№ 12555
гр. София, 15.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110134847 по описа за 2022 година
Производството е oбразувано по искова молба на К. Д. Н., ЕГН
********** срещу Е. И. И., ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно
заседание. Предявен е иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК за
изменение на постановения с влязло в сила съдебно решение режим на лични
отношения на бащата с детето Димитър К.ов Н..
В молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с решение № 286253/26.11.2019г на СРС, 89 състав по гр. д. №
25817/2019г. От брака си страните имат родено едно малолетно дете –
Димитър К.ов Н.. С посоченото решение родителските права върху детето са
предоставени за упражняване на майката, като на бащата е определен режим
на лични отношения с детето. Сочи, че от постановяване на съдебното
решение е изминал значителен период от време, като са се променили както
потребностите на детето, така и на неговите родители. Счита, че с
порастването на детето необходимостта му от по – чести контакти с баща му
нараства и същите тези по – чести контакти биха изиграли значителна роля
при формирането на неговия характер и ценности. Отделно от това, бащата
също изпитвал желание тези контакти с детето да бъдат разширени. Излага
твърдения, че при така определения режим на контакти, се получавал период
от време, през който бащата не можел да види сина си. През времето, когато
трябва да вземе детето във вторник и четвъртък от 17.00 часа до до 20.00
1
часа, имали малко време да прекарат заедно, като голяма част от времето се
губело в пътуване, а бащата не можел да заведе сина си на друго място, освен
в квартала на майката. Твърди, че имало случаи, в които майката отказвала да
му предаде детето съгласно определения режим, тъй като то било болно, като
не му била предоставена компенсация за това през следващата седмица. Моли
да бъде изменен постановения с решение на СРС, 89 състав, режим на лични
отношения на бащата с детето, като предлага такъв. Претендира разноски.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответницата,
предявена е и насрещна искова молба. Оспорва изложеното в исковата молба,
като моли определеният режим на лични отношения на бащата с детето да
бъде ограничен. Излага подробни съображения в тази посока. Претендира
разноски.
В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната
искова молба. Оспорва изложените обстоятелства и счита същата за
неоснователна.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, намира за установено следното от фактическа
страна:
Страните са родители на малолетното дете Димитър К.ов Н., ЕГН
**********. С Решение № 286253 от 26.11.2019 г. по гр. д. № 25817 по описа
за 2019 г., на СРС, 89 състав, поправено с решение № 20070978 от
18.03.2021г., бракът на страните е прекратен с развод, упражняването на
родителските права върху роденото от брака дете Димитър е предоставено на
майката, при която то да живее, определен е режим на лични отношения на
бащата с детето, бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето,
постановено е след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си
фамилно име И., като ползването на семейното жилище е предоставено на
майката.
На 26.07.2021г. детето е било с установена основна диагноза Остра
инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена, като на майката е
издаден болничен лист за период от 27.07.2021г. до 30.07.2021г. за
придружаване и гледане на дете до 18 – годишна възраст.
На 09.09.2021г. детето е страдало от остър бронхит, с предписано
2
домашно лечение от 09.09.2012г. до 17.09.2021г. включително.
На 04.08.2022г. на детето е извършен преглед в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД, с установена основна диагноза: повърхностна травма на
корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локализация.
Видно от представеното и прието по делото удостоверение, ищецът
работи в Джиниъс Спортс Сървисис ЕООД като оператор,въвеждане на данни
при непълно работно време от 4 часа.
Въз основа на молба от ищеца от 23.11.2020г., ведно с приложен
изпълнителен лист от 27.01.2020г., издаден по гр.д. 25817/2019г. по описа на
СРС, 89 състав срещу Е. И. И. е образувано изпълнително дело при ДСИ.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени социални
доклади от ДСП – Възраждане и ДСП - Младост. Видно от проведеното
социално проучване, грижи за детето полага майката съгласно съдебното
решение. Бащата осъществява редовен контакт с детето, няма данни за
наличие на отчужденост от страна на детето спрямо някой от родителите.
Майката и детето живеят заедно с бабата по майчина линия. За детето е
осигурена самостоятелна стая, в която е осигурено легло, малка секция с
гардероб и множество образователни игри и играчки. Жилищните условия са
много добри. Димитър познава и контактува с роднините по майчина и
бащина линия. Разказва, че има много приятели от детската градина, ходи на
рождените им дни. Димитър посещава 54 ДГ „Дъга“, много му харесват
госпожите в нея. Изброява всичките си приятели. Казва, че посещава народни
танци, футбол, модерни танци, английски език и приложни изкуства.
Наблюдава се видима емоционална връзка между детето и майката. Димитър
е спокоен, добре облечен, малко срамежлив. Детето разказва спокойно как
прекарва дните с баща си, къде ходят, какво му готви, че тате го учи на букви,
а мама – на цифри. Димитър споделя, че много му харесал предишния режим
на контакт. Пояснява, че баща му го водил на цирк и планина и той бил много
доволен. От наблюденията и разговора с детето може да се каже, че майката
поддържа положителен образ за бащата, детето не е настройвано срещу
бащата и е добре обгрижено. Не е констатирано възпрепятстване на личните
контакти на бащата с детето. Постановеният режим на контакт се изпълнява
съгласно решението на СРС. Бащата живее в жилище, собственост на
неговите родители, заедно със своята приятелка и нейното дете – момиче на
3
10 г. По данни на бащата, от 20.03.2022г. работи като програмист с работно
време от 08.00 часа до 17.00 часа. Има възможност да работи и от вкъщи.
Заявява, че доходите му позволяват да поддържа добър жизнен стандарт. По
данни на бащата, той и майката комуникират основно чрез писане на текстови
съобщения и по – рядко с разговори по телефона по въпроси, свързани с
отглеждането и възпитанието на малолетния Димитър. Бащата поддържа
контакт с детето в определеното му от съда време за личен контакт с детето.
От показанията на св. Гергана Благоева Григорова се установява, че
детето живее при майка си, като отива в дома на баща си два уикенда, а
понякога и в дните по два – три часа през вторник и четвъртък, но не винаги,
и на празниците, на които е отредено да е с ищеца. През юли 2022г. били на
почивка с детето. На Нова година през 2022г. също били с детето.
Отношенията между бащата и детето са много добри. За празници се
случвало бащата и детето да се чуят чрез майката. Детето и бащата се виждат,
както е определен режима на лични отношения. През юли 2022г. ищецът и
детето били при бабата и дядото на ищеца в гр. Бургас. Свидетелката се
присъединила към тях седмица по – късно и прекарали заедно втората
седмица от определените 15 дни на ищеца. Били три дни в гр. Бургас и 4 дни
в с. Бадевци. Ищецът изцяло се грижел за детето – да се храни, да спи
следобед, влизали заедно в басейна. Свидетелката има дъщеря. Случвало се
детето да е болно. Идвало с лекарствата от майка си – сиропи и
температуропонижаващи лекарства. Свидетелката заедно с ищеца се грижили
за детето, когато било болно, като баща му давал лекарствата. Страните
комуникират помежду си във връзка с детето предимно във вайбър. Когато
детето идвало болно при баща си, то идвало с описание кога и по какъв начин
да се дават лекарствата, направен от майката. Ищецът ходи сам, за да вземе
детето по определения режим. Не е имало случай, в който детето да е
оставено на грижите на дъщерята на свидетелката и те с ищеца да са
отсъствали. Ищецът учил детето да тича по – добре. В плувен басейн или в
морето детето винаги влиза с пояс, като ищецът го учи как да си движи
краката, за да плува. Пръскат се във водата.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Григорова като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото, като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за
които няма лични впечатления.
4
Видно от показанията на св. Димитринка Цветанова Цветкова, на
04.08.2022г. бащата дошъл и взел детето съгласно сключено между
родителите споразумение. Взел в 17.00 часа и трябвало да го върне в 20.00
часа същия ден. Бабата по майчина линия слязла пред входа да посрещне
детето. То плачело, било много разстроено. Попитала го какво му се е
случило, а детето отговорило, че много, много го боли и че паднало от високо
си е ударило дупето, гръбчето, главичката и при всяко едно движение то
изпитвало болка и казвало, че много го боли. Бащата на детето се обърнало
към него и казал „Няма нищо страшно, ти си добре, като се качиш горе мама
ще ти сложи обелки от лук и лед и всичко ще ти мине“. Бабата и детето се
качили в дома. Майката го видяла, много се притеснила. То продължавало да
плаче. Бащата си тръгнал. Детето не можело да си намери място от болка, не
можело нито да седне, нито да легне. Започнало да се оплаква, че болката
започва да се вдига към гръдния кош и започва да не може да диша. Майката
се обадила на бащата, за да разбере какво се е случило. Той обяснил, че
изпуснал детето, били са в Южния парк. Хванал го с едната си ръка за двете
ръце на детето, вдигнал го на метър и половина височина и го е изпуснал.
Майката повикала такси и заедно с детето отишли в Пирогов. Било
предписано лечение. Детето все още не било спокойно. Лечението
продължило една седмица. Нямало нищо счупено по детето. Когато детето
било по – малко, около 2 – 3 годишно, когато се връщало от срещи с бащата, в
момента, в който прекрачило прага на дома си, започвало просто да реве.
Нямало как да обясни какво се е случило. Съвсем наскоро детето започнало
да споделя, но не под формата на разговор и не в същия ден, когато се
прибира, а, например, когато нещо се случва в момента то го асоциира. През
зимата направило впечатление, че при удара на вратата на асаньора детето
просто се стряскало и тичало да се скрие в стаята си, което било нетипично за
него и никога до този момент не го е правил. Тогава детето споделило, че във
времето, когато е бил при баща си от петък до неделя е останал сам с още
едно момиченце, което е дъщеря на настоящата съжителка на бащата, като те
са били сами, а възрастните са излезли. Започнали да играят, като
момиченцето се правило на вещица. Детето се скрило, бягайки, и от този
момент и тази реакция у детето то обяснило, че го е страх да не би някой да
влезе вкъщи. Споделило, че просто се е страхувало, че са останали сами. През
май 2023г., когато бащата довел в неделя детето, то имало рани по лицето, по
5
брадичката, около устната. Детето обяснило, че е оставено от баща си само в
банята да се къпе независимо, че го молел да остане с него. Когато тръгнал да
си мие зъбите, намерил в чашата самобръсначка и започнал с нея да минава
по лицето си. Когато видяло кръвта, изпаднало в шок и ужас. В повечето
случаи детето отказва да се среща с баща си. Когато бабата и майката се
опитвали да разберат защо, то отговаряло „Не, не мога да кажа“. Както
бабата, така и майката, предимно майката, обяснявали на детето, че с баща си
ще се забавляват, но в повечето случаи то отказвало да се среща с него.
Детето тръгвало без желание за срещи с бащата. В повечето случаи се
дърпало от него, но бащата просто го гушкал на ръце и тръгват. В повечето
случаи детето се връща изтощено, изморено. В повечето случаи бащата
връщал детето от 30 до 60 минути по – късно. Връщало се изморено и
изтощено. Първият път, когато детето споделило, че не иска да ходи при баща
си, било след случая, когато били оставени сами в апартамента. Казвало, че не
иска да ходи там, защото при бащата нямало собствено легло, няма къде да
спи. Когато иска да си почива или да си играе, баща му в повечето случаи не
го чувал и правил това, което той е решил да правят с детето. Когато се
прибере, детето казвало, че иска да си почива, да си играе с неговите си
книжки, рисунки, пъзели, конструктори. Казвало, че иска да има време да
играе с любимите си неща. Детето споделяло също, че с бащата излизат, карат
колело или тротинетка. В повечето случаи режимът на детето не се спазвал –
обедния му сън, защото от сутрин до вечер били навън. В повечето случаи
детето се връщало с температура, кашлица, хрема и т.н. Последният път
детето било с кашлица и лека хрема, когато го дали на бащата, но това било в
отшумяващ етап. Майката, детето и бабата по майчина линия живеят в един
апартамент. Преди Д.ден 2022г. имало комуникация между страните за това
как ще протече Д.ден. Майката предложила на бащата или той да вземе
детето за определено време, или след детската градина да бъдат тримата
заедно съвместно. Бащата отказал категорично, като казал, че иска да вземе
детето вечерта и да остане при него с преспИ.е, както и майката да бъде с тях
също с преспИ.е. До обяд на Д.ден детето било в детската градина. Майката
го взела на обяд, била му организирала тържество с други дечица в детски
кът. Вечерта те се прибрали. След 17.30 – 18.00 часа бащата звънял на дома
им, защото искал да вземе детето и да празнува с него имения ден. Майката
тогава не му дала детето. Бащата извикал полиция. Когато дошли полицаите,
6
майката им обяснила какво е предложила на бащата и че той е отказал и сега
просто настоява да вземе детето с преспИ.е. Полицаите помолили бащата да
напусне. Същия ден съседи започнали да звънят на бабата по телефона, както
и на вратата, като казвали, че бащата ги помолил майката да му даде детето,
за да прекара вечерта с него. Категорично майката не е отказвала да даде
детето на бащата съгласно споразумението.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Цветкова като обективни и непротИ.речиви както помежду си, така и с
останалите доказателства, като не кредитира същите в частта им относно
обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
В хода на производството са изслушани страните по реда на чл. 59, ал. 6
СК.
Ищецът заявява, че води това дело за разширяване на контактите, тъй
като имало пропуски, които не били видяни, когато подписвали
споразумението. С времето и порастването на детето мисли, че тези промени,
които желае, са изцяло в него интерес, тъй като в момента прекарвало около
12 процента от времето си с бащата и мисли, че с разширяването на режима
би спомогнало бащата да бъде по – активен в неговото възпитание и
отглеждане и в интерес на самото дете, тъй като ще бъде повече време с баща
си, а и мисли, че такова е неговото желание. Мисли, че посиканото от него не
би се отразило и на режима на майката. Детето скоро ще тръгне на училище и
със сегашния режим бащата няма възможност да го заведе на детска градина
и после на училище.
Ответницата заявява, че има сериозни опасения във връзка с исканото
разширяване на режима на лични отношения, тъй като към момента това,
което е виждала, е, че ищецът не се старае да полага достатъчно грижи за
техния общ син и доказателствата са приложени в кориците по делото. Той
дори сега нарушава настоящото споразумение и не се съобразява с него.
Детето е наясно какъв е графикът, в който вижда баща си, и ответницата се
опасява, че е прекалено малък да претърпи такава промяна, което би му се
отразило пряко. Детето споделяло, че не желае да вижда баща си по – често,
тъй като сега му е добре. Питала е детето дали иска да се обадят на баща му и
той да дойде да го вземе, като той отговарял отрицателно.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
7
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, намира за установено следното от правна страна:
Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС
относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването
на родителските права и определяне на личните отношения между децата и
родителите, пункт V. „Изменение на мерките относно упражняване на
родителските права“, такова се допуска при наличието на четири групи
обстоятелства. Тези обстоятелства визират, обобщено: а) влошаване на
условията при родителя, където детето живее; б) изпадане в невъзможност на
родителя, при който детето живее, да упражнява родителските права; в)
загубване на родителския авторитет и фактическа невъзможност на родителя,
при който детето живее, да се справи с лоши прояви на детето, а другия
родител да е в състояние да повлияе положително; и г) повторно встъпване в
нов брак. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: а)
невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; б)
нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се
оказали неблагоприятни за детето; в) болест на детето и невъзможност за
прилагане на мерките; г) други случаи.
Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са
свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод
задължителното спазване на мерките. С основание съдебната практика е
включила и тези обстоятелства в категорията изменени обстоятелства по чл.
59, ал. 9 СК, тъй като и тези обстоятелства имат отношение към ефикасността
на защитата на детето /децата/ и на положението им. Такива са например:
а) отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо
другия родител или обратно;
б) пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на
личните отношения с другия родител;
в) невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от
родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права,
или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във
възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н;
г) неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по
отношение на детето.
8
Съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението не
съставлява основание за нови мерки по чл. 59, ал. 9 в полза на виновния за
това положение родител.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства не може да
се направи категоричен извод за изменение на обстоятелствата след
постановяване на съдебния акт на СРС, 89 състав. Безспорно се установи, че
майката полага грижи за детето, между тях съществува емоционална връзка,
майката е осигурила всички необходими условия в дома си за отглеждането и
възпитанието на Димитър. Ответницата безспорно разполага с необходимия
родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето.
Не се установиха твърденията на ищеца, че определеният режим на
лични отношения с детето се нарушава от страна на майката, която отказвала
да му предаде детето. В подкрепа на това са както показанията на свидетелите
Григорова и Цветкова, така и изготвените социални доклади. Установи се, че
бащата осъществява редовни срещи със сина си съобразно постановения
режим, като дори имало случаи, в които връщал детето от 30 до 60 минути по
– късно, в каквато посока са показанията на св. Цветкова. Не се установиха и
твърденията на ищеца, че детето не му е предавано от майката в определения
режим, когато детето е болно. Видно от показанията на св. Григорова, детето
е било в дома на баща си и в случаи, когато е било болно, като идвало с
лекарства и описание от майката кое и кога да бъде давано. Ищецът
обосновава искането за разширяване на определения режим на лични
отношения с детето, освен с горепосочените обтоятелства, и с това, че
настоящите мерки са нецелесъобразни, тъй като между срещите му с детето в
определен период се получавал голям времеви период, а други случаи, като
01.06. и рождени дни на бъдещи деца на страните, не са уредени. Както в
исковата молба, така и при изслушването си по реда на чл. 59, ал. 6 СК
ищецът заявява, че разширяването на режима на лични отношение с Димитър
би спомогнало да бъде по – активен в неговото възпитание и отглеждане, а и е
в интерес на самото дете, тъй като ще бъде повече време с него, каквото е и
неговото желание. При анализ на посоченото и събраните в хода на
производството доказателства и доказателствени средства се обосновава
заключението, че ищецът желае ревизиране на постановеното съдебно
решение в частта относно определения му режим на лични отношения, но в
9
посока, която да обслужва неговите лични и работни ангажименти, а не и
интересите на детето. В подкрепа на този извод са твърденията на ищеца, че
имало случаи, в които му възниквали пречки да вземе детето, като след това
майката не му позвоялвала и отказвала това пропуснато време да бъде
компенсирано. Сочи още, че често през дните вторник и четвъртък, когато
следва да вземе детето, му възниквали работни ангажименти, тъй като
работел на две места, поради което желае режимът в тази част да бъде
изменен, като детето остава в дома му в тези дни с преспИ.е. По делото не се
установиха сочените от ищеца обстоятелства. Видно от проведеното
социално проучване, ищецът е заявил, че работи като програмист с работно
време от 08.00 часа до 17.00 часа, като има възможност да работи от вкъщи.
Отделно от това, в постановеното съдебно решение не е предвидена хипотеза,
в която бащата да бъде компенсиран за пропуснатото време с детето при
неосъществени контакти между тях, респ. за майката не е налице задължение
да осигурява такова време. Следва да бъде отбелязано, че постановените
мерки относно срещите на бащата с детето са негово право, а не задължение,
респ. осъществяването им е във взаимовръзка с волята на бащата. Посоченото
не означава, че в настоящия случай ищецът не е проявил желание да се вижда
с детето си, но съдът намира, че същият следва да организира личните и
работните си ангажименти /които, както се установи, са до 17.00 часа с
възможност за работа от дома/ по начин, че да бъде резлизиран контактът
баща – дете. При изменение на режим на лични отношения съдът следва да се
съобрази както с обстоятелствата по делото, така и с интересите на детето. В
настоящия случай не е проведено изслушване на Димитър по реда на чл. 15
ЗЗДт с оглед ниската му възраст. Съдът обаче счита, че следва да бъде
отчетено споделеното от детето пред неговата баба по майчина линия, както и
при проведеното социално проучване. От показанията на св. Цветкова е
видно, че в повечето случаи детето отказвало да се среща с баща си, тръгвало
без желание с него, дърпало се от баща си. Детето споделило за случай, в
който заедно с дъщерята на настоящата съжителка на ищеца били оставени
сами в дома на бащата, който случай е породил страх у Димитър. Показателен
случай за родителските качества на бащата е случаят от 04.08.2022г., когато
бащата върнал детето в дома на майката. Установи се, че на посочената дата е
имало инцидент, при който бащата е изпуснал от високо разстояние детето,
което по никакъв начин не може да бъде окачествено като виновно и
10
целенасочено от ищеца поведение, но съдът намира, че последващото
поведение на бащата – откарване в дома майката и заявяване „Няма нищо
страшно, ти си добре, като се качиш горе мама ще ти сложи обелки от лук и
лед и всичко ще ти мине“ – представлява омаловажаване на случая, в
частност пренебрегнал е състоянието на детето, което, както се установи
безспорно, е плачело, казвало, че много, много го боли и не можело да си
намери място от болка. В тази посока са показанията на св. Цветкова, която
лично е възприела състоянието на детето и заявеното от бащата. Димитър
споделил също пред баба си, че в дома на баща си няма собствено легло,
няма къде да спи, баща му в повечето случаи не чувал и правел това, което
той е решил да правят с детето. Съдът намира, че неосигуряването на
самостоятелен кът за игра, почивка и отдих, както и незачитането на
мнението и желанията на детето /в рамките на допустимите граници/
безспорно се отразяват негативно на неговото психоемоционално състояние и
развитие, а в настоящия случай, както се установи от показанията на св.
Цветкова, и на физическото и здравословно състояние на детето – в повечето
случаи то се прибирало от дома на баща си иморено, изтощено, болно.
Относно предложеният в исковата молба режим, а именно да бъде определен
такъв по време на праници и рождени дни на бъдещи деца на страните, съдът
намира за необходимо да отбележи, че е недопустимо интересът на детето да
бъде поставян в зависимост от бъдещи несигурни събития.
Ответницата в насрещната искова молба е направила искане за
ограничаване на определените контакти на бащата с детето. След преценка на
доказателствата по делото, установеното от фактическа страна и като
съобрази преди всичко интереса на малолетния Димитър, съдът намира, че не
са настъпили нови обстоятелства, които да обосновават срещи между бащата
и детето с по – нисък интензитет. Сочените от майката обстоятелства, а
именно, че детето се връщало от срещи с бащата с влошено здравословно
състояние, не могат да бъдат определени като виновно и целенасочено
поведение на ищеца спрямо сина му, още повече, че, както се установи, имало
случаи, в които майката предавала Димитър болен на бащата. Заболяването на
детето само по себе си не може да бъде поставено в тежест на виновно
поведение на някой от родителите, доколкото същото е обективен процес и
честото му възникване е с оглед никсата възраст на детето, въпреки
предприеманите защитни мерки. С оглед гореизложеното, съдът намира, че не
11
са настъпили нови обстоятелства, обосноваващи изменение на постановените
мерки, от една страна, а от друга, в случай на изменение на режима на лични
отношения, това би се отразило негативно на детето, което безспорно не е в
негов интерес.
Предвид това, съдът счита, че предявеният иск и депозираният
насрещен такъв са недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Относно разноските по делото
Претенция за присъждане на разноски в настоящото производство е
направена от двете страни по делото. Разноски съдът не следва да присъжда,
същите остават за сметка на всяка от страните такива, каквито са направени,
тъй като производството представлява такова на спорна съдебна
администрация, имащо охранителен за интересите на детето характер,
независимо изхода на спора /Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д.№
3423/2015 г. на ВКС - I Г.О./.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК от К.
Д. Н., ЕГН **********, срещу Е. И. И., ЕГН **********, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният насрещен иск с правна квалификация чл. 59,
ал. 9 СК от Е. И. И., ЕГН **********, срещу К. Д. Н., ЕГН **********, като
неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Д. Н., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. И. И., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13