РЕШЕНИЕ
№ 709
гр. Велико Търново, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110103532 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
* и ответника е сключен Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от
21.11.2018г. с индивидуален клиентски номер *, по силата на който на последния за срок от
24 месеца са предоставени мобилни услуги за номер *с месечен абонамент от 21,80 лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил ползваните услуги по договорa за периода от
01.11.2018г. до 28.02.2019г. в общ размер на 102,62 лв., в резултат на което мобилният
оператор едностранно гo е прекратил на 11.03.2019г. с начисляване на неустойка за
неизпълнение от 54,51 лв. по фактура с №********** от 01.04.2019г. Навеждат се доводи, че
вземането за неустойка е прехвърлено от *на * с Договор за цесия от 16.10.2018г., а
впоследствие - на кредитора с Договор за цесия от 01.10.2019г. Ищецът твърди, че за
неустойката, равняваща се на трикратния размер на месечната абонаментна такса по
договора, е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2998/2021г., по
описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение по чл. 414 от
ГПК. Изтъква, че претендираната сума е дължима, поради което отправя искане до съда да
бъде установено съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №1242 от 21.10.2021г. по частно гражданско дело №2998/2021г., по
описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото
разноски
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба като във
възражението си по чл. 414 от ГПК е оспорил процесния договор.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между * и ответника е сключен Договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги от 21.11.2018г. с индивидуален клиентски номер *, съгласно който на последния за
срок от 24 месеца са предоставени мобилни услуги за номер * с месечен абонамент от 21,80
лв. Страните постигнали съгласие в случай на прекратяване на договора преди уговорения
срок по вина или по инициатива на потребителя, или поради нарушение на задълженията
му, той да заплати на доставчика на услугите неустойка в размер на оставащите до края на
срока месечни абонаменти без отстъпка, но не повече от трикратния им размер. При
сключване на договорите ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия на*,
съгласно т. 50.6 от които едностранното им прекратяване при неизпълнение на
задълженията на потребителя следвало да се извърши от мобилния оператор с 30-дневно
писмено предизвестие. За ползваните услуги по договора за периода от 21.11.2018г. до
31.03.2019г. последният издал пет фактури, сред които и фактура с №********** от
01.04.2019г. с падеж 18.04.2019г., с която начислил неустойка от 54,51 лв. На 16.10.2018г.
между * в качеството на цедент и *в качеството на цесионер е сключен договор за
прехвърляне на вземания, с който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по
договори описани в Приложение №1. Цедентът се задължил да упълномощи цесионера да
уведоми от негово име длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, във връзка с
което съставил пълномощно. На 01.10.2019г. между *в качеството на цедент и ищеца в
качеството на цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания, подробно посочени
в Приложение №1, допълнен с Анекс от 10.03.2020г., с който цедентът прехвърлил на
цесионера придобитите вземания по четири договора за цесия с мобилни оператори и
кредитни институции, сред които и тези по сключения на 16.10.2018г. договор за цесия с *.
В договора *се задължил да упълномощи *да уведоми от негово име длъжниците за
прехвърлянето на вземанията им. На основание чл. 5.3 от договора за цесия от 16.10.2018г. и
чл. 6, ал. 4 от договора за цесия от 01.10.2019г., съответно * издало в полза на * и * издало в
полза на ищеца извлечения от Приложение №1 към договора от 16.10.2018г. и Приложение
№1 към Анекс от 10.03.2020г., с които удостоверили прехвърлянето на вземане от 54,51 лв.
спрямо ответника произтичащо от договор за мобилни услуги. На 07.10.2021г. ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно вземането за
неустойка, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №2998/2021г., по описа
на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 21.10.2021г.
издал заповед за изпълнение, спрямо която е подадено възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Установено е съществуването на процесното облигационно отношение между * и ответника,
но по делото липсват доказателства за валидно упражняване правото на мобилния оператор
едностранно да го прекрати по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което да обуслови възникване на
2
задължение за потребителя да заплати уговорената в него неустойка. В същия смисъл е и т.
50.6 от Общите условия, изискваща отправяне на 30-дневно писмено предизвестие до
потребителя. Предизвестието не може да се счита за отправено и с исковата молба тъй като
тя е подадена след изтичане на срока на договора. В допълнение на изложението следва да
бъде посочено, че дори и да бяха установени предпоставките за възникване на задължението
на ответника да заплати неустойка, по делото липсват доказателства за прехвърляне на това
вземането в полза на ищеца въз основа на договорите за цесия от 16.10.2018г. и 01.10.2019г.
Неразделна част от тях са съответните приложения, в които подробно са индивидуализирани
прехвърлените вземания по основание и размер. Тези приложения обективиращи волята на
страните за вида и размера на отделните подлежащи на прехвърляне вземания не са
представени по делото, като съдържащата се в тях информация не може да бъде заместена
от едностранните изявления на цедентите по договорите от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г. за
тяхното съдържание. Последните също не индивидуализират по безспорен начин
основанието, от което е възникнало вземането спрямо ответника. Поради това не може да се
установи дали по отношение на вземането за неустойка по договора за предоставяне на
мобилни услуги е налице воля за прехвърлянето му по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от* на
*, а оттам и дали по силата на договора за цесия от 01.10.2019г. ищецът е придобил
качеството на негов кредитор. С оглед гореизложеното предявеният установителен иск по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски също е
неоснователна.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу * с ЕГН: ********** *, иск чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, относно установяване съществуването на
вземането от 54,51 лв. /петдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/, представляващо
неустойка за неизпълнение на Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги
от 21.11.2018г. с индивидуален клиентски номер *, прехвърлено с Договор за цесия от
01.10.2019г., за което е издадена заповед за изпълнение №1242 от 21.10.2021г. по частно
гражданско дело №2998/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №2998/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4