№ 264
гр. С, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20241110113503 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. К. Щ.,
ЕГН *** против М У С, ЕИК *** с която са предявени искове с правно
основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ,
344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ – за признаване на
уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода на оставане без
работа, както и обезщетение в размер на разликата в получаваното
възнаграждение в периода на незаконното уволнение.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът е заемал
длъжност ръководител отдел „Финансово-счетоводен отдел“ с място на работа
в гр. С, при пълно работно време от осем часа. Сочи се, че със заповед №
11/08.01.2024 г., считано от 09.01.2024 г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Излагат се твърдения, че
процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като М У не е стопанска
организация, която цели финансов резултат, поради което за него не може да
се прилага разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. На отделно основание се
посочва, че ищецът не е заемал ръководна длъжност по смисъла на чл. 328,
1
ал.2 КТ и т. 3 от ДР на КТ. Посочва се, че заповедта е незаконосъобразна,
доколкото същата е издадена при злоупотреба с права от страна ректора на
МУ- С г-н Бойчо Ладжов, който при назначаването си е прекратил всички
трудови договори със служители, назначение от предходно заемащия
длъжност ректор. С тези съображения и по мотиви, подробно изложени в
исковата молба, като се ангажират доказателства се желае решение, с което да
бъде признато за незаконно и да бъде отменено извършеното уволнение; да
бъде възстановен ищеца на заемната преди уволнението длъжност - "
Ръководител отдел „Финансово-счетоводен отдел“ в М У - С; да бъде осъден
ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа за периода от 09.01.2024 г. до 31.01.2024 г. в размер на 6 532 лева, както
и обезщетение за по-ниско възнаграждение поради уволнението за период от
01.02.2024 г. до 09.07.2024 г. в размер на 23 244 лева, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на настоящето дело до окончателното изплащане
на главницата и да се присъдят разноските по делото.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор, с който не
оспорва наличието на трудово правоотношение. Излага се обаче, че е
надлежно упражнено правото на работодателя да прекрати трудовия договор
на основание чл. 328, ал.2 от КТ. При подробно изложени в отговора на
исковата молба мотиви се желае решение за отхвърляне на исковете като се
ангажират доказателства и се оспорват част от тези на ищцата.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От представените по делото доказателства се установява и между
страните не е спорно, че е съществувало трудово правоотношение, въз основа
на което ищецът е заемал длъжност ръководител отдел „Финансово-
счетоводен отдел“ с място на работа в гр. С, при пълно работно време от осем
часа, както и че със заповед № 11/08.01.2024 г., считано от 09.01.2024 г.
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Според представената длъжностна характеристика, ръководителят на
отдел „Финансово-счетоводен отдел“ е главен счетоводител и съгласно чл.17 и
ал.18 от ЗСч е съставител на ГФО и съгласно чл. 16 от ЗС осъществява
организацията на финансово –счетоводната дейност на МУ-С.
Установява се, че на 05.01.2024г. е сключен договор за управление
2
между Министъра на образованието и науката и д-р Б Л , с който му е
възложено да упражнява правата на ректор на МУ –С.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът
по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността
на уволнението носи ответникът по настоящото дело.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от
проявлението на следните юридически факти: 1. компетентен орган на
работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; 2. ищецът да
е бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието”
по смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3. преди прекратяването на трудовото
правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието, т.
е. на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4. да е започнало изпълнението
на договора за изпълнение, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок
от този момент.
Не се спори между страните, че ищецът е назначен на длъжност
ръководител на отдел „Финансово-счетоводен отдел“, който е главен
счетоводител, както и че на 05.01.2024г. е сключен договор за управление
между Министъра на образованието и науката и д-р Б Л, с който му е
възложено да упражнява правата на ректор на МУ –С.
Следователно с договора от 05.01.2024г. е налице възлагане
управлението на МУ-С на проф.д-р Б. Л, като заповед № 11/08.01.2024 г.,
считано от 09.01.2024г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на
основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Настоящата съдебна инстанция приема, след анализ на всички събрани
по делото доказателства, че ищецът е бил измежду лицата, които
представляват „ръководство на предприятието” по смисъла на § 1, т. 3 КТ.
Съгласно тази дефинитивна правна норма „Ръководство на предприятието” е
ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които
3
е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието. Тази разпоредба разширява и конкретизира приложното поле
на чл. 328, ал. 2 КТ, като освен ръководителят на предприятието и неговите
заместници са включени и лицата, които съобразно своите трудови
задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско
равнище се намират. В този смисъл в „ръководството на предприятието” са
включени всички лица, които притежават ръководни, организаторски и
контролни функции по отношение на определени лица или по отношение на
производствената и служебната дейност. Тези служители са от управленския
екип на работодателя и за да се облекчи управлението на предприятието
новият ръководител, комуто е възложено управлението на дружеството–
работодател, по силата на договор за възлагане на управление, може да
промени в 9-месечен срок от сключването на този договор членствения състав
на своя управленски екип. В това се изразява нормативната цел на
разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Ето защо преценката на новия ръководител е
автономна, субективна, поради което не подлежи на съдебен контрол.
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
изпълнявал длъжността ръководител на отдел „Финансово-счетоводен отдел“,
който е главен счетоводител, като трудовите му задължения са насочени към
ръководство на финансово-счетоводната дейност на МУ-С. Следователно,
ищецът е бил сред ръководните служители на МУ-С, което се включва в
приложното поле на § 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 328, ал. 2 КТ, т. е. бил е част от
„ръководството на предприятието”.
Установи се, че преди прекратяването на трудовото правоотношение е
бил сключен договор за управление на предприятието-работодател с проф.д-р
Л на 05.01.2024г., като органът на работодателска власт е упражнил
преобразуващото право с едностранно волеизявление да прекрати процесното
трудово правоотношение в 9-месечен срок от сключване на процесния договор
за възлагане на управление.
Поради тези правни съображения настоящата съдебна инстанция
приема, че работодателят е уволнил законосъобразно ищецът на основание чл.
328, ал. 2 КТ, вследствие на което предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен.
Относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ
4
Предвид неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
неоснователен се явява и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на предишната длъжност, както и иска с правно основание чл.
225, ал.1 от КТ.
Относно разноските по производството
Предвид направеното своевременно искане в полза на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъди сумата от 150,00лева.
платено възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. К. Щ., ЕГН *** против М У С, ЕИК ***
искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344,
ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ – за
признаване на уволнение за незаконно със заповед № 11/08.01.2024г., да бъде
възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - " Ръководител
отдел „Финансово-счетоводен отдел“ в М У - С; да бъде осъден ответника да
заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за
периода от 09.01.2024 г. до 31.01.2024 г. в размер на 6 532 лева, както и
обезщетение за по-ниско възнаграждение поради уволнението за период от
01.02.2024 г. до 09.07.2024 г. в размер на 23 244 лева, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на настоящето дело до окончателното изплащане
на главницата и да се присъдят разноските по делото.
ОСЪЖДА Р. К. Щ., ЕГН *** да заплати на М У С, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 150,00лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5