№ 2
гр. Бургас, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря П. Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Елг. Янч. Ч.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212000600200 по описа за 2021 година
С присъда №5 от 30.08.2021г. по НОХД №270/2021г. Сливенският
окръжен съд признал подс. М. Р. ИЛ. за виновен в това, че на 20.04.2021г. в
гр. Нова Загора, в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи
– парична сума в размер на 1700 лева от владението на собственика й Хр. З.
Хр. без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради
което и на основание чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б.
„б“ чл. 58а, ал.1 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от
четири години.
Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс. М. Р. ИЛ.
за виновен в това, че на 20.04.2021г. в гр. Нова Загора прокарал в обръщение
подправени парични знаци – 20 броя банкноти с номинал 1 щатски долар,
емисия 2009, серия и номер С647414F, като знаел, че банкнотите са
подправени, поради което и на основание чл.244, ал.1, предл.1 и чл.58а, ал.1
от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и
шест месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК определил на подс. М. Р. ИЛ. общо
наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи
1
при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от наложеното общо
наказание лишаване от свобода времето, през което подс. М. Р. ИЛ. е бил
задържан под стража с постановление на прокурора и с взета от съда мярка за
неотклонение задържане под стража, считано от 21.04.2021г. до привеждане в
изпълнение на наложеното наказание.
Осъдил подс. М. Р. ИЛ. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД
на МВР – Сливен, сумата 105,79 лева, представляваща направени по делото
разноски.
На основание чл.53, ал.2, б. „а“ от НК отнел в полза на държавата 20 броя
банкноти с номинал 1 щатски долар, емисия 2009, серия и номер С647414F,
оставени на съхранение в БНБ, които да бъдат унищожени след влизане на
присъдата в сила.
Постановената присъда е обжалвана от подс. М. Р. ИЛ. с единственото
оплакване за явна несправедливост на наложените му наказания лишаване от
свобода, които намира за завишени и несъобразени с направените от него
пълни самопризнания и оказаното съдействие на разследващите органи. Моли
въззивната инстанция да намали размерите на наказанията му.
Въззивна жалба срещу присъдата е подал и служебният защитник на
подс. М. Р. ИЛ., който също прави довод за несправедливост на наложените
наказания. Като изтъква, че първоинстанционното производство е протекло
по реда на съкратеното съдебно следствие, заявява несъгласие с определените
на основание чл.58а, ал.1 от НК размери на наказанията лишаване от свобода.
Счита, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4 от
НК, тъй като по отношение на подсъдимия са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, за
каквито посочва направеното самопризнание, изразеното искрено съжаление
за стореното, добросъвестно процесуално поведение, тежко семейно и
материално положение и относително млада възраст. Моли въззивния съд да
измени първоинстанционната присъда и да определи размерите на
наложените наказания при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Алтернативно
претендира намаляване размерите на определените по реда на чл.54 от НК
наказания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
2
Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на въззивните
жалби. Счита, че атакуваната от подсъдимия и неговия защитник присъда е
законосъобразна и справедлива. Намира, че наложените и за двете
престъпления наказания правилно са били индивидуализирани по реда на
чл.54 от НК, като са били съобразени наличните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, причините и подбудите за извършване на деянията
както и тяхната висока степен на обществена опасност, а също и с високата
лична опасност на подсъдимия, който е многократно осъждан и е търпял
наказания лишаване от свобода. Смята, че в съответствие с нормата на чл.58а,
ал.1 от НК са били редуцирани размерите на определените наказания
лишаване от свобода. Категоричен е, че в случая липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55
от НК, за да намерят приложение нормите на чл.55, ал.1 т.1 и чл.58а, ал.4 от
НК. Отбелязва, че за да се индивидуализира наказанието по чл.55 от НК,
необходимо е съдът да констатира, че и най-лекото предвидено в закона
наказание е несъразмерно тежко като реакция на извършеното престъпление.
Подчертава, че в случая такава констатация не може да се направи, ако и
съдът да приеме, че са налице изключително или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Споделя оценката на първата инстанция относно
установените смекчаващи обстоятелства, за каквито е приел направените
самопризнания от подсъдимия, оказаното съдействие за разкрИ.е на
престъплението, наличието на семейство и липсата на средства. Изразява
съгласие с решението на съда за определяне на наказанията при отчитане
значението на отегчаващите вината обстоятелства, сред които посочва
многобройните осъждания, извън тези обосноваващи квалификацията опасен
рецидив, извършването на деянието в пияно състояние и след употреба на
наркотични вещества, приложените от подсъдимия хитрост и обиграност при
осъществяване на престъпната деятелност, използването на придобитите от
престъпленията парични средства за хазартни игри. Смята, че изброените
отегчаващи обстоятелства са достатъчни, за да се изключи възможността за
приложението на чл.55 от НК. По тези съображения предлага въззивният съд
да приеме жалбите на подсъдимия и неговия защитник за неоснователни и да
потвърди присъдата като законосъобразна и справедлива.
Служебният защитник на подс. М. Р. ИЛ. поддържа въззивната си жалба
и моли за уважаването й по изложените в нея съображения. Макар и да заяви,
3
че първоинстанционната осъдителна присъда е незаконосъобразна и
необоснована, аргументира единствено довод за явна несправедливост на
наложените на подсъдимия наказания. Предвид разглеждането на
първоинстанционното производство по реда на съкратеното съдебно
следствие с признаване от подсъдимия на всички факти и обстоятелства,
съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, счита, че
наказанията лишаване от свобода следва да бъдат определени не съгласно
чл.58а, ал.1 от НК, а на основание чл.58а ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй
като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В тази група,
значими за наказанията обстоятелства, включва направените самопризнания
на подсъдимия на досъдебното производство, критичното му отношение към
стореното, искреното му съжаление за извършеното, добросъвестното му
процесуално поведение, тежкото му семейно и материално положение, както
и относително младата му възраст. Като намира за несправедливо всяко от
наложените две наказания лишаване от свобода, заключава, че и
определеното на основание чл.23, ал.1 от НК общо наказание от четири
години лишаване от свобода е явно несправедливо като завишено, поради
което моли въззивният съд да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК
и в съгласие с нея да индивидуализира наложените наказания лишаване от
свобода в размери под минималните такива, визирани в приложимите за
казуса норми на чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК и чл.244, ал.1 от НК.
Подс. М. Р. ИЛ. поддържа въззивната си жалба и моли за намаляване на
наложените му наказания лишаване от свобода. Присъединява се към
пледоарията на своя служебен защитник и към направените от него искания.
Частният обвинител Хр. З. Хр., редовно призован, не се яви пред
настоящата инстанция нито лично, нито чрез свой процесуален представител,
и не изрази становище по въззивните жалби на подсъдимия и на неговия
защитник.
Въззивните жалби като подадени в петнадесетдневния преклузивен срок
по чл.319, ал.1 от НПК от подсъдимия и неговия защитник, които имат право
да оспорват постановената присъда, съгласно чл.318, ал.3 и ал.6 от НПК, са
допустими.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
4
досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция и
провери атакуваната присъда по оплакванията на въззивниците и служебно
изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивните жалби
на подсъдимия и неговия защитник са частично основателни.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите,
съобразявайки оплакванията за несправедливост на наложените наказания и
изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания
съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и
въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по
спора, която съвпада с изнесената в обстоятелствената част на обвинителния
акт и възприета от първата инстанция и не обосновава различни правни
изводи относно разгледаното деяние и участието на подсъдимия в него.
Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници,
настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Подс. М. Р. ИЛ. е роден на **.**.****г. в гр. Хасково. Той е български
гражданин от турски произход, с начално образование, но не може да чете.
Живее в гр.Нова Загора на семейни начала с лицето С. И.а С., с която имат
едно малолетно дете на 3 години. Не работи и не получава трудови доходи.
Не притежава имоти и моторни превозни средства.
Осъждан е както следва:
С определение №90 от 01.03.2011г., влязло в сила на 17.03.3011г., по
ЧНД №78/2011г. на Районен съд – Нова Загора на подс. М.И., на основание
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1от НК, е било определено едно общо наказание от
три месеца лишаване от свобода, отложено от изтърпяване, на основание
чл.66 от НК, за тригодишен изпитателен срок, за извършените от него
престъпления – предмет на разглеждане по НОХД №1019/2009г. на Районен
съд – Хасково, по НОХД №1196/2009г. на Районен съд – Хасково и по НОХД
№114/2010г. на Районен съд – Нова Загора. На основание чл.68 от НК
посоченото наказание е било приведено в изпълнение с присъда по НОХД
№298/2010г. на Районен съд – Нова Загора.
С цитираното определение на подс. И. е било определено и второ общо
наказание – една година лишаване от свобода по втора съвкупност,
формирана от извършени от него престъпления – предмет на разглеждане по
посочени в определението наказателни дела. Впоследствие обаче към тази
5
втора съвкупност е било добавено още едно престъпление, извършено от
подс. И. и предмет на разглеждане по НОХД №118/2011г. на Районен съд –
Нова Загора.
С присъда №181 от 19.04.2011г., в сила от 05.05.2011г., по НОХД
№118/2011г. на Районен съд – Нова Загора на подс. И., на основание чл.25,
ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, е било определено едно общо наказание от една
година лишаване от свобода за извършените от него престъпления – предмет
на разглеждане по НОХД №298/2010г., НОХД №403/2010г., НОХД
№453/2010г, НОХД №514/2010г. и НОХД №118/2011г., всички на Районен
съд – Нова Загора. На основание чл.24 от НК определеното общо наказание
една година лишаване от свобода е било увеличено с ¼, като така
увеличеното общо наказание от една година и три месеца лишаване от
свобода е било изтърпяно от подс. И. при първоначален строг режим.
С присъда №10 от 05.06.2015г., в сила от 23.06.2015г., по НОХД
№135/2015г. на Районен съд – Карнобат, на подс. И., на основание чл.25, ал.1
вр. чл.23, ал.1 от НК, е било определено едно общо наказание от три години и
четири месеца лишаване от свобода за извършените от него престъпления –
предмет на разглеждане по НОХД №422/2012г., НОХД №569/2012г. и НОХД
№12/2013г., и трите на Районен съд – Нова Загора, както и по НОХД
№135/2015г. на Районен съд – Карнобат. На основание чл.24 от НК
определеното общо наказание три години и четири месеца лишаване от
свобода е било увеличено с една година и така определеното общо увеличено
наказание от четири години и четири месеца лишаване от свобода е търпяно
при първоначален строг режим.
С идентично съдържание като в цитираната присъда по НОХД
№135/2015г. на Районен съд – Карнобат, касателно определеното общо и
увеличено наказание, е и определение №207 от 07.05.2013г., в сила от
23.05.2013г. по ЧНД №160/2013г. на Районен съд – Нова Загора.
Общото наказание от четири години и четири месеца лишаване от
свобода е било изтърпяно от подс. И. на 27.05.2016г.
С присъда №46 от 13.08.2019г., в сила от 29.08.2019г., на Районен съд –
Нова Загора, подс. И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ вр. чл.26, ал.1 от НК,
за което при условията на чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК му е било наложено
6
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. Това
наказание е било изтърпяно от подсъдимия на 14.05.2020г.
На 19.04.2021г., вечерта, пострадалият Хр. З. Хр., на 75 години, и
неговият приятел - свид. М. М. били в казино “Гладиатор“, намиращо се в
центъра на гр. Нова Загора, за да играят на игралните автомати. След
известно време пострадалият Х. и свид. М. М. се преместили в друго
намиращо се наблизо казино -„Файър“, където пострадалият продължил да
залага на игралните автомати. По същото време, в същото казино, се намирал
и подс. И., известен още с турското си име Метин, който също играл на
автоматите. Когато парите му свършили, подсъдимият се преместил близо до
пострадалия, за да го наблюдава докато играе на автомата.
Около 02.30 часа пострадалият Х. спечелил от игрите сумата около 3500
– 4000 лева, която служител на казиното му изплатил веднага и в брой.
Подсъдимият видял получаването на голяма сума пари от пострадалия и
решил да му предложи да му обмени 20 броя доларови банкноти от по 1
щатски долар, които имал отпреди това в себе си и за които знаел, че са
неистински. За целта подс. И. казал на пострадалия, че има 20 щатски долара,
които му предлага да му ги обмени общо за сумата 30 лева. Пострадалият Х.
се съгласил да закупи предложената му валута. Подсъдимият му подал 20
броя неистински доларови банкноти с номинал 1 щатски долар, емисия 2009,
серия и номер С647414F, а в замяна на тях получил сумата от 30 лева.
Пострадалият Х. и приятелят му свид. М. М. се преместили отново в
казино „Гладиатор“, където продължили да залагат на автоматите. Малко
след това при тях отишли подс. И. и свид. И. И.. Докато пострадалият
продължавал да залага на игралните автомати, подсъдимият забелязал, че от
десния джоб на сакото му се подавала пачка с банкноти, които вероятно били
тези, изплатени му преди това като печалба от игрите на автомата в другото
казино. Подс. И. решил да открадне парите на пострадалия и затова се
насочил към него, застанал от дясната му страна, близо до десния джоб на
сакото му, където се виждали парите. Издебнал подходящ момент, докато
пострадалият продължавал да залага на игралния апарат и издърпал пачката с
парите от джоба на сакото му. Веднага след това побягнал навън и бързо
напуснал казиното, тъй като се намирал съвсем близо до вратата. Свид. И. И.,
който видял случилото се, побягнал след подсъдимия, а след тях побягнал и
7
свид. М. М.. Отвън, зад казиното, свид. И. настигнал подсъдимия, който му
подал произволна част от парите, а другата част задържал за себе си и
избягал. Отишъл в друго казино, намиращо се до ж.п. гарата в Нова Загора, за
да играе на автоматите с останалата в него част от откраднатите от
пострадалия пари.
Свид. И. И. се върнал обратно в казино „Гладиатор“, където предал на
пострадалия парите, върнати от подсъдимия. Пострадалият Х. ги преброил и
установил, че са 800 лева. След като съобразил парите, които имал в себе си,
пострадалият разбрал, че подсъдимият му е откраднал сумата от 1700 лева.
На 20.04.2021г., в 04.18 часа свид. М. М. се обадил от мобилния си
телефон на тел.112 и подал сигнал за инцидента. На място в казино
„Гладиатор“ бил изпратен полицейски екип от РУ на МВР – Нова Загора,
който незабавно предприел провеждането на оперативно-издирвателни
мероприятия за установяване извършителя на деянията. Няколко часа след
това подс. И. е бил задържан в казиното в близост до ж.п. гарата в Нова
Загора и бил отведен в сградата на РУ на МВР – Нова Загора за изясняване на
случая. Там с протокол за доброволно предаване от 20.04.2021г. той предал
на разследващ полицай останалата в него сума от 140 лева – една банкнота от
100 лева и две банкноти от по 20 лева. С разписка от 21.04.2021г. разследващ
полицай върнал посочената сума от 140 лева на пострадалия Х..
С протокол за доброволно предаване от 20.04.2021г. /л.9 от ДП/ лицето
П. Т. Т., в качеството й на управител на игрална зала „Гладиатор“ в гр. Нова
Загора, ул. „Васил Левски“ №67, предала на полицейски служител
компактдиск, съдържащ видеофайл от изграденото видеонаблюдение в
игралната зала от 20.04.2021г. В протокола лицето П. Т. пояснила, че
видеофайла, който предава е от изграденото видеонаблюдение в игралната
зала, на която е управител. Пояснила още, че при прегледа на видеозаписа
трябва да се вземе предвид, че времето е с един час назад от реалното.
Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата
обстановка по спора се установява по несъмнен начин от направеното от
подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, приобщени са по реда на чл.372, ал.4 вр.
чл.373, ал.2 от НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие и са
въведени в процеса от:
8
- гласните доказателствени средства – показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели Хр. З. Хр., М. М. М., И. И. И., А. Й.
К., С. А. С., Я. А. К. и М. П. Я.ва; обясненията на обв. М.И.;
- писмените доказателства – справка за съдимост на подс. М.И. /л.61-64 от
ДП/, протокол за доброволно предаване на 140 лева /л.10 от ДП/, разписка за
връщане на 140 лева на Х.Х. /л.11 от ДП/, протокол за доброволно предаване
на 20 броя банкноти с номинал от по 1 щатски долар /л.12 от ДП/, протокол за
доброволно предаване от 20.04.2021г. на компактдиск, съдържащ видеофайл
от изграденото видеонаблюдение в игрална зала „Гладиатор“ от 20.04.2021г.;
- заключенията на съдебните експертизи: заключение на техническа
експертиза по Протокол 22 от 26.04.2021г. /л.43 - 54 от ДП/, заключение за
техническа експертиза за истинност по Протокол №546 от 15.06.2021г. /л.59
от ДП/.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния,
според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници
установяват по безспорен начин фактите, очертани в обстоятелствената част
на обвинителния акт и признати от подсъдимия. Релевантните за решаване на
делото обстоятелства – времето, мястото и механизма на отнемане на
процесните движими вещи, техния вид и стойност, вида, броя и номиналната
стойност на процесните неистински парични знаци и начина на прокарването
им в обръщение, личността на пострадалото лице и статуса на подс. И. от
гледна точка на съдимостта - са категорично установени от събраните в хода
на разследването и на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция
доказателства чрез способите и по реда на НПК.
Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно
доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им
са достатъчни и позволяват на страните и на горните инстанции да проследят
формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите,
включени в обхвата на чл.102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз
основа на доказателствените факти, логически правилно изведени от
гласните, писмените и веществените доказателствени средства. При спазване
на специалния процесуален ред по Глава 27 от НПК, в частност този по
чл.371, т.2 от НПК, за приобщаване и проверка на доказателствата от
досъдебното производство и след извършване на тяхната правилна оценка,
9
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна,
а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и
достоверност на доказателствените материали.
По време на досъдебното производство са били събрани достатъчно
доказателства за установяване извършването на двете престъпления –
предмет на обвинението и съпричастността на подсъдимия към тях. Самият
той се признава за извършител на деянията. Пред първо-инстанционния съд
подс. М.И. е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, включително и тези, че е взел от десния джоб на сакото на
пострадалия Х. пачка с пари, без съгласието на собственика им и побягнал,
напускайки бързо местопроизшествието, както и продажбата на 20 броя
неистински доларови банкноти от по 1 щатски долар за сумата 30 лева на
същия пострадал. Подсъдимият е изразил ясно и недвусмислено съгласие
съдът да не събира доказателства за фактите, съдържащи се в обвинителния
акт, а да ги приеме за установени въз основа на събраните в досъдебното
производство доказателствени материали и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК.
Въззивната инстанция се съгласи с извода на първата за несъмнено
доказано еднолично участие на подсъдимия в разгледаните престъпления,
защото показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство и
поименно посочени по-горе свидетели, депозирани в досъдебната фаза и
приобщени чрез тяхното прочитане в хода на съкратеното съдебно следствие
по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.283 от НПК, документите,
приложени като писмени доказателства и най-вече протокол за доброволно
предаване на 140 лева, протокол за доброволно предаване на 20 броя
банкноти с номинал от по 1 щатски долар и разписка за връщане на 140 лева
на Хр. З. Хр., заключенията на видеотехническата и техническата експертизи,
преценени поотделно и във връзка помежду им, установяват категорично
виновно поведение на подсъдимия.
Двете съдебни инстанции кредитираха показанията на разпитаните в
досъдебното производство свидетели Хр. З. Хр., М. М. М., И. И. И., А. Й. К.,
С. А. С., Я. А. К. и М. П. Я.ва, които в основната им част са последователни,
кореспондиращи помежду си, взаимнодопълващи се, логични и относими към
предмета на доказване. Оценени в съвкупност с останалите доказателствени
10
материали, те подкрепят отразените в обвинителния акт факти и
обстоятелства, на които се основава обвинението и които очертават
престъпната деятелност на подсъдимия. Между приобщените по делото
свидетелски показания от досъдебното производство, както и между тях и
останалите доказателства – писмени и веществени, липсват противоречия
относно релевантните за спора обстоятелства – времето, мястото и механизма
на отнемане на чуждите вещи, техния вид и стойност, броя, вида и
номиналната стойност на подправените банкноти и начина на пускането им в
обръщение, поради което съдът законосъобразно е кредитирал устните
доказателства. В мотивите на присъдата съдът не е изложил подробни
съображения относно съдържанието на посочените гласни доказателствени
източници, но все пак им е дал своята оценка за достоверност, което му е
позволило да ги постави в основата на формираните изводи по фактите и на
осъдителния съдебен акт. Въззивният съд няма основание да пренебрегне
оценката на първостепенния досежно валидността, последователността,
логичността и достоверността на гласните доказателствени средства, а следва
да утвърди нейната правилност.
Не са налице доказателства, които да установят, че някое друго лице,
извън подсъдимия, е отнело процесните пари от пострадалия Х. или е
продало на същия подправените доларови банкноти. Самият подсъдим
признава, че е автор на разгледаната кражба, както и че е обменил с
пострадалия процесните доларови банкноти, за които знаел, че са неистински,
като е получил за тях сумата 30 лева. Признал също, че по време на
извършване на деянията е бил много пиян и дрогиран и парите му били
свършили. Затова, когато видял парите в джоба на пострадалия, решил да ги
вземе и да ги залага на автоматите, тъй като му се приискало да играе още на
автоматите.
Въззивният съд, както и първостепенният, прецени заключението на
техническата експертиза за истинност по Протокол №546 от 15.06.2021г. /л.
59 от ДП/ като достатъчно пълно, ясно и обосновано и не намери основание
да се съмнява в неговата правилност. Същото е изготвено от добросъвестен и
висококвалифициран експерт – инж. К. К., началник отдел НЦА на БНБ, в
чиято професионална компетентност и безпристрастност няма съмнение. По
тези съображения двете съдебни инстанции кредитираха изцяло посоченото
заключение. То е в подкрепа на изводите относно предмета на
престъплението по чл.244, ал.1, предл.1 от НК. Коментираното заключение,
основавайки се на визуално микроскопското изследване на представените му
11
20 броя банкноти с номинал от по 1 щатски долар, установило, че
изследваните банкноти са неистински, отпечатани са върху хартия, която се
различава по плътност и морфологични белези от хартията на оригиналните
банкноти, емисия на Федералния резерв на САЩ. Установило също, че в
процесните доларови банкноти липсват сините и червени влакънца в
хартията, както и имитация на защити, отпечатани са офсетов печат и имат
добавен надпис „GECERSIZDIR“ на лице и гръб, размерите им са по-малки с
8 - 10мм по ширина и дължина, серийният им номер съдържа 6 цифри за
разлика от този на истинските банкноти, който съдържа 8 цифри. Експертът
отбелязал, че в НЦА на БНБ са били регистрирани и други банкноти,
идентични с изследваните, а именно по ДП №304 ЗМ-1934/2016г. по описа на
РУ – Несебър и по ДП №284 ЗМ 693/2015г. по описа на РУ – Казанлък.
Двете съдебни инстанции кредитираха изцяло неоспореното заключение
на техническата експертиза - по Протокол №22 от 26.04.2021г. / л.43 - 54 от
ДП/, изготвено от вещото лице И.ка М. – експерт в РУ – Нова Загора.
Заключението е имало за обект на изследване компактдиск /оптичен диск/,
съдържащ видеозапис от охранителна камера, монтирана в казино
„Гладиатор“ в гр. Нова Загора, ул. „В. Левски“ №67, от 20.04.2021г. Вещото
лице установило, че в предоставения му за изследване компактдиск има
информация под формата на видеозапис от видеокамера за наблюдение на
хазартна игрална зала. След преглед на видеозаписа, експертът в
хронологичен ред извлякъл кадри под формата на снимки, онагледяващи
действията на заснетите лица и по-конкретно събитията във времевия
интервал от 02:58:00 до 03:03:10 часа. Вещото лице разпечатало на хартиен
носител всички извлечени от диска снимки и ги поставило във фотоалбум,
приложен към писменото заключение. Поставило във фотоалбума и
увеличени изображения на лицата от записа. Представените изображения са
цветни и от извлечените от компактдиска на видеокамерата снимки се вижда
възрастен мъж, както и още няколко по-млади лица от видим мъжки пол,
които извършват залагания на игрален автомат в зала за хазартни игри. На
кадрите се вижда също как млад мъж с брада, очевидно подс. И., с пари в
ръка се отдалечава от възрастния мъж, очевидно пострадалия Х., и се насочва
към изхода на казиното.
Съобразявайки протокола за доброволно предаване от 20.04.2021г. на
компактдиск, съдържащ видеофайл от изграденото видеонаблюдение в
игрална зала „Гладиатор“ от 20.04.2021г., ведно с отразеното в него
пояснение на предаващото лице П. Т., че на видеозаписа времето е с един час
назад от реалното, следва да се приеме, че времевият интервал от 02:58:00 до
03:03:10 часа, установен от вещото лице по техническата експертиза,
съответства на действителния времеви интервал от 03:58:00 до 04:03:10 часа,
както и да се направи извод, че заснетите на процесния компактдиск събития,
разпечатани на хартиен носител и възпроизведени на фотоснимки, подредени
във фотоалбума към експертното заключение, са се случили реално във
времевия период от 03:58:00 до 04:03:10 часа на 20.04.2021г. Този извод
напълно кореспондира с показанията на свид. М. М., според които, след като
подс. И. е дал 800 лева на подгонилия го свидетел И. И., който, от своя страна,
12
веднага върнал тези пари на пострадалия Х. и същият установил още около
1200 лева липсващи, самият той, свид. М., се обадил в 04:18 часа от своя
мобилен телефон на тел. 112, за да съобщи за инцидента в казиното.
Въззивната инстанция, както и първата такава, цени множеството
документи, приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе
бяха подробно цитирани.
Свидетелството за съдимост установява извършените от подсъдимия
множество предходни престъпления, групирани в три съвкупности по реда на
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК и обосноваващи три осъждания, както и
последното му осъждане за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.29, ал.1, б.“а“ вр. чл.26, ал.1 от НК на наказание лишаване от свобода за
срок от една година и четири месеца, изтърпяно на 14.05.2020г.
Протоколът за доброволно предаване от 20.04.2021г. /л.10 от ДП/
установява, че на посочената дата лицето М. Р. ИЛ. е предал на полицейски
служител в РУ – Нова Загора 1 брой банкнота с номинал 100 лева и 2 броя
банкноти с номинал от по 20 лева, за които пари предаващото лице пояснило,
че това е бил остатъкът от парите, които откраднал в казино „Гладиатор“ в гр.
Нова Загора, а останалите пари е бил похарчил.
Протоколът за доброволно предаване от 20.04.2021г. /л.12 от ДП/
установява, че на посочената дата лицето Хр. З. Хр. доброволно предал на
разследващ полицай 20 броя банкноти с номинал от по 1 щатски долар, като
всички банкноти били в зелен цвят, с еднакви серия и номер, а именно
С647414F, за които доларови банкноти предаващото лице пояснило, че са му
били дадени от М. /свид. М. М./, за да ги смени с български левове, като на М.
банкнотите били дадени от циганина, който откраднал парите от Х. в
казиното.
Разписката за връщане от 21.04.2021г. /л.11 от ДП/ установява, че на
посочената дата лицето Хр. З. Хр. е получил от разследващия полицай
парична сума в размер на 140 лева, както следва 1 брой банкнота с номинал
100 лева и 2 броя банкноти с номинал от по 20 лева, с посочени серии и
номер, която сума била доброволно предадена от обв. И. на 20.04.2021г.
Протоколът за доброволно предаване от 20.04.2021г. на компактдиск /л.9
от ДП/ установява, че на посочената дата лицето П. Т. Т., в качеството й на
управител на игрална зала „Гладиатор“ в гр. Нова Загора, ул. „Васил Левски“
№67, е предала на полицейски служител компактдиск, съдържащ видеофайл
от изграденото видеонаблюдение в игралната зала от 20.04.2021г. и е
пояснила, че видеозаписът отразявал времето с един час назад от реалното.
Приемайки, че съдържащите се в делото документи са събрани и
приобщени по предвидения в НПК ред, между тях не са налице противоречия,
относими са към предмета на спора и доизясняват обстоятелствата от
значение за разкрИ.е на обективната истина, двете съдебни инстанции им се
довериха, тълкуваха ги с оглед тяхното действително съдържание и ги
13
ползваха при извеждане на фактическите и правни изводи по висящия спор.
Веществените доказателства - 20 броя банкноти с номинал от по 1
щатски долар, с еднакви серия и номер С647414F, емисия 2009г., доброволно
предадени от пострадалия Х. и оставени на съхранение в БНБ, затвърждават
извода, че подсъдимият е прокарал в обръщение подправени парични знаци
чрез продажбата на въпросните доларови банкноти на посочения пострадал.
Направеният от въззивния съд и изложен по-горе всестранен, пълен и
задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателствени източници,
който категорично подкрепя приетите за установени от двете съдебни
инстанции факти и обстоятелства, налага извод за обоснованост на
атакуваната осъдителна присъда, както и за доказателствена обезпеченост на
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК. То обхваща всички
обстоятелства, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които
се отнасят до времето, мястото, механизма на отнемане на процесните вещи и
тяхната стойност, броя, вида и номиналната стойност на процесните
подправени банкноти и начина на прокарването им в обръщение.
Признанието е било направено доброволно, отразява действителната воля на
подсъдимия и кореспондира с подробните, логични и убедителни показания
на разпитаните в досъдебното производство свидетели, със съдържанието на
документите, приложени като писмени доказателства, с писмените
заключения на експертизите, назначени в досъдебната фаза, които
доказателствени материали са били събрани по предвидения в НПК ред и са в
достатъчен обем, за да се приемат за безспорно установени релевантните за
настоящия спор обстоятелства. Въззивната инстанция не разполага с
процесуална възможност да допуска и събира допълнителни доказателства и
да реши делото въз основа на друга фактическа обстановка, различна от
описаната в обвинителния акт и да приема нови фактически положения,
несъвместими с признатите факти, както е указано в т.8.2 от Тълкувателно
решение №1 от 06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС.
Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
извод, към който се присъединява и въззивният – подс. И. с деянието си,
описано в пункт първи на обвинителния акт, е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29 ал.1, б. „а“ и б.”б” от НК, защото в условията на опасен рецидив той е
отнел от владението на свид. Х.Х. без негово съгласие движими вещи –
банкноти, формиращи парична сума в размер на 1700 лева, с намерението
противозаконно да я присвои.
Посочените пари – предмет на посегателство са били чужда собственост,
тъй като са принадлежали не на подсъдимия, а на свид. Х.Х., което
обстоятелство ясно е било съзнавано от подс. И.. Налице е бил и другият
елемент от състава на престъплението кражба – отнемането на вещта от
владението на другиго. Същото било осъществено чрез вземането от джоба на
сакото на свид. Х. на пачката с банкноти от подсъдимия и поставянето им в
14
свое владение. По този начин е била прекратена фактическата власт върху
парите, която до този момент се упражнявала от собственика им Х.Х. и
едновременно с това подс. И. е установил трайно своя фактическа власт върху
парите. Реализиран е бил престъпният акт, изразяващ се в промяна на
фактическата власт върху предмета на престъплението, настъпила вследствие
на осъщественото от подсъдимия деяние, с което и престъплението кражба
било довършено. Налице е бил също и другият признак от състава на
кражбата – липсата на съгласие от страна на собственика на банкнотите –
предмет на посегателство за отстъпване на фактическата власт върху тях.
Безспорно установено е, че собственикът на процесните пари, свид. Х., не е
дал и по никакъв начин не е изразил съгласие за предаване на парите във
владението на подсъдимия.
Законосъобразно е становището на съда, че предмет на отнемането
остава общия размер на сумата от 1700 лева, който извод не се променя в
резултат на върнатата впоследствие на пострадалия Х. чрез свид. И. И.
парична сума от 800 лева, както и поради доброволното предаване от подс. И.
на полицейските служители на сумата от 140 лева, която после била върната
на пострадалия. Това е така, защото реално отнетата от подсъдимия сума от
владението на свид. Х.Х., чрез бързото и ловкото вземане на парите от джоба
на пострадалия, е възлизала на 1700 лева.
Освен коментираните обективни признаци на описаното деяние, както
правилно е счел първостепенният съд, в случая са били налице и
субективните елементи на разгледаното престъпление кражба – пряк умисъл и
присвоително намерение. Подс. И. е действал при форма на вината пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е имал желанието
тези последици да се проявят в действителност. Общоприето е в правната
доктрина и в съдебната практика, че за субективната страна на
престъплението се правят изводи въз основа на конкретните обективни
действия на подсъдимия, а не съобразно неговите последващи обяснения за
намеренията му. В казуса подс. И. е извършил поредица от взаимно свързани
и логически последователни действия, които по-горе бяха подробно описани
и които са обективен израз на формираната в съзнанието му ясна представа,
че процесните пари не са негови, че те не му се следват на никакво законно
основание, че той прекъсва упражняваната от пострадалия собственик – свид.
Х. фактическа власт върху парите и установява своя фактическа власт върху
тях противно на волята на притежателя им.
15
Правилен е изводът на първата инстанция, че у подс. И. е било налично и
специфичното за присвоителните престъпления намерение – за
противозаконно присвояване на предмета на посегателство. Този субективен
елемент е намерил своя обективен израз в поведението на подсъдимия, който
бързо избягал от местопроизшествието, вземайки и отнасяйки със себе си
чуждите пари, като веднага след това се е разпоредил с парите, от които по-
голямата част похарчил за хазартни игри. Без значение за съставомерността
на деянието, както вече се изтъкна, е обстоятелството, че впоследствие част
от отнетите пари, общо в размер на 940 лева / 800 лева + 140 лева/, е била
върната на собственика й. Без значение е също дали и как по-късно са били
похарчени отнетите пари от извършителя И., който, освен че лично с тях е
залагал на игрални автомати в казино, дал е част от тях на свои познати –
свидетелите И. И., С. С. и Я. К., за да играят също на автомати в казино.
Законосъобразен е също изводът на първостепенния съд, че подс. И. е
осъществил коментираната кражба в условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, защото към момента на извършването й –
20.04.2021г. той е бил осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ вр. чл.26, ал.1 от НК на наказание лишаване от
свобода за срок от една година и четири месеца, изтърпяно на 14.05.2020г.
Законосъобразно е още заключението на съда, че разгледаното
престъпление кражба е извършено при опасен рецидив и съгласно
изискванията на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, макар и в тази връзка да не са
изложени конкретни съображения. Действително настоящата кражба е
извършена при условията на опасен рецидив и по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“
от НК, защото към деня на осъществяване на кражбата – 20.04.2021г.
подсъдимият е бил осъден два и повече пъти, конкретно общо три пъти, на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
наказанията лишаване от свобода са били изтърпени ефективно. В тази насока
е важно да се отбележи, че преценката за осъществяване на престъплението
при условията на „опасен рецидив” по чл.29, ал.1, б. „б“ от НК следва да
съобразява действителното съдържание на тази норма и задължителното й
тълкуване от Върховния съд, дадено в Постановление №2/1970г. на Пленума,
т.2 „Относно опасния рецидив“, където е прието, че за наличие на хипотезата
на чл.29, ал.1, б. „б” от НК са необходими две или повече осъждания, а не
престъпления, и затова при реална съвкупност на престъпления, е налице
едно осъждане, макар да са постановени различни осъдителни присъди /
съдебни актове / за отделните престъпления.
При съблюдаване задължителните указания, дадени с цитирания акт на
върховната ни съдебна инстанция, по-горе подробно бяха описани трите
предходни осъждания на подс. И. на наказания лишаване от свобода,
съответно в размери на: три месеца, една година и три месеца, четири години
16
и четири месеца, по повод формираните, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23,
ал.1 от НК, три съвкупности от извършени от него престъпления. Трите
наказания лишаване от свобода с посочените им размери са били изтърпени
ефективно от подс. И., поради което трите осъждания / трите съвкупности / на
тези наказания обосновават признака „опасен рецидив“ по чл.29, ал.1, б. „б“
от НК.
Наред с горното, от момента на изтърпяване на общото наказание от
четири години и четири месеца лишаване от свобода по третата описана
съвкупност от престъпления - 27.05.2016г., както и от момента на
изтърпяване на последното наложено на подсъдимия наказание от една
година и четири месеца лишаване от свобода – 14.05.2020г., до деня на
извършване на настоящата кражба – 20.04.2021г., не е изтекъл предвиденият в
чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок, изключващ приложението на чл.29 от НК.
Затова посочените две осъждания определят разгледаната кражба като
осъществена в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ и
б.“б“ от НК.
Безспорно установените фактически констатации, изведени от събрания
на досъдебното производство доказателствен материал, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия, дават
основание на въззивната инстанция да прецени като законосъобразен и да се
присъедини към формирания от първата инстанция правен извод, че
подсъдимият с описаното в пункт 2 на обвинителния акт деяние е осъществил
обективните и субективните елементи на престъплението по чл.244, ал.1,
предл.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата – 20.04.2021г. той е
прокарал в обръщение подправени парични знаци - 20 броя банкноти с
номинал от по 1 щатски долар, емисия 2009г., с еднакви серия и номер
С647414F, за които е знаел, че са подправени. Процесните банкноти са били
надлежно изследвани от извършената техническа експертиза, която е
депозирала категорично заключение за тяхната неистинност. Верен е изводът,
че в случая е реализирано изпълнителното деяние „прокарване в обръщение“
на престъплението по чл.244, ал.1, предл.1 от НК, защото е несъмнено
установено, че подсъдимият е продал процесните 20 броя фалшиви доларови
банкноти на свид. Х., уверявайки го в тяхната истинност, и е получил в
замяна сумата от 30 лева. Изпълнителното деяние е било приключено, респ.
престъплението е било довършено с предаването на подправените парични
знаци на третото лице и в този момент се считат засегнати обществените
17
отношения, предмет на защита с престъплението по чл.244, ал.1, предл.1 от
НК, което е такова на просто извършване.
Наред с коментираните обективни признаци на деянието, първо-
инстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице и субективният
елемент на въпросното престъпление – пряк умисъл. Всички данни по делото
несъмнено сочат, че подс. И., с оглед на неговата възраст, житейски и
социален опит, степен на образование, физическо развитие и психична
годност, напълно е съзнавал, че извършва нещо непозволено от закона, като
продава на другиго – на свид. Х. и така прокарва в обръщение процесните 20
броя банкноти с номинал от по 1 щатски долар, емисия 2009г., с еднакви
серия и номер С647414F, за които е знаел, че са подправени и не са законно
платежно средство, но уверявайки купувача Х., че му продава истински
парични знаци за български левове. Подсъдимият е бил съвсем наясно за
неправомерността на своята постъпка. Проследените в хронология и
извършени от него действия са обективен израз на оформените в съзнанието
му представи за общественоопасния характер на деянието му и неговите
последици и за желанието му тези последици да се проявят в действителност.
Иначе казано, действал е с пряк умисъл.
Водим от по-горе изложеното, въззивният съд прие, че атакуваната
присъда е законосъобразна. Същата е постановена в пълно съответствие с
разпоредбите на чл.196, ал.1, т.1, чл.194, ал.1, чл.244, ал.1, предл.1, чл.11,
ал.2, предл.1, чл.29, ал.1, б. „а“ и б.“б“ от НК. Изпълнени са предписанията на
тези законови норми за ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимия за разгледаните престъпления с цитираните правни
характеристики и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК, за
оправдаването му.
Въззивната инстанция обсъди внимателно оплакването за
несправедливост на присъдата, още повече, че в самите жалби и в хода на
съдебните прения във въззивното производство подсъдимият и неговият
защитник акцентират именно на този недостатък на съдебния акт и молят за
намаляване на наложеното наказание, без да конкретизират изрично кое от
двете наложени наказания – четири години лишаване от свобода или три
години и шест месеца лишаване от свобода – считат за несправедливо.
Приемайки, че се атакуват и двете наложени наказания, въззивният съд
18
прецени исканията на подсъдимия и защитата за намаляване на техните
размери за частично основателни.
Доколкото индивидуализацията на наказанието е основен принцип при
налагането му, то съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните
особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат
взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното
престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма
или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие на
наказателна репресия върху извършителя с оглед постигане целите на
специалната и генералната превенции. Важно е също във връзка с
определянето на наказанието да се посочи установеното в съдебната практика
принципно разбиране, че при индивидуализацията на наказанието не може да
се прилага механичен формален подход при преценката на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца.
Съобразявайки горните принципни положения, въззивният съд прие, че в
случая при индивидуализацията на наказанията лишаване от свобода
съгласно чл.54 от НК в размери, съответно съвпадащ със средния предвиден в
приложимата за казуса материалноправна норма на чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1 от НК и малко над средния предвиден в текста на чл.244, ал.1 от
НК, първата инстанция не е съобразила подобаващо степента на обществена
опасност на конкретните престъпления и всички смекчаващи отговорността
обстоятелства, надценила е степента на обществена опасност на подсъдимия
и значението на отегчаващите вината обстоятелства, необосновано е отдала
приоритет на генералната превенция.
Индивидуализирайки наказанията, първата инстанция само декларативно
е посочила, че съобразява степента на обществена опасност на деянията и
дееца, без да излага аргументи в тази насока. Допълвайки мотивите й,
въззивният съд намери, че разгледаните деяния не разкриват някаква
специфика, тяхната обществена опасност не се различава съществено от
типичните случаи на кражба при опасен рецидив по чл.196, ал.1, т.1 вр.
19
чл.194, ал.1 от НК, съответно на прокарване в обръщение на подправени
парични знаци по чл.244, ал.1, предл.1 от НК, поради което прие, че степента
им на обществена опасност е в пределите на характерната за коментирания
вид противообществени деяния. На следващо място, прие, че при
осъществяване на конкретните престъпления подс. И. се е изявил като деец с
висока степен на обществена опасност, която се определя като такава с оглед
проявените от него дързост и обиграност при извършване на кражбата и с
оглед използваните от него неопитност и неосведоменост на пострадалия
досежно външните характеристики на доларовите банкноти. Особено
показателен за високата степен на обществена опасност на подсъдимия като
деец и за неуспешния процес на поправяне у него е фактът, че само
единадесет месеца след изтърпяване на предходното наказание лишаване от
свобода той е извършил настоящите престъпления. В същата насока
показателен е и фактът, че подсъдимият вече е понесъл една интензивна
наказателна репресия, изразяваща се в изтърпяване на общо наказание
лишаване от свобода в размер от четири години и четири месеца, която
очевидно не е довела до положителен ефект на поправяне у подсъдимия и
дава основание да се приеме, че минимално по размер наказание за
разгледаните деяния също няма да поправи и превъзпита дееца.
При индивидуализацията на наказанията трябва да се вземат предвид още
подбудите и причините за извършване на престъпленията, които според
въззивния съд се състоят в ниската обща и правна култура на подсъдимия,
слабите му морално-волеви задръжки, незачитане от него
неприкосновеността на чуждата собственост, стремежа му да се обогати по
бърз и лесен начин, утвърдените у него престъпни наклонности, най-вече към
посегателства против собствеността, злоупотребата с алкохол и наркотици.
Коментирайки обстоятелствата, значими за размера на наказанията на
подсъдимия, първоинстанционният съд неправилно е приел баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства досежно санкцията за
кражбата, както и превес на отегчаващите вината обстоятелства над
смекчаващите такива досежно санкцията за престъплението против паричната
система. В обхвата на утежняващите обстоятелства първоинстанционният съд
правилно е отнесъл използването на придобитите от престъпленията парични
суми за удовлетворяване на желание за участие в хазартни игри, както на
самия подсъдим, така и на негови приятели, вместо да обезпечи с парите
неотложни нужди на семейството си, намиращо се в тежко материално
положение поради липсата на финансови средства и собствен имот. В същата
група неблагоприятстващи наказателната репресия факти съдът правилно е
добавил обремененото съдебно минало на подс. И. при отмерване на
наказанието за престъплението по чл.244, ал.1 от НК, както и само едно от
20
предходните му осъждания, оставащо извън тези, обосноваващи
квалифициращия признак „опасен рецидив“ по чл.29, ал.1, б.“а“ и б. „б“ от
НК, при отмерване на наказанието за кражбата. В категорията на подобни
негативни фактори, обуславящи завишаване на наложеното наказание, съдът
неправилно е включил извършването на престъпленията в тъмната част на
денонощието, в състояние след употреба на алкохол и наркотици и при
проявени от подсъдимия „хитрост, обиграност и премерен риск“, тъй като
същите влияят на степента на обществена опасност на деянията и дееца,
поради което повторното им отчитане и като отегчаващи обстоятелства е
недопустимо.
В дейността си по индивидуализация на наказанията съдът не е оценил в
достатъчна степен значението на намаляващите наказателната отговорност
обстоятелства. Правилно е съобразил като смекчаващи вината фактори
тежкото семейно и материално положение на подсъдимия, който е баща на
едно малолетно дете, не разполага със собствено жилище и трудови доходи за
издръжката на семейството си, тъй като не работи поради трудното намиране
на подходяща работа, предвид липсата на образование и каквато и да е било
професионална квалификация. Като смекчаващо вината обстоятелство
първата инстанция правилно е съобразила и оказаното от обв. И. съдействие
на разследващите органи още в началото на досъдебното производство, т. е.
извън признаването по чл.371, т.2 от НПК на обстоятелствата и фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт, но в контекста на т.7 от
Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т. д. №1/2008г. на ОСНК на
ВКС. Това е така, защото в случая съдържанието на обясненията, които М. Р.
ИЛ. е дал в качеството му на обвиняем още на следващия ден след
инкриминираната дата – 21.04.2021г. /л.31 от ДП/ представлява форма на
съдействие при установяване на обективната истина, спомогнало за
своевременното разкрИ.е на престъпленията и техния извършител още в
началото на досъдебното производство, а не това разкрИ.е да е било резултат
на ефективни действия по разследването. Към обсъжданата категория
обстоятелства следва да се добавят изразените от подсъдимия искрено
съжаление и разкаяние за стореното, проявената самокритичност към
извършеното, показаното добросъвестно процесуално поведение, сравнително
младата му възраст /понастоящем на 30 години/, както и връщането на
пострадалия на по-голямата част от отнетите пари /940 лева от общо 1700
лева/ почти веднага след кражбата и репариране по този начин на значителна
част от причинените с престъплението имуществени вреди.
Изчерпателно изброявайки и коментирайки всички смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, въззивната инстанция прие, че
същите не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК и съобразно
константната съдебна практика по този въпрос, нито някое от тях е
изключително по своя характер, поради което те не обуславят в случая
налагане на наказание съгласно изискванията на чл.55 от НК. По тези
съображения намира за правилно решението на първоинстанционния съд за
21
определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.54 и
чл.58а, ал.1 от НК. Независимо от това, съвкупната преценка на всички
значими за наказанието обстоятелства, обсъдени по-горе, не изисква
определяне на санкцията за престъплението кражба при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и
определяне на санкцията за престъплението по чл.244, ал.1 от НК при лек
превес на отегчаващите вината обстоятелства, в каквато насока е решила
първата инстанция. Индивидуализираните така наказания от шест години
лишаване от свобода за кражбата и пет години и три месеца лишаване от
свобода за престъплението против паричната система са завишени по размер,
несъответни са на обичайната степен на обществена опасност на разгледаните
деяния, на действително установените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и на тяхното съвкупно значение за конкретните
наказания, поради което те са несправедливи. Определените съгласно чл.54
от НК наказания, съответно от шест години лишаване от свобода за кражбата,
съвпадащо със средния размер, предвиден в приложимата за казуса норма на
чл.196, ал.1, т.1 от НК, установяваща наказание лишаване от свобода от две
до десет години, и от пет години и три месеца за престъплението по чл.244,
ал.1 от НК, надвишаващо средния размер на предвиденото в тази разпоредба
наказание лишаване от свобода от две до осем години, са израз на
необоснована и безполезна строгост към подсъдимия, те с нищо в повече не
биха допринесли за неговото поправяне и превъзпитание, нито биха засилили
възпиращия ефект на санкцията върху другите членове на обществото, нито
ще гарантират в повече изпълнението на генералната превенция.
По изложените съображения и отчитайки наличните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и най-вече затрудненото семейно и
материално положение на подсъдимия и родителските му грижи към едно
малолетно дете, въззивният съд прецени, че за извършените престъпления
следва да се определят в съгласие с чл.54 от НК наказания при лек превес на
смекчаващите вината обстоятелства, както следва: за престъплението по
чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК - четири години лишаване от свобода и
за престъплението по чл.244, ал.1 от НК – три години лишаване от свобода.
Тези наказания са под средните размери, предвидени в цитираните законови
текстове и доста над възможните минимални размери на санкциите.
Определените от въззивната инстанция по-ниски по размер наказания
22
изискват корекция и на наложените на подсъдимия наказания, съответно от
четири години лишаване от свобода и три години и шест месеца лишаване от
свобода. В съответствие с императивните изисквания на чл.58а, ал.1 от НК
индивидуализираните по чл.54 от НК от тази инстанция наказания от четири
години лишаване от свобода и три години лишаване от свобода следва да се
намалят с по една трета и на подсъдимия да се наложат наказания, съответно
две години и осем месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК и две години лишаване от свобода за
престъплението по чл.244, ал.1 от НК. Такива по вид и размер наказания
апелативният съд намира за правилно определени с оглед всички
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, за съобразени с особените
изисквания на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК и с целите на
специалната и генералната превенция, а също и за справедливи. Наказания с
размери, различни от посочените, ще бъдат безполезно високи или
неоправдано ниски, поради което не биха допринесли за поправянето и
превъзпитанието на дееца, не биха въздействали възпитателно и
предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото. По тези
съображения, въззивният съд намира, че следва да измени обжалваната
присъда, като намали размерите на наложените наказания лишаване от
свобода, съответно на две години и осем месеца и на две години.
Изменяването на проверяваната присъда чрез намаляване размерите на
наложените на подсъдимия наказания обуславя изменение на акта и в частта
му, с която на подсъдимия е определено общо наказание съгласно чл.23, ал.1
от НК. В тази връзка следва да се отбележи, че становището на първата
инстанция, според което деянията на подсъдимия - предмет на разглеждане по
настоящото дело, се намират в условията на реална съвкупност помежду си
съгласно чл.23 ал.1 от НК, е законосъобразно. Това е така, защото
подсъдимият с две отделни деяния е осъществил съставите на две отделни
престъпления - по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК и по чл.244, ал.1,
предл.1 от НК, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. С
оглед на това, първата инстанция правилно е преценила, че са налице
предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, които регламентират законовата
възможност за съда, като определи наказание за всяко отделно престъпление,
да наложи на подсъдимия едно общо наказание за всички престъпления,
включващи се в съвкупността, което да е най-тежкото от наказанията за
отделните престъпления. В съответствие с цитираната разпоредба и
съобразявайки намалените по размер наказания за двете обсъдени деяния,
като общо наказание за разгледаните престъпления по настоящото дело на
подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода за срок от
23
две години и осем месеца, което е по-тежкото измежду двете отделни
наказания лишаване от свобода.
В заключение, въззивният съд прие, че на основание чл.337, ал.1, т.1 от
НПК следва да измени обжалваната присъда в коментираните й части, като
намали размера на наказанията, наложени на подсъдимия за настоящите
престъпления, както следва: за деянието по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от
НК - от лишаване от свобода за срок от четири години на лишаване от
свобода за срок от две години и осем месеца и за деянието по чл.244, ал.1 от
НК - от лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца на
лишаване от свобода за срок от две години. Първоинстанционната присъда
следва да бъде изменена и в частта й относно определеното на подсъдимия
общо наказание, като същото следва да бъде редуцирано от въззивната
инстанция от четири години лишаване от свобода на две години и осем
месеца лишаване от свобода.
Определеното от въззивния съд като справедливо общо наказание
лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, макар и да е под
максимално допустимия от закона размер за условно осъждане, който е три
години лишаване от свобода, не може да бъде отложено от изтърпяване,
защото институтът на чл.66, ал.1 от НК е неприложим спрямо подс. И., тъй
като същият към датата на извършване на настоящите престъпления е бил
осъден четири пъти на наказание лишаване от свобода.
С атакуваната присъда първостепенният съд се е произнесъл и по
въпроса за изпълнението на наложеното на подсъдимия общо наказание
лишаване от свобода. Съблюдавайки нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от
ЗИНЗС, правилно е постановил наложеното общо наказание лишаване от
свобода да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим.
Извършеното от въззивната инстанция изменение на присъдата в частта й
относно наказанията не налага корекция на определения от първия съд режим
на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода, тъй като не са
изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца,
изтърпяно на 14.05.2020г.
В съответствие с чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал от срока на
наложеното общо наказание лишаване от свобода времето, през което
подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 21.04.2021г. до
привеждане на присъдата в изпълнение.
Прилагайки императивната норма на чл.53, ал.2 б. ”а” от НК
24
първостепенният съд правилно е отнел в полза на държавата процесните 20
броя банкноти с номинал 1 щатски долар, емисия 2009, серия и номер
С647414F, оставени на съхранение в БНБ, които да бъдат унищожени след
влизане на присъдата в сила.
Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд
правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на разгледаното
престъпление М.И. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР
– Сливен сумата 105,79 лева, представляваща направени разноски по дело.
Мотивиран от всичко по-горе изложено въззивният съд намери, че на
основание чл.337, ал.1, т.1 от НК следва да измени първоинстанционната
присъда, като намали наложените наказания лишаване от свобода съответно
до размер на две години и осем месеца за първото престъпление и до размер
на две години за второто престъпление, както и да намали определеното общо
наказание от четири години лишаване от свобода на две години и осем месеца
лишаване от свобода.
В останалите й части, в които присъдата не подлежи на изменение, тя
следва да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована, съгласно
чл.338 от НПК.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда №5 от 30.08.2021г. по НОХД №270/2021г. на
Сливенския окръжен съд, като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия М. Р. ИЛ. за
престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК наказание от четири
години лишаване от свобода на две години и осем месеца лишаване от
свобода.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия М. Р. ИЛ. за
престъплението по чл.244, ал.1, предл.1 от НК наказание от три години и
шест месеца лишаване от свобода на две години лишаване от свобода.
НАМАЛЯВА размера на определеното на подсъдимия М. Р. ИЛ. на
основание чл.23, ал.1 от НК общо наказание от четири години лишаване от
свобода на две години и осем месеца лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
25
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС
на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26