Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 16.06.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд наказателна колегия,
На първи юни две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1584/2019г. по описа на съда за
2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„БАНКА ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Московска
19“, с ЕИК ********* против Н.И.Д., с ЕГН **********, с адрес *** искове по
чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника,чрез назначен от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК,
в който изцяло са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№1861/2018г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.417 ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ за сума в размер на 2448.51лв, представляваща неизпълнена главница по
споразумение за обединяване на кредити от 24.03.2017г., поради забава в
плащанията на 14 бр.вноски и обявяване на изискуемостта на длъжника, от които
главница в размер на 1916.89 лв., договорлна лихва в размер на 336.55 лв. за периода
20.05.2017г. до 12.09.2018г., санкционна лихва в размер на 75.07 лв. за периода
20.05.2017г. до 12.09.2018г., дължими такси и разноски в размер на 120 лв.,
ведно със законна лихва, считано от 13.09.2018г. до изплащане на вземането.Тази
заповед е връчена на длъжника в това производство при условията на чл.415, ал.2 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск по чл.422 ГПК за
установяване съществуването на вземането си.
Твърди се по исковата молба, че на 24.03.2017г. между
„Банка ДСК“ ЕАД и ответника било скспоразумение за обединяване на кредити.По
силата на това, предоставените от банката кредити по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 11.03.2013г. с първоначално
разрешен размер от 1000 лв. и договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит от 24.02.2014г. с първоначално разрешен размер от
2000 лв. били обединени в един кредит с цел погасяване при еднакви условия като
потребителски кредит с общ размер от
1969 лв.Това било отчетено като новооткрита кредитна сметка и се погасявало с
месечна вноска за главница и лихви, дължими до 20-то число от месеца, съгласно
погасителен план.Крайния срок за погасяване бил 24.03.2020г.кредитополучателят
дължал и такси, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които ДСК
прилагала при извършвани услуги на клиенти.
В общите условия било договорено олихвяването и
погасяването на кредита, задълженията на страните, отговорност и санкции при
неизпълнение.В т.18.1 на глава 7 „Отговорност и санкции“ от ОУ било договорено,
че при забава в плащанията на месечна вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща глевница, се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта.В т.18.2 на същата глава от ОУ било договорено, че при допусната забава
в плащанията на главници и/или лихви над 90 дни, целия непогасен остатък от
главницата ставал предсрочно изискуем и се олихвявал с договорения лихвен
процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
На 26.06.2018г., поради преустановяване погасяването
на задължението, ищецът приложил гореописаните договорни клаузи.С
покана-уведомление, връчена чрез ЧСИ, банката обявила кредита за предсрочно
изискуем.На 13.09.2018г. било подадено до съда заявление по чл.417 ГПК,
издадена заповед за незабавно изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПк,
поради което са предявени за разглеждане гореорисаните искове за установяване
съществуването на вземане в описаните размери.
В срока по чл.131 ГПК са оспорени предявените искове,
чрез назначен от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
По делото са представени и приети като доказателства:
договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 07.03.3013г., условия за
издаване и обслужване на кредитна карта, погасителен план, договор за кредитна
карта от 22.04.2014г., споразумение за обединяване на кредити, общи условия,
погасителен план, копие от пълномощно.Приета е като доказателство по делото и
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Й..
От описаните доказателства, по делото се установи, че
между страните са били налице отношения по два договора за кредитни карти.С
описаното споразумение, двата договора са обединени като един кредит за текущо
потребление с общ размер от 1 969 лв., като е подробно договорен начина на
връщане на тази сума.Този договор-споразумение е подписан от упълномощен
представител с изрично пълномощно по отношение на кредитите на ответника в ДСК,
поради което ангажира ответника по отношение на поетите с него задължения и
признати обстоятелства относно размера на задълженията по двата договора за
кредитни карти и всички останали задължения.
От приетото като доказателство по делото заключение на
вищото лице Й., по делото се установи, че за периода 24.03.2017г. до
07.02.2018г. са извършени две плащания за погасяване на кредита-на 23.05.2017г.
в размер на 23.77 лв. и на 14.06.2017г. в размер на 69.54 лв.С последното
плащане била погасена изцяло вноската по главница с падеж 20.04.2017г. и
частично вноската с падеж 20.05.2017г.Установи се също така, че към датата на
подаване на заявлението-13.09.2018г. размера на задължението е бил както
следва: 1916.89 лв.-главница, 336.55 лв.-договорна лихва, 75.07 лв.неустойка
под формата на санкционна лихва за периода 20.05.2017г. до 12.09.2018г.,
начислена по гореописания начин и 120 лв. такси и разноски.
От заключението на вещото лице, по делото се установи,
че е налице забава в плащанията на главница и лихви за повече от 90 дни поради
което са настъпили предпоставките, даващи право на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем.
Уведомлението до длъжника е ясно е недвусмислено и с
него е обявен кредита за предсрочно изискуем.
Следва да се посочи, че законодателят не
предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по
договорните правоотношения. В т. 3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. д. №
1/2004 г. на ОСТК на ВКС е прието, че в случай, че издателят на
запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се укрива,
удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с нотариална покана,
ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото разрешение в
тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане по запис на заповед не ограничава способите за връчване на съобщения.
Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване, биха могли да
се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на
ГПК за
връчване на съобщения и препращането в чл. 50 ЗННД
към тези правила. От друга страна, извън посочения в тълкувателното решение
способ за удостоверяване, отказът или укриването могат да се удостоверят по
правилата на ГПК и
при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл. 43 ЗЧСИ.
В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на
съобщения.
Начинът на удостоверяване на връчването на
уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно
изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ
на връчване.
Предвид на последиците, които
законодателят свързва с обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за
недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да
получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и
кредитора. Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за
връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че
изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна,
без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено
или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите
на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва
определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще
се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за
предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване.
В случая, ищецът в производството е връчил
поканата-уведомление чрез ЧСИ.Н адреса на ответника са направени три посещения,
вкл. В неприсъствен ден и е залепено уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което съдът намира, че ищецът е изпълнил задължението си и кредита е
надлежно обявен за предсрочно изискуем.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, по делото се установи размера на вземанията, които изцяло
съответстват на издадената заповед за незабавно изпълнение.В този смисъл, съдът
намира, че ищецът в производството доказа, , че между страните е сключено споразумение
за обединяване на кредити, че вземания от вида на описаните съществуват, че
кредита е надлежно обявен за предсрочно изискуем, поради което предявените
искове са основателни и следва да се уважат.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1078.37 лв., от които 98.97 лв.
по ч.гр.д.№186118г. и 979.40 лв. по настоящето-гр.1584/2019г.-внесена държавна
такса, възнаграждение за назначения от съда особен представител, възнаграждение
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Н.И.Д., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането на „БАНКА ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.“Московска 19“, с ЕИК ********* в размер на
2448.51лв, представляваща неизпълнено задължение по споразумение за обединяване
на кредити от 24.03.2017г., поради забава в плащанията на 14 бр.вноски и обявяване
на изискуемостта на длъжника, от които главница в размер на 1916.89 лв.,
договорна лихва в размер на 336.55 лв. за периода 20.05.2017г. до 12.09.2018г.,
санкционна лихва в размер на 75.07 лв. за периода 20.05.2017г. до 12.09.2018г.,
дължими такси и разноски в размер на 120 лв., ведно със законна лихва, считано
от 13.09.2018г. до изплащане на вземането, за което по ч.гр.д.№1861/2018г. на
КРС. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ №957 от 14.09.2018г. и изпълнителен лист, съществува.
Осъжда Н.И.Д. да заплати на „БАНКА
ДСК“ ЕАД деловодни разноски в размер на 1078.37 лв., от които 98.97 лв. по
ч.гр.д.№186118г. и 979.40 лв. по настоящето-гр.1584/2019г.-
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: