РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20225330110464 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
срещу която в срок е подадено възражение от длъжника- правно основание
чл.422, вр.чл.415 ГПК. Ищцовото търговско дружество твърди, че при него
имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се в
гр.П., ул. В. № * и ответникът има задължения към ищцовото дружество за
периода 26.09.2018 год. – 21.12.2021 год. за доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за имота в размер на 889.24 лева главница, както
мораторна лихва към главница за периода 30.11.2018 год. до 31.12.2021 год. в
размер на 112.56 лева. Твърди се, че ответника в качеството се на собственик,
респ. потребител на имота е потребител на ВиК услуги по смисъла на Наредба
№ 4 от 14.09.2004 год. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от
ВиК оператор. Посочва се, че отчета е извършван на основание чл. 25, ал.8 и
чл. 23, ал.5 от Общите условия одобрени от КЕВР с решение ОУ-09 от
11.08.2014 год. – при условията на липсващо монтирано измервателно
устройство. Начислявано е количество за два потребители. Посочва се, че
1
номерът на водомер , наличен в системата на дружеството и фигуриращ в
карнетите и справките – *****, не е физически такъв на измервателното
устройство, а е само системен номер. От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото
дружество присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение
суми, а именно сума в размер на 889.24 лв. главница, представляваща
стойност на доставена на питейна вода и отвеждане на канална вода за
водоснабден имот в гр.П., ул. В. № * за периода за периода 26.09.2018 год. –
21.12.2021 год.., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, както и сума в размер на 112.56 лв., мораторна лихва за периода
30.11.2018 год. до 31.12.2021 год. и сторените разноски в заповедното
производство и настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник,
който поддържа предявената претенция и моли за уважаването й. Претендира
присъждане на деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80
ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован се явява
лично и признава изцяло предявените претенции.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй
като ответникът в с.з. прави признание на иска, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и с това право страната може да се
разпорежда.
Съобразно признанието на исковете – главен и акцесорен, същите се
явяват основателни и биват уважени в пълния им предявения размер.
Основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху
търсената като главница сума, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК – 26.01.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на правния спор ответникът следва да понесе тежестта
за деловодни разноски, сторени от ищеца, тъй като с поведението си е дал
повод за завеждане на настоящото исково производство.
Така той бива осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 400 лв.,
2
от която 325 лв., деловодни разноски, сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1070/2022 г. на РС Пловдив /300 лв. адвокатско възнаграждение и 25
лв., държавна такса/ и 75 лв. сторени в настоящото исково производство за
платена държавна такса / в хода на процеса ответникът чрез процесуалния си
представител е направил отказ от заплащане на претендираното
юрисконсултско възнаграждение/.
Решението се основава на признание на иска.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,
вр.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД в отношенията между страните, че К. С.
К., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД,
ЕИК ********* сумата в размер на 889.24 лева, представляваща стойността
на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална
вода за периода 26.09.2018 г. до 21.12.2021 г. за водоснабден имот, находящ
се в гр. П., бул. „В.“ № *, както и сумата в размер на 112.56 лева -
обезщетение за забава върху главницата за периода 30.11.2018 г. до
31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда - 26.01.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1070/2022 г. по описа на РС
Пловдив.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
"Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, следните суми 75
лева - разноски в исковото производство и 325 лева - разноски по ч.гр.д. №
1071/2022 г. по описа на РС П., съразмерно с уважената част от претенциите.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
След влизане на решението в сила ч.гр.дело 1070/2022 год. по описа на
3
РС Пловдив да се върне на заповедния съд, поради отпадане на
необходимостта.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4