М О
Т И В
И :
Производството е по реда на глава 28
от НПК.
Обвинението срещу И.Б.С. е по чл.191,ал.2 от НК,
за това, че през периода от м. септември 2019г. до 14.04.2020г. в гр.К., като пълнолетно
лице е улеснила, чрез предоставяне на жилище и средства за препитание, непълнолетно
лице от мъжки пол- А. А. Г., род. на ***г. и лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст, а именно- Д.А.К., род. на ***г., да заживеят съпружески,
без да са сключили брак.
В с.з. И.Б.С. се признава за виновна, а представителят на
РП-Казанлък поддържа обвинението и постановлението за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
От събраните по делото доказателства, установени с информация от Дирекция
„Социално подпомагане“-Казанлък(л. 12), информация за имотно състояние с
приложени: удостоверение за декларирани данни и копие на декларации по чл.14 от ЗМДТ от Община-Казанлък(л.49-54) и с показанията на свидетелите А. Г., А. Г., Д.
К., Р. Б. и Д. Л., изцяло кореспондиращи помежду си и с обясненията на И.С.,
дадени от нея по време на досъдебното производство, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установена по безспорен начин следната
фактическа обстановка: През месец юли 2019г. Д.А.К. и А.А.Г.се
запознали в ромската махала на град К.. Към този месец К. била навършила 14
години, а Г. бил на 17 години. Двамата се харесали и започнали да поддържат
приятелски отношения. К. не казала на
родителите си, понеже се страхувала да не й се карат, тъй като била все още
малка. Живеела с майка си Р. А. Б.,а баща й А. К. С. бил в Англия.
През месец август 2019г.
К. и Г., без да уведомят родителите си, избягали при роднини на последния в с.Т.,
общ.М.. По молба на Р.А.Б.до РУ- Казанлък К. е била обявена за издирване и
впоследствие установена и предадена на майка й. Б. забранила на дъщеря си да се
среща с Г., но въпреки това двамата продължили да поддържат връзка. Седмица
след това двамата се
уговорили да се видят и К.
отново избягала от дома си. След като разбрала, че майка й отново е ходила в
полицията, за да уведоми за нейното бягство, тя се прибрала. Тогава казала на майка
си, че много обичала Г. и искала да живее с него. Б. не била съгласна. Обадила се по телефона
на бащата на К., за да го уведоми, при
което той също изразил категорично несъгласието си дъщеря му да живее с А. Г.,
понеже била все още малка.
Въпреки несъгласието на
родителите й, на 22.08.2019г. Д. К.
отишла да живее с А. Г. в дома на майка му-И.Б.С. ***. Жилището било
собственост на С., видно от удостоверение за декларирани данни, издадено от Община-
Казанлък(л.51). Там двамата заживели съпружески в отделна стая, като И.С. им
предоставила жилището си, грижила за тях и ги издържала, въпреки че знаела, че
сина й бил непълнолетен, а К. не била навършила 16-годишна възраст. Към този
момент Г. бил все още на 17 год., а К.
на 14 год.
На 15.04.2020г. Г.
навършил 18 години, като от тази дата продължил да живее съпружески с Д. К. без
да е сключил брак и въпреки обстоятелството, че тя не била навършила 16-годишна
възраст.
Предвид изложеното съдът намира, че И.Б.С., от обективна и
от субективна страна, е осъществила състава на чл.191,ал.2 от НК. От субективна
страна същата е извършила деянието при форма на вината пряк умисъл- съзнавала е
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му
последици и е искала тяхното настъпване. Горното се обективира от съзнателните й
и целенасочени действия по реализирането му.
Поради
изложеното настоящият съд счита, че следва да признае И.Б.С. за виновна по
повдигнатото й обвинение. По отношение на същата са налице основанията за
прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителката
на престъплението И.Б.С. е родена на ***г.,
т.е. същата е пълнолетна.
2.За
престъпление по член 191,ал.2 от НК се предвиждат наказания
лишаване от свобода до 2 години или пробация.
3.Деецът
не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ от НК.
4.От
престъплението не са причинени
имуществени вреди.
Предвид
горното съдът намира, че следва да освободи И.Б.С. от наказателна отговорност и
да й наложи административно наказание-глоба,чийто размер обаче значително
следва да надвиши предвидения в закона минимален такъв, а именно- да бъде в размер
на 2000/две хиляди/ лева, тъй като да се определи наказание в минимален размер
на нарушителката би означавало да се позволи да бъдат толерирани и насърчавани
лица ежедневно да практикуват педофилия, която погрешно в подобни случаи се
определя като „ромски обичай“ или
„ромска традиция“.
Предполага
се, че всеки гражданин на РБългария е запознат със законите, които са
обнародвани по установения ред в Държавен вестник. Това е т.нар. законова
презумпция(общо правило) и не е необходимо да се доказва знанието или
незнанието на закона от всеки нарушител. Презумпцията е оборима,
ако в конкретния случай, поради изключителни обстоятелства последния е бил
лишен от възможност да узнае за приетия закон(в настоящия случай НК). По делото
липсват, каквито и да са доказателства, че за нарушителката са били налице
такива обстоятелства, които поради изключителността си да са довели до това да
е била в невъзможност да се запознае с действащите закони.
Воден от горните мотиви съдът постанови
решението си.
Районен съдия: