Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 12532 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 10а, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът „А.з.к.н.п.з.“ ООД обосновава правния си
интерес от предявените искове с твърдение, че в негова ползва е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника П.Н.Н., връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Излага, че между ответника, в качеството на заемател, и „В.К.“ ООД, в качеството на заемодател, е
сключен Договор за паричен заем № 5355933 от 10.05.2017 г., вземанията по който
са прехвърлени н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с Приложение № 1 от 01.01.2018
г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2016 г. Посочва, че ответникът е уведомен за извършената цесия на
12.01.2018 г. посредством писмо с обратна разписка.
Ищцовото дружество заявява, че съгласно посочения
договор за заем „В.К.“ ООД е предоставило сумата от 400 лева в брой на
ответника, който се е задължил да я върне, ведно с договорната лихва на 5
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 111.69 лева /включваща главница,
договорна лихва и такса за експресно разглеждане/. Ищецът поддържа, че П.Н. не
е извършвал плащания по договора за заем, като дължимата главница е в размер на
400.00 лева.
Твърди, че ответникът дължи и договорна лихва в
размер на 41.20 лв. за периода от 09.06.2017 г. /датата на първата вноска/ до
07.10.2017 г. /датата на настъпване на падежа на договора/.
Посочва, че П.Н. доброволно се е възползвал от
допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем, за която услуга дължи такса в размер на 117.25 лева.
Излага, че съгласно клаузите на договора заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя
обезпечение, а именно – поръчител физическо лице, което да отговаря на
посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора,
която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на
цитираните задължения на ответника е начислена неустойка в размер на 117.25
лева, която се начислява еднократно, 3 дни след датата на сключения между
страните договор.
Ищецът поддържа, че съгласно тарифата на „В.К.“
ООД, която представлява неразделна част от договора, при забава на плащане на
погасителна вноска ответникът дължи на кредитора разходи за провеждане на
телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за
събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочените
вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. Посочва, че на ответника са
начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер на 195.00 лева. Пояснява, че съгласно тарифата потребителят дължи заплащането
на 10.00 лева на всеки четвърти ден забава по всяка погасителна вноска и 15.00
лева на всеки единадесети ден забава по всяка погасителна вноска, но не повече
от 175.00 лева. Освен това, при забава с повече от 57 календарни дни за плащане
на която и да е погасителна вноска, потребителят дължи еднократно заплащане на
70.00 лева, представляващи направени разходи за събиране на просрочените
вземания, включващи ангажиране дейността на служител, който осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането.
В исковата молба са наведени твърдения, че крайният
срок за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит е настъпил на
07.10.2017 г.
Отправя искане до съда за приемане за установено,
че П.Н.Н. дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД следните суми:
- сумата
от 400.00 лева – главница по Договор за паричен заем № 5355933 от 10.05.2017 г.
между „В.К.“ ООД, ЕИК *********, и ответника, вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца с Приложение № 1 от 01.01.2018
г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 02.03.2018 г. до окончателно изплащане на
задължението;
- сумата
от 41.20 лева – договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от
09.06.2017 г. до 07.10.2017 г.;
- сумата
от 117.25 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на
обезпечение;
- сумата
от 117.25 лева – такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем;
- сумата
от 195.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3263/2018 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения
от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва изцяло
предявените искове, както по основание, така и по размер. Навежда доводи за липса на надлежно уведомяване на ответника
за извършената цесия. Счита, че липсва доказателство за надлежно учредена
представителна власт на лицето, подписало уведомлението, както и за
обстоятелството, че длъжникът е получил уведомлението. В условията на
евентуалност моли да бъдат отхвърлени претенциите за акцесорните вземания по
процесния договор. Подчертава, че е начислена такса за събиране на вземането и
същевременно същото е прехвърлено на трето лице – ищеца по делото. Поддържа, че
разходите за телефонни и др. услуги не биха могли да бъдат изчислени при
сключването на договора и липсват доказателства за извършването им. Счита, че с
договора се дублират законна и мораторна лихва. Излага аргументи за нищожност
на клаузите, на които ищецът основава акцесорните си претенции поради
противоречието им с добрите нрави.
Моли предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 3263 по описа за 2018 г.
на ВРС, 43 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото
производство. Същата е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в
срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
С исковата молба е представен Договор за паричен
заем № 5355933 от 10.05.2017 г., сключен между „В.К.“ ООД и П.Н.Н. /л. 6-8/. От неговото съдържание се установява, че „В.К.“
ООД се е задължило да предостави на ответника сума в размер на 400 лева.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за заем същият се сключва за срок от 5 месеца
и са отразени датите на всяка от месечните погасителни вноски, всяка от които в
размер на 111.69 лева /съответно 09.06.2017 г., 09.07.2017 г., 08.08.2017 г., 07.09.2017 г. и 07.10.2017 г./. Предвидено е,
че всяка от вноските включва дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40.31 % и годишен
процент на раходите в размер на 49.48 %. Изрично в
чл. 2, ал. 2 е вписано, че с подписването на договора заемателят удостоверява,
че е получил заемната сума, като договорът има силата на разписка.
В чл. 4 от договора за заем е предвидено задължение
на заемателя в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да предостави на
заемодателя обезпечение, а именно – поръчител физическо лице, което да отговаря
на посочените в договора условия, или валидна банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по
договора. Уговорено е, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 117.25 лева.
Към писмените доказателства по делото е приобщена
тарифата на „В.К.“ ООД /л. 10-12/. В същата е предвидено, че при договори за
паричен заем със срок на погасяване на месечна вноска на четвърти и
осемнадесети ден забава заемателят дължи заплащането на по 10 лева, а на
единадесети и двадесет и пети ден – по 15 лева, като максималният размер на
начислените разходи не може да надвишава 125 лева за заемни суми в размер на
400 лева. Отделно от това, при забава с повече от 57 календарни дни за плащане
на която и да е погасителна вноска, потребителят дължи еднократно заплащане на
70 лева, представляващи направени разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на служител, който осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането.
Ищецът е представил и Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. /л. 13-16/. По силата на
последния „В.К.“ ООД е цедирало на ищцовото дружество
вземания по сключени договори за кредит, подробно описани в приложение № 1 от
договора /л. 17-19/. В последното е включен и процесният договор за
потребителски кредит, който е индивидуализиран чрез номер на договора, дата на
сключване, име и ЕГН на кредитополучателя.
На л. 23 от делото е приложено пълномощно, с което „В.К.“
ООД е упълномощило „А.з.к.н.п.з.“ ООД да уведоми длъжниците за извършената
цесия.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като подробно и добре аргументирано, по договора за кредит не се извършвани плащания, като към датата на заключението размерът на непогасените суми по него е, както следва: главница – 400 лева, лихва – 41.20 лева, такса за експресно разглеждане на кредита – 117.25 лева, неустойка за непредоставяне на обезпечение – 117.25 лева, задължения поради забава в плащанията – общо 195 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
настоящото производство. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил установителен иск за вземането. Поради изложеното съдът
намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и
същото е допустимо.
За да бъдат уважени предявените
искове, следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно възникнало
облигационно отношение между П.Н.Н. и „В.К.“ ООД по
договор за потребителски кредит; 2) наличието на валидно сключен договор за
цесия между „В.К.“ ООД и ищеца, предмет на който са вземанията по процесния
договор за потребителски кредит; 2) съобщаването на цесията на ответника; 3)
настъпването на крайния срок за изпълнение на договора за потребителски кредит.
От представените по делото
писмени доказателства се установява по безспорен начин съществуването на
облигационна връзка по договор за потребителски кредит, сключен между „В.К.“ ООД и ответника. Настоящият съдебен
състав намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма и клаузите
му са формулирани по ясен и разбираем начин. В него са отразени
индивидуализиращите данни на страните, посочени са размерът на получената сума,
общият размер на сумата, която следва да бъде върната, годишният процент на
разходите, както и дължимата фиксирана лихва в процентно изражение. Договорът
съдържа и погасителен план, в който са описани размерът, броят, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски.
Изрично с подписването му
ответникът е признал, че е получил заемната сума, поради което и безспорно за
него е възникнало задължението да я върне в уговорения срок.
Настоящият съдебен състав намира, че от представените към исковата
молба писмени доказателства се потвърждава и че кредиторът „В.К.“ ООД е цедирал
н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД вземанията си към П.Н., основаващи се на процесния
договор за потребителски кредит. Както по-горе бе посочено, в приложението към представения
договор за цесия подробно са описани подлежащите на прехвърляне вземания.
Доколкото те са индивидуализирани с посочване номер на договора, дата на
сключването му, имена и ЕГН на кредитополучателя, не би могло да съществува
никакво съмнение, че сред тях попадат и вземанията по процесния договор за
кредит.
Макар по делото да няма данни ответникът да е получил преди образуване
на производството уведомлението за извършената цесия, приложено по делото,
следва да се отчете обстоятелството, че уведомлението е връчено в рамките на
настоящото исково производство. В подкрепа на този извод е наложилата се
съдебна практика – Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II
т.о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение №
78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение №
46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о.
Съдът намира за
надлежно връчването на назначения от съда особен представител. На основание чл.
47, ал. 6 ГПК, след изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1-5 ГПК
с оглед охрана интересите на ответника
на последния се назначава особен представител. Особеният представител може да
извършва всички процесуални действия освен тези, за които законът изисква
изрично пълномощно /по арг. от чл. 29, ал. 5 ГПК/. Връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици.
Неоснователно е възражението на
ответника, че уведомлението за извършената цесия е подписано от ненадлежно
упълномощено лице. Недопустимо е ответникът да оспорва представителната власт
на лицето, подписало уведомлението от името на ищцовото дружество, тъй като
единствено лицето, от името на което са извършени действията без представителна
власт, може да се позовава на последното. В случая ищецът не просто не оспорва
извършените действия по подписване на уведомлението, но и основава претенциите
си на същото.
Поради така изложените съображения и
доколкото размерът на претендираните задължения за главница и договорна лихва
се потвърждава от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, тези искове
следва да бъдат уважени.
По възражението на ответника за нищожност на клаузите от договора, въз
основа на които са начислени акцесорните вземания за неустойка, разходи и такси
за събиране на вземането и такса за експресно разглеждане на искането за
кредит, съдът намира следното:
Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона
защита на потребителите, поради което и ответникът се ползва със специалната
закрила по този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следва да се отбележи, че съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни основания, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор, като при констатиране наличието на неравноправни клаузи
съдът следва да прогласи тяхната нищожност, освен ако потребителят изрично не
се противопостави на това.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна
клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. В посочената разпоредба
неизчерпателно са изброени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите
в потребителския договор.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В исковата молба се сочи, че претендираната
такса се дължи за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита.
Доколкото последното е неразривно свързано с усвояване на кредита, следва да се
приеме, че договарянето на подобна такса е недопустимо и клаузата от договора,
в която същата е предвидена, е нищожна поради противоречие със закона. Наред с
това следва да се отбележи, че размерът на посочената такса се равнява на около
1/3 от чистата стойност на заемната сума. В този смисъл посочената клауза
генерира допълнителен пасив за потребителя и води до опасност от
свръхзадлъжнялост. Същевременно, тя обезсмисля и основната мотивация на
кредитополучателя за сключване на договора за кредит, а именно – да си набави
средства за задоволяване на текущите си потребности. Налице е очевидна
нееквивалентност на насрещните престации на страните, доколкото размерът на
таксата е несъизмерим с потенциалните разходи на кредитора, свързани с
осигуряване на услугата по експресно разглеждане на искането на кредит. От така
изложените съображения следва, че разглежданата клауза от договора противоречи
на добрите нрави, поради което и същата се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и като такава непораждаща
права и задължения за страните по заемното правоотношение.
Претенцията за неустойка
заявителят обосновава с клауза в договора, съгласно която заемателят е задължен в 3-дневен срок от подписване на
същия да предостави обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени
условия или банкова гаранция. Посочената неустойка не обезпечава същинско
задължение по договора за кредит. Начисляването ѝ не е свързано в претърпени
вреди от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на
заетата сума. По съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху
длъжника. Наред с изложеното, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на
обезпечението и утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да
създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи
размера на задълженията по кредита. Изложеното налага извод, че разглежданата
клауза от договора противоречи на принципа за справедливост и целта на
уговорената неустойка излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Ето защо съдът счита, че така уговорената неустойка
противоречи на добрите нрави разглежданата клауза от договора се явява нищожна.
Съобразно правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Уговорката в договора, че при забава на погасителна вноска заемателят
дължи на заемодателя разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените
задължения има за цел заобикаляне на посоченото правило. Доколкото дължимостта
на тези такси е обусловена единствено от настъпила забава в плащанията, с
начисляването им на практика се достига до начисляване на допълнително
обезщетение за забава над допустимия съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК размер. Наред с
изложеното твърдените разходи /изпращане на смс-и,
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения, ангажиране дейността на служител, който администрира дейността по
събиране на вземането/ по същество представляват такси за действия, свързани с
управление на кредита, начисляването на каквито е недопустимо съгласно
цитираната по-горе норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В този смисъл разглежданата
уговорка е нищожна поради противоречие с посочените разпоредби на ЗПК.
Поради горното исковете, имащи за предмет посочените акцесорни вземания по договора за кредит следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 36.84
лева.
В исковото
производство ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса в размер на
225 лева, депозит за особен представител в размер на 300 лева, депозит за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 240 лева. При съобразяване на размера на реално извършените
разноски на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство
съразмерно на уважената част от исковете в общ размер от 463.65 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът П.Н.Н., ЕГН
**********,***, ДЪЛЖИ на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
СУМАТА ОТ
400 /четиристотин/ лева – главница по Договор за паричен
заем № 5355933 от 10.05.2017 г. между „В.К.“ ООД, ЕИК *********, и ответника,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Приложение № 1 от 01.01.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 02.03.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, СУМАТА ОТ 41.20 лева /четиридесет и един
лева и двадесет стотинки/ – договорна лихва, начислена по договора за
кредит за периода от 09.06.2017 г. до 07.10.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3263/2018 г. по описа на
ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу П.Н.Н.,
ЕГН **********,***, искове за приемане на установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 117.25
лева /сто и седемнадесет лева и двадесет и пет стотинки/ – неустойка за
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение; сумата от 117.25 лева /сто и седемнадесет лева и
двадесет и пет стотинки/ – такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем; сумата от 195
/сто деветдесет и пет/ лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 3263/2018 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА П.Н.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 36.84 лева / тридесет и шест лева и осемдесет и четири
стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Н.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА
ОТ 463.65 лева /четиристотин
шестдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: