РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Перник, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500458 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ МИЛУШЕВА въззивно
гражданско дело № 20211700500458 по описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ “ АД, чрез пълномощника адв. С.З., против решение
№ 49/07.05.2021 г., постановено по гр.д. № 333/2020 г. по описа на Районен
съд-Брезник, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу В. С.
В. иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1219,35 лева- главница за употребена и незаплатена електрическа енергия за
периода от 21.10.2019 г. до 20.02.2020 г.; 24,99 лева - мораторна лихва за
забава, считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване
на справката за възникнали задължения: от 24.12.2019г. до 11.05.2020г.,
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК, в съда до окончателното плащане на
дължимите суми, както и сторените от ищцовото дружество разноски в
1
заповедното и исковото производства. Решението се обжалва и в частта, с
която в тежест на ищеца са възложени сторените от ответника разноски за
заповедното и първоинстанционното производство.
В жалбата са наведени подробни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Жалбоподателят оспорва извода на районния
съд, че ответникът не е бил потребител на електрическа енергия за процесния
период и обект, като поддържа, че това негово качество се установява от
представените по делото писмени доказателства. Твърди, че по смисъла на
ЗЕ, който се явява специален спрямо останалите граждански закони, няма
разлика между потребител и клиент. Поради изложеното, жалбоподателят
моли решението да бъде отменено и предявеният от него иск да бъде изцяло
уважен. Претендира разноските за заповедното, първоинстанционното и
въззивното производство. С въззивната жалба се представя справка от
партидата в Търговския регистър на „НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ“ АД- в
несъстоятелност. Иска се приемането като писмено доказателство по делото,
като се твърди, че същата не е представена по-рано, поради липсата на дадени
с доклада на първоинстанционния съд указания за установяване на
идентичност между обекта на потребление и представения договор за наем,
както и с оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 6 ЗТР. От жалбоподателя не се
сочат други доказателства и не са направени доказателствени искания.
Въззиваемата страна - В. С. В., с писмен отговор, подаден в
законоустановения срока по чл. 263, ал.1 ГПК чрез адв. Г.Б., оспорва жалбата
като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно и претендира разноски за въззивното
производство.
За да постанови решението си, Брезнишки районен съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Като е изходил от приложеното ч. гр. дело № 02833/2019 г. по описа на
ПРС, съдът е приел, че производството по реда на чл. 410 ГПК е образувано
за дължими суми за ползвана електрическа енергия за периода от 21.10.2019
г. до 20.02.2020 г. за електроснабден имот, находящ се в ***. В
законоустановения срок В. С. В. е депозирал възражение срещу издадената
заповед с твърдението, че не дължи заплащане на претендираните суми. В
резултат от това е образувано гр.д. № 333/2020 г. по описа на Брезнишки
2
районен съд. В хода на първоинстанционното производоство са представени и
приети 4 бр. фактури, с получател – ответника В. С. В.; заявление от ***г. за
продажба на електрическа енергия от името на ответника; споразумителен
протокол от ***г. между страните по делото; Договор за наем от ***г. на
недвижим имот находящ се в ***; удостоверение от Директор ОДМВР-П., в
което са описани регистрирани пътувания на ответника зад граница за
периода от ***г. до ***г.; обява по решение от 09.06.2011г. по т.д. №
2512/2010г. по описа на СГС, Търговско отделение VI-7 състав от синдик на
„НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ“ АД / несъстоятелност / за продажба на
недвижими имоти собственост на дружеството; разпитан е и един свидетел -
В. С. В.. В хода на настоящото производство е представено и прието
извлечение –справка относно дружеството „НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ“
АД / несъстоятелност / за актуално състояние.
Съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищцовото дружество
не е доказало ответникът да е притежавал качеството „потребител“ на
ел.енергия, като е приел това основание за достатъчно, за да отхвърли
предявения иск.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по
реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима -
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Брезнишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
3
по предявения иск. В заповедното производство по ч. гр. дело № 0264/2020 г.
по описа на Брезнишки районен съд, предмет на същото са били исковите
суми и за исковите периоди. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника, който е подал надлежно възражение, а ищцовото дружество в срок
е подало исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
Настоящият състав намира първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно, а подадената възивна жалба - за
неоснователна.
Пернишки окръжен съд споделя изводите на решаващия съд, че не се
доказа наличието на валидна облигационна връзка между ищцовото
дружество и ответника през процесния период. Правилно съдът е установил,
че видно от представения Договор за наем правоотношението между страните
е било уговорено за срок от една година, като липсват данни този срок да е
продължаван. Следователно, през процесния период не е съществувало
валидно наемно правоотношение между страните и В.В. не е бил
„собственик“ или „ползвател“ на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа. В подкрепа на този извод е и
Споразумителният протокол. Последният е сключен на *** г., като от
съдържанието му се установява, че потребителят признава задължения за
периода 03.01.2014 г. – 26.02.2014 г., които да изплати на равни погасителни
вноски. Така посоченото задължение обхваща суми, начислени за период,
съвпадащ с действието на договора за наем.
След като ответникът В.В. не се явява наемател на процесното жилище
за процесния период, следователно не се явява и потребител на
електроенергия, то иск на „ЧЕЗ Електроразпределение“ АД срещу него се
явява неоснователен.
На следващо място, първоинстанционният съд правилно е приел, че
липсват безспорни доказателства за идентичност на имота, описа в Договора
за наем и на този, посочен в процесните фактури. Важно допълнение е, че в
процесните фактури е посочено „за обект: ***“, докато адресът в договора за
наем индивидуализира обекта като посочва *** и още вход, етаж и
4
апартамент. Съдът намира, че представената пред настоящата инстанция
справка от Търговски регистър по партида на дружеството „Национален
хеподрум“ АД не е годна да докаже твърдението на жалбоподателя, че е
налице идентичност между адресите. Компетентен да се произнесе за
наличието или липсата на идентичност между два административни адреса е
съответната община или кметство съгласно производството, уредено в Закон
за гражданската регистрация. Доколкото не е ангажирано такова
доказателство, съдът счита за недоказано това обстоятелство.
Въз основа на гореизложеното, Пернишкият окръжен съд намира, че
въззивната жалба се явява неоснователна. Решението, чиито мотиви изцяло се
възприемат от въззивния съд по реда на чл. 272 от ГПК, следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ответникът е направил разноски пред Пернишкия окръжен съд в размер
на 300лв. за адвокатско възнаграждение, която сума с оглед изхода по делото,
дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да му я заплати.
На основание чл. 280, ал.3, т.1, предл. 1-во от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 49 от 07.05.2021 г. по гр. д. № 333 / 2020
г. по описа на Брезнишки районен съд.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България“ АД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК *********, да заплати на В. С. В., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 300лв., представляваща направените от него разноски
пред Пернишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5