РЕШЕНИЕ
№ 2398
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110202672 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от С. К. К., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.“К с“, бл., вх., ет., ап., против наказателно постановление №РД-05-
0331/13.11.2023 г., издадено от Директор на СРЗИ, с което на основание
чл.231, ал.2 и чл.218, ал.2 от Закон за здравето, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.56, ал.1 от Закон за
здравето.
Жалбоподателят оспорва да е извършил вмененото му нарушение. В
тази връзка навежда доводи, че описанието на фактическата обстановка в
процесното НП не кореспондира на състава на нарушената разпоредба на
чл.56, ал.1 от Закон за здравето, която забранява тютюнопушенето в закрити
обществени места, доколкото забраната за тютюнопушене касае употребата
на тютюневи изделия за пушене, които съгласно легалната дефиниция на това
понятие, съдържаща се в параграф 1, т.5 от ДР на ЗЗ, са тютюневи изделия,
различни от бездимните тютюневи изделия. Позовава се и на параграф 1, т.4е
от ДР на ЗЗ, съгласно която разпоредба, бездимното тютюнево изделие е
1
такова изделие, чиято консумация не се извършва чрез процес на горене,
както и на допълващите ги разпоредби на Директива /ЕС/2022/2100 от
29.06.2022 г. за изменение на Директива 2014/40/ЕС на ЕПС, относно
дадените дефиниции на новите тютюневи изделия, каквито са нагреваемите
тютюнови изделия. От посочената правна уредба извежда извод, че понятието
„тютюнопушене“ обхваща консумацията на тютюневи изделия за пушене, но
не и консумацията на бездимни тютюневи изделия.
Навежда доводи, че установеното в АУАН и НП действие, изразяващо
се в „пуши бездимно тютюнево изделие IQOS“, противоречи на направеното
описание, тъй като бездимното тютюнево изделие не е тютюнево изделие за
пушене и същото не се пуши, а доколкото „IQOS“ е търговската марка на
устройство, чието предназначение е да нагрява тютюна в тютюнево изделие с
търговска марка HEETS, квалифицирани като бездимни по смисъла на
параграф 1, т.7 от ДР на ЗТТСИ, съгласно данните от „Публичния регистър на
новите тютюневи изделия“ към МИИ, то следва да се предположи, че
актосъставителят е имал предвид консумацията на бездимно тютюнево
изделие, а не че се пуши.
Навежда доводи, че нагреваемите тютюневи изделия с марка HEETS,
чиято консумация се извършва с електронно устройство с марка IQOS, са от
вида на бездимните тютюневи изделия, тяхната консумация не се извършва с
процес на горене и емисиите им не са дим, т.е. те не са предмет на
тютюнопушене, следователно тяхната консумация не попада в обхвата на
забраната, посочена в разпоредбата на чл.56, ал.1 от Закон за здравето. Счита,
че предвид ясните дефиниции и противоречиво формирано твърдение в
процесното НП, АНО е приложил разширително тълкуване, което се явява
незаконосъобразно и в нарушение на чл.46, ал.3 от ЗНА.
Жалбоподателят, след приключване на съдебното следствие, моли
съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Директор на СРЗИ,
чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Л Л-Г от
САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди
процесното НП, като правилно и законосъобразно издадено, на посочените
основания в писмото, придружаващо изпратената преписка. По същество се
позовава на параграф 1, т.43 от ДР на ЗЗ, съгласно която разпоредба
2
тютюневи изделия са изделия по смисъла на параграф 1, т.4 от ДР на ЗТТСИ,
а именно: изделия, които могат да бъдат консумирани и са съставени дори и
частично от тютюн, с оглед на което общата забрана за тютюнопушене по
чл.56, ал.1 от Закон за здравето, касае и бездимните тютюневи изделия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е надлежно връчено на жалбоподателя на 31.01.2024 г., съгласно
посочената дата в разписката върху него, а жалбата е подадена на 14.02.2024
г., съгласно датата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от
датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 06.07.2023 г., длъжностни лица от СРЗИ, извършили насочен
здравен контрол в обекти, предлагащи тютюневи изделия, находящи се в
„Парадайс“ МОЛ, по подаден сигнал за нарушаване на забраната за
тютюнопушене в закрити обществени места. В един от проверените обекти,
контролните органи констатирали, че жалбоподателят С. К. К., в качеството
си на управител на магазин „IQOS“, находящ се на адрес гр.С, бул.“Ч в“ №,
Парадайс център, е допуснал в управлявания от него обект, клиент да пуши
бездимно тютюнево изделие в закритата търговска част на обекта.
Въз основа на така направената констатация, компетентно длъжностно
лице – П. И. И., заемаща длъжността: старши инспектор в отдел „ПБПЗ“,
Дирекция „ОЗ“ към СРЗИ, съставила на 10.07.2023 г. АУАН, против
жалбоподателя К., в качеството на управител на магазин „IQOS“, находящ се
на адрес гр.С, бул.“Ч в“ №, Парадайс център, затова, че на 06.07.2023 г. е
допуснал в управлявания от него обект, клиент да пуши бездимно тютюнево
изделие - IQOS, в закритата търговска част на търговския обект, с което
3
виновно е нарушил разпоредба на чл.56, ал.1 от Закон за здравето.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу
негов подпис, на датата на неговото съставяне – 10.07.2023 г., без възражения
по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от
правото си по чл.44, ал.1 от КТ и не представил пред АНО писмени
възражения в законоустановения 7-дневен срок.
Въз основа на направените в съставения АУАН констатации,
компетентно длъжностно лице: Директор на СРЗИ, издал процесното НП на
13.11.2023 г., с което след като възпроизвел изцяло описаната в акта
фактическа обстановка, на основание чл.231, ал.2 и чл.218, ал.2 от Закон за
здравето, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в
размер на 300 лева, за нарушение на чл.56, ал.1 от Закон за здравето.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля И.,
които съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи на
данните от писмените доказателства, изхождащи от лице, даващо показания
за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на
служебните си задължения, без наличие на данни за възможна
заинтересованост от изхода на делото; както и от приобщените писмени
доказателства: процесните АУАН и НП; трудов договор №РД-15-
672/01.07.2021 г., между МЗ и назначеното лице на длъжността: Директор на
СРЗИ; Заповед №РД-15-01-15/28.07.2020 г. на директора на СРЗИ за
назначаване на актосъставителя на заеманата длъжност; известие за доставяне
и обратна разписка; два броя писма от министъра на здравеопазването и от
главния държавен инспектор до РЗИ.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съгласно представените трудов договор, в уверение на заеманата
длъжност от АНО, и един брой заповед, в уверение на заеманата длъжност от
актосъставителя, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон -
4
чл.231, ал.2 от Закон за здравето, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени по тежест
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице и да обуславят отмяна на санкционния
акт на формално основание, без да се разглежда спора по същество.
Посоченото правило за поведение в разпоредбата на чл.56, ал.1 от
Закон за здравето гласи, че се забранява тютюнопушенето в закритите
обществени места. Управител на проверения търговски обект – магазин
„IQOS“, находящ се в „Парадайс“ МОЛ е жалбоподателят, по който въпрос не
се спори по делото, а описаната закрита търговска част на обекта, безспорно
представлява „закрито обществено място“ по смисъла на параграф 1а, б.“г“ от
ДР на Закона за здравето.
Отразената констатация в съставения АУАН, възпроизведена изцяло и в
обжалваното НП, се потвърждава от показанията на свидетеля И., която е
категорична, че при влизане в процесния обект е установено лице, което в
качеството си на клиент е пушело в закритата търговска зала на обекта.
Спорът между страните касае дали общата забрана за тютюнопушене в
закрити обществени места, формулирана изрично в разпоредбата на чл.56,
ал.1 от Закон за здравето, обхваща и бездимните тютюневи изделия. Легална
дефиниция на понятието „тютюнопушене“ не е дадена в специалния закон. За
определяне на понятието „тютюневи изделия“, разпоредбата на параграф 1,
т.43 от ДР на ЗЗ препраща към параграф 1, т.4 от ДР на ЗТТСИ, съгласно
която разпоредба „тютюневи изделия“ са изделия, които могат да бъдат
консумирани и са съставени дори и частично от тютюн. Съгласно легалната
дефиниция на понятието „бездимно тютюнево изделие“, съдържаща се в
параграф 1, т.4е от ДР на ЗТТСИ, същото представлява тютюнево изделие,
чиято консумация не се извършва чрез процес на горене, включително тютюн
за дъвчене, тютюн за смъркане и тютюн за орална употреба, а разпоредбата
на параграф 1, т.5 от ДР на ЗТТСИ гласи, че тютюневите издалия за пушене
са тютюневи изделия, различни от бездимните тютюневи изделия. При така
съществуващата правна уредба се налага извод, че понятието
„тютюнопушене“ всъщност представлява употребата /консумацията/ на
5
тютюневи изделия, сред които попадат всички изброени в параграф 1, т.4та-
4з, а именно: цигарите, тютюневите и свързаните с тях изделия, които са
всички продукти за пушене, дъвчене, смъркане и орална употреба, доколкото
те са частично произведени от тютюн. Очевидно е, че за законодателя, с така
направеното изчерпателно изброяване, е без значение какъв продукт се пуши
от обхвата на тютюневите изделия, за да е налице неизпълнение на забраната
за тютюнопушене в закрити обществени места. В тази връзка следва да се
отбележи, че правилно в АУАН и в НП е посочено „пуши“ тютюнево
изделия, макар и бездимно по своите характевистики. Това е така, тъй като и
бездимните тютюневи изделия са съставени от тютюн, и при тяхната
употреба по предназначение се отделят вещества /емисии/ по смисъла на
параграф 1, т.12 от ДР на ЗТТСИ. Следователно, употребата по
предназначение на бездимните тютюневи изделия, макар и тяхната
консумация да не инициира процес на горене, безспорно се осъществява чрез
вдишване/всмукване, в резултат на което се отделят тютюневи емисии,
доколкото са съставени от тютюн, а той по своята същност е токсичен и
вреден за човешкото здраве. Съгласно параграф 1а, т.11 от ЗЗ, спазването на
нормативно установените с нормативен акт забрани и ограничения за
тютюнопушенето е дейност със значение за здравето на човека.
Изпълнението на всички тези държавни здравни изисквания се дължи по
силата на закона от всички лица, чиито обекти са обществено достъпни и/или
предназначени за обществено ползване с въздействие на рискови за здравето
фактори, поради което всяка неосъществена дейност със значение за здравето
на човека, ангажира административнонаказателна отговорност, и то
независимо от причините, на които се дължи. Смисълът на формулираната
забрана в нормата на чл.56, ал.1 от Закон за здравето е да се опази
общественото здраве, и в частност здравето на непушачите, здравето на
служителите в обектите, включително и здравето на самите пушачи в
моментите, когато не пушат/всмукват тютюневи изделия. По изложените по-
горе съображения, съдът намира, че консумацията и на бездимни тютюневи
изделия попада в забраната за тютюнопушене в закрити обществени места,
доколкото те представляват именно тютюнево изделие, макар да се
употребяват чрез всмукване, без отделяне на дим/пушек. Релевираните в
жалбата възражения в обратния смисъл, не се споделят от съда.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка безспорно се
6
установява от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни,
поради което съдът приема, че отговорността на жалбоподателя правилно е
ангажирана на основание чл.218, ал.2 от Закон за здравето, а допуснатото от
него нарушение на забраната за тютюнопушене в закрито обществено място,
осъществява обективните и субективните признаци от състава на
административно нарушение по чл.56, ал.1 от Закон за здравето. В настоящия
случай допустителството, като форма на изпълнително деяние на
нарушението е изрично предвидено в чл.218, ал.2 от Закон за здравето.
Правилно приложената санкционна разпоредба на чл.218, ал.2 от Закон за
здравето, предвижда налагане на наказание глоба от 300 до 500 лева за всеки,
който допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на
чл.56 от Закон за здравето. Жалбоподателят, именно като управител на
проверения магазин е имал задължението да контролира реда в него и
спазването на законовите забрани. Наложеното наказание е глоба в
минималния размер от 300 лева, предвиден в санкционната разпоредба, при
вземане предвид, че нарушението е извършено за първи път от
жалбоподателя, доколкото няма данни за други извършени нарушения от
същия вид, поради което не подлежи на обсъждане въпроса за неговото
намаляване.
Правилна е преценката на АНО, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е
формално, на просто извършване, и за него законът не предвижда
настъпването на каквито и да е вредни последици, за да е осъществен състава
на административното нарушение. Засегнатите обществени отношения са
особено значими. Те са свързани с опазване здравето на гражданите, и с оглед
значимостта на защитения обект, извършеното нарушение не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Обстоятелството, че нарушението е извършено за
първи път от жалбоподателя също не обуславя приложението на чл.28 от
ЗАНН, доколкото същото е отчетено при индивидуализиране на наказанието.
Предвид гореизложеното, съдът намира процесното НП за правилно и
законосъобразно издадено, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
7
присъждане на разноски има ответната страна по жалбата. Надлежно
упълномощения процесуален представител на ответната страна – адв.Л Л-Г от
САК, не претендира изрично присъждане и не ангажира доказателства за
направени разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№РД-05-0331/13.11.2023 г., издадено от Директор на СРЗИ, с което на С. К.
К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.“К с“, бл., вх., ет., ап., на основание
чл.231, ал.2 и чл.218, ал.2 от Закон за здравето, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.56, ал.1 от Закон за
здравето, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8