№ 38770
гр. София, 14.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
като разгледа докладваното от Б.Р. Частно гражданско дело №
20241110107800 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Със Зявление, вх. № 42559/09.02.2024г. на СРС, заявителят „***********“ ЕАД е
поискал издаване на заповед за изпълнение срещу Й. Б. Д., сочени като дължими във връзка
с Договор за кредит № 96734/09.09.2015г., сключен с „**********“ АД, вземанията за които
са цедирани на заявителя.
С разпореждане № 33520/02.03.2024г. съдът е дал указания за представяне на
доказателства по чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР за дадено от потребителя съгласие за сключване
на договора. Разпореждането е връчено на заявителя на 06.03.2024г. С Молба, вх. №
75701/07.03.2024г. на СРС, заявителят чрез юрк. И. Н. е посочил, че в заповедното
производство съдът не следи за редовността на приложените документи и за подписите на
страните. Договорът бил сключен от разстояние, като длъжникът-заемополучател изразил
съгласието си с него чрез натискането на съответни бутони в информационна система.
По аргумент от чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на сключен с потребител договор, въз основа на който се претендират сумите по
заповедното производство, тъй като, за да се прецени наличието на неравноправни клаузи,
то следва преди това да е установено сключването на съдържащия ги договор. Щом съдът
може служебно да следи за действителността на отделни клаузи в договор, то на същото
основание няма пречка да се преценява наличието и действителността на целия договор. В
противен случай биха се обезмислили правилата за засилване на служебното начало в
заповедното производство с оглед защитата на потребителите.
По делото е предоставен неподписан от потребителя екземпляр от договор. Съгласно
чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът, в това число и неговият правоприемник по договор за
цесия или на друго основание, е този, който трябва да докаже, че е получено съгласието на
потребителя за сключване на договора. Доказателства, че длъжникът е дал съгласието си за
сключване на договора, т.е. че въобще има договор, не са ангажирани. Твърденията на
заявителя в тази насока остават само твърдения на страна в производството в нейна полза,
поради което нямат доказателствена стойност. Договорът не е подписан с електронен
подпис, като липсват каквито и да било доказателства, установяващи дадено по някакъв
начин съгласие от страна на длъжника с него. В подкрепа на изложеното е практиката на
Софийския градски съд – Определение № 264457/17.11.2020г. по ч.гр.д. № 11102/2020г. на
СГС, ГК, Определение № 266301/06.04.2021г. по ч.гр.д.839/2021г. на СГС, І ГО,
Определение № 271897/16.07.2021г. по ч.гр.д. № 12552/2020г. на СГС, ГО, Определение №
271718/07.07.2021г. по ч.гр.д.1987/2021г. на СГС-ІV, Определение № 3338/14.10.2021г. по
ч.гр.д. № 11621/2021г. на СГС, ЧЖ-І-Г, Определение № 9595/03.10.2022г. по ч.гр.д. №
6876/2022г. на СГС, ЧЖ-І-Ч, и др.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване
на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 42559/09.02.2024г. на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2