№ 111
гр. Пазарджик, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
Членове:Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
в присъствието на прокурора Даниела Георгиева Петърнейчева (ОП-
Пазарджик)
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Частно наказателно дело
№ 20215200200690 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции /ЗПИКонфОтнНалФС/ във връзка с чл. 16, ал. 1 – 8 от
същия закон.
Постъпило е искане за признаване и изпълнение на Решение на
германски несъдебен орган: Pollzeiprlsidlum Rheinpfalz, с рег. №
15.4513307.1, постановено на 15.03.2021 г., влязло в сила на 20.04.2021 г. на
основание чл. 13 Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по
отношение на лицето А.И.И.., ЕГН ********** с постоянен адрес в с. Б., общ.
Л., ул. "П." № * (след справка в НБД). Към искането е приложено
удостоверение по чл. 4 от цитираното Рамково решение – в оригинал на
немски език и в превод на български език и заверено копие на решението, въз
основа на което е издадено удостоверението.
Прокурорът поддържа становище, че искането следва да бъде уважено,
като се признае от съда на германското Решение и се изпрати за изпълнение
1
на НАП. Не сочи доказателства.
Засегнатото лице И. не се явява. Същият не е намерен на постоянния му
и настоящ адрес, за да бъде редовно призован, предвид което му е назначен
служебен защитник на основание чл. 16, ал. 3 от ЗПИКонфОтнНалФС.
Служебният защитник поддържа становище, че не следва да се уважава
така направеното искане, като се откаже признаването. Твърди, че не може да
се установи очевидно съответствие между изпратеното и непреведено по
делото немско решение и изпратеното удостоверение; че не са налице данни
решението да е било връчено на засегнатото лице, както и предвид размера на
наложената глоба.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпилото искане за признаване и изпълнение на Решение
15.4513307.1 от 15.03.2021 г., влязло в сила на 20.04.2021 г., постановено от
германски несъдебен орган с официално наименование - Pollzeiprlsidlum
Rheinpfalz, ведно с приложените към него удостоверение и решение.
Депозираното в съда удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение,
съдържа всички реквизити, съгласно Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от
ЗПИКонфОтнНалФС.
По делото е депозирано и решение за налагане на парична глоба, което
е издадено от Държава членка на Европейския съюз – Германия, а именно от
несъдебен орган въз основа на действия, които съгласно нейния национален
закон се преследват като правонарушения. Установява се от представеното
удостоверение, че Решението с № 15.4513307.1 е влязло в сила на 20.04.2021
г.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИКонфОтнНалФС, настоящото Решение
е от тези актове за налагане на задължение за плащане, чието признаване
може да се иска от компетентния български съд, като се постанови и
съответното му изпълнение. Съгласно чл. 5 от ЗПИКонфОтнНалФС,
посоченото удостоверение е изпратено до компетентния орган в Република
България с надлежен превод на български език.
В удостоверението се сочи физическото лице, по отношение на което е
наложена финансовата санкция - А.И.И.., ЕГН ********** с постоянен в с.
А.К., общ. П., ул. "Ч." № *, посочена е и наложената финансова санкция в
2
размер на 70 евро, относно допуснато нарушение, както и 28,50 евро разноски
за разходите на административното производство или общо 98,50 евро.
В удостоверението подробно са записани и обстоятелствата, при които
е извършено правонарушението от засегнатото лице И., включително по
място и време, а именно: На 25.01.2021 г. в 10:23 ч. в район Heiligenroth,
федерална магистрала 3,88,070 км, посока на движение Кош, въпросното
лице в качеството си на шофьор на лек автомобил с регистрация ВК-АО
939 превиши допустимата максимална скорост извън населени места с
22 км/ч. Допустима скорост: 100 км/ч. Констатирана скорост (след
приспаднат толеранс): 122 км/ч.
Посочена е и правната квалификация на допуснатото нарушение:
административно нарушение, което се санкционира по реда на § 41, ал. 1 в
съчетание с Приложение 2, § 49 StVO (Правилник за движението по
пътищата); § 24 StVG (Закон за движението по пътищата); 11.3.4 BKat
(Каталог за глобите).
Съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 30, ал. 1 от
ЗПИКонфОтнНалФС, тъй като депозираното по настоящото дело Решение за
налагане на парична глоба е постановено в административно-наказателно
производство в държава членка на Европейския съюз и се отнася за деяние,
което съставлява административно нарушение и по българското
законодателство. В този смисъл са налице условията за признаване и
изпълнение на територията на Република България на това Решение. Налице е
хипотезата и на ал. 2 от посочената разпоредба, тъй като видно от
удостоверението се касае за деяние - поведение, което нарушава правилата за
движение по пътищата, като в този смисъл не се изисква и двойна
наказуемост. Налице са и условията на ал. 3 от посочената разпоредба за
признаване на Решението, тъй като се установи по делото, че засегнатото
лице има местоживеене на територията на Република България.
Не са налице основанията за отказ за признаване и изпълнение на
решението, визирани в чл. 35 от ЗПИКонфОтнНалФС - удостоверението е
пълно, а и очевидно отговаря като съдържание на решението за налагане на
парична глоба. Вярно е, че самото решение не е преведено на български език
и се съдържа в делото като заверено копие на немски език. От същото, обаче,
е видно, че то е изпратено до г-н А.И. от с. Б., България, роден на 14.09.1984
3
г. в гр. П.. Видно е и какъв е размера на дължимата сума – 98,50 евро, която
кореспондира на описаната в удостоверението. Също така в първото
изречение на решението е посочена датата, часа и мястото на извършване на
нарушението и е описано моторното превозно средство, като тези данни
кореспондират изцяло с описаните в удостоверението по чл. 4. Във втория
абзац на решението е посочена допустимата скорост от 100 км/ч. и
превишението на скоростта от 22 км/ч. , като е посочена и скоростта, с която
се е дивжило засегнатото лице – 122 км/ч., което също изцяло кореспондира
на съдържанието на описаното в удостоверението по чл. 4 нарушение,
преведено надлежно на български език.
Наложената глоба е в размер на 70 евро, като на стр. 6 от
удостоверението по чл. 4 е изрично посочено, че производството е било
писмено и че засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството
на решаващата държава лично или чрез упълномощен, според националния
закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете за обжалване. Така описаното уведомяване кореспондира с оглед
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно и
цитираното по-горе рамково Решение. Това става между компетентните
органи на съответните държави членки на ЕС на базата на взаимното доверие.
В този смисъл е достатъчно в удостоверението по чл. 4 от
ЗПИКонфОтнНалФС да е посочено от издаващата държава, че по отношение
на засегнатото лице са спазени процедурите, посочени по-горе, както е в
настоящото удостоверение.
В този смисъл всички възражения на защитата по чл. 35, т. 1, т. 6 и т. 9
от ЗПИКонфОтнНалФС се явяват неоснователни и не следва съдът да откаже,
предвид горепосочените норми, признаване и изпълнение на изпратеното
решение.
Не е изтекла и давност по българското законодателство за изпълнение
на решението.
Освен това се установи, че засегнатото лице не е представило
доказателства за пълното или частично изпълнение на наложената му парична
глоба и дължимите разноски – съгласно чл. 33 от Закона.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да се признае
депозираното решение, като се постанови и неговото незабавно изпълнение.
4
Равностойността на сумата от 98,50 евро в български левове по курса на БНБ
за деня на постановяване на Решението за налагане на финансова санкция
възлиза общо 192,64 лева, с оглед разпоредбата на чл. 16, ал. 8 от Закона.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 15.4513307.1 от 15.03.2020 г., влязло в сила на
20.04.2021 г., постановено от германски несъдебен с официално
наименование - Pollzeiprlsidlum Rheinpfalz, с което на А.И.И.., ЕГН
********** с постоянен адрес в с. Б., общ. Л., ул. "П." № *, е наложена
финансова санкция общо в размер на 98,50 евро, от които 70 евро финансова
санкция за допуснати нарушения на по реда на § 41 ал. 1 в съчетание с
Приложение 2, § 49 StVO (Правилник за движението по пътищата); § 24
StVG (Закон за движението по пътищата); 11.3.4 BKat (Каталог за
глобите), както и сумата от 28.50 евро разходи във връзка с
административното производство с обща парична левова равностойност
192,64 лв.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на Решението.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се изпрати незабавно за
изпълнение на ТП на НАП - Пазарджик – по реда на ЗНАП и ДОПК.
РЕШЕНИЕТО на Пазарджишкия окръжен съд подлежи на обжалване в
7-дневен срок, който за прокуратурата и служебния защитник тече от днес, а
за засегнатото лице – от момента на получаване на съобщението, пред
Пловдивски апелативен съд, като обжалването не спира изпълнението.
ДА СЕ УВЕДОМИ НАП, че следва незабавно да уведоми
Пазарджишкия окръжен съд за предприетите действия по изпълнението на
Решението, както и да уведоми съда незабавно при приключване
изпълнението на Решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава – Германия, за признаването на Решението за налагане на финансова
санкция като му се изпрати по факс писмен превод на диспозитива на
решението на съда от български на немски език, за което се възлага превода
на преводаческо бюро от гр. Пазарджик, на които да се изплати сумата по
5
фактура, от бюджета на ПОС.
КОПИЕ от уведомлението, изпратено до компетентния орган на
издаващата държава – ФР Германия да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6