Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Ловеч, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,
касационен състав в публично заседание
на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 284/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Дирекция
инспекция по труда (ДИТ) Ловеч чрез пълномощник срещу Решение № 306/11.10.2019
г. на Ловешкия районен съд, постановено по
НАХД № 513/2019г.
По изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна, както
и потвърждаване на издаденото наказателно постановление (НП).
В съдебно заседание касационният жалбоподател се
представлява от Директорът на ДИТ Ловеч, който поддържа жалбата. Представя
писмени бележки по същество на правния спор.
Ответникът по делото – „Строй-47“ ЕООД с.
Слатина, област Ловеч е представил писмен отговор, в който по подробно изложени
съображения оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. В съдебно заседание ответникът чрез пълномощник заявява, че
поддържа писмения отговор и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият касационен състав на Административен
съд Ловеч намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е
основателна.
С оспореното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е отменил НП №
11-0001065/23.04.2019 г., на Директора на ДИТ Ловеч, с което на търговското
дружество в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер
на хиляда и петстотин лева на основание
чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 63, ал.2 от същия
кодекс.
За да постанови този резултат, Районният съд е
констатирал нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Като нарушена законова разпоредба в НП е
посочена тази на чл. 63, ал.2 от КТ, съгласно която работодателят няма
право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал.1 – екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от съответната
ТД на НАП. За да възникне задължение за работодателя да връчи такова
уведомление следва между тях първо да е сключен
трудов договор. Прието е, че липсват безспорни доказателства към момента
на проверката в строителния обект в с. Дойренци от служители на ДИТ Ловеч да е
имало сключен трудов договор между търговското дружество и В.Х.. Безспорно той
е полагал труд в обекта, но контролните органи по никакъв начин не са проверили
дали към момента на проверката е имало сключен трудов договор, за да обосноват
неговата регистрация в ТД на НАП. Решаващият съд е приел, че в момента на
проверката писмен трудов договор между Х. и търговското дружество, подписан и
от двете страни, който да е подлежал на регистриране в ТД на НАП не е бил
сключен. Предвид това обстоятелство е стигнал до извод, че дружеството е
санкционирано за нарушение, което е несъставомерно. ЛРС е приел, че Х. е бил
допуснат до работа без трудов договор, което обаче осъществява състав на друго
административно нарушение – на чл. 61, ал.1, а не на чл. 63, ал.2 от КТ.
Изложил е мотиви, че обективно не е възможно да бъде регистриран документ,
какъвто не е бил съставен предвид императивната разпоредба на чл. 62, ал.1 от КТ, че трудовия договор се сключва в писмена форма.
Решението
е неправилно.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият
договор се сключва в писмена форма. Според чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 -
екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
ТД на НАП.
В чл. 414, ал. 3 от КТ е регламентирано,
че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Пред ЛРС е обжалвано НП, с което на търговското
дружество е наложена имуществена санкция в размер на хиляда и петстотин лева за
това, че на 18.02.2019 г. в14:00 часа на строителен обект „Изграждане на път от траверси“ в
с. Дойренци, област Ловеч е допуснало до работа В.С.Х., преди да му бъде предоставено
копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. В момента
на проверката Х. е извършвал строително-монтажни работи – полагане на траверси.
На 28.02.2019 г. пред ДИТ Ловеч е представен трудов
договор между В.Х. и „Строй - 47“ ЕООД от 18.02.2019 г. за изпълняване на
длъжността „общ работник поддържане на сгради“ с дата на постъпване на работа
19.02.2019 г. Този договор е регистриран в ТД на НАП на 18.02.2019 г. в 23:07
часа, т.е. няколко часа след извършване на проверката.
Нарушението е установено при проверката в обекта на
18.02.2019 г., а АУАН е съставен на 28.02.2019 г. Тое е подписан от един
свидетел и от управителя на дружеството, на когото е връчен екземпляр
на същата дата срещу подпис.
По делото е
представена декларация от 18.02.2019 г. попълнена и подписана от В.С.Х., в
която е посочил, че работи в „Строй 47“ ЕООД на обект направа на път на
длъжност общ работник, като чисти и мете пътя. Х. е отразил в декларацията, че
работи от месец февруари
Когато се полага труд в определено време (в случая от 08:00 ч. до 17:00 ч., видно от декларацията
на работника) в
обект на възложителя, с негови материали и на негов риск, е налице трудово
правоотношение, като единственото, което се престира е работна сила.
В конкретния случай е безспорно, че Х. е бил допуснат до работа на строителен обект на търговското
дружество, като е предоставял своята работна сила, преди в ТД на НАП да е
регистриран трудов договор и преди да му е връчено копие от уведомлението.
Мотивите на Районния съд, че поради липса
на сключен писмен трудов договор не е налице нарушение на чл.63, ал. 2 от КТ,
тъй като не е възникнало задължение за подаване на уведомление до НАП не се споделят от касационната инстанция.
Установените
обстоятелства при нарушението са разбираемо, последователно и ясно описани в
НП. Посочени са конкретно времето, мястото и обстоятелствата при извършване на
нарушението, нарушените правни норми. НП отговоря на всички законови изисквания
за форма и съдържание. Представени са доказателства, че АУАН и НП са съставени
и издадени от надлежно овластени лица, в сроковете по ЗАНН.
Настоящият касационен състав намира за безспорно
доказано обстоятелството, че Х. е бил допуснат до работа в момента на
проверката на строителния обект, като преди това не му е било връчено уведомлението,
заверено от ТД на НАП.
Достатъчно е работодателят да не
предостави който и да е от двата документа на работника при допускане до
работа, за да е налице нарушение на забраната на чл. 62, ал. 2 от КТ, тъй като
изискването на закона е допускането до работа да стане след предоставяне и на
двата документа, кумулативно, поради което непредоставянето само на единия от
тях при допускане на работа е в
противоречие със законовото изискване и е достатъчно за наличие на нарушение на
закона.
С разпоредбата на
чл. 414, ал. 3 от КТ са разграничени две самостоятелни хипотези на
административно нарушение: 1. несключването на писмен трудов договор между
работодател и работник; 2 допускането на
работник на работа без връчване на екземпляр от трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. В
настоящия случай е налице безспорно доказан фактическия състав на хипотезата
„допускане на работник на работа без връчено уведомление по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП“.
С оглед изложеното, настоящият касационен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено в
нарушение на материалния закон.
Издаденото НП е правилно и законосъобразно. Като
го е отменил, Районният съд неправилно е приложил материалния закон. Това
налага отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на издаденото НП.
По изложените съображения и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 и чл. 222, ал.1 от АПК, Административен
съд Ловеч, касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 306/11.10.2019 г. на Ловешкия
районен съд, постановено по НАХД № 513/2019г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
11-0001065/23.04.2019 г., на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Ловеч.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: