№ 3672
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110117973 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод на искова молба вх. № 104660/29.03.2024 г. на „Д. З.“ АД,
ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. № , срещу „Г. З.” ЕАД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. № , бл., ет., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД съответно за сумата от 9 219,61 лева, представляваща регресно притезание за
възстановяване на платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за
щети по лек автомобил „М. C 400“, ДК № , причинени при ПТП на 03.06.2023 г. в гр. София,
бул. № , реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на лек автомобил „М. ML 300“, ДК № , с включени ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.03.2024 г. до окончателното плащане, и за сумата от 173,07 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 09.02.2024 г. – 29.03.2024 г. /съобразно
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, допуснато с протоколно определение от
04.12.2024 г./
В исковата молба се твърди, че на 03.06.2023 г. в гр. София, бул. № , е настъпило
ПТП, предизвикано по вина на водача на лек автомобил „М., ДК № , при което са били
причинени увреждания по лек автомобил „М., ДК № . За увреденото МПС е била сключена
имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № . при ищцовото
застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която застрахованият е предявил
претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Ищецът излага, че след извършена
оценка на щетите по застрахования автомобил същите са оценени на стойност 9 204,61 лева,
която сума заплатил на доверен сервиз „****“ ЕООД с преводно нареждане от 12.07.2023 г.
Поддържа, че за лек автомобил „М., ДК № , е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата
на ПТП, поради което, на основание чл. 411 КЗ, е придобил регресно вземане срещу
1
последния за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15,00 лева. Твърди, че е предявил
регресната си претенция с покана до ответника, който обаче е отказал доброволно плащане.
Посочва, че поради забавата на ответника, е придобил срещу него и вземане за мораторна
лихва върху непогасената главница.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва същите по
основание и размер. Навежда твърдения, че от ангажираните от ищцовото дружество
доказателства не се установяват такива, доказващи по несъмнен начин наличие на виновно и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач. Счита, че от приложения
към ИМ двустранен констативен протокол /ДКП/ се установява, че вина за настъпване на
ПТП има единствено водачът на лекия автомобил автомобил „М., ДК № , който не е
упражнил достатъчен контрол върху управляваното от него превозно средство, не е
съобразил скоростта и посоката си на движение, не е изчакал движещия се с предимство в
лентата за изпреварване лек автомобил „М., ДК № , и не е предприел маневра „аварийно
спиране“. При тези фактически твърдения оспорва описания в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил „М., ДК № , както и наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на последния и щетите по лекия автомобил „М., ДК № . При условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил чрез поведение, изразяващо се в гореописаните
действия/бездействия. Твърди също, че стойността на твърдените от ищеца ремонтни
дейности по увредения автомобил са завишени. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно, а и от представената по делото застрахователна
полица № . се установява, че между ищеца и „В.И.“ ЕООД е сключен договор за застраховка
"Каско на МПС" с предмет на з. лек автомобил „М., ДК № , при уговорено застрахователно
покритие „Пълно Каско“. Срокът на застрахователния договор е 07.12.2022 г. – 06.12.2023 г.
По делото са представени и приети Общи условия за застраховка „Каско на МПС“
на „Д. З.“ АД.
По делото не е спорно обстоятелството, че между ответното дружество и собственика
на лек автомобил „М., ДК № , е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за гореописания лек автомобил със срок на действие 01.11.2022 г. –
01.11.2023 г. – това обстоятелство се установява по категоричен начин и от приложената с
исковата молба справка от електронната страница на Гаранционен фонд /л. 37/.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, се
установява, че на 03.06.2023 г., около 04:40 часа, в гр. София, бул. № , е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „М., ДК № , с водач А. Й., и лек автомобил „М., ДК № ., с водач
В. К., с констатирани и отразени в протокола щети по лек автомобил „М., ДК № . –
увреждане на десен фар, броня, решетка, капак, радиатор, калник, халогени и др., и по лек
автомобил „М., ДК № .– увреждане по калник, капак, крива гума, странични еърбеци, врати
отляво и др. В т. 12 от протокола – „Обстоятелства“ се съдържат идентични отбелязвания за
двата автомобила – т. 10 „при смяна на лентите“. В графа „Забележки“ се съдържат следните
изявления на участниците в ПТП: за лек автомобил „М., ДК № . – „виновен“, за лек
автомобил „М., ДК № .– „невинен“. В протокола е начертана схема, отразяваща
местоположението на двете МПС при ПТП. Протоколът е изготвен и подписан от
2
участниците в ПТП, чиито подписи не се оспорват в настоящия процес.
Видно от Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от
05.06.2023 г. водачът на лекия автомобил „М., ДК № .– В. И.в К., е уведомил „Д. З.“ АД за
настъпилото застрахователно събитие, като е дал на застрахователя следното описание на
настъпилото събитие: „Движех се по бул.. Изпреварвах спряла кола и в този момент бях
ударен от ляво от друго МПС, което се опитваше да изпревари и мен, като се движеше с
много висока скорост“.
От представените писмени доказателства се установява, че по повод на постъпилото
уведомление при ищеца е заведена щета № . г. Застрахователят е извършил оглед на
автомобила и е съставил опис по щетата от 05.06.2023 г. и опис-заключение от 07.07.2023
г., в които са описани увредените детайли.
Съгласно ликвидационен акт № /07.07.2023 г. застрахователят е определил размера
на вредите по лек автомобил “М. .” на стойност от 9 204,61 лева.
По делото не е спорно обстоятелството, а и се установява от представения платежен
документ от 12.07.2023 г., че ищецът е платил на избрания от застрахованото лице доверен
сервиз „****“ ЕООД сумата от 9 204,61 лева.
На 05.01.2024 г. ищецът е отправил до ответното дружество покана за доброволно
изпълнение на 14 броя регресни претенции, сред които под т. 1 регресна претенция на
стойност от 9 219,61 лева по процесната щета № № .. Видно от поставен печат и входящ
номер върху регресната покана тя е била получена от ответното дружество на 08.01.2024 г.
С писмо – уведомление от 06.03.2024 г., получено от ищеца на 07.03.2024 г., „Г. З.“
АД е отказал плащане по щета № .. Отказът е мотивиран с липса на безспорни доказателства
за механизма на настъпване на ПТП и обстоятелствата, довели до неговото настъпване.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
В. И. К.. От неговия разпит се установява, че той има спомен за процесното ПТП, което
било настъпило след полунощ, в тъмната част на денонощието. Заявява, че се е движел по
бул. в посока към „Бяла черква“ и Южния парк. Няма ясен спомен колко са пътните ленти в
посочения участък. Спомня се, че автомобилът пред него намалил скоростта си и тогава
свидетелят, след като се огледал, вкл. в огледалото за задно виждане, пуснал мигач и
предприел маневра за заобикаляне на автомобила пред него, при което управляваният от
него автомобил бил ударен в предна лява част. В резултат на удара увредени били
окачването, калникът, капакът и лявата врата на автомобила му. Свидетелят заявява, че при
преминаването му от една пътна лента в друга зад него е имало автомобил, но на такава
дистанция, че по негова преценка е било възможно завършване на предприетата маневра по
изпреварване. Няма спомен за скоростта, с която се е движел той или автомобилът зад него.
Твърди, че е почти сигурен, че той се е движел с ограничението. След ПТП-то с другия
водач съставили процесния двустранен протокол. Помежду им имало разногласия за вината,
но в крайна сметка другият водач поел вината. Свидетелят няма ясен спомен дали са
звъннали на полицията, както и какво е било времето в момента на настъпване на ПТП. Към
този момент движението в процесния пътен участък не било натоварено. При предявяване
на двустранния протокол за ПТП свидетелят посочва, че неговият автомобил е дясно
разположеният, който от дясна лента предприема маневра за навлизане в лява лента.
Според назначената пред настоящата съдебна инстанция съдебно – автотехническа
експертиза /САТЕ/, изготвена на база събраните по делото писмени и гласни доказателства,
механизмът на ПТП е следният: на 03.06.2023 г., около 04:40 часа, лек автомобил „М., ДК №
, се движи по бул., с посока Южен парк, където водачът предприема маневра за заобикаляне
на спряло в дясно на пътното платно МПС, вследствие на което настъпва съприкосновение с
лек автомобил „М., ДК № , който също извършвал отклоняване наляво и навлизане в лявата
пътна лента. Видимите щети по лек автомобил „М., ДК № , описани в протокола за ПТП, са
3
в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Общата стойност на необходимия
ремонт за отстраняване на щетите, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 9 347,52 лева. Уточнено е, че в конкретния случай към датата на
застрахователното събитие увреденият автомобил е на 6 години, 14 дни, считано от
първоначалната му регистрация на 30.05.2017 г. Обичайните разноски за ликвидиране на
щета по риск „Каско“ при ПТП е в размер между 15,00 и 25,00 лева. Според отговора на
въпрос № 5 от техническа гледна точка може да се направи извод, че причина за настъпване
на ПТП са субективните действия на двамата водачи, които са предприели маневра за
заобикаляне и навлизане в лява пътна лента, считано по посоката им на движение. По
делото не се установяват данни за технически неизправности, които да са довели до
настъпване на ПТП. Изслушан в съдебно заседание, проведено на 04.12.2024 г., експертът
уточнява, че по делото липсват данни кой водач в кой момент е предприел маневрата за
отклонение наляво. При наличие на данни за скоростите на превозните средства и в кой
момент двамата водачи са предприели отклонение наляво, би могло да се определи тяхното
разстояние от мястото на удара във всеки един момент от време, респ. това би дало
възможност за сравнение на това отстояние с опасната зона и отговор на въпроса кой водач
в какъв момент е предприел маневрата, къде се е намирал и за кой от двамата водачи ударът
е бил предотвратим. С оглед липсата на тези данни, по никакъв начин не можем да се
определи това разстояние до мястото на удара и да се отговори на въпроса кой от двамата
водачи пръв е предприел маневрата за отклонение наляво. От представените по делото
доказателства по никакъв начин не могат да се определят скоростите на движение на
превозните средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сума,
претендирана от ответното дружество в качеството на застраховател на лице, причинило
увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена
застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по
имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице срещу носещия
договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение
с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят
размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за
вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
4
договор за имуществено з., в изпълнение на който 2./ застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е възникнало право на
деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите
да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респективно
договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност".
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената
тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и
главно доказване, в тежест на ответника е да докаже правоизключващите и
правопогасяващите си възражения.
По делото е безспорно, че между ищеца и „В.И.“ ЕООД е сключен договор за
застраховка "Каско на МПС" по застрахователна полица № . с предмет на з. лек автомобил
„М., ДК № , при уговорено застрахователно покритие „Пълно Каско“ и период на покритие
07.12.2022 г. – 06.12.2023 г. По силата на този договор ищцовото дружество е приело да
покрива риска от повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати
застрахователна премия, която не се спори, че е била заплатена. Полицата е надлежно
оформена в изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност, като
съдържа всички задължителни законови реквизити, регламентирани в нормата на чл. 345, ал.
1 КЗ. Видно от условията по полицата, застраховката е с покритие „Пълно каско“, която
съгласно Раздел II, т. 14 от приложените Общи условия на застрахователя /л. 8 и сл./,
приложими към процесния договор и съставляващи част от съдържанието на
застрахователното правоотношение, се включва щета на застрахованото МПС при ПТП. В
така очертаната категория вредоносни събития следва да се отнесе и сблъскване на
застрахованото превозно средство с друго МПС, каквато хипотеза не е предвидена сред
изключените рискове по раздел III от Общите условия. Предвид изложеното, съдът намира
за установено по делото съществуването на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка "Каско на МПС" относно лек автомобил „М., ДК № , в
рамките на чието застрахователно покритие попада датата на процесното произшествие.
Предвид така установеното за застрахователя е възникнало задължение да обезщети
собственика на увреденото МПС, като в случая той е изплатил застрахователно
обезщетение.
Между страните не се спори, а и се установява при съвкупната преценка на
писмените и гласни доказателства по делото, че в срока на действие на договора за
имуществено з. – на 03.06.2023 г., около 04:40 часа, в гр. София, бул. № , е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, с участието на застрахования при ищеца лек автомобил
„М., ДК № , с водач В. К., и на застрахования при ответника лек автомобил „М., ДК № , с
водач А. Й.. Страните не спорят, че в резултат на ПТП на застрахования при ищеца
автомобил са били причинени увреждания на следните детайли: увреждане на калник,
капак, крива гума, странични еърбеци, врати отляво и др., за отстраняването на които не се
спори, че ищцовото дружество е изплатило на избран от застрахованото лице доверен сервиз
сумата в размер на 9 204,61 лева.
Безспорно е също така съществуването на валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил „М.,
ДК № ,, действащ към датата на настъпване на процесното ПТП и покриващ отговорността
на водача А. Й..
С регресна покана от 05.01.2024 г. ищецът е поканил ответното дружество да му
възстанови сумата от 9 219,61 лева по процесната щета № № .. Видно от поставен печат и
входящ номер върху регресната покана тя е била получена от ответното дружество на
08.01.2024 г.
5
С писмо – уведомление от 06.03.2024 г., получено от ищеца на 07.03.2024 г., „Г. З.“
АД е отказал плащане по щета № .. Отказът е мотивиран с липса на безспорни доказателства
за механизма на настъпване на ПТП и обстоятелствата, довели до неговото настъпване.
Предвид изложеното, правният спор между страните по делото, се концентрира върху
това какъв е механизмът на реализиране на процесното ПТП, по чия вина е настъпило то,
налице ли е съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил и
какъв е размерът на претендираното регресно вземане.
Настоящият съдебен състав намира за установен механизмът на реализиране на
процесното ПТП въз основа на събрания по делото доказателствен материал – двустранен
констативен протокол за ПТП от 03.06.2023 г., саморъчно подписан от участниците в ПТП,
чиито подписи не се оспорват в процеса, и свидетелските показания на водача на лек
автомобил „М., ДК № .– В. И. К., дадени в качеството му на пряк участник в процесното
произшествие, които съдът намира, че следва да бъдат ценени, като основаващи се на
непосредствените възприятия на свидетеля и кореспондиращи както с представения по
делото двустранен констативен протокол, така и със заключението на АТЕ относно
механизма на ПТП.
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира
за несъмнено установено, че на 03.06.2023 г., около 04:40 часа, в гр. София, при движение по
бул. № , в посока Южен парк, лекият автомобил „М., ДК № , с водач В. К., е предприел
маневра за преминаване от дясна пътна лента в лява пътна лента с оглед изпреварване на
спрял пред него в дясната лента лек автомобил, като в същото време лекият автомобил „М.,
ДК № , с водач А. Й., е предприел същата маневра по смяна на лентите – от дясна в лява
пътна лента, без да се съобрази с поведението на намиращия се пред него лек автомобил,
неговата скорост и посока на движение, както и с дистанцията между двете МПС, при което
е ударил с предната си дясна част лек автомобил „М., ДК № , в неговата предна лява част.
Виновен за произшествието е водачът на лек автомобил „М., ДК № , който не е спазил
изискванията на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП – предприел е необезопасена маневра, без да
съобрази, че вече друг автомобил е бил започнал подобна маневра и е станал причина за
реализиране на събитието.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в
движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението,
да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени
вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни
средства, които те са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на движението.
Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП на водачите е вменено да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП предвижда, че водач
на пътно превозно средство, който предстои да предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. С цитираната норма се вменява задължение за
водач на МПС, предприемащ маневра преминаване в друга пътна лента, при извършване на
същата да се съобразява с положението, посоката и скоростта на движение на другите
участници, които се движат след него, преди него или минават покрай него. В чл. 25, ал.2
ЗДвП е посочено, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея.
6
В разглеждания случай водачът на лек автомобил „М., ДК № , не е изпълнил
горепосочените задължения като водач, предприемащ маневра по смяна лентите за
движение, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. В тази насока, на първо място,
съдът кредитира приетия по делото като писмено доказателство и неоспорен от страните
двустранен констативен протокол, в т. 12 от който се съдържа нарочно отбелязване на
участниците в ПТП, че последното е настъпило при предприети от двамата водачи маневри
за смяна на лентите, което кореспондира и с нарисуваната схема в двустранния протокол,
отразяваща движението и на двете МПС от лява в дясна лента. Не могат да бъдат споделени
доводите на ответното дружество, че според скицата на пътната обстановка при ПТП
водачът на лекия автомобил с ДК № . е бил заел лявата лента към момента на реализиране на
съприкосновението, доколкото видно от последната застрахованото при ответника МПС е
било в положение на изнасяне от дясна в лява лента, респ. маневрата не е била завършена
към момента на удара – обстоятелство, надлежно удостоверено от водача А. Й. чрез
положения от него в протокола за ПТП подпис, неоспорен в настоящия процес. В същия
смисъл са и събраните по делото гласни доказателствени средства, в които свидетелят
изнесе данни пред съда, че към момента на осъществяване от негова страна на маневра за
смяна на лентите е установил, че зад него има друг автомобил, т. е. в неговата пътна лента.
На второ място, според показанията на свидетеля В. Костадинов, които при гореизложените
съображения съдебният състав кредитира като добросъвестно дадени и неопровергани от
останалия доказателствен материал, към момента на предприемане на маневрата за
преминаване от дясна в лява лента същият е установил, че лекият автомобил, с който е
настъпило процесното съприкосновение, се намира зад него, при което съобразно
изискванията на ЗДвП е предприел действия за индикиране на последния за предстоящата
смяна на лентите от лек автомобил „М., ДК № , и последващо изнасяне на управлявания от
него автомобил, преди такава маневра да е била започната от лекия автомобил с ДК № ..
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по различен механизъм.
Предприемането на маневрата, довела до ПТП-то, се потвърждава и от самия водач на
застрахования при ответника лек автомобил, който собственоръчно е отбелязал в
двустранния констативен протокол за ПТП, че е виновен за неговото настъпване. Макар това
отбелязване да не обвързва съда, то следва да се цени с оглед на всички обстоятелства по
делото, тъй като представлява изявление на самия участник в ПТП, който не е страна в
настоящото производство. Вината за настъпване на вредите на водача на застрахования при
ответника автомобил се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не е
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. При тези
доказателства съдът счита, че водачът на лекия автомобил „М., ДК № , е могъл да
предотврати инцидента, изчаквайки преминаването на лекия автомобил „М., ДК № , а не да
навлиза рязко и внезапно в опасната му зона на спиране, каквото задължение има според
ЗДвП.
Съдът намира за неоснователни релевираните в писмения отговор по чл. 131 ГПК
възражения, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек
автомобил „М., ДК № ., в това число и евентуално наведеното възражение за съпричиняване
от страна на водача на лек автомобил „М., ДК № , доколкото от събраните по делото
писмени доказателства – в частност от протокола за ПТП, и изслушаните свидетелски
показания, не се установява водачът на лек автомобил лек автомобил „М., ДК № . да е
нарушил правилата за движение по пътищата – т. е. по делото не се установява конкретно
противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, въз основа на което да може да
се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на
вредите и техния обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника.
Приетата без възражения на страните АТЕ, която преценена по реда на чл. 202 ГПК
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, дава обосновано заключение, че
всички повреди по лекия автомобил „М., ДК № ., описани в съставения протокол за ПТП и
7
отразени в изготвения от експерти на ищеца опис, като подлежащи на репариране, са
настъпили в причинна връзка с ПТП при съобразяване на установения механизъм на
реализирането му. Съгласно заключението на вещо лице Й. Й. стойността, необходима за
възстановяване на причинените щети, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, възлиза на сумата от 9 347,52 лева. При определяне на тази стойност вещото лице е
взело предвид обстоятелството, че към датата на застрахователното събитие увреденият
автомобил е на 6 години, 14 дни, считано от първоначалната му регистрация на 30.05.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012
г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г.
на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/.
В процесната хипотеза е доказано въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото писмени доказателства и заключението на АТЕ, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че стойността на ремонта на увредения автомобил
по средни пазарни цени възлиза на 9 347,52 лева, а обичайните разноски за ликвидиране на
щета по риск „Каско“ при ПТП са в размер между 15,00 и 25,00 лева.
Предвид гореизложеното и съобразявайки размера на съдебно предявеното вземане
искът по чл. 411 ГПК следва да бъде уважен за пълния му предявен размер от 9 219,61 лева,
а като последица от уважаването му на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху
главницата – върху първоначално заявената сума от 1 000,00 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 29.03.2024 г., до окончателното плащане, а върху увеличения
по реда на чл. 214 ГПК размер за горницата над 1 000,00 лева до 9 219,61 лева, считано от
04.12.2024 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на
гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/.
По делото не е спорно, а и се установява от писмените доказателства, че с регресна
покана от 05.01.2024 г. ищецът е поканил ответното дружество да му възстанови сумата от 9
219,61 лева по процесната щета № № .. Видно от поставен печат и входящ номер върху
регресната покана тя е била получена от ответното дружество на 08.01.2024 г.
Ответникът не оспорва да е получил регресната покана от 05.01.2024 г., а видно от
приетото по делото като писмено доказателство писмо – уведомление от 06.03.2024 г. „Г. З.“
АД е отказало плащане по щета № ..
При тези доказателства съдът приема, че лихва за забава се дължи от деня, следващ
изтичането на 30-дневния срок или считано от 09.02.2024 г. до 28.03.2024 г. (датата,
прехождаща подаването на исковата молба), както се претендира от ищеца. На основание чл.
8
162 ГПК и като използва общодостъпен лихвен калкулатор, съдът намира този иск за
основателен за сумата от 173.07 лева, т. е. в пълния му предявен размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски в първоинстанционното исково производство в общ размер
на 848,78 лева, от които 418,78 лева за платена държавна такса, 300,00 лева за платен
депозит за АТЕ, 30,00 лева за платен депозит за един свидетел и 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г. З.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. № , бл., ет., да заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. № , на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 9 219,61
лева, представляваща регресно притезание за възстановяване на платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за щети по лек автомобил „М. C 400“, ДК № ,
причинени при ПТП на 03.06.2023 г. в гр. София, бул. № , реализирано по вина на
застрахован при „Г. З.” ЕАД по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек
автомобил „М. ML 300“, ДК № , с включени ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху сумата от 1 000,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.03.2024 г. до окончателното плащане, и законната лихва върху увеличения по реда на чл.
214 ГПК размер за горницата над 1 000,00 лева до 9 219,61 лева, считано от 04.12.2024 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 173,07 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода 09.02.2024 г. – 28.03.2024 г.
ОСЪЖДА „Г. З.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. № , бл., ет., да заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. № , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 848,78 лева – разноски в
производството по гр. д. № 17973/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9