Решение по дело №9695/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 666
Дата: 30 януари 2018 г. (в сила от 12 март 2019 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20151100109695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                                          Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                  гр.София, 30.01.2018 г.

 

                        В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и  седемнадесета година в състав:

 

 

Председател: Росен Димитров

 

 

при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 9695 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

Предявен е иск с правно основание чл.274,ал.1,т.1,предложение първо КЗ/отм./.

Ищецът  З. “Л.И.” АД, *** чрез своя процесуален представител твърди , че е изплатил поотделно на Ц.К.К.и на И.К.К.по 35 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща К.И. К.,починал при ПТП на 26.07.2010 год.

Според ищцовото дружество вина за настъпване на катастрофата и съответно смъртта на К.К.носи   В.И.Х. - ответник по делото, който  е управлявал МПС застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” в З. “Л.И.” АД и е причинил катастрофата нарушавайки ЗДвП  и след употреба на алкохол, поради което ищецът претендира възстановяване на платеното обезщетение ведно със законната лихва върху него от датата на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и разноските по делото.

  ответникът В.И.Х. чрез особения му представител адв.П.Г.Ч. оспорва иска с твърдения, че на първо място не е доказано наличие на застрахователно правоотношение на ищцовото дружество с автомобила участвал в ПТП-то и на второ място не е установено категорично,че ответникът е управлявал автомобила след употреба на алкохол.Оспорва и размера на претенцията,с оглед възражението,че пострадалия К.И. К.сам е допринесъл за вредоносния резултат,тъй като се е возел в автомобил управляван от водач,който е употребил алкохол и поради това,че е бил без поставен предпазен колан.

Доказателствата по делото са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На  26.07.2010 год. в тъмната част от денонощието на Ботевградско шосе в района на ляв завой на кръстовището с раЗ.лона за гр. Елин Пелин е настъпило ПТП при което движещия се със скорост на движение 95 км/ч. посока от гр. София към Горни Богоров автобус Смит Меркуриосс д.к. № *********управляван от В.И.Х. е продължил движението си в права посока и е напуснал платното за движение в дясно, е навлязъл в затревена зона извън пътя,където се е преобърнал. При ПТП-то е загинал на място пътника в автобуса К.И. К..

От споразумение от 04.11.2011г. на Софийски градски съд 4 НО 2 -ри състав по НОХД № 3464/2011г., се установява, че вина за ПТП-то носи водача на автобуса В.И.Х.. Водачът е нарушил чл.5,ал.2,т.3,чл.20,ал.2 от ЗДвП,като е прието,че е управлявал МПС-то с концентрация на алкохол в кръвта от 2.53 промила.

Установено е, че за автобус Смит Меркуриос с д.к. № *********е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност за периода от 30.12.2009 г. до 02.12.2010 г. по застрахователна полица № 223099758501 при ищцовото дружество-л.7 от делото.

На 25.01.2012 год. двамата синове на починалия К.И. К.са сключили споразумение с З. “Л.И.” АД, по силата на което през месец февруари 2012 год. са им изплатени  по 35 000 лв.-обезщетения за неимуществените вреди от смъртта на баща им-платежни от л.61 до л.64 от делото.

Според заключението на СМЕ причина за смъртта на К.И. К.са тежки черепно-мозъчни и гръдни травми, както и травмите от притискането от автобуса,под който е бил попаднал.

От заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза, което съдът намира за професионално и непредубедено, се потвърждава описаната фактическа обстанвовка,както и това,че причина за катастрофата са субективните действия на водача на процесния автобус с органите за управление на автобуса, който не е следвал посоката на плат­ното за движение по ляв завой, от което е последвало напускането му в дясно в крайпътна зона, където е настъпило преобръщането на автобуса на дясната му страна. Според експерта пострадалия не е бил с поставен предпазен колан, в противен случай не би изпаднал от автобуса.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.1,т.1,предложение първо КЗ при ПТП застрахователят-ищец по делото има право да получи от застрахования –ответника, платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал автомобила след употреба на алкохол.

В настоящият случай е установено, че водачът на автобус Смит Меркуриос с д.к. № *********В.И.Х. го е управлявал след употреба на алкохол 2.53 промила,установени са противоправността и вината за настъпване на катастрофата, смъртта на К.И. К.и плащането на обезщетение за неимуществени вреди на двамата синове на починалия в общ размер от 70 000 лв.

При гореизложеното съдът намира ,че предявения иск с пр. основание чл.274,ал.2 КЗ е доказан както по основание , така и по размер и поради това следва да бъда уважен изцяло.

Възраженията на ответника , чрез служебният защитник са неоснователни, тъй като не са подкрепени с доказателства и са в противоречие със събраните такива по делото,доколкото противоправността на деянието и вината на В.И.Х. са установени от наказателния съд и съгласно чл.300 ГПК са задължителни за настоящия съд,установена е и употребата на алкохол от последния,което е основанието за регреса,а също и факта на изплатените за обезщетения суми.

Техния размер според съда е справедлив,вкл. и предвид възражението за съпричиняване от страна на ответника,което е основателно.Това е така,тъй като без наличието на съпричиняване и съобразно съдебната практика към 2012 год. размерите на обезщетенията би бил поне с 50% по-голям,т.е. около 50-55 000 лв.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса, възнаграждения на вещи лица и възнаграждение за особен представител на ответника в общ размер от 4480 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Водим от горното, съдът

 

        Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА В.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** – ІІ част“, бл. **********, чрез особения му представител адв. П.Ч. да заплати на ЗК “Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Д  сумата  70 000 лв. по регресна претенция с пр.основание чл.274, ал.1, т.1, предложение първо КЗ/отм./- изплатена общо на Ц.К.К.и на И.К.К.като обезщетение за морални вреди от смъртта на техния баща К.И. К.починал при ПТП на 26.07.2010 год., ведно със законовата лихва върху главницата от датата на исковата молба-24.07.2015 год.  до окончателното й изплащане и разноски по делото в общ размер от 4680 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред САС.

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: