Р Е Ш Е Н И Е
№ 260036
гр. Кюстендил, 17.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на девети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ РАДЕВ
при секретаря ЯНКА АНГЕЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 1621 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“
№10, чрез пълномощника си юрисконсулт Антоний Ангелов, е предявило против Ю.В.С.,***
иск да бъде осъден ответникът да му заплати общо сумата от 300,00 лв. (триста
лева), представляваща неплатена главница по договор за кредит № ********** и
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете,
както и сторените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът
не взима становище по исковете и обстоятелствата, на които се основават.
В
съдебно заседание, проведено на 09.09.2020 г., исковата претенция се поддържа
/посредством предварително депозирана в този смисъл молба от ищцовата страна/,
а ответникът, редовно призован се явява лично като признава предявените срещу
него искови претенции по основание и размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно, а и се установява от представения договор, че между "4финанс" ЕООД, в качеството на
кредитодател, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен Договор
за кредит № **********/06.05.2015г. По силата на договора кредиторът е
предоставил на С. паричен заем в размер на 300,00 лева със срок за връщане 30
дни, а именно на дата 01.06.2015 г. Посочено е, че сумата се получава чрез
ИЗИПЕЙ.
Представени по делото са общите условия по договора за кредит.
Видно от приетите по делото разписки за извършено плащане на дати
05.05.2015 г., 06.05.2015г. и 07.05.2015г. е, че са преведени сумите съответно
80,00 лв., 60,00 лв., 90,00 лв. и 70,00 лв.
Вписано е, че плащането се извършва чрез системата за електронни
плащания ePay. bg.
С договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от 01.02.2018 г. и
Приложение № 1 него, сключен между "4финанс"
ЕООД и ищцовото дружество, на последното е прехвърлено вземането срещу
ответника по процесния договор.
От "4финанс" ЕООД на
ответника е изпратено уведомление за прехвърлянето на вземането, което видно от
обратната разписка не е достигнало до адресата.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
В съответствие с правилото на чл. 154 от ГПК при разпределението на
доказателствената тежест ищецът следва да докаже че е налице валидно сключен
договор за потребителски кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по
него, размера на претендираната главница, прехвърляне на вземанията по договора
с валиден договор за цесия и съобщаване на цесията на длъжника.
Установи се, че между "4финанс"
ЕООД и ответника е сключен процесния договор за кредит за сумата от 300,00
лева, доколкото същият не е оспорил представените от ищеца писмени
доказателства в тази насока.
От представените разписки за извършени плащания, неоспорени от ответника,
се установява, че кредитодателят е изпълнил задълженията си да предостави на
кредитополучателят заемната сума общо в размер на 300,00 лв. Соченото
обстоятелство не се спори от С., като същия дори признава получаването на
процесната сума на части.
Установи се от представения договор за цесия и извадка от приложението, че
вземането на "4Финанс" ЕООД от
ответника е прехвърлено на ищцовото дружество.
По отношение на уведомяването за цесията, липсват доказателства за
получаване на уведомление от страна на ответника, но същото не се оспорва от
него. Отделно от това, съдът намира, че неспазването на задължението за
уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това
задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този
смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.
о.). В настоящия случай няма данни длъжникът да е изпълнил в полза на стария
кредитор. В допълнение следва да се посочи, че съобразно константната практика
на ВКС за цесията длъжникът се счита за уведомен и с получаване на преписа от
исковата молба (вж. л. 47 от делото – връчване по месторабота).
Ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на дължимите от него
суми по договора за кредит, като отделно от това признава неизгодното за него
обстоятелство, че поради финансови затруднения е останал задължен по процесния
договор.
По гореизложените съображения съдът намира, че искът за главница се явява
основателен и следва да бъде уважен, а като последица от това, следва да се
уважи и претенцията за законна лихва върху нея, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 07.08.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането.
С оглед изхода от спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по
настоящото производство, Представен е документ за заплатена държавна такса в
размер на 50,00 лв. В производството ищецът е представляван от
юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ,
определя възнаграждение в размер на 100,00 (сто лева), тъй като производството
не се отличава с особена фактическа и/или правна сложност.
Водим от горното и
на осн.чл.99,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД,чл.240 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ю.В.С.,*** ДА ЗАПЛАТИ на
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ №10 сумата от 300,00
лв. (триста лева), представляваща неплатена главница по договор за кредит №
**********/06.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковете – 07.08.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА Ю.В.С.,*** ДА ЗАПЛАТИ на
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ №10 сумата от 150,00
лв. (сто и петдесет лева) сторено по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Кюстендилски Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: