Решение по дело №1067/2020 на Административен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№         1095                                    12.08.2020 година                            гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Кристина Линова, в присъствието на прокурора Христина Дамянова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 1067 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „Севин седем“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Приморско, ул. „Шипка“ № 4, представлявано от пълномощника адв. В.В., против решение № 418 от 08.04.2020 г. по НАХД № 351/2020 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Наведени са доводи за несъставомерност на деянието, както и и за допуснати в производството по издаване на наказателното постановление съществени процесуални нарушения, като се сочи, че описанието на нарушението е неясно; че в НП са описани няколко нарушения, а за тях е наложено едно административно наказание; че е допуснато нарушение при подбора на приложимите правни норми; че е налице несъответствие между АУАН и НП. Оспорва се размерът на наказанието. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба по съображенията, изложени в нея.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № К19 167-F485031 от 18.06.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- Бургас, с което на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е наложено на касатора административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 8355.33 лева за нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

За да постанови този резултат, БРС е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. Съдът е счел, че нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и правилно е квалифицирано, а деянието е съставомерно и не съставлява маловажен случай.

Според настоящия съдебен състав жалбата е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че касаторът „Севин седем“ ЕООД осъществява дейност по производство и продажба на хлебни изделия. На 16.04.2019 г. в ТД на НАП- Бургас е депозирано от търговското дружество заявление с вх. № 023911900967131 за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от същия закон. По повод постъпилото заявление е извършена проверка, при която е установено, че през периода 01.07.2017 г. - 30.06.2018 г. е реализиран от дружеството облагаем оборот в размер на 52 780.09 лева. При тези данни е прието, че не е спазен установеният в нормата 7-дневен срок за подаване на заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, изтекъл на 09.07.2018 г. За това нарушение е съставен АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление.

С нормата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е предвидено административно наказание- имуществена санкция в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева, за юридическо лице, което не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. В случая съставомерните елементи на нарушението са налице. По делото не е спорно, че касаторът „Севин седем“ ЕООД извършва независима икономическа дейност и е данъчно задължено лице на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. За времето от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., т.е. 12 последователни месеца е реализиран от дружеството облагаем оборот в размер на 52 780.09 лева и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС същото подлежи на регистрация в 7-дневен срок, считано от изтичането на данъчния период, през който е достигнат този оборот- до 09.07.2018 г. (първия присъствен ден). Този срок не е спазен- заявлението е подадено едва на 16.04.2019 г.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за допуснато съществено нарушение при издаване на наказателното постановление, изразено в неясно описание на нарушението. Както в акта за установяване на административното нарушение, така и в наказателното постановление, са описани пълно и ясно обстоятелствата, съставляващи основание за налагане на санкцията, с което е осигурено правото на защита на същия. Неоснователни са също бланкетно изложените доводи за наличие на множество самостоятелни фактически основания за налагане на административно наказание. Не се констатират и съществени нарушения при подбора на приложимите за деянието правни норми. Съставомерните признаци на нарушението са очертани с нормата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, която е посочена от наказващия орган като основание за налагане на наказанието. В съобразителната част на наказателното постановление е посочена и нормата, в която е предвидено задължението за регистрация- чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, а и в случая не е спорно, че касаторът подлежи на регистрация (такава е извършена с влязъл в сила Акт за регистрация по ЗДДС № 020421901128705- на л. 9 от делото).

Основателно е обаче възражението на касатора, досежно размера на наказанието. Съгласно нормата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС имуществената санкция е в размер на неначисления данък. На основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДС размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка, а според чл. 26, ал. 1 от същия закон данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът. Сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, е облагаем оборот съгласно чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Следователно, при определяне размера на неначисления данък, наказващия орган следва да направи констатации относно размера на облагаемия оборот на задълженото лице за периода, в който е следвало, но не е бил начислен данък, и да докаже същите с допустимите доказателствени средства. В случая е прието, че за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако задълженото лице бе подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, лицето е реализирало оборот в размер на 50 131.95 лева. Не са ангажирани обаче доказателства за установяване на този факт. В приложения като доказателство Акт за регистрация № 020421901128705 се съдържат констатации относно размера на облагаемия оборот за периода 01.07.2017 г. - 30.06.2018 г. (52 780.09 лева), както и за периода от 12 месеца до 16.04.2019 г. (66 320.73 лева), но не и такива за размера на оборота през релевантния период- от 09.07.2018 г. до 16.04.2019 г. (към момента на издаване на акта този оборот все още не е реализиран от задълженото лице), а други доказателства не са приложени в административнонаказателната преписка. Доколкото размера на наказанието и начина на определянето му се оспорват от нарушителя, размерът на облагаемия оборот за посочения период следва да бъде доказан от наказващия орган. Това процесуално задължение в случая не е изпълнено и размерът на облагаемия оборот не може да бъде определен въз основа на приложените доказателства, което от своя страна препятства съда да упражни възложения му контрол за законосъобразност. Не са доказани релевантните за определяне на наказанието факти, поради което наказателното постановление подлежи на отмяна. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени, като неправилно, и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 418 от 08.04.2020 г. по НАХД № 351/2020 г. по описа на Районен съд- Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № К19 167-F485031 от 18.06.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- Бургас, с което на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е наложено на „Севин седем“ ЕООД с ЕИК ********* административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 8355.33 лева за нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

 

                                                                            2.