Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 22.11.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 10849 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

          Ищцата М.Г.К., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 10.03.2016 год., около 13.35 ч. в гр.Пазарджик, на ул. „Гурко“, водачът Н.И.И., при управление на автомобил „Тойота” с ДК № ********, извършвайки неподсигурена маневра на заден ход, реализирал пътнотранспортно произшествие при което я блъснал докато пресичала пътното платно. Поддържа, че вследствие на произшествието й били причинени телесни увреди, довели до разстройство на здравето. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. Депозирала пред застрахователя на 25.05.2016 год. молба с искане за изплащане на обезщетение, по която била образувана щета, по която на 30.06.2016 год. отказал плащане. В тази връЗ.а моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тази суми от датата на деликта до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът ЗК „Л.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявения иск, като твърди че застрахования при тях водач няма вина за настъпване на произшествието, налице е случайно деяние, искововата претенция е силно завишена с оглед получените травми и практиката, и моли съда да отхвърли иска. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пешеходеца е предприела пресичане на пътното платно, на необозначено за това място. Претендира разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен от дежурен ПТП при ОД на МВР-гр.Пазарджик и от който се установява, че на същата дата, на ул. „Гурко“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между автомобил „Тойота” с ДК № ********, управляван отН.И.И. и пешеходеца М.Г.К., при което последвата е пострадала.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, както и е разпитана сведетлаката А.И., от които гласни и писмени доказателства се установява, че произшествието е настъпило при следния механизъм: на 10.03.2016 г., около 13:35 часа, в гр. Пазарджик, МПС марка „Тойота“, модел „Хайес“, с peг. № ********, управлявано отН.И.И., се движел по ул. Г.Г., идвайки от кръстовището с ул. Х.К., като възнамерявал да влезе на заден ход с управлявания от него автомобил при входа на сектор „Арести“ на МВР. Първоначално, за да се приготви за планираната от него маневра, автомобилът предприел навлизане в лявата за него лента за движение по ул. Г.Г. /дясната лента била заета от спрели по улицата автомобили/, след което потеглил на заден ход. Междувременно, по тротоара, от дясната страна на ул. Гурко, към същия сектор и от ляво надясно, спрямо посоката на движение на лекия автомобил, се насочила и пешеходката М.Г.К.. Последната се отправила към мястото по покрития е релефни плочи път за автомобили /павета/. Водачът на автомобила Тойота се движел със скорост около 8 км./ч по улицата и наблюдавал пътната ситуация назад, като използвал единствено страничните си огледала /огледалото за обратно виждане в купето на автомобила било неизползваемо, тъй като задното панорамно стъкло било изцяло боядисано в бяло/. Така, автомобилът продължил да се движи назад и на половината път до входа на сектор „Арести“, когато е следвало да започне слизане по рампата /пътното платно към входа е хоризонтално и е чупка наклон след тротоара под 15 градуса спускане към подземния паркинг/, същият настигнал движещата се там в същото време, обърната леко косо е гръб към него, пешеходка - М.К., вследствие на което я ударил. Пешеходката е паднала зад дясната част на автомобила, е глава, насочена към входа на сектор „Арести“ и крака - към магазин „Билла“. Поради денивелацията на пътя в процесния участък, ударът за пешеходката е настъпил в горната част на лявото бедро. Вещото лице автоекспетр в заключението си заявява, че причината за настъпване на произшествието е извършването на неподсигурена манерва заден ход от водача на автомобила, катко и движението на пешеходеца в близост зад автомобила, където попада частично в мъртвата зона за видимост на външните огледала за водача.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила закрито диафизарно счупване на лявата бедрена кост; охлузване на лявото коляно с размери 4 на 3 см и кръвонасядане на левия лакът и на задната повърхност на дясното бедро, като тези травматични увреждания често се срещат при пешеходци претърпели ПТП. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в МБАЛ гр.Пазарджик и настанена в Ортопедо-травматологичното отделение на болницата, където са били извършени хематологични, рентгенови изследвания, ехографски, ЕКГ- изследвания и консултации със специалисти: ортопед, кардиолог и интернист и освен описаните по-горе травматични увреждания, други локализираяни в други части на тялото не са били установени. След проведена предоперативна подготовка на 11.03.2016 г. пострадалата е била оперирана, като е било извършено открито наместване на счупената лява бедрена кост и стабилзиране на костинте фрагменти с интрамедуларен заключващ пирон. След гладко протекъл следоперативен период на 17.03.2016 г. ищцата е била изписана от болницата и лечението и е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и предписани антеикоагулантни и обезболяващи лекарства.

Вещото лице дава заключение, че полученото счупване на лявата бедрена кост е довело на пострадалата болки и страдания за срок от 10 месеца, като през първите 3 месеца непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация - болките са били с по-интензивен характер. Извън тези периоди пострадалата е търпяла периодично явяващи се болки в лявото бедро при преумора, както и при рязка промяна на времето - при студено и влажно време. През тези периоди ищцата е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки през първите 4-5 месеца ищцата не е можела да стъпва на оперирания крак, което и е причинило дискомфорт при предвижване и обслужване в ежедневието. След 5-ия месец ищцата вече е можела да натоварва оперирания крак, но е продължила провеждането на рехабилитация поради намаления обем движения в лявата тазоледрена става и получената хипотрофия на лявото бедро.

В заключението си заявява, че към момента при ищцата на лявата тазобедрена става има остатъчен белег от извършена костна операция с дължина 6-7 см. през който отвор е вкаран металния пирон, както и 4 бр. малки белези от старничните заключващи винтове. Лявото бедро е в състояние на хипотрофия. Счупената лява бедран ксост е зараснала окончателно, но металният пирон все още не премахнат. Същият може да бъде изваден след 1 година след първата операция - оперативно, която операция ще доведе допълнително болки и стрададния за срок до 1 месец. Пострадалата трудно кляка и трудно изкачва стълби. Движението флексия /свиване/ е в трайно намален обем от 15 градуса. Движението ще се възстанови, след изваждането на металния пирон и провеждане на нова рехабилитация. В момента ищцата се предвижва самостоятелно без помощни средства и с нормална походка.

Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че към момента на произшествието е била налице валидна застрахователна полица по риска гражданска отговорност досежно автомобил „Тойота” с ДК № ********.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 10.03.2016 год., водачътН.И.И., при управление на автомобил „Тойота” с ДК № ******** нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на М.К.телесни увреди. Съдът приема, че причините за настъпването на произшествието се дължат на поведението на водача на автомобила, който е редприел движение на заден ход, когато за него е невъзможно да наблядава изцяло пътя зад него и въпреки това не е осигурил лице, което да го подпомага и да му сигнализира за опасности. Това е така, защото в изготвената по делото автехническа експертиза вещото лице прие, че при остъклена задна част на автомобила /каквато в конкретния случай не е налице/, чрез вътрешното огледало за обрано виждане, пътното платно се наблюдава на 60 м. назад и с ширина до 10 м. от двете страни на надлъжната ос на автомобила. Вещото лице обосновава извод, че с оглед разположението на пешеходката при удара и предвид скоростта й на движение и изминатия от нея път до местоудара, последната е била на около 4.5 м. зад линията на очите на водача и съответно, се е движила в „мъртвата зона“ за виждане чрез ляво външно огледало. Т.е. водачът не е можел да я възприеме като опасност. Във връзка с горното, действително, вещото лице в експертизата приема, че ударът за водача на автомобила е бил непредотвратим, но само в случай, че последният не е осигурил трето лице, разположено зад автомобила, което да наблюдава пътната обстановка. В конкретния случай, водача не е осъществил пълноценен контрол над управлявания от него автомобил, като се е задоволил само с наблюдението на пътя, което е осъществявал чрез страничните огледала за обратно виждане. Въпреки че е имало възможност /водачът не се е возил сам - свидетелката И. и още един колега са били в автомобила/, той не е осигурил лице, което да наблюдава пътят отзад. В този смисъл, ако водачът е осигурил човек, който да сигнализира за безопасното движение заден ход, ударът е нямало да настъпи. С тези си действия същият е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, т.е. поведението му е противоправно.

Неоснователно е твърдението на ответната страна, че в конкретния случай е налице случайно деяние и съответно, процесното ПТП не е в резултат на виновно поведение на водача И.. Съгласно установената съдебна практика, за да е налице безвиновно поведение по смисъла на чл. 15 от НК, е необходимо водачът на МПС да е изпълнил задължението си да се съобрази с определени предписания, с оглед на които той е извършил определени действия, при които не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В този смисъл, за приложението на чл. 15 от НК е нужно, на първо място, деецът да не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, т.е. да е липсвало правно задължение за тяхното предвиждане. В конкретния случай обаче това обстоятелство не е налице. Съгласно приетата и неоспорена от страните автотехническа експертиза и установения от вещото лице механизъм на процесното произшествие, следва че с поведението си виновният за процесното ПТП водач е нарушил законови разпоредби, а именно - разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗДвП, вменяваща на водачите, че при маневра на заден ход следва да подсигурят лице, което да обезопасява движението на автомобила Втората алтернативна предпоставка за приложението на чл. 15 от НК е деецът да не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Критерият тук е обективната невъзможност за предвиждане. За да се докаже тази невъзможност е необходимо да се съобразят обективни обстоятелства, като, час, дата, годишен сезон, климатични условия, пътен трафик, пътна настилка изправност/неизправност на системите на автомобила. От данните по делото е видно, че процесното ПТП се е случило през светлата част на денонощието и при добра видимост. От приетата по дело автотехническа експертиза не се установява неизправност на кормилната или спирачната уредба на управляваното отН.И. МПС. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила/ деяние, тъй като ответника не проведе успешно оборване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Установи се от събраните доказателства, че лекия автомобил управляван от И. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка „Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗД „Л.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗД „Л.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания, пострадалата е търпяла болки и страдания за период от 10 месеца, като през първите 3 месеца непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация - болките са били с по-интензивен характер. Следва да бъде отчетено, че наред с претърпените болки през първите 4-5 месеца ищцата не е можела да стъпва на оперирания крак, което и е причинило дискомфорт при предвижване и обслужване в ежедневието. След 5-ия месец ищцата вече е можела да натоварва оперирания крак, но е продължила провеждането на рехабилитация поради намаления обем движения в лявата тазоледрена става и получената хипотрофия на лявото бедро. При определяне на обезщетението следва да бъде съобразено също, че при ищцата на лявата тазобедрена става има остатъчен белег от извършена костна операция с дължина 6-7 см. през който отвор е вкаран металния пирон, както и 4 бр. малки белези от старничните заключващи винтове, лявото бедро е в състояние на хипотрофия, а счупената лява бедрано кост е зараснала окончателно, но металният пирон все още не премахнат. Същият може да бъде изваден след 1 година след първата операция - оперативно, която операция ще доведе допълнително болки и стрададния за срок до 1 месец. Пострадалата трудно кляка и трудно изкачва стълби. Движението флексия /свиване/ е в трайно намален обем от 15 градуса, но движението ще се възстанови, след изваждането на металния пирон и провеждане на нова рехабилитация. В момента ищцата се предвижва самостоятелно без помощни средства и с нормална походка.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на пострадалата /67 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 40 000 лева, за която сума искът е основателе и доказан и следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния размер.

Доводите на ответната страна за съпричиняване са неоснователни. Не се установи по делото пострадалата с действията си да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Съдебната практика приема, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В конкретния случай, както се установи от показанията на разпитания свидетел А.И., движението на управлявания от делинквента автомобил е било осъществявано на заден ход, по улица, която преимуществено се използва за паркиране на автомобили пред сектор „Арести“ и за достигане до самия вход на сградата за конвоиране на задържани лица. В проведено на 24.10.2017 г. съдебно заседание, свидетелката обяснява, че там където се слиза за ареста, на самия път, винаги имало паркирани коли. От това следва, че процесното ПТП е настъпило пред входа на следствения отдел, в зона за паркиране, придвижването, по която не се регулира от маркирани пешеходни пътеки. В този смисъл, придвижването в тези зони, както на пешеходци, така и на автомобили, е позволено от закона. Поради тази причина и предвид обстоятелството, че в тези зони няма точно определени и обособени места за пресичане на пешеходци, е необходимо водачите на МПС да се придвижват е повишено внимание и при шофирането си, да бъдат предпазливи за появата им. След като в процесния случай делинквентът не се е съобразил с това, то от горното следва, че предвид конкретното място на настъпване на ПТП, вина за реализиране на инцидента има единствено водачът на процесния автомобил. Последният е следвало да осигури маневрата на заден ход чрез човек, който да сигнализира за безопасността на движението. Установи се от паказанията на свидетеля, че задният капак на автомобила е боядисан, като водачът няма видимост, тъй като там са задържаните лица и е ограничена видимостта назад, както и че не е имало човек, който да указва на колегата й за наличието на пешеходци, тъй като „всички са стояли отпред“, от дясно на шофьорското място, където има „две места за служители.

Ответника неправилно твърди, че с действията си пешеходката е нарушила нормата на чл. 108 ЗДвП. Посочената разпоредба е неотносима към конкретния случай, тъй като по делото не беше установено пешеходката да е извършвала ход по платното за движение, вместо да използва предвидения тротоар, а същата е предприела неговото пресичане, в района на паркинг, за да може да стигне до отправната си точка. По делото не беше установено и ненужно удължаване на пътя и времето за пресичане от страна на пешеходката, предвид обстоятелството, че процесното ПТП е станало непосредствено пред входа на следствен арест, обозначен като зона на паркинг, а не на пътното платно за движение. Въз основа на всичко изложено съдът приема, че въпражението като неоснователна следва да бъде отхвърлено.

По отношение на лихвата съдът приема следното:

Съгласно чл.496, ал.1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по задължителна застраховка „ГО“ не може да бъде по-дълъг от три месеца, счетано от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя. В настоящия случай не се спори по делото, а това се установява и от представените доказаства, че претенцията е предявена на 25.05.2016 год., като по образуваната щета, с писмо от 30.06.2017 год. е прието, че не са налице основания за изплащане на обезщетение. Следователно лихвата върху главниците е дължима от датата на постановявяване на откоза – 30.06.2017 год. до окончателното изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1, от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 3 630 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 3 640 лева, съразмерно с уважения иск, а ответника на 10 лева, респективно съобразно отхвърлената част, като съдът не приема направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения хонорар, тъй като същият е съобразен с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК ********* и адрес: гр.София, бул. „*********да заплати на М.Г.К. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, чрез адв. С., сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 10.03.2016 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2017 год., до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 3 630 /три хиляди шестстотин и тридесет/ лева, разноски по делото, като отхвърля искът до пълния предявен размер от 50 000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.Г.К. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК *********, на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: