2015 г.
е променена номерацията на апартамент № .. който е променен на гараж № 14 и то във вход
3, а очевидно съгласно нотариалния акт още през 1994 г. е имало обект гараж № .. но във вх.
Б, поради което и при липсата на други доказателства за идентичност, съдът не приема за
установено по делото промяната на номерацията, извършена с писмото от 2015 г., да се
отнася до придобития от ответниците гараж. В тази връзка следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че по делото не е изяснено по каква причина в писмото на ищеца от 2015 г.
се появява трети вход в процесната сграда, който не е посочен в останалите приети
документи.
В допълнение, по делото липсват документи, от които да се направи извод, че
процесната партида с номер ... е била открита именно за закупения от ответниците с
нотариалния акт от 1994 г. гараж, като съмнение относно идентичността на имотите се
поражда и поради констатираното по-горе несъответствие в броя на входовете на сградата.
Не е представено заявление за откриване на партида, в което имотът да е описан, за да се
направи несъмнена връзка между партидата и имота, още повече, че видно от приетите
фактури, партидата се води за гараж, находящ се във вх. 3, а ответниците са закупили гараж
във вх. Б, като съгласно документите от проведеното общо събрание на етажните
собственици сградата е само с два входа.
По изложените съображения съдът приема, че по делото не е установено при
условията на пълно и главно доказване, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по
отношение имота, за който при ищеца се води партида с абонатен номер ..., което е
достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ответниците не са направили разноски в двете производства, които да им бъдат присъдени.
В полза на процесуалния представител на ответника Т. М. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 400 лв. за осъществената безплатна защита
по делото, както и в полза на процесуалния представител на ответницата Р. М. също на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва също да се присъди сумата от 400 лв. за осъществената
безплатна защита по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”..” № .., срещу Т. С. М., ЕГН **********, и Р. Г. М., ЕГН **********, двамата
с адрес: гр. София, ул. „П..“ № .. вх. Б, ет. 4, ап. .. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност
следните суми: 104, 86 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през
периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. в имот с абонатен номер ..., представляващ гараж №
3
14, находящ се в гр. София, общ. „С..“, ул. „П..“ № .. вх. В, ведно със законната лихва от
28.02.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното им
изплащане, сумата от .. 06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 09.02.2023 г., сумата
от 35, 16 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за
периода м.01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.02.2023 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 6, 01 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 05.03.2020 г. – 09.02.2023 г., за които суми е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.03.2023 г. по ч.гр.д. № 10762/2023 г. по описа на СРС,
151 състав, поправена с разпореждане от 05.07.2024 г.
ОСЪЖДА „Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”..”
№ .., да заплати на адв. Р. К. Р., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от
400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”..”
№ .., да заплати на адв. В В Т, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от
400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т..с” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4