Решение по дело №121/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 143
Дата: 3 май 2024 г.
Съдия: Росица Велкова Иванова-Стойчева
Дело: 20241700500121
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Перник, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА В. ИВАНОВА-
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20241700500121 по описа за 2024 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49
във вр. чл. 45 от ЗЗД.

С Решение № 38/15.01.2024 г., постановено по гр.д. № 4277/2023 г. Районен съд – гр.
Перник е осъдил Община Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл.
„Иван Рилски” № 1, да заплати на Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.
49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 3 500,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, причинени след настъпило на ***
около 21:30 часа в ***, кв. „***“, пред бл. ***събитие - ухапване от безстопанствено куче в
областта на дясната подбедрица, произтекли от противоправно бездействие на служители на
ответника, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа във връзка с изпълнение на
вменените задължения за контрол и надзор над безстопанствените кучета на територията на
Община Перник, ведно със законната лихва от *** до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърля иска за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 12
000,00 лева като неоснователен. С решението съдът се е произнесъл и по отношение на
дължимите се в производството съдебни разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Р. Д. Д., чрез адв. Р. З.,
1
с която се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като се
твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно и несправедливо. Сочи се, че
решаващият съд не е извършил правилна и задълбочена преценка на събраните по делото
доказателства, както и не е отчел доводите на страните, което е довело до достигане на
неправилни изводи и постановяване на неправилен съдебен акт. На следващо място се
навеждат твърдения, че при определяне размера на присъденото обезщетение, първата
инстанция не се е съобразила както с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с характера на
претърпените болки, страдания, неудобства и продължителността на лечението на ищцата.
Прави се искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗАдв., сторени пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Община Перник, с който се
изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а атакуваното
решение е правилно и обосновано, постановено при спазване на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби на закона. Сочи се, че според назначената в
първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза ищцата е напълно
възстановена и няма трайни последствия върху здравословното й състояние. Намира
присъденото от първата инстанция обезщетение за претърпени вреди за правилно
определено и съобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Прави се искане при евентуално
допускане на изслушване на съдебно-психиатрична експертиза, по искане на ищцата, то да
бъде допуснат и разпит на един свидетел от Общински приют за безстопанствени кучета
***, който да даде информация относно наличието на безстопанствени кучета на
територията, където се твърди, че е настъпил инцидента. Моли за постановяване на
решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Окръжен съд Перник, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК. За да се
произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав
взе предвид следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата Р. Д. Д. е
получила увреждания в областта на дясната подбедрица след ухапване от безстопанствено
куче на *** около 21:30 ч. в ***, кв. „***“, пред бл. ***. Същата е прегледана на *** в
Спешното отделение на МБАЛ ***. По делото е приет като доказателство лист за преглед на
пациент № ***и е предписана терапия. Представен е и амбулаторен лист от *** от д-р М.Е.,
съгласно който е снета анамнеза от ищеца Р. Д. Д. „нападение и ухапване от бездомно куче
вечерта на *** около 21:30 часа“. Установени са от медицинското лице обективни находки
множество разкъсно-контузни рани в областта на дясната подбедрица с размери от 5 до 10
см, болезнени съседни участъци, оток и кръвонасядания на околните тъкани. Предприета е
2
терапия и е предписано наблюдение.
Установява се и че на 01.08.2023 е издаден болничен лист от д-р М.Е. на ищеца Р. Д.
Д. за срок от *** до *** с диагноза „открита рана на други части на подбедрицата“ и режим
на лечение домашен – амбулаторен.
По делото е прието съдебно-медицинско удостоверение № ***, издадено на *** от д-
р С.С.П., лекар-специализант в съдебномедицинско отделение на МБАЛ ***, съгласно което
при преглед на ищеца на *** в 8:45 часа и са констатирани разкъсно-контузна рана по
дясната подбедрица, прободна рана и охлузвания в общ вид на полудъга по дясната
подбедрица. Посочено е че описаните увреждания са в резултата от действието на твърди
тъпи/тъпоръбести предмети прободни предмети, каквито могат да бъдат причинени от
кучешко съзъбие, като по-дълбоките увреждания по периферията на дъгата могат да
съответстват на кучешки зъби от съзъбието и е възможно да са получени по начин и време,
както съобщава прегледаната. Посоченото е, че констатираните увреждания са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Разпитан е свидетелят А.Е.З., който живее на семейни начала с ищцата и който е бил
очевидец на инцидента. Свидетелят сочи, че докато изчаквал пред входа заедно с кучето им
порода джак ръсел териер, ищцата отишла да изхвърли боклука до контейнерите на около 50
метра разстояние – пред бл. ***. Навежда твърдения, че чул ищцата да вика и докато стигне
до нея, видял че същата била нападната и нахапана по краката от бездомно куче. Поддържа,
че като пристигнал, кучето избягало и свидетелят незабавно откарал ищцата в болницата,
където обработили раните. Навежда твърдения, че свидетелят лично многократно е виждал
въпросното бездомно куче да се разхожда свободно в квартала, включително и след
процесния инцидент, когато го е снимал и записал номера на ушната марка, както и че
съседи са подавали сигнали до различни кучешки приюти. Сочи, че ищцата след процесния
инцидент била разстроена, стряскала се нощем, изпитва страх от други кучета и ходила да й
баят срещу страх.
По делото е прието писмо от ОП „Общинско обслужване – Обредни дейности“ – гр.
***, което стопанисва Общински приют за безстопанствени кучета - гр. ***, съгласно което
на 22.06.2022 г. е заловено мъжко сиво куче в кв. ***, бл. ***, размер среден, кастрирано,
маркирано с УМ-1583, чипирано на 20.06.2022 г., обезпаразитено, ваксинирано срещу бяс и
върнато на местообитанието на 21.06.2023 г. посочено е, че не са получавани сигнали за
агресивно поведение или нападение, както и че при регулярни посещения е наблюдавано от
служители, че кучето общува с деца от района, които настояват кучето да не се прибира.
По делото е изслушаното и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза,
изготвено от вещо лице д-р Р.В.С., което не е било оспорено от страните и
първоинстанционният съд изцяло е възприел като обективно, безпристрастно и компетентно
дадено. Експертът сочи, че установените при издаването на съдебно - медицинското
удостоверение телесни увреждания на ищеца – разкъсно-контузна рана по вътрешната
повърхност на дясната подбедрица в горната трета, прободна рана по задната повърхност на
дясната подбедрица в горната трета и охлузвания и кръвонасядане около двете рани в
3
съвкупност и поотделно са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещото лице е посочило, че травмите по бедрото отговарят да са причинени от
ухапване на куче. Заявява, че получените травми заздравяват за период 2 седмици, през
който период са търпени болки и страдания, а след това са останали козметични дефекти –
видими ръбци, установени при прегледа на 01.12.2023 г.
Правилно районният съд е установил фактическата обстановка и не е споделил
възражението за съпричиняване на ответника, поради липсата на ангажирани и събрани
доказателства в тази насока.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, подадена от Р. Д. Д., се явява редовна и е процесуално допустима
като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в рамките на
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на
чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен спор
между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. чл.
40 и сл. от Закона за защита на животните.
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чуждо поведение, която
отговорност е обективна и безвиновна. Ангажирането на отговорността по чл. 49 от ЗЗД
изисква консумирането на деликт по чл. 45 от ЗЗД. При отговорността по чл. 49 от ЗЗД
следва да се установи, че е възложена работа от отговорното за изпълнението на тази работа
лице, като вредите следва да са претърпени при или по повод изпълнението на възложената
работа. Възлагането на работата представлява отделяне на собствена работа и изпълнението
й чрез друго лице. Изпълнението може да се осъществи както чрез правни, така и чрез
фактически действия. Вредите следва да са причинени при или по повод на изпълнение на
възложената работа, включително и от бездействие за изпълнение на възложената работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД ще може да се ангажира и тогава, когато причинителят на
увреждането не е изпълнил задължителни указания или правила за извършване на
възложената работа. Възложителят може да се освободи от отговорност само и единствено
ако докаже, че вредите не са причинени при или по повод на изпълнение на възложена
4
работа или ако не са причинени виновно. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД обхваща всички
преки и непосредствени вреди (имуществени и неимуществени), които са последица от
увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 40 от ЗЗЖ, Общинския съвет е длъжен да приеме
програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за
изпълнението им. Такава програма по делото се установи, че е приета с решение на
Общинския съвет за периода 2021 г. - 2025 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, чл. 41 вр. с чл. 59 от ЗЗЖ в редакции, приложими за
процесния случай кметовете на общини организират и контролират изпълнението на
програмите по чл. 40 от ЗЗЖ, като мерките за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета се осъществяват в приюти. Задълженията на общините по чл. 40,
41 и чл. 59 от ЗЗЖ са за грижа за безстопанствените кучета и контрол върху дейността,
осъществявана от приюти, организации за защита на животни по повод на разписаните в
ЗЗЖ мерки. Законодателят е възложил в тежест на общините да вземат мерки за овладяване
на популация, за залавяне, обезпаразитяване и настаняване в приюти на безстопанствени
кучета. (В този смисъл решение № 14057/23.11.2009 г. на ІІІ-то отд. на ВАС по адм.д. №
6227/2009 г.)
Съдът приема, че в конкретния случай по делото са установени онези предпоставки,
които обуславят наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника –
деликт, извършен от общината съобразно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 40 и чл. 41,
чл. 59 от ЗЗЖ– неизпълнение на задължението й по закон да организира и контролира
дейността по овладяване на популация, за залавяне, обезпаразитяване и настаняване в
приюти на безстопанствени кучета, в следствие на което на *** ищцата е ухапана от
безстопанствено куче по крака и е претърпяла увреждане на здравето, изразяващо се в
множество разкъсно-контузни рани в областта на дясната подбедрица с размери от 5 до 10
см, болезнени съседни участъци, оток и кръвонасядания на околните тъкани, започнала е да
се страхува от кучета, опасявал се е да излиза от вкъщи, за да не я нападне отново куче. Тези
обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
последните съдът кредитира като логични, последователни и резултат от личните
впечатления на свидетелите, неопровергани от другите събрани по делото доказателства.
Доколкото по делото ответникът не е ангажирал доказателства, че кучето има
собственик или лице, което да упражнява надзор върху него, като съобрази и показанията на
свидетелят З., които съдът кредитира изцяло като резултат от трайните и лични впечатления
за кучето, нападнало ищцата, то съдът приема, че в случая е установено, че кучето е било
безстопанствено. Тези обстоятелства съдът приема, че са достатъчни, за да установят, че
ухапването е извършено от безстопанствено куче. В тежест на ответника е да ангажира
доказателства за твърдените от него положителни факти, от които той черпи благоприятни
последици. Наличието на собственик или на лице, упражняващо надзор върху кучето, е
именно такъв факт и съдът приема, че в негова тежест е било да го установи по делото. Към
горното следва да се добави и че реално за ищцата не съществува възможност за снабдяване
5
с доказателства, че кучето е безстопанствено, различни от вече ангажираните от него по
делото.
Съдът приема за неоснователни и доводите на ответника, че доколкото е приел
програма и е възложил изпълнението на дейностите по овладяване популацията на
безстопанствените кучета на ОП „Общинско обслужване“ – звено „Дейности по контрол на
популацията на безстопанствени кучета“, то отговорност за процесните вреди не би
следвало да се възлага на община Перник. Действително, по делото е установено, че
Община Перник е предприела действия по овладяване на популация на безстопанствени
кучета, но това не може да освободи общината от отговорност за вреди, причинени от
нападения и ухапване от безстопанствени кучета. Това е така, защото по делото не е
установено извършване на конкретни действия при овладяване на популацията на кучетата в
района на процесния инцидент. Дори да се приеме обратното, съдът приема, че в случая не е
положена дължимата грижа от ответника. Това е така, защото установеното по делото
нападение от куче и ухапване от безстопанствено куче само по себе си доказва, че взетите
мерки не са достатъчни, за да предотвратят настъпване на тези вреди. Към горното следва да
се добави, че контрола по осъществяване на цялата дейност по ЗЗЖ е поставена от
законодателя в тежест на ответника, поради което и отговорността на същия може да се
ангажира по реда на чл. 49 от ЗЗД при вреди от безстопанствени кучета, независимо от
възлагане на изпълнение на определени дейности на ІІІ-то лице. Това правомощие на
Община Перник по повод на контрола е изрично разписано в чл. 59 от ЗЗЖ и съдът приема,
че същото не може да се делегира на ІІІ-то лице, тъй като такава възможност не е уредена от
закона. С оглед на гореизложеното съдът приема, че в случая е неприложима т. 2 от
Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, като доводите на ответника в обратния
смисъл са неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът приема че отговорността на ответника за претърпени
от ищеца вреди от ухапването на безстопанствено куче на *** следва да се ангажира.
Община Перник не е обжалвала решението на РС Перник и същото е влязло в сила в
останалата необжалвана част за присъденото обезщетение в размер на 3 500,00 лв.
Спорно в отношенията между страните е обема на претърпените неимуществени
вреди от страна на ищцата.
При деликтната отговорност на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от неправомерното поведение, като обезщетението следва да
репарира претърпените имуществени вреди, вкл. направените разходи за лечение,
пропуснатите ползи, претърпените болки, страдания, накърнените личните права и
интереси, към момента на възникването на правото.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните
права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки
новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени икономическата конюнктура, за да
6
съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на
обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира
(В този смисъл Решение 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г. по гр.д.
№ 1265/99 г. на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за
абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания,
неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Решение № 764/10.12.1999 г. по н.д.№ 695/1999 г. ІІ НО).
В конкретния случай съдът приема, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства по делото се установи, че ищцата е претърпяла увреждане на здравето,
изразяващо се в множество разкъсно-контузни рани в областта на дясната подбедрица с
размери от 5 до 10 см, болезнени съседни участъци, оток и кръвонасядания на околните
тъкани, които са се възстановили в рамките на две седмици, преживяла е уплах и стрес, след
процесния инцидент е била разстроена, стряскала се нощем, изпитвала е страх от други
кучета и е ходила да й баят срещу страх. Съдът кредитира изцяло събраните по делото
гласни доказателства, като резултат от лични впечатления на свидетеля, неопровергани от
другите събрани по делото доказателства. При така установеното и като съобрази
спецификата на механизма на травмата - внезапно нападение на куче, но и отчитайки
кратката продължителност на лечението и период на физически болки, отражение върху
психика на ищеца, механизма на настъпването на вредите, то съдът приема, че
справедливото обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размера,
определен от районния съд, а именно 3 500,00 лв. Обезщетението за неимуществени вреди и
строго индивидуално, като се определя от съда по справедливост – с оглед на установеното
по делото отражение на преживяното от конкретното лице. Едно и също събитие може да
рефлектира по различен начин на състояние на отделни правни субекти. Субективните
преживявания са различни, като интензитет на негативните преживявания, както и на
продължителността на същите, са от решаващо значение при определяне на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди. В конкретния случай при определяне размера на
обезщетението съдът съобрази събраните по делото доказателства.
Поради съвпадането на мотивите на първоинстанционния съд с тези на настоящия
съдебен състав от въззивната инстанция по предявения иск, подадената въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а постановеното от
първоинстанционно решение - предмет на въззивното обжалване, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По исканията за присъждане на сторени разноски в настоящото производство, съдът
за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед изхода на делото, право на разноски има Община Перник. На осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 200,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38 от 15.01.2024 г., постановено по гр. дело №
4277/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Р. Д. Д. , ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
ПЕРНИК, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. „Иван Рилски” № 1, сума в
размер на 200,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на осн чл. 280, ал. 3,т. 1 от ГПК подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8