Решение по дело №1193/2020 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             21.8.2020 г.                       град Велико Търново

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на седемнадесети август                                              две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в следния състав:                                                                      

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 1193 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Е.В.Б. срещу „И. С. Г.” ООД, гр. Велико Търново, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200.00 лева – частичен иск от обща претенция в размер на 407.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г., ведно със законната лихва от образуване на делото.  

Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено със Заповед № 26/21.10.2019 г. Заявява, че не е получил цялото дължимо обезщетение за 16 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. 

Ответникът не спори, че страните са били в трудово правоотношение, което е било прекратено с посочената заповед, в която е отразено, че на ищеца се дължи обезщетение за 16 дни неизползван отпуск за 2019 г. Заявява, че сумата от 200.00 лева е заплатена на ищеца на 30.6.2020 г., поради което за последния липсва интерес от водене на делото.

С писмена молба, депозирана преди проведеното открито заседание, ищецът прави изменение на предявения иск, увеличавайки същия по размер до сумата от 446.58 лева, като моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 246.58 лева, представляваща разликата между дължимото му се обезщетение и заплатеното му до момента такова.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 224, ал. 1 КТ.

По делото не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № 85/4.1.2019 г. и прекратено със Заповед № 26/21.10.2019 г.

От представената Заповед № 26/21.10.2019 г. се установява броя дни на полагащия се на ищеца, но неизползван платен годишен отпуск до прекратяване на правоотношението, а именно – 16 дни. В тази си част заповедта има материална доказателствена сила, доколкото отразява неизгоден за ответника факт – че ищецът има неизползван платен годишен отпуск в размер на 16 дни.

От представената справка за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от декларация по Наредба Н-13 се установява, че последният пълен отработен от ищеца месец, преди прекратяване на трудовото правоотношение, е месец септември 2019 г., както и че брутното му трудово възнаграждение за този месец е възлизало на 560.00 лева. От справката е видно, че за м. септември 2019 г. ищецът има отработени 19 дни, предвид на което среднодневното му брутно трудово възнаграждение за този месец е възлизало на 29.47 лева. Предвид на горното, за неизползвания платен годишен отпуск от 16 дни на ищеца се е дължало обезщетение в размер на 471.52 лева (16 дни х 29.47 лева), като според представените с исковата молба и отговора платежни нареждания, на 14.2.2020 г. от страна на ответника е направен превод по сметка на ищеца в размер на 25.00 лева, а на 30.6.2020 г. е направен нов превод - на още 200.00 лева.

Предвид на горното, съдът приема, че ищецът е получил плащане на част от претендираното от него обезщетение преди и след подаване на исковата молба, поради което искът следва да се уважи за сумата от 246.52 лева, представляваща разликата между общо дължимото обезщетение и заплатеното такова до момента, и да се отхвърли за разликата от 0.06 лева, поради недължимостта на същата.

По разноските:

В случая нито една от страните не е представила доказателства за извършване на разноски, поради което единствените такива са тези за държавна такса за производството. Възражението на ответника, че разноските следва да се възложат в тежест на ищеца е неоснователно. Възлагането разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, каквото признание се явява и извършеното плащане. Преценката за това, дали тези предпоставки са изпълнени е винаги конкретна и с оглед фактите по делото, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. В случая се установи, че до подаване на исковата молба ответникът е имал неплатено задължение за обезщетение по чл. 224 КТ в размер от 446.52 лева, представляващо разликата между общо дължимото обезщетение от 471.52 лева и заплатеното такова от 25.00 лева. Плащането на сумата от 200.00 лева е извършено след подаване на исковата молба, а разликата от 246.52 лева все още не е заплатена. Тъй като ответникът не е погасил изцяло дълга си преди процеса, същият е станал повод за завеждане на делото. Тук следва да се има в предвид, че ищецът е кредитор на носими, а не на търсими задължения - касае се за парични задължения и щом не е уговорено друго, то същите са „носими” по арг. от чл. 68, б. „а” ЗЗД, като в случая са приложими всички предвидени в ЗЗД способи за изпълнение. Свидетелство за това, че ответникът е разполагал с възможността да погаси задължението си преди завеждане на делото е и заплащането на сумата от 25.00 лева преди подаване на исковата молба. В този ред на мисли, съдът приема, че отговорността за разноски следва да бъде възложена на ответника, тъй като с поведението си същият е предизвикал завеждане на производството. Предвид на горното и с оглед изхода от производството, в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на държавната такса от 50.00 лева.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

  

                                               Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „И. С. Г.” ООД, ЕИК ***, представлявано от ***, да заплати на Е.В.Б., ЕГН ********** сумата от 246.52 (двеста четиридесет и шест лева и петдесет и две ст.) лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 246.58 лева.

ОСЪЖДА „И. С. Г.” ООД, ЕИК ***, представлявано от ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща дължима държавна такса за производството.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                        

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: