Р Е Ш
Е Н И Е
№
Плевен,
……………….
Плевенски окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември 2020г, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
при участието на секретаря
Ивайло Цветков като разгледа докладваното от ЧЛ. СЪДИЯТА
ПАНОВА т. дело. №279/2019 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Искове с пр.
основание чл. 432 вр.чл. 380 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Плевенски
окръжен съд е сезиран с искова молба от В.В.П. и С.Х.П. , в която се твърди, че на 12.04.2019 г между
градовете Долни Дъбник и Искър водачът на л. а Фолксваген Голф Р. П. е нарушил
правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с друг л.а Хонда като при ПТП е пострадала тежко ищцата С.Х.П. и е
загинала нейната дъщеря Никол Викторова П.. Бил е
съставен констативен протокол за ПТП и образувано досъдебно производство, което
не е приключило. Твърди се, че загубата на детето им се понася много тежко от
ищците по делото, били са задружно семейство, родителите са имали планове за
отглеждането на детето си, то е било
тяхна радост и животът им се е променил коренно след загубата на детето им.
Твърди се, че болката от това няма да отшуми с времето и мъката ще ги съпътства
през целия им живот. Ищцата С.П. е била очевидец на ПТП и преживява станалото
със сънуване на кошмари, постоянна тревога и страх. Твърди се ,че водачът на л.
а Фолксваген Голф е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника . Твърди се чу у отправена извънсъдебна претенция към застрахователя,
но до момента на подаване на исковата молба
тя не е удовлетворена. Претендира се заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на по 250 000 лв за всеки един от ищците, заедно с лихвата, считано от
12.06.2019 г до окончателното изплащане на сумата, съдебни и деловодни разноски
и адвокатско възнаграждение.
В отговора на исковата молба се прави възражение за недопустимост на
исковата молба. Възразява се, че до застрахователя е била отправена
извънсъдебна претенция, но документите, представени с претенцията не са били
достатъчни за разрешаване на спора. Възразява се, че до ищците по настоящето
дело е било изпратено писмо, препис от което се представя, за предоставяне на
застрахователя на необходимите документи за изясняване на обстоятелствата по
настъпилото ПТП. Такива документи не са били представени, а според ответника,
чл. 498 ал.3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на
започнатата процедура пред застрахователя за доброволно уреждане на отношенията
и изтичане на тримесечен срок от предявяване на претенцията пред
застрахователя. Твърди се ,че този тримесечен рекламационен
срок не е започнал да тече с оглед липсата на представени, но изискани от
застрахователя, документи. Възразява се,
че липсват доказателства за твърденията в исковата молба. Претенциите се
оспорват по размер и основание . Оспорват се твърденията за механизма на ПТП .
Оспорват се претенциите по размер като изключително завишени. Възразява се ,че вина
за настъпилото ПТП има водача на л.а Хонда,рег. №
М3973 ВА, който автомобил е участник в процесното ПТП
.Този автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата като е навлязъл в
насрещното платно и е причинил процесното ПТП,
респективно и описаните в исковата молба вреди като освен Никол П. е загинал и
водача на л. а Фолксваген голф. Възразява се, че в исковата молба не се твърди
точно кои разпоредби ,установяващи правилата за движение по пътищата, са
нарушени от водача на л. а Фолксваген Голф.В тази връзка е направено възражение
за причиняване на вредите , при условия на евентуалност и за съпричиняване на настъпилите вреди от другия участник в процесното ПТП. Възразява се също така, че леталният изход
от травмите на детето Никол е настъпил поради небрежност на нейните родители и
законни представители, които са допуснали детето да пътува в автомобила при
липсата на съответно обезопасено детско място, което да го предпази в случай на
ПТП. Възразява се относно претенцията за
лихва от датата на извънсъдебното уведомяване
с оглед направените възражения относно рекламационния
срок и неговото изтичане, както и с оглед разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ.Възразява се срещу исканите разноски и такси доколкото ищците са били
освободени от заплащането на такива. Възразява се и срещу размера на
адвокатското възнаграждение.
В допълнителната искова молба се подържат твърденията в
първоначалната искова молба, оспорват се твърденията в отговора за съпричиняване и завишеност на
размера на претенциите. Възразява се, че извънсъдебната процедура е спазена , а
чл. 496 ал. 3 от КЗ постановява, че застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на искането, когато е представен някой от
изброените там документи. Възразява се ,че
не се представят доказателства за виновно поведение на водача на л. а Хонда. Представеният констативен протокол за ПТП е
официален свидетелстващ документ и представлява доказателство за изявленията
пред съответния орган. В исковата молба е посочен доколкото е възможно
механизма на ПТП като е налице и образувано досъдебно производство в каквато
връзка с посочени доказателства. Възразява се ,че търсеното обезщетение е
съобразено с лимита на отговорността и с принципа на справедливост. Подържа се
претенцията за лихва от датата на уведомлението
12.06.2019 г съгласно чл. 429 ал.3 от КЗ, на която дата е предявена и
извънсъдебната претенция.
В допълнителния отговор се
застъпва становището, че застрахователят
се е произнесъл по постъпилото извънсъдебно искане за обезщетение, а не е
налице отказ за това. Едновременно с това продължава ответникът да подържа
становището, че 3-месечният рекламационен срок не е
започнал да тече с оглед изискването от страна на застрахователя на
допълнителни документи, които да способстват неговото произнасяне по извънсъдебната претенция.
Като обсъди събраните по
делото доказателства и съобрази доводите на страните съдът намира за установено
следното:
БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от писмените доказателства на л.
13 и сл. от делото , че към ответника на
12.06.2019 г е постъпила претенция за извънсъдебно уреждане на въпроса с
обезщетението, по тази претенция е била заведена щета №
0000-1000-03-19-7405/12.06.2019г и е протекла кореспонденция за представянето
на доказателства.
БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от писмените доказателства на л.
17 и 100 от делото, че е налице застрахователна полица досежно
гражданска отговорност на автомобилиста № BG/22/119001053472 от
11.04.2019г със срок от 12.04.2019 г до 11.04.2020г за автомобила, участващ в
ПТП Фолксваген голф ЕН 69 72 КН
БЕЗСПОРНО е установено по делото,
видно от писменото доказателства на л. 9 и 10 от делото, че Никол Викторова П. е починала на 15.04.2019 г и е оставила за
свои наследници майка и баща С.Х.П. и В.В.П. – ищци
по настоящето дело.
СПОРНИ
по делото са въпросите досежно наличието на ПТП, вина за настъпилото ПТП, причинно
следствена връзка между ПТП и смъртта на Н.В.П., вида и характера на претърпените
и посочени в исковата молба вреди, наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат, размера на
репарирането на претърпените неимуществени вреди по справедливост
Видно от
приетата по делото съдебно автотехническа експертиза големините на скоростите непосредствено преди
удара за двете МПС са:
- за лек автомобил "Фолксваген Голф" с per. № ****: Vi = 18,29 м/сек = 65,51 км/час.
-за лек автомобил „Хонда HRV” с per № ****: V.2 = 25,18 м/сек = 90,66 км/час.
Произшествието
е настъпило в светлата част на денонощието на път 11-13 Д. Дъбник - Искър на кт 90+023. Пътното платно
на мястото на ПТП представлява част от хоризонтална права, двупосочно, като
лентите за движение (една за всяка посока ) са разделени от единична прекъсната
линия. Широчината на асфалтовата настилка е 7,8 м, като северния банкет е с
ширина 1 м,а южния с ширина 4f0 м и завършва с отводнителен канал. Пътната настилка е
с незначителен възходящ надлъжен наклон 0,3° (0,5 см. на 1м.) в посока от гр. Д
.Дъбник към Искър.
Процесният автомобил "Фолксваген Голф" с per. № ****, управляван от Р. П. непосредствено преди
контакта между двете МПС се е движил в посока от гр. Д. Дъбник към гр. Искьр , а автомобил марка и модел "Хонда
ХРВ" с per. № ****,управлявана
от И.Ц. М.в противоположната посока.
Скоростта на
лек автомобил марка и модел "Фолксваген Голф" с per. № **** към момента на
отлагане на следи върху настилката преди момента на контакт между МПС е Уф = 25,88м/сек = 93,17км/ч.
Скоростта на лек автомобил марка и модел
"Фолксваген Голф" с per. № ****
към момента на първоначален контакт при удара е Vi = 18,29 м/сек = 65,51 км/час,
а на автомобил "Хонда
ХРВ с per. № ****
непосредствено преди и към момента на първоначален контакт при удара между МПС
е V.2 =
25,18 м/сек = 90,66 км/час.
Мястото на първоначален контакт при удара,
отразено като вертикална проекция на контактното петно върху пътната настилка е
в лентата за движение на автомобил "Хонда ХРВ с per. № ****.
Към момента на
първоначален контакт при удара предна дясна ъглова част на лек автомобил
"Фолксваген Голф" с per. № ****
в областта на облицовка и основа предна броня, преден десен калник, дясна част
от преден капак, престилка, десен фар е контактувала с централна челна част от
автомобил "Хонда ХРВ с per. № **** в областта на предна
роня престилка, преден капак,предна напречна греда. В процеса на удара и
транслационно - ротационното движение на двата автомобила, деформациите са се
предали и на други части, неподвижно свързани с първоначадно
деформиралите се (подкалнику предна дясна
врата, колона, праг, надлъжна греда и др. за автомобил Фолксваген и радиатор,
вентилаторни перки, калници и подкалници, надлъжни
греди и др. за автомобил Хонда).
Произшествието се състои в сблъсък на два автомобила, което е протекло
по следния механизъм: движение на лек автомобил "Фолксваген Голф" с per. № **** от полагащата му се
лента към насрещната, с предхождащо отлагане на следи от триене на гуми, сблъсък с насрещно движещ се автомобил
"Хонда ХРВ с per. № ****, последващо
движение на двата автомобила след удара до установяването им в покой на
местата, на които са намерени.
До
сблъсъка на 12.04.2019 г., около 13,15 ч. на път 11-13 Д. Дъбник - гр. Искър на
кт 90+023 лек автомобил "Фолксваген Голф" с
per. № **** се е движил със
скорост Vo =
25,88м/сек = 93,17км/ч в посока от Д. Дъбник към гр. Искър. Срещу него, в
противоположната посока към гр. Дъбник се е движил автомобил "Хонда ХРВ с per. № ****
със скорост
I.
2 = 25,18 м/сек = 90,66 км/час.
Когато
двете МПС са били на разстояние около 65,25 м едно от друго, автомобил
Фолксваген отлага следи върху настилката от ходовите гуми и променя
направлението си към насрещната пътна лента, с последващо
пресичане на осевата линия. Към този момента двата автомобила са се намирали на
различно разстояние от мястото на удара. Лек автомобил "Фолксваген
Голф" с per. № ****
се е намирал на 30,5 м от мястото на удара, а автомобил Хонда
ХРВ с per. № ****
на 34,75 м. Водачът на автомобил Хонда възприема
навлизането на Фолксваген в полагащата му се пътна лента, ( но времето за
движение на втория автомобил от момента на отлагане на следи върху настилката
до момента на удара между МПС по числена стойност е по-малка от времето
необходимо водача на Хонда да реализира закъснително
движение), но не е имал техническата възможно да реализира закьснително
движение до мястото на удара.. Така движейки се един към друг, двете МПС в
определен момент достигат до мястото на удара, с което започва ударът между
тях. Получил се кос удар, между предната дясна ъглова част на "Фолксваген
Голф" с per. № **** и централната челна част на
автомобил Хонда ХРВ с per.
№ ****. В надлъжно направление, мястото на удара е на 5Уд.надл
= 28,5 от приетия при огледа Op. № 1 .В напречно
направление, мястото на удара е на от SyA.HanP = 1,2-1,8 от десния край на асфалтовата настилка, по
посока на движение на автомобил Хонда.
В
първа фаза на удара между двата автомобила, предна дясна ъглова част на
Фолксваген е контактувала с централната челна част на Хонда.
Получили са се еластични и пластични деформации в контактуващите се повърхнини
и части. С нарастване на силата на удара, съответно и загубата на енергия се
увеличава, като възникналите тангенциални ударни сили се стремят да отделят
двете МПС. В процеса на удара на телата возещите се в двата процесни
автомобили действат инерционни и други
сили, чийто направление е в противоположна посока на действащия ударен импулс.
Съобразно изложения анализ в констативно съобразителната част на заключението,
при удара на лек автомобил "Фолксваген Голф" с per.
№ **** върху телата на пострадалите на задната седалка ще действа инерционна
сила, насочена напред и на дясно спрямо първоначалната посока на движение на
МПС с големина в рамките на^есид - 24429 -ь 9771 N
(2493 -ь 997kgf), която се стреми да измести тялото на пострадалите напред и
надясно спрямо мястото, на което са седнали спрямо посоката на движение на МПС.
При движение на телата на пострадалите седящи на задна седалка, същите ще се
отклонят в посока към вътрешната стена и стъкло на задна дясна врата, средна дясна
колона и тилната част на облегалката на
предна дясна седалка.
Втора фаза съдържа транслационно движение на двете МПС с ротация, в
процеса на което от двата автомобила са се отделили части, които са намерени
при огледа. След отделянето на двете МПС, всяко едно от тях изминава различно
разстояние до установяване в покой. Автомобил Фолксваген 5,1 м от мястото на
удара, а Хонда 5,9 м до момента на установяване в
покой. С установяването на двете МПС в покой произшествието е приключило.
В съдебно заседание ВЛ И. утвърждава, че поставения предпазен колан е по
– ефективен при челен удар отколкото при страничен удар. ВЛ твърди, че няма
технически изисквания в коя част на задната седалка да е поставено детското
столче. Инерционната сила при удара е била такава, че тялото на детето се е
ударило във вътрешната стена на задната дясна врата и стъклото, независимо от
начина на поставяне на столчето.
Съдът възприема
заключението на автотехническата експертиза като
обективно, основано на събраните по делото
доказателства и неоспорено от страните доколкото такова изрично
оспорване не е направено и в съдебно заседание ВЛ е отговорило изчерпателно на
поставените въпроси.
Видно от съдебно
медицинската експертиза, приета по делото,
При огледа и аутопсията на Н. П. е установено
наличието на черепно з- мозъчна травма,счупване на черепа, охлузни
рани, гръдна травма, травма на дясна бедрена кост. Смъртта
й е настъпила в резултат на тежката черепно – мозъчна травма, несъвместима с
живота. Уврежданията са причинени при настъпилото ПТП и смъртта й е пряко
свързана с тях. Според експертизата използването на предпазни колани има
значение и препятства движението на тялото напред и нагоре, а в случая ударът е
бил странично. След удара тялото на Никол е било установено в детско столче с
предпазни колани, но основните увреждания на главата на детето, които са
причина за смъртта, са локализирани в дясната й страна и са резултат на удари
върху и от прилежащите части на купето. Експертизата утвърждава, че предпазните
колани при страничен удар в случая не оказват влияние. Съдът възприема заключението на ВЛ като
обективно и обосновано на медицинската документация по делото.
В съдебно заседание ВЛ
утвърждава, че получените травми биха могли да се свържат и с предпазния колан,
но как е бил поставен той не може да каже.
Видно от писменото
доказателство на л. 164 от делото е налице постановление от 25.03.2020г за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 77/2019 г по описа на
Окръжна прокуратура – Плевен като в същото е прието, че принос за настъпилото
ПТП има единствено Р. П. като при ПТП е настъпила смъртта на самия П. и на
неговата племенница Никол. От доказателствата по досъдебното производство няма
данни постановлението да е било обжалвано.
Видно от протокола за
оглед от досъдебното производство на задната седалка е установено детското
столче с предпазен колан.
Видно от разпита на св. В.Ц.Н.
същата е пътувала в л. а Хонда на 12.04.2019 г, по
пътя от град Искър за Плевен, автомобилът Хонда е
пътувал с ниска скорост,свидетелката е видяла насреща автомобил, който е карал
на „зиг заг „ по цялото
шосе и се е стигнало до сблъсък. Свидетелката твърди, че другият автомобил е
бил Фолксваген Голф, спомня си сблъсъка, но после е изгубила съзнание. Твърди
също така, че после е видяла кой е карал л.а Фолксваген голф, не го познава, но
той е починал на място. Не е оглеждала автомобила, тъй като е пътувала с дете,
което е плачело и тя се е грижела за него.
Видно от показанията на св.
И.Ц.М. тя не познава ищците, но на 12.04.2019 г е шофирала джип Хонда и е пътувала за Плевен заедно с другата свидетелка В.Н.
и нейното дете. Свидетелката твърди, че карала със скорост 70-75 км/ч, не е
привърженик на високите скорости, шофира отдавна. Твърди, че в последния момент
е видяла кола насреща, която криволичи, възкликнала е и е станал сблъсък като
колата е била отхвърлена в някакви храсти. Когато се е свестила е избила с
лакът лявото стъкло на шофьорската врата, не знае как е излязла, паднала е на
земята, някакъв човек й е дал вода, не може да каже причината за
произшествието, насрещният автомобил е навлязъл в платното на Хондата и са се ударили челно.Не помни каква марка е бил
другия автомобил, бил е тъмносин. Свидетелката твърди, че е било облачно, но не
е валяло. Свидетелката твърди, че няма
спомен какво точно е направила като е видяла автомобила насреща, уплашила се е,
но мисли че другият автомобил е карал бързо.Не знае къде е бил другият
автомобил след удара,не е поглеждала, а Хондата е била с предните колела в канавката. Свидетелката
не си спомня нещо конкретно освен, че е стиснала здраво волана, не е имало къде
да отбие.
Видно от показанията на св. В.
Р. П. същият е баща на ищеца В.П.. Знае за настъпило ПТП през април 2019г, не е
бил в автомобила, но тогава са починали другият му син и внучката му Никол.
Починалият син на свидетеля е бил шофьор на автомобила, в който са се возили
ищците и тяхната дъщеря. Свидетелят твърди, че съдбата ги е ударила много
жестоко, ищците С. и В. са понесли станалото много тежко. Свидетелят твърди, че
ищците са заедно от 2011 г, починалото дете е било на 2 г и 10 месеца. Св. П.
твърди, че ищците с детето си са живеели в Искър, майката е отглеждала основно
детето, бащата В. е ходел на работа,били са сплотено семейство. Свидетелят
твърди, че детето е ходело на ясла от двегодишна възраст, било е щастливо и обгрижвано. Свидетелят твърди, че детето е било
жизнерадостно и усмихнато, чакало е с нетърпение бащата да се върне от работа,
а свидетелят твърди, че такава майка като С. не е виждал. За станалото
свидетелят е разбрал от ищеца В.П. по телефона като последният почти не е можел
да говори от мъка. Свидетелят е разбрал, че снаха му е в болница, а детето е починало. Свидетелят
твърди, че ищцата С. е разбрала, че детето е починало след 4-5 дни, тъй като и
тя е била пострадала, била е под упойка и са
гледали да й спестят стреса. Свидетелят твърди, че ищцата С. е приела много тежко станалото, с
рев и тревоги, двамата ищци са плакали много. Свидетелят твърди, че сега са по
добре, но загубата ги е изнервила, не са същите хора, тежко го преживяват.
Свидетелят твърди, че преди това са се събирали с приятели, черпели са се, сега
са се затворили в себе си и са променени. Всяка събота ходят на гроба на дъщеря
си. Според свидетеля има промяна и в отношението към близките си, станали са по
– студени.
Видно от разпита на св. Т. С.
К. същият е съсед на ищците в град Искър. Знае за станалото ПТП като не помни датата, но счита, че е било
преди година. Свидетелят е научил за
трагедията от приятели, които са му казали. Свидетелят твърди, че има ежедневни
контакти с ищците, те са били рухнали след случилото се, разговорите не са вървели,
неудобно му е било да ги пита каквото и да било. Свидетелят твърди, че преди
трагедията са били по – жизнерадостни, но след това има голяма промяна.
Свидетелят твърди, че ищците са разхождали детето по детските площадки, играели
са си с него, а детето е било игриво и жизнерадостно.Свидетелят твърди, че
двамата са се грижели за детето, видял е ищеца В. още вечерта след трагедията,
бил е рухнал. Свидетелят твърди, че като са се видели са се прегърнали и са
заплакали. Според свидетеля на В. му е било много тежко. Свидетелят твърди, че
като се е върнала ищцата С. от болницата е гледала в една точка, не знае колко
е плакала. Изглеждала е сломена. Свидетелят вижда редовно ищцата С., тя качва
снимки на детето във Фейсбук почти всеки ден. Ищците не са говорили на свидетеля за детето,
според него си говорят помежду си. Бил е на погребението на детето, трагедията
е била голяма, родителите са били съкрушени, според свидетеля може и да са били
под влияние на медикаменти. Според свидетеля са потърсили психологическа помощ,
защото веднъж са му споменавали за това, но не знае точно. Според свидетеля
ищецът В. не е говорил за брат си Р., но е тъгувал и за него.
Видно от разпита на св. Т. Д.
М. същата е стринка на ищцата С.,*** и е била омъжена за чичото на С.. За
случилото се е разбрала от медиите и от чичото на С., който се е обадил на
свидетелката. На сутринта след инцидента е била в неврохирургията, където е
била настанена С.. Последната е била под влиянието на медикаменти. Говорили са се малко неща. При първата среща
с В. просто е имало прегръдки и плач. После са си говорили за детето и според
свидетелката В. е понесъл загубата много тежко. Св. М. твърди, че е била 4 дни
до С. в болницата, трябвало е тя да й каже за смъртта на детето, но е помолила
лекаря. Първата реакция на С. е била неистов плач , отричане и обвинения към
себе си . С. не е могла да повярва. Свидетелката твърди,че ищците са си гледали
заедно детето, от 2011 г са били заедно,
детето е било обгрижвано, виждала се е често с
ищците,твърди, че са се променили, не са се срещали с хора, били са затворени в
дома си и в себе си. Свидетелката твърди, че
сега може да се провежда нормален разговор вече с тях, но С. е по –
изнервена и поведението й е променено. Свидетелката твърди, че са търсили
психологическа помощ, но самата психоложка й е обяснила още веднага, че случай
на майка, изгубила детето си , се обработва след година, година
и половина. През този период се дава възможност на майката да го преживее и да
се наплаче. Свидетелката твърди, е С. е бременна и има уговорка след раждането
на детето да се обърнат към психолог. Една от причините да не се отиде на
психолог е, че ищцата е бременна.
Свидетелката твърди, че Никол е била
слънчево ,лъчезарно и активно дете, няколко месеца преди инцидента е тръгнала
на ясла. Двамата родители са се грижели
за детето си. Свидетелката твърди, че
майката и детето са имали много силна връзка и около месец преди инцидента
ищцата С. е започнала да прави опити да отбие Никол, кърмела я е до тази
възраст. Свидетелката твърди, е не може да се каже ,че ищците са променили
отношенията си към близките, но са по -
затворени и изнервени. Свидетелката твърди, че първите две седмици след
изписването от болницата ищцата С. е имала припадъци като, според свидетелката,
е било на психическа основа, тъй като другите травми, които е имала не са предполагали
припадъци. Свидетелката твърди, че веднъж седмично ходят на гроба на
детето. Свидетелката твърди, че всъщност
ищцата С. просто си е задавала въпроса
защо се е случило точно на нея, на тях, а не се е обвинявала конкретно за нещо
Съдът кредитира показанията
на свидетелите в съвкупност с останалите
събрани по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица. Съдът
възприема по принцип събраните гласни доказателства доколкото същите не са
противоречиви относно установяваните обстоятелства от отделните свидетели като съобразява и че
показанията са дадени от лица, които са с преки впечатления от обстоятелствата,
за които свидетелстват.
По делото са налице
обяснения от ищцата С.П., която заявява, че лично е настанила детето в детско
столче, от дясната страна на задната седалка, столчето е имало петточков колан, който е бил поставен, като е било
закрепено и с колана на автомобила.
Съдът приема обясненията
на ищцата като непротиворечащи на останалите събрани по делото писмени
доказателства относно положението на столчето и детето в колата.
Съдът счита, че по делото
се установява по категоричен начин, видно от автотехническата
експертиза, протокола за оглед, показанията на св. И.М. , че причина за
настъпилото ПТП е нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
водача на л.а Фолксваген Голф Р. П., навлизането на автомобила му в насрещната
пътна лента и удар с насрещно движещ се автомобил Хонда.
В този смисъл са неоснователни възраженията от ответната страна за липса на
доказателства за механизма на ПТП и
вината на водача на л.а Фолксваген Голф.
Съдът приема, че са
неоснователни и възраженията за наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, респективно от законния
представител на същата чрез неправилно превозване на детето в автомобила.
Установява се от протокола за оглед как е било намерено детското столче на
задната седалка на автомобила и обясненията на ищцата С.П. не противоречат на
установеното при огледа. От съдебно – медицинската експертиза се установява, че
детето е загинало от тежка черепно – мозъчна травма, която е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Според съда от заключенията на двете, приети от съда експертизи, не може да се
установи категорично, че детето се е намирало в неправилно закрепено детско
столче. В протокола за оглед не е
отразено точното положение на тялото на детето, но е вписано ,че се намира на
задната седалка на л.а Фолксваген голф като е отразено и наличието на детско
столче и в този смисъл не може да се приеме за категорично установено, че
детето е било извън столчето и тялото му е било
частично извън колата през прозореца. Следва да се отбележи, че в
съдебно заседание при изслушване на съдебно – техническата експертиза
представителят на ответника е дал становище за приемане на експертизата и
същата не е била оспорена. Не са били изложени възраженията, които се правят с
писмените бележки по делото. В съдебно заседание на 19 ноември 2020г при
изслушването му ВЛ В.И. изрично е обяснил пред съда, че не е извършвал оглед на
автомобила непосредствено след ПТП ,за да даде заключение дали столчето е било
поставено правилно, но изрично е заявил, че инерционната сила е била от такова
естество, че тялото на детето се е ударило във вътрешната стена на задна дясна
врата на автомобила независимо от това как е било поставено столчето. В този
смисъл съдът приема, че не може да се приеме по категоричен начин
установяването на съпричиняване на вредата.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" може да прави възраженията, които произтичат
от застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования, с
изключение на възраженията по чл.
395, ал. 6 и 7
и чл.
430, ал. 1, т. 1 – 4
и ал.
2. Когато застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна,
застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие
на застрахования. По задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и
възраженията по чл.
363, ал. 4, чл.
364, ал. 4 и чл.
365, ал. 2.
По застраховка "Гражданска
отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред
увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди се определя
от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
От значение са редица обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. При определяне размера на вредите
следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата
трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера
на неимуществените вреди. ВКС неизменно приема, че справедливостта се основава на
преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и изслушаните и
приети от съда две експертизи следва да се приеме, че при процесното ПТП
ищците са загубили малолетното си дете Никол, което са отглеждали заедно в общия си дом, грижели са се за него,
радвали са се за него и градили живота си заедно с това дете. Загубата на
детето е поставила отпечатък върху живота и
психологическото състояние на двамата ищци. Те са понесли тежко
трагедията в семейството, майката не е искала да повярва на случилото се, имала
е припадъци на психическа основа, емоциите са били бурни и негативни, детето не
може да бъде забравено, спомените за него съществуват и до днес. Загубата
е повлияла върху характерите на ищците,
същите за продължителен период за променили приоритетите си, останали са
затворени и тъжни, правили са опит да намерят професионална помощ в тежкия
момент. Загубата на дете в човешкия живот е най-голямата драма, която може да
застигне един родител и едва ли има адекватно възмездие за това. Ищците са
претърпели загуба на дете на 3 години, за което са се грижили и което
е изпълвало дните им с радост. Следва да се присъди обезщетение в размер на по
125 000 лв за всеки един от ищците като до
пълния предявен размер от 250 000 лв исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Следва да се присъди и компенсаторна лихва върху присъдените
обезщетения ,считано от 12.06.2019 г до окончателното изплащане като съдът
приема, че на посочената дата застрахователя е уведомен от ищците и е сезиран с
претенция за извънсъдебно уреждане на въпроса с дължимото обезщетение. В този
смисъл съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 429 ал.3 от КЗ. Съдът приема, че е неоснователно
възражението за недължимост на лихвата от исканата
дата като са налице условията на чл. 496 ал.3 от КЗ като от писменото
доказателство на л. 13 от делото е видно какви доказателства са били
представени с молбата до ответника.
С
оглед изхода на делото следва също така
да се осъди ответника да заплати държавна такса по сметка на Плевенски окръжен
съд в размер на 10 000 лв с оглед уважения размер на исковете, както и разноски за
вещи лица, които са били направени от бюджета на съда в размер на 125 лв с оглед уважаването на исковете в половин размер.
При този изход на делото следва да се осъди ответника да заплати на адв. Р.М. на осн. Чл. 38 от
ЗА разноски в размер на 8060 лв с оглед разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.5 от наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към която сума следва да се прибави и ДДС в
размер на 1612 лв или общо в размер на 9672 лв съобразно уважените части от исковете.
При този изход на делото и с оглед
представения списък за разноски на л. 191 от делото от ответника следва ищците
да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ответника разноски в размер на
1012,50 лв с оглед уважаването на предявените искове
в размер на 50 %.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС „
АД ЕИК *** СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС
НА УПРАВЛЕНИЕ София, бул. Симеоновско шосе 67 А,
представлявано заедно от изпълнителните директори С.А. и П.Д. ДА ЗАПЛАТИ на осн.
чл. 380 ал.1 от КЗ вр. с чл. 432 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД на С.Х.П. *** ЕГН **********
и В.В.П. *** адрес ЕГН ********** обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от загубата на дъщеря им Н.В. П., загинала
при ПТП, причинено на 12.04.2019 г от
л.а Фолксваген Голф рег. № *** с
водач Р. В.П. съобразно застрахователна
полица BG/22/119001053472 от 11.04.2019г със срок от 12.04.2019 г до 11.04.2020г В
РАЗМЕР НА ПО 125 000 лв ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ заедно с дължимата компенсаторна лихва,
считано от 12.06.2019 г до окончателното изплащане на сумите КАТО ДО
РАЗМЕРА от по 250 000 лв за всеки един ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС „
АД ЕИК ********* СЪС СЕДАЛИЩЕ И
АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ София, бул. Симеоновско шосе 67
А, представлявано заедно от изпълнителните директори София Антонова и Павел Димитров ДА ЗАПЛАТИ на
осн. Чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв.
Р.М. от САК възнаграждение в размер
на 9672 лв с
ДДС
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС „ АД ЕИК ***
СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ София, бул. Симеоновско
шосе 67 А, представлявано заедно от изпълнителните директори С.А. и П.Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛЕВЕН държавна такса в размер на 10 000 лв
и разноски в размер на 125 лв
ОСЪЖДА С.Х.П. *** ЕГН ********** и В.В.П. *** адрес
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС „ АД ЕИК ***
СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ София, бул. Симеоновско
шосе 67 А, представлявано заедно от изпълнителните директори С.А. и П.Д. деловодни разноски в размер на
1012,50лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
съобщенията до страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ :