Р Е Ш Е Н И Е
№
02. 04. 2021 г, гр. Плевен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, тринадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
март през две хиляди
и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря НАТАЛИЯ НИКОЛОВА,
като разгледа
докл***аното от съдия ЗАМФИРОВА гр. дело № 1666 по
описа за 2018 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба от ******ЕИК
/ БУЛСТАТ ***, против ***., с правно основание чл. 415 от ГПК.
В
предоставения по реда на чл. 131 от ГПК едномесечен срок за отговор на исковата
молба е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва исковата
претенция като недопустима и са изложени подробни аргументи.
В ОСЗ ЗА ***.
***– се явява ***. ***с пълномощно. Поддържа исковата молба.
***– явява
се лично и с ***. Д. с пълномощно.
Оспорва изцяло исковата
молба. Счита, че настоящото производство
е недопустимо. На
основание чл. 299 от ГПК прави искане
производството по настоящото дело да бъде прекратено, като излага следните
съображения:
В случая, приложеното дело № 647 / 2018 г.
касае същия период, същата искова претенция между същите страни. Налице е
произнасяне на съда Окръжен съд – Ловеч с влязло в сила съдебно решение, по
силата на което първоинстанционното решение по гр. д. № 647 / 2018 г. е такова,
че е уважен изцяло установителния иск, предявен от К. Д., че същият не дължи на ***претендирани
суми, съгласно фактура за консумативи за периода *** г. – ***г. С решение на
въззивната инстанция Окръжен съд – Ловеч е приел за установено същото, а
именно, че за посочения период М. не
дължи суми за ел. енергия на ***. В случая това решение е влязло в законна
сила. Видно от настоящото дело, исковата молба по същото е, че претендираният
период е идентичен с периода по гр.д. № 647 / 2018 г, дори е по – малък от този
период. Исковата претенция е за същото вземане, със същия предмет, между същите
страни, по които вече има произнасяне и влязло в сила съдебно решение. Съгласно
нормата на чл. 299 от ГПК спорът, решен с влязло в сила решение не може да бъде
пререшаван. В този смисъл е налице визираната хипотеза и съгласно ал. 2
настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо. На
основание чл. 78, ал.4 от ГПК претендира
деловодни разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
По съществото на правния спор,
процесуалният представител на ищеца излага следните мотиви:
Налице е хипотезата на най
– чистия случай на чл. 299 от ГПК. В ГД № 647 / 2018 г. периодът е ***
г. – ***г. В настоящото дело периодът е ***
г. – ***г. Безспорно е, че е налице идентичност на периода по настоящото дело с
периода по делото № 647 / 2018 г, по
което съдът се е произнесъл с влязло в сила съдебно решение. Там категорично е
установено, че Д. не дължи за посочения
период каквито и да е било суми на ***и ако трябва да се разгледа решението в
най – бегли детайли, за част от периода, съдът се е произнесъл, че вземането е
погасено по давност. За другата част от периода съдът се е произнесъл, че Д. не
дължи, но в крайна сметка крайният резултат е „не дължи“. И след като е налице
влязло в сила съдебно решение между същите страни, със същия предмет, със същия
период, то наистина недопустимо е да се иска пререшаване на същия съдебен спор
от страна на ***. Неведнъж ***претендира по два пъти и по три пъти едни и същи
суми за един и същи период от една и
съща страна. Качеството на монополист не дава право на което и да е юридическо лице да претендира
няколко пъти едно и също свое право и да
се обогатява за сметка на гражданите. Още повече, в настоящия съд, в случая законът е категоричен, че настоящото производство е
недопустимо. С оглед гореизложеното, съдът следва да отхвърли изцяло предявения иск като недопустим.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Депозираната искова молба
от ******ЕИК / БУЛСТАТ ***, против ***., с правно основание чл. 415 от ГПК, е на база издадена заповед № *** / ***г.
от районен съдия ***, с която съдът се е
произнесъл по ч. гр. д. № 9372 / 2017 г, като е разпоредил:
Длъжникът ***.,
ЕГН **********,***, да заплати на кредитора
******, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от ***, сумата от 844,22 лева главница за потребена топлинна
енергия в периода *** г. – ***г., 263, 59 лева лихва за забава за периода ***г.
до ***г, законна лихва от датата на подаване на заявлението – ***г. до
окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за
държавна такса в размер на 25 лева и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр. 8 / 24, 01, 2017 г.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: предоставена, но незаплатена топлинна енергия за периода *** г.
– ***г. за имот на адрес гр.Плевен, ж. к. ***, с абонатен № ***.
Настоящото
гр. д. № 1666, по описа на съда за 2018 г.
по период и задължение се включва в исковата претенция на първото
образувано гражданско дело между същите страни гр. д. № 647 по
описа на съда за 2018 г.
Производството
по гр. д. № 647 по описа на съда за 2018 г.
е образувано по искова молба от ***., ЕГН **********,*** против Т. П. ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представляван от ***, с
правно основание чл.124 от ГПК. Съдът е сезиран с искане да се произнесе с
решение, с което да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, че ищецът ***., ЕГН **********,***, не дължи сумата на 1214.02
лв. в т. ч. главница 1209. 56 лв. и лихва - 4. 46 лв. / сьгласно
издадената фактура от ***год./ - представляваща просрочено задължение за
консумирана топлинна енергия за периода от ***г. до ***година.
Съгласно
константната съдебна практика винаги и без изключение първото по време образувано
исково производство е първо по право, като всяко следващо задължително се
прекратява.
Предвид
гореизложеното молбата на ******ЕИК / БУЛСТАТ ***, против ***., е процесуално
недопустима и не следва да се разглежда по същество.
С оглед на горното, съдът намира, че
следва да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Съобразно изхода
на
процеса, разноските по делото се възлагат на ищеца.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, поради
процесуалната недопустимост на подадената от Т. П. ***ЕИК / БУЛСТАТ ***, против К. М.Д.,
искова молба, с която е предявен иск с
правно основание чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.4 от ГПК, ******ЕИК / БУЛСТАТ ***, да заплати
на ***., ЕГН **********,***, чл. 78, ал.4 от ГПК деловодните
разноски, съобразно списъка по чл. 80
от ГПК, в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: