Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3116 20.11.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд, XXXVIII
– ми граждански състав
на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в открито
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Недялка Димитрова
Като разгледа докладваното от
съдията Ковачева
гражданско дело № 3854 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д.,
с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът А.Н.А., ЕГН **********,
адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 840,33 лева главница, представляваща
изискуемо задължение по договор за стоков кредит № 290141/09.09.2017 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, сумата от 100,80 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода 28.09.2017 г. - 09.03.2018 г., сумата от 120 лева,
представляваща такса разход при изискуем кредит, сумата от 183,92 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 28.09.2017 г. до 30.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 698/11.02.2019 г.
по ч. гр. д. № 1046/2019 г. на БРС.
Твърди се,
че между А. и „Банка ДСК” АД е сключен договор за стоков кредит, по силата на
който кредиторът е предоставил на длъжника стоков кредит за закупуване на стока
от „Технополис“ в размер на 970,05 лева, която длъжникът се е задължил да върне
ведно с договорна лихва в размер на 100,80 лева на 6 броя равни месечни
погасителни вноски до 09.03.2018 г. Претендира се и такса „разход при изискуем
кредит“, дължима съгласно т. 11, раздел VII от Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните на „Банка ДСК“ ЕАД.
На 24.04.2018
г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания кредиторът е прехвърлил
вземанията по договора на „Агенция за събиране на вземания” АД.
Моли се за
уважаване на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски в исковото и
заповедното производство.
Ответната
страна чрез особен представител е взела становище за основателност на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за стоков кредит № 290141/09.09.2017
г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и А.. По силата на договора на М. е отпуснат
кредит в размер на 970,05 лева, включващ сумите 938 лева за закупуване на стоки
от Технополис България ЕАД и за сключване на застраховка с „Групама
животозастраховане“ ЕАД с еднократна премия в размер на 32,05 лева. Приложена е
застрахователна полица. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент 38,68
%. Съгласно договора сумата подлежи на връщане на 6 месечни погасителни вноски
от по 180,40 лева, последна в размер на 168,85 лева, в която са включени
главница и лихва. Падежът на първата вноска е на 28.09.2017 г., а на последната
такава – 09.03.2018 г. Представен е касов бон от 09.09.2017 г., видно от който
сумата от 938 лева е заплатена на Технополис България ЕАД.
Представен е
и сключеният между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД
рамков договор за цесия от 11.04.2018 г., като съгласно приложение № 1 към него
са прехвърлени и вземанията към А..
Цедентът е
упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ООД да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията им с изрично пълномощно, представено по
делото. А.. е уведомена за цесията на 04.06.2018 г., видно от приложената по
делото обратна разписка.
Предявените искове
са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл.
92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така
обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира
предявения иск за основателен.
За да бъде уважен
предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е
следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането и ответника,
възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „Банка ДСК” ООД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си,
произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на
ответника да заплати същото. Следвало е да установи начина на формиране на
компонентите на задължението, както и уведомлението до длъжника за сключения
договор за цесия. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил
задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.
По делото е
безспорно установено, че на 09.09.2017 г. „Банка ДСК” ЕАД и А.М. са сключили валиден договор за стоков
кредит. Поради това съдът намира
за доказано основанието на
иска – съществуване на договорно правоотношение, цитирано в исковата молба, и
неговия предмет – предоставяне на сума за покупка на стоки срещу задължение на
кредиполучателя да връща ежемесечно уговорена в договора погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва. Действието на договора се е прекратило след изтичане
на срока, уговорен в него – 09.03.2018 г. Поради това и кредиторът не е бил
длъжен да уведомява нарочно кредитополучателя за изискуемост на вземането, тъй
като ищецът се позовава не на предсрочна изискуемост на цялото вземане, а на
изискуемост поради настъпване на падежа на последната вноска, уговорена между
страните, на 09.03.2018 г. По делото е безспорно установено чрез представените писмени доказателства,
че „Банка
ДСК” ЕАД е заплатило в полза на Технополис България ЕАД сумата 938 лева, като е сключена и застраховка с еднократна застрахователна премия
32,05 лева, включена в общата стойност на кредита. Ищецът е изпълнил
договорното си задължение и е предоставил заемната сума, поради което в тежест
на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с начисленото оскъпяване, в
сроковете, уговорени в договора. Доказателства за заплащане на дължимите суми
от страна на ответника липсват, въпреки изрично разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест.
Съгласно чл.
99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е
задължен да уведоми длъжника. В случая е налице валиден договор за цесия,
съгласно който „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си по процесния договор
за паричен заем на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Длъжникът е надлежно
уведомен за договора за цесия. Ето защо следва да се приеме, същият го обвързва.
Тъй като ответникът не твърди и не доказва, че е извършил плащане на
прехвърлената сума на стария кредитор, то цесионерът – ищец се явява носител на
това вземане.
При това и
по отношение на дължимостта на търсените суми съдът намира, че исковете за
главница, такса разходи при изискуеми кредити, дължима на основание Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните на „Банка ДСК“ ЕАД и договорна лихва като
основателни следва да бъдат уважени, тъй като не се представиха доказателства
за изпълнение на поетите задължения за тяхното плащане.
Съобразно чл. 78,
ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат деловодни
разноски в размер на 575 лева в настоящото производство, както и направените в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 75 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
съдът определя юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в
размер на 200 лева.
Поради изложените
аргументи Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.Н.А., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, представлявано от М.Д.Д.,
сумата от 840,33 лева главница, представляваща изискуемо задължение по договор
за стоков кредит № 290141/09.09.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, сумата от 100,80 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода 28.09.2017 г. - 09.03.2018 г.,
сумата от 120 лева, представляваща такса разход при изискуем кредит, сумата от
183,92 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 28.09.2017 г. до
30.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
698/11.02.2019 г. по ч. гр. д. № 1046/2019 г. на БРС.
ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, представлявано от М.Д.Д., сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет лева) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД