РЕШЕНИЕ
№. 174/17.1.2020г.
гр. Пловдив, 17.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на
прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 3193 по описа на съда
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. второ от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Еко
Димана“ ООД със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.“Съборна“ № 2,
представлявано от управителя И.Н.Б., срещу
Решение № 1469 от 02.08.2019 г., постановено по АНД № 3573 по описа за 2018 г.,
на Пловдивски районен съд, ХIV наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-002083 от 16.05.2018г. на директора на ДИТ- Пловдив, с
което на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 лева, за нарушение по
чл. 63 ал.2 вр. с ал.1 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят счита, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва факта на извършване на
вмененото нарушение. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“ /ДИТ/ – Пловдив, не дава становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба срещу
НП № 16-002083 от 16.05.2018 г. на
директора на ДИТ - Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа
на АУАН № 16-002083 от 27.04.2018 г., съставен от „главен инспектор“ в ДИТ - Пловдив.
За да потвърди НП, районният съд е
приел,че от фактическа страна е извършено нарушение, изразяващо се в
допускането до работа на работник преди да му е предоставено копие от
уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ,както и че не е налице основание за прилагане
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Неоснователни са възраженията на касатора, че към деня на проверката все още не е имало
действащ трудов договор, а същия е бил с начална дата от 23.03.2018г. Видно от
установената фактическа обстановка е,че на 22.03.2018г. работникът И.С.Т. вече
е бил допуснат до работа,като сам е декларирал факта на изпълнение на
задълженията си по трудово правоотношение. Твърдението за наличие на предходен
граждански договор не може да обоснове липсата на нарушение. Съществуването на
граждански договор при условие, че са проявени елементите на трудово
правоотношение е недопустимо и разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ не предвижда и
не допуска друга алтернатива, освен трудов договор, така че дори и временно да
се осъществява трудова дейност, то това следва да е след изпълнение на
задължението на работодателя, съгласно чл.62, ал.1 от КТ /какъвто е дружеството
жалбоподател по смисъла на §1 от КТ/. В
този смисъл, ако се приеме възражението на жалбоподателя,то следва да се стигне
до извод за наличие и на още едно нарушение,предхождащо констатираното, което
само по себе си няма да е благоприятен за жалбоподателя извод.
Правилно е прието от районния съд, че се касае до трудов договор с дата
20.03.2018г., по който работникът е допуснат до работа към деня на проверката
22.03.2018г. Необосновано е възражението, че всъщност следвало договорът да
започне действието си на 23.03.2018г., тъй като видно и от самия трудов договор
е,че същият се сключва за неопределено време от 20.03.2018г. включително.
Доказателства в обратния смисъл не са
представени и изводи в обратната насока няма как да бъдат направени.
Правилни са и изводите на въззивната инстанция за неприложимост на чл.28 от ЗАНН,
които се споделят от настоящия съд.
По изложените съображения, обжалваното
решение ще се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1469 от 02.08.2019 г., постановено по АНД № 3573 по описа за 2018
г., на Пловдивски районен съд, ХIV наказателен състав
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.