МОТИВИ ПО
НОХД № 8372/2017 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
С внесен в
съда обвинителен акт е било повдигнато обвинение против И.Ж.Ж. за престъпление по чл.172б, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 04.11.2016 г., на
28.11.2016 г. и на 30.03.2017 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, без съгласието на притежателя на изключителното право „Европа 1“ ООД с адрес гр. Пловдив, ул.“Антон
Папазов“ № 22, с у. И.А.Д., С.А.Д., Х.Г.Г. и М.Г.К.,
без правно основание е използвал в търговската си дейност промишлен дизайн –
стикер с рег.№ 8441- обект на това изключително право, като е използвал лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 компресор“ с ***, жълт цвят, с рама
***, към който е приложено изображение, съответно на изображението на дизайна
от обхвата на закрила по смисъла на чл.19, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за
промишления дизайн /„Използването на дизайна по ал.1 включва производството,
предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е
включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос,
износ или съхраняване на същия продукт за тези цели“/ и като е предлагал и
предоставял таксиметрови услуги с лек автомобил
„Мерцедес“, модел „Ц 200 компресор“ с ***, жълт цвят, с рама *** с
поставени стикери, сходни на регистрирания промишлен дизайн с рег. № 8441,
приложен към продукт „стикер“ – изображение, съдържащо надпис „6155 еко такси“,
с начало на закрила 11.04.2016 г. и срок на закрила до 11.04.2026 г.,
притежание на „Европа 1“ ООД с адрес гр. Пловдив, ул.“Антон Папазов“ № 22, с у. И.А.Д., С.А.Д., Х.Г.Г. и М.Г.К..
В рамките на
наказателното производство не е бил приет предявения граждански иск.
Представителят
на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение, като моли същият да бъде признат за виновен и му се определи и
наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца,
чието изтърпяване се отложи с изпитателен срок от три години, както и глоба от
2000 лева. Прави се искане веществените доказателства – стикери да се отнемат в
полза на държавата на основание чл.172б, ал.3 от НК и се унищожат, а за лек
автомобил „Мерцедес“ да се приложи разпоредбата на чл.53, ал.1, б.А от НК, като
се отнеме в полза на държавата една втора идеална част от същия. Досежно останалите веществени доказателства се предлага да се
върнат на подсъдимия, като същият се осъди да понесе разноските по делото.
Защитниците
на подсъдимия адв.С. и адв.С. излагат подробни съображения относно
недоказаност на обвинението спрямо подзащитния им, като правят искане за
постановяване на изцяло оправдателна присъда, включително и на основание чл.9
от НК.
Подсъдимият
И.Ж. сочи, че не се признава за виновен по обвинението, като дава подробни
обяснения пред съда, заявява, че поддържа становището на защитника си и моли за
оправдателна присъда.
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
Подсъдимият
И.Ж.Ж. е роден на *** ***, б. , б.г. женен, неосъждан, с
висше образование, работещ като ******“ ЕООД,
с ЕГН **********.
Подсъдимият
Ж. учредил през 2009 г. дружеството „НИК.И.Ж“ гр.
Свети Влас, което било с предмет на дейност таксиметров превоз на пътници и
чийто управител бил Ж.. Сам
подсъдимият извършвал дейност и като водач на таксиметрови автомобили, като в
тази връзка бил закупувал няколко леки автомобила, оборудвани като такси, с
които през годините работел по договори с различни таксиметрови компании, както
и самостоятелно за регистрираното му ЕООД. На
26.04.2016 г. бил регистриран на името на подсъдимия и неговата съпруга лек
автомобил „Мерцедес Ц200 Компресор“, жълт металик с рама ***, с ***, който
подсъдимият започнал да използва за осъществяване на таксиметров превоз на
пътници, управлявайки го сам на територията на гр. Пловдив, а през летния период и на
българското Черноморие. Подсъдимият притежавал общинско разрешително за
таксиметров превоз на пътници в Пловдив, както и удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил. Автомобилът „Мерцедес“ с *** бил оборудван
с таксиметров апарат с фискална памет, регистриран на дружеството, управлявано
от подсъдимия, от който се издавали фискални касови бележки на ползвателите на
таксиметровата услуга. За извършвания превоз подсъдимият бил
обявил тарифи, като оформял пътни листове в пътни книжки на дружеството. Върху предния капак, двете предни
врати и задния капак на автомобила подсъдимият Ж. бил поставил магнитни
продълговати стикери с размери съответно
на преден капак – 61 на 38 см, на двете врати – 48 на 30 см и на заден капак –
13 см на 21 см, на които имало изображение на зелен фон с бели големи цифри
6755 хоризонтално отделени с бяла вълнообразна линия от текст, изписан с бели
по-малки от цифрите букви „еком такси“, което изображение силно наподобявало
това на стикерите, поставяни върху леки таксиметрови автомобили, ползвани за
осъществяване таксиметров превоз от „Европа 1“ ООД гр. Пловдив,
които стикери се поставяли за обозначаване на автомобилите. Последните
също били поставяни на преден капак, на предни врати и заден капак на
таксиметровите автомобили, като също били продълговати и оформени на зелен фон
със съдържание на бели цифри „6155“ и текст под хоризонтално разположена бяла
вълнообразна линия с бели букви „Еко такси“.
Дружеството „Европа 1“ ООД
гр. Пловдив, осъществявало дейността си, свързана с
предоставяне на услуги по таксиметров превоз на пътници на територията на гр.
Пловдив, където ползвало радиочестота, имало изграден диспечерски пункт и приемало
заявки за услугите на регистрирания на негово име в „БТК“ ЕАД стационарен
телефонен номер 032 6155, който именно бил изписан върху стикерите, поставени
на таксиметровите автомобили, осъществяващи услугите по таксиметров превоз от
името на дружеството. Последното разполагало със собствени автомобили,
оборудвани като такси, а също и предоставяло срещу заплащане за ползване
на радио ефира на трети лица с техни
автомобили да осъществяват дейността, за което също срещу заплащане
предоставяло и съответните стикери за обозначаване на таксиметровите
автомобили, съдържащи телефонния номер за повикване и наименованието „еко
такси“. Въпросните стикери били станали популярни сред гражданите на гр. Пловдив, като дружеството имало и множество редовни клиенти, ползватели
на таксиметровата услуга, които се ориентирали за това кое такси да наемат по
видимия стикер върху него. Подсъдимият Ж., който отдавна осъществявал
дейност като водач на таксиметров автомобил, бил професионално запознат с
работата на дружеството „ Европа 1“ ООД още от създаването му през 2005 г.,
като му било известно, че то ползва за заявки от клиенти в гр. Пловдив именно
телефонният номер 6155, както и че обозначава автомобилите, осъществяващи
дейност за него, със стикери в съответен зелен цвят, с отразен телефонния номер
и текст „еко такси“ и че именно този стикер го отличава от други търговци,
осъществяващи същата по характер дейност. Тъй като му било известно, че
потенциалните клиенти на този тип услуга търсят сигурност и качество на
услугата, като се ориентират по рекламните стикери върху автомобилите и преди
всичко по техния цвят и по цифрите, подсъдимият Ж. поставил върху регистрирания
си на 26.04.2016 г. автомобил „Мерцедес“ с *** описаните по-горе четири броя
магнитни стикери, различни размери, видимо силно наподобяващи ползваните от
„Европа 1“ ООД такива, с цел по този начин да заблуди и привлече за себе си
клиенти, желаещи иначе да ползват услугите на посоченото дружество.
Междувременно на 11.04.2016 г.
„Европа 1“ ООД подало заявка в Патентно ведомство на Република България за
регистрация на промишлен дизайн за продукт стикер в клас 19 /канцеларски материали и оборудване/ -08
/стикери/ по Международната класификация за промишлени дизайни /Локарнска класификация/,
както и заявка за регистриране на комбинирана търговска марка –
изображение в клас 39 /таксиметров
транспорт/ по МКТМ /Класификация от
Ница/. Съответно на 24.06.2016 г. в Патентно ведомство на Р България бил
регистриран заявения промишлен дизайн, като било издадено свидетелство за регистрация
на промишлен дизайн № 8442, МКПД – 19-08 на „Европа 1“ ООД със срок на закрила
от 11.04.2016 г. до 11.04.2026 г. по отношение на продукт стикер с изображение
на промишления дизайн разположени хоризонтално на зелен фон последователност от
бели цифри 6155, бяла хоризонтално разположена вълнообразна линия и бели букви
със словосъчетание еко такси, както и допълнителен декоративен елемент по-малка
по размер зелена четирилистна детелина. Въпросната
регистрация на промишления дизайн била надлежно публикувана в официалния
бюлетин на Патентното ведомство бр.8/31.08.2016 г. под № 54. Заявената
за регистрация комбинирана търговска марка с наименование „6155 Еко такси“,
представляваща същото изображение, била регистрирана на 08.03.2017 г. в клас по
Ницската класификация 35- реклама: административна обработка на поръчки от
трети лица във връзка с таксиметрови услуги, като била публикувана като заявка
в официалния бюлетин № 10/2016 г. на ПВ. Въпреки осъществената публикация на
регистрация на промишления дизайн през август 2016 г., както и направената от
свидетеля И.Д., който бил един от
управителите на „Европа 1“ ООД забележка към подсъдимия И. Ж. през пролетта на
2016 г. да не използва стикери с изображения, силно сходни с тези, ползвани от
дружеството върху друг негов таксиметров автомобил с *** „Сеат Ибиза“, при
който случай свидетелят И.Д. заснел и автомобила, подсъдимият Ж. извършвал
таксиметрова дейност с автомобила „Мерцедес“ с рег.№ *** в гр. Пловдив на няколко последователни дати, като при всеки от случаите
автомобилът бил с описаните стикери, а отделно от това, върху автомобила имало
поставени и малки стикери с изписан номер 275. Така на 04.11.2016 г. в
първите часове на деня в тъмната част на денонощието, свидетелят Р., който
обичайно ползвал услугите на познатите му като „Еко такси“ водачи на
таксиметрови автомобили, които различавал по рекламните стикери, отишъл на
стоянка на таксита на ул.“Отец Паисий“ в Пловдив като видял там автомобила,
управляван от подсъдимия Ж. „Мерцедес“ с ***, който бил оборудван като такси и
убеден, че ще ползва услугите на познатото му „Еко такси“, възприемайки зелен
цвят на рекламния стикер и номер 6155, се качил в автомобила и поръчал да бъде
закаран до домашния му адрес в Пловдив. Подсъдимият осъществил превоза, като
поискал на свидетеля Р. заплащане на услугата по тарифата му, като стойността
била с около два лева повече от това, което обичайно заплащал свидетелят за
същия маршрут, ползвайки познатите му автомобили, брандирани с надписа „еко
такси“. Свидетелят поискал и му бил издаден от подсъдимия фискален бон от
наличния и работещ в автомобила таксиметров фискален апарат, върху който
фискален бон било отразено, че е издаден от „Ник.И.Ж.“
ЕООД. Тъй като свидетелят Р. се подразнил от факта, че
му е взета по-голяма сума от обичайно заплащаната от него за същата услуга, той
се обадил на телефон 032 6155 и подал оплакване, като смятал, че шофьор на „еко
такси“ е постъпил с него нередно. На следващ ден свидетелят
успял да направи снимки на същия таксиметров автомобил, като запазил и касовия
бон, който му бил издаден при превоза. С Р. се свързал управител на
дружеството „Европа 1“ ООД, който го посетил на местоработата му и когато видял
направените от свидетеля Р. снимки, обяснил, че това не е автомобил, който
извършва услуги под наложилото се търговското наименование на дружеството „еко
такси“, като помолил свидетеля да му бъдат предадени снимките и касовия бон,
което Р. направил. За причиненото неудобство свидетелят Р. бил обезщетен от
дружеството „Европа 1“ ООД, а свидетелят И.Д., който междувременно бил подал
жалба в РП Пловдив по повод получавани оплаквания в дружеството от клиенти за
некоректно отношение от водачи, чиито таксиметрови автомобили са обозначени
като такива на дружеството, което управлява, но в действителност не осъществяват
дейност за него и не са им били предоставяни рекламни стикери на дружеството,
предал снимките и касовия бон в Сектор „ИП“, където била започнала проверка по
случая.
На 28.11.2016 г. свидетелката М.И.,
чийто тогавашен съпруг работел към ***** като *** на таксиметров автомобил и по
този повод същата ползвала услугите на това дружество, разпознавайки
автомобилите му по рекламните стикери върху тях, решила отново да ползва такси
на същата фирма. От стоянка на такситата на ул.“Отец
Пайсий“ в Пловдив свидетелката си избрала такси, смятайки, че избира такова с
надпис „Еко такси 6155“ като на практика, заблуждавайки се по цвета и надписите
върху стикерите на автомобила „Мерцедес“ с ***, управляван от подсъдимия Ж.,
избрала неговата кола. За извършения курс свидетелката заплатила по-висока цена
от обикновено плащаната за същия, което я накарало да се обади на бившия си
съпруг и да го уведоми, за да се извърши проверка на водача, който тя смятала,
че обслужва таксиметрови автомобили на познатата й фирма, в която работел
съпругът й. Свидетелката била записала регистрационния номер на автомобила и го
обявила на бившия си съпруг, като от него по-късно разбрала, че той е уведомил
за случая шефа си.
През зимата на 2016 г. автомобилът
на подсъдимия Ж. „Мерцедес“ с поставените върху него стикери бил забелязан в
Пловдив от друг от у. на „Европа 1“ ООД свидетелят Х. Г. , който също
разговарял с подсъдимия и му заявил, че дружеството има защита на изображението
в Патентно ведомство, поради което и подсъдимият не следва да извършва дейност
с тези стикери. Подсъдимият въпреки така отправеното му
предупреждение обаче не преустановил да ползва стикерите.
Във връзка със започналото
разследване по жалбата на свидетеля И. Д., била организирана специализирана
полицейска операция, касаеща осъществяване на проверка на обстоятелствата, като
свидетелят И., който извършил предварителна проверка по случая, насочил
свидетелите полицейски служители Г. и М. към мястото, на което бил забелязан
автомобила на подсъдимия „Мерцедес“ с ***, които на 30.03.2017 г. отишли на същата
таксиметрова стоянка, откъдето по-рано бил нает подсъдимия от свидетелите М. И.
и Р., като установили, че там се намира въпросният автомобил. Без да се
легитимират Г. и М. се качили в автомобила и поръчали да бъдат откарани на ул.“Брезовска“ до ресторант „Хепи“ в
гр. Пловдив. Подсъдимият, който управлявал автомобила,
облепен с описаните по-горе стикери, приел поръчката и осъществил курса, като
за това издал и фискален касов бон. След това
свидетелите Г. и М. се легитимирали и обявили, че на подсъдимия ще бъде
извършена проверка. На място се явил и свидетелят Г., служител в РД ДАИ
към ИА “Автомобилна администрация“, който осъществил проверка на документацията
на водача и съставил акт за установяване на административно нарушение за
ненадлежно попълнена пътна книжка. Автомобилът бил заснет с
поставените върху него магнитни рекламни стикери и иззет, ведно със стикерите,
фискалния апарат и находящите се в него вещи, за нуждите на разследването.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира като цяло свидетелските
показания на всеки от разпитаните непосредствено свидетели И.Д., С.Д., М.К.,
Х.Г., М., И., Р., М.И., Г., Р.И., Д.С., включително и тези на свидетелите М.И.,
И.Д., Р., М., Г., С.Д., дадени на досъдебното производство и приобщени чрез
прочитането им, доколкото на практика същите са непротиворечиви и еднопосочни
по отношение на основните факти от значение за разследването, логични и
последователни са. Установените при провеждане на съдебното следствие непълноти
в показанията на част от свидетелите са отстранени чрез прочитането на
показанията им от досъдебната фаза, а по отношение на установените противоречия
в показанията на част от свидетелите, съдът се позовава при постановяване на
присъдата си преди всичко на показанията, дадени на досъдебното производство,
които са прочетени по реда на чл.281 от НПК, доколкото същите са депозирани във
време, значително по-близко до инкриминираните събития, а това предполага
по-пълна и детайлна памет за развитието им в сравнение с момента на депозиране
показанията пред съдебния състав.
Съдът, при
постановяване на присъдата си взе предвид и обясненията, дадени от подсъдимия Ж., като счете, че в по-голямата им част същите не
противоречат на останалия доказателствен материал. Разбира
се, обясненията на подсъдимия се разглеждат и критично от съдебния състав, като
се вземе предвид и факта, че същите съставляват и средство за защита.
Поради това и обясненията му в частта им, съдържаща твърдения за конкретни
факти и обстоятелства, насочени към направата на извод, че не е имал умишлено
поведение, не се възприемат от съда като достоверни, още повече, че се
опровергават от останалите кредитирани от съда доказателства, включително и от
съдържанието на самите тези обяснения на подсъдимия в други техни части.
При постановяване на присъдата си съдебният състав
взе предвид писмените доказателства и доказателствени средства, събрани по
делото – писма от Патентно ведомство на Р България, ведно с библиографски
справки, копия от удостоверения от СВ към Агенция по вписванията, копие от
свидетелство за регистрация на промишлен дизайн, копия от заявки до Патентно
ведомство, справки в ЦБ КАТ за регистрация на автомобили, справка за лице -
установен извършител на престъпление, фискален бон от 30.03.17 г., справка от
ТР, копия от фактури с фискален бон, справка от БТК ЕАД, извлечение на решение
на ВАС, оригинал на пътна книжка и копия от пътни листове от пътна книжка,
уведомление от „Мориц и Ко“ ЕООД, протокол за изземване с фотоалбум, отчет на
водача, акт за установяване на административно нарушение, протокол за оглед на
веществени доказателства, протокол за доброволно предаване, приемо -
предавателни протоколи, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум,
справка за съдимост и характеристична справка за подсъдимия, а така също и
приобщените по делото с протоколи веществени доказателства.
Съдът
кредитира заключенията на двете патентно-правни експертизи, изготвени от вещото
лице К. на досъдебното производство като обективни и професионални. От
заключението на първата от тях от 17.02.2017 г., работила по снимков материал,
приобщен по-рано с протокол за оглед на веществени доказателства, касаещ
заснемане на два автомобила на подсъдимия с *** и *** , от които от пряко значение за делото са
изводите досежно снимките на първия от автомобилите, се установява, че в сравнение
с изображението на регистрирания промишлен дизайн, при изображенията, заснети
върху автомобила, рисунъкът, изписването на цифрите и буквите, както и
цветовото съчетание е еднакво. Установено е, че цифрите са идентични, а
словосъчетанията „ЕКО ТАКСИ“ и „ЕКОМ ТАКСИ“ се различават само в наличието на
главна буква М в края на първата дума, като и при двата обекта е налице бяла
вълнообразна линия, която разделя цифрите от думите. Записано
е също така в експертизата, че при промишления дизайн е налице декоративен
елемент четирилистна детелина, която в сравнение с цифрите и буквите е много
по-малка по размер и не е от съществено значение за общото въздействие върху
потребителя. Заключено е, че в случая между сравняваните обекти цифрите
са идентични, както и първите три букви от първата дума и поради това е налице
сходство в много голяма степен, при което съществува вероятност от объркване на
потребителя, а именно да свърже стикерите върху фотосите с тези на ЕКО ТАКСИ и
да предположи, че предлагат същите услуги и са част от веригата 6155 Еко Такси.
В тази връзка е прието, че е налице установено нарушение на права, произтичащи
от регистрацията на промишлен дизайн с рег. № 8441.
Втората по
ред патентно-правна експертиза със заключение от април 2017 г., която вече е
имала за предмет на сравнението и иззетите като веществени доказателства
стикери от лекия автомобил „Мерцедес“ с ***, на практика е направила същите
изводи като първата с изключение на това, че вече по-подробно е разгледано
изображението в частта му относно цифрите и е отчетена разлика между
поредността им в защитения промишлен дизайн 6 1 5 5 и тези върху веществените
доказателства 6 7 5 5, но е посочено, че рисунъкът на цифрите е еднакъв и
числото 7 е изписано почти като числото 1. При това, за разлика
от първата експертиза, е посочено, че изписаните цифри не са идентични, а са
много сходни. В крайна сметка и в това заключение е
направен извода обаче, че е налице сходство в много голяма степен между
обследваните обекти /стикери/ и защитения промишлен дизайн с рег. № 8441
/а впрочем и с комбинираната търговска марка/, като съществува вероятност за
объркване на потребителя /потенциалните клиенти на таксиметрови услуги/, която
включва и възможността потребителят да свърже стикерите, залепени върху автомобила
с тези на ЕКО ТАКСИ и да предположи, че предлагат същите услуги и са част от
веригата 6155 Еко Такси. Заключено е, че така, както са оформени стикерите,
повтаряйки рисунъка, изписването на цифрите и буквите, цветовото съчетание на
дизайна и почти еднаквото подреждане на цифрите и буквите с тези на дизайна, те
са в нарушение на права, произтичащи от регистрацията на промишления дизайн.
Не се възприемат от съда критиките на защитата
към експертните заключения, доколкото материята на престъплението по чл.172б от НК, както е имал възможност да посочи и ВКС в своята практика, изисква всякога
преценка за наличие на имитация на защитен обект, като сходството или
идентичността на сравняваните обекти винаги включва субективна преценка на
експерта при изготвяне на експертизата или съответно на свидетели при
възпроизвеждане на известната им информация. Сходството в тази насока не може
да бъде установено с обективни критерии, като се има предвид и съдържанието на
разпоредбите на ЗПД в този смисъл, а чрез изследване личните възприятия на
свидетелите и тези на експертите, изготвили заключенията по отношение на
сходството между сравняваните обекти, като се приема, че това е единствено
възможният подход за установяване релевантните факти по делото / вж. реш. № 443/2014 г. на ВКС , ІІІ
н.о./.
При
наличието на посочените доказателства по делото съдът приема, че с деятелността
си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му престъпление. В тази насока е категорично установено, че притежател
на изключителното право на използването на промишления дизайн, предмет на
обвинението, е дружеството „Европа 1“ ООД, което не е
давало съгласие на подсъдимия като физическо лице, или като управител на
търговско дружество, или по какъвто и да било друг начин, да използва в
търговската си дейност защитения промишлен дизайн на посочените в обвинителния
акт три дати. Съгласно ЗПД, използването на дизайна включва
производството, предлагането и излагането на пазара или използването на
продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на
закрила като внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели. В случая, с
оглед установеното на трите инкриминирани дати, подсъдимият е извършвал именно
използване на продукт – стикер, към който е приложен дизайна на „Европа 1“ ООД
при осъществяване на търговска дейност за управляваното от него дружество
„НИК.И.Ж.“ ЕООД, доколкото съгласно класирането по Локарнската класификация
клас 19 включва канцеларски материали и оборудване, а съответно 19-8, под който
е включен инкриминирания промишлен дизайн, сочи на продукт – стикери.
Не се
възприемат като основателни твърденията на защитата относно липса на
доказателства за осъщественото деяние на всяка от трите инкриминирани дати,
включени в рамките на продължаваното престъпление. Напротив,
налице са категорични доказателства по отношение на всяка от датите, на които
се установява, че подсъдимият е осъществявал таксиметрова дейност с автомобила
си „Мерцедес“ в гр. Пловдив именно с поставени върху автомобила му описаните
стикери 6755 Еком такси, силно наподобяващи дизайна на стикера, регистриран от
„Европа 1“ ООД. Така за датата 04.11.2016 г. са налице прочетените в тази им
част показания на свидетеля Р. относно датата, на която е възприел такси с тези
стикери, както и приложения по делото на л.45 от досъдебното производство
фискален бон, в който е вписан и регистрационният номер на автомобила *** .
Съдът е прочел и приобщил изцяло и показанията на свидетелката М.И. от
досъдебното производство, която е посочила категорично датата 28.11.2016 г.,
като дата, на която е ползвала таксиметрова услуга, осъществена от подсъдимия,
като се е заблудила от поставените на автомобила му стикери. Същата не е
заявявала да е вземала касова бележка от извършилия таксиметровия превоз водач,
а единствено, че е записала регистрационния номер на автомобила *** . Коментарите на защитата в тази насока относно приложения
в копие друг фискален бон по делото, приобщен като веществено доказателство, за
който се приема от защитата, че бил предаден от страна на свидетелката М.И. и
че бил от 28.11.2016 г., не могат да са предмет на обсъждане в насоката, в
която иска защитата, доколкото въпросният фискален бон е от по-ранна дата
23.11.2016 г. /л.21/ и е предаден по делото от свидетеля И.Д. в хода на
предварителната проверка към дадени от него обяснения с твърдения за
предоставени от недоволни клиенти касови бонове и никъде не се твърди, че е
предаден от свидетелката М. И.. Видно е от изготвените и
предоставените от подсъдимия копия от пътни листове, че на датите 04.11.2016 г.
и 28.11.2016 г. същият е бил вписан като водач и е осъществявал дейност.
Относно деятелността на подсъдимия от датата 30.03.2017 г. са налице изобилни
доказателства в показанията на свидетелите Г., Г., М., косвено И., приложения
фискален бон от същата дата, протокола за изземване в неотложни случаи, ведно с
фотоалбум, акта за установяване на административно нарушение и отразеното в
приложената в оригинал пътна книжка.
Възражението
на защитата относно неправилност на изводите на прокуратурата в обвинителния
акт за липса на лицензионни договори, сключвани от страна на носителя на
защитеното право „Европа 1“ ООД на фона на установеното предоставяне на
възможност на водачи на таксиметрови автомобили срещу заплащане да ползват предмета
на защита при осъществяване на таксиметрова дейност срещу заплащане за това, е
ирелевантно в случая, като се има предвид, че предоставяне на право на ползване
на въпросния стикер на подсъдимия, или управляваното от него дружество по
какъвто и да било начин „Европа 1“ ООД не е предоставяла на нито една от
инкриминираните дати. Напротив, установява се и че е било налице
противопоставяне от страна на у. на дружеството И.Д. и Х.Г. на поведението,
демонстрирано от страна на подсъдимия в периоди от време близки до
инкриминираните – през 2016 г., като в разговори с подсъдимия всеки от тях
поотделно е посочвал, че извършваното от страна на Ж. е нередно и е искал да
бъде преустановено. В тази насока твърденията на подсъдимия,
че не се е срещал и разговарял с тези свидетели по посочения повод съдът намира
за проява на изцяло защитна позиция. Нещо повече, свидетелят Х.Г. сочи
да е осъществил въпросната среща с подсъдимия на точно определена дата
06.12.2016 г., а видно от пътната книжка, на тази дата
е оформен пътен лист с водач Ж.. Всеки от разпитаните четирима управители
категорично е посочил, че не са били предоставяни права на подсъдимия Ж. да
ползва защитения стикер изобщо, още повече при осъществяване на дейността му
като таксиметров шофьор, като в тази насока показанията и на четиримата
свидетели И.Д., С.Д., К. и Г. са еднопосочни. Вярно е, както се сочи в
пледоарията на защитника, че са налице известни противоречия в показанията на
посочените четирима свидетели по различни факти, но това е съвсем естествено предвид
обстоятелството, че всеки от тях има собствени субективни възприятия за отделни
събития или обстоятелства, установява се, че всеки е зает с различни аспекти от
дейността на дружеството, а и изведените от защитата противоречия не са особено
съществени по отношение на фактите, които са от пряко значение за разследването
и сами по себе си не дискредитират показанията на тези свидетели, още повече,
че те са подкрепени от останалите кредитирани от съда доказателства.
Основна част
от възражения на защитата са свързани с твърдяната недоказаност на престъпното
деяние и от субективна страна, сиреч липсата на умисъл в поведението на
подсъдимия, в която насока се навеждат конкретни съображения. Съдът
отхвърля посочените възражения като напълно неоснователни, като намира, че
престъплението подсъдимият Ж. е извършил умишлено с целени и съзнавани
общественоопасни последици, като е действал целенасочено и с подчертано користна
цел.
Налице са
твърдения на защитата и на подсъдимия, съдържащи се в собствените му обяснения,
относно това, че бил извършвал проверки в Патентно ведомство преди да изработи
и постави стикерите си върху автомобила „Мерцедес“, че нямало регистър, от
който да провери регистрирани промишлени дизайни, а само такъв на търговските
марки, че поставените стикери върху автомобила му „Мерцедес“ били с такова
съдържание поради регистрационния номер на автомобила, в която връзка той бил
разпознаваем от редовните му клиенти. Следва да се има предвид, че Патентно
ведомство на Република България поддържа официален и общодостъпен бюлетин,
както относно търговските марки, така и за промишлените дизайни, като в
официалния бюлетин № 8 от месец август 2016 г. / 31.08.2016 г./ инкриминираният
промишлен дизайн № 8441 е бил надлежно публикуван под пореден №54 и е станал
публичен. Същото впрочем касае и регистрираната по-късно
търговска марка, за която по делото са налице данни и за която е налице
публикация още на заявката за регистрация, ведно с изображението, съвпадащо с
това на регистрирания промишлен дизайн. При това положение и след като
твърди, че е извършвал надлежна проверка, подсъдимият би следвало да е възприел
лично публикацията на промишления дизайн, но дори и да не е осъществил такава
проверка в Патентно ведомство, то от датата на публикуване в официалния бюлетин
от август 2016 г. защитата на инкриминирания промишлен дизайн, съответно
изображението и съдържанието на същия, е станала публична, сиреч регистрацията
му е обявена по отношение на всички субекти, каквато е и целта на извършването
на официална публикация. Приетата по делото фактура с касов бон в копие, за
която се твърди, че е такава за изготвянето на въпросните магнитни стикери,
поставени от подсъдимия върху автомобила му „Мерцедес“ носи дата 30.03.2016 г.
Подсъдимият Ж. твърди, че това е датата на осъщественото закупуване на
стикерите с номера на автомобила му „Мерцедес“ 6755, които били поръчани именно
с този номер, доколкото клиентите го разпознавали и запомняли по него, като
съвпадащ с номера на автомобила му „Мерцедес“, както той бил видял да са обозначавани
такситата в Турция. Същевременно от справката от ЦБ КАТ се установява, че
въпросният автомобил „Мерцедес“ е бил регистриран с посочения регистрационен
номер като придобит от подсъдимия и съпругата му месец по-късно през април 2016
г., тоест според твърденията на
подсъдимия излиза, че стикерите са били поръчани преди да е бил регистриран
автомобил с такъв номер. Отделно от това, става ясно от показанията на
свидетеля И.Д., който е представил по делото и снимков материал, че въпросните
стикери са били поставяни и на друг автомобил, оборудван от подсъдимия като
такси, който е обаче със съвсем различен регистрационен номер. Свидетелката Р.И.,
разпитана по искане на подсъдимия, е посочила в показанията си, че основно
връзката с него с цел ползване на таксиметрова услуга е осъществявала
посредством обаждане на мобилния му телефонен номер, както и че разпознава
автомобилите му по поставените стикери с номер 6755. Същата е била
несигурна относно обстоятелството от кога подсъдимият е с така поставените стикери,
като сочи веднъж, че това е от началото на 2018 г., а след това, че е от
началото на 2016 г., но същевременно е заявила, че въпросните стикери, по които
е казала, че разпознава подсъдимия, са били налични върху различни марки
автомобили, които е управлявал – „Мерцедес“, но също и „Сеат Ибиза“, и „Шкода“,
а според справките за регистрация регистрираният на името на подсъдимия
автомобил „Сеат Ибиза“ е със съвсем различен регистрационен номер, което е
видно и от приложените снимки на такъв автомобил. Тоест, ако целта на
подсъдимия е била да е налице съответствие между регистрационния номер на
автомобила и номера върху стикера, което съдът намира за напълно нелогична и
неподкрепена с доказателства теза, не става ясно защо стикери с тези цифри са
били ползвани върху автомобила „Сеат“. Както става ясно от заключенията на
патентно-правните експертизи, особено втората по ред, ползвала за сравнение
инкриминираните стикери, а не само снимков материал, в каквато насока е имало
възражения от защитата, налице е сходство в много голяма степен между стикерите
и защитения промишлен дизайн и съществува вероятност за объркване на
потребителя. В подкрепа на този извод на експертизата са показанията на
свидетелите, разпитани непосредствено пред съда Р., М.И. относно това, че при
наемането на такси същите са възприели лекия таксиметров автомобил, управляван
от подсъдимия на конкретните инкриминирани дати като такъв с обозначения на
познатото им от по-рано Еко такси с номер 6155. Косвено в тази насока са и
показанията на свидетелите – управители на „Европа 1“ ООД, всеки от които е
обяснил, че в дружеството са постъпвали оплаквания от ползватели на
предоставяните таксиметрови услуги, които са твърдели, че шофьори, изпълняващи
дейност с автомобили, брандирани като такива, извършващи услуги за „Еко такси“,
са били некоректни към тях и са поискали по-голяма сума за маршрути, които
клиентите на дружеството са изминавали системно с такси за по-малки суми, като
се установявало при голяма част от случаите, че водач е бил подсъдимият Ж., тъй
като получената информация била за автомобили с бургаска регистрация. В тази
насока установява се категорично от доказателствата по делото, че за клиентите
на таксиметровите услуги е възниквало объркване относно фирмата, предлагаща
услугата, в резултат на което и те са извършвали избор, смятайки, че наемат
такси от предпочитана от тях фирма. В насока на това, че инкриминираните
стикери са били използвани от страна на подсъдимия именно с цел да се заблудят
потенциалните клиенти на услугата, като подсъдимия се възползва така от името,
реномето и известността на друго, наложило се на пазара в гр.Пловдив дружество,
извършващо услуги по таксиметров превоз на пътници и привлече за себе си,
респективно за управляваното от него дружество клиентите на другото дружество,
съдът взема предвид и самите обяснения на подсъдимия, съпоставени с останалите
доказателства. Така самият Ж. е посочил, че когато клиентите в Пловдив видят
съответния цвят на стикера те се ориентират като свързват лилавия цвят с
наименованието „Виайлет такси“, зеления с „Еко такси“ синия
- с „Елма такси“, като никой от тях не се вглеждал в надписа и за клиентите бил
важен цветът и шрифтът на стикерите, без същите да се задълбочавали да четат
надписите. В тази връзка става ясно, че от дългогодишния си опит в бранша за
подсъдимия е било напълно известно какво е това, което привлича клиентите и на
какво същите обръщат внимание при наемането на такси, като предвид използваните
цветови съчетания и шрифт на стикерите, поставени върху автомобила му, съдейки
по собствените му обяснения, същият е бил наясно, че потенциалните клиенти ще
се заблудят, че таксито му е от веригата „Еко такси“. В обясненията си
подсъдимият е заявил дори, че клиенти, които е превозвал с автомобила
„Мерцедес“ са го питали дали е към „Еко такси“. Нещо повече, както от
обясненията на подсъдимия, така и от показанията на всички свидетели по делото,
включително и подробно от тези на свидетеля С., става
ясно, че изписаните върху таксиметровите автомобили цифри обикновено отговарят
на телефонни номера в т.нар. радио фирми, тоест такива, при които таксито може
да се повика по телефон чрез диспечери и в тази връзка върху автомобилите има
поставени и други по-малки стикери с номера /в случая става дума за стикера с
номер 275/, отговарящи на кода на колата, съответно номерът на заявката в радио
фирма. Посоченото е потвърдено и от самия подсъдим, който е
заявил, че кодът 275 е всъщност код, който е ползвал в различни радио фирми.
Същевременно подсъдимият е посочил, че не е регистрирал номер 032 6755 и че
знае, че за да разкрие такъв за ползване на таксиметровата услуга, следва да
назначи и диспечери и да има диспечерски пункт, което за боря на автомобилите
му било нерентабилно, тоест той не осъществява дейност като радио фирма. Видно
е и от извършената справка, че действително такъв телефонен номер не е бил
разкриван, но въпреки това, по автомобила на подсъдимия са били поставени,
както стикерите, заблуждаващи клиентите, че таксито принадлежи към веригата
„Еко такси“, така и допълнителните стикери с код, които иначе сочат
принадлежност именно към т.нар. радио фирма, като
каквато именно ползвателите на таксиметрови услуги разпознават веригата „Еко
такси“. В тази насока и не се възприемат твърденията на
защитата, че не можело от доказателствата по делото да се направи извод, че
цифрите по стикера заблуждавали, че обозначават именно телефонен номер.
Ако е искал клиентите да разпознават именно неговия таксиметров автомобил,
както твърди, то подсъдимият в тази връзка не е направил изобщо усилие да
постигне отличим дизайн на външното оформление на автомобила си, а напротив,
както се каза, е използвал изключително сходно цветово, цифрово и словно
съчетание върху инкриминираните стикери с тези от защитения дизайн, ведно с
други стикери, като цялостното впечатление
е било, че предоставя услуги от името на конкретна таксиметрова радио фирма,
което му е било и известно и този точно ефект е бил и търсен от подсъдимия.
Едва при предявяването на веществените доказателства – стикери отделно от
автомобила и отблизо на свидетелите част от тях са посочили, че разчитат надпис
„Еком такси“, а не „Еко такси“, но свидетелят Р. е останал категоричен, че
възприема цифрата след 6 като единица, а свидетелят Г., който е напълно
незаинтересован от изхода на делото, при предявяване на веществените
доказателства стикери е посочил, че не може да различи изобщо дали цифрата в
поредицата от цифри, намираща се след 6 е единица или седмица.
Съгласно чл.18 от ЗПД
обхватът на правната закрила се определя от изображението, съответно изображенията
на регистрирания дизайн и се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у
информирания потребител различно цялостно
възприятие. Впрочем, такова е и съдържанието на чл.10 параграф 1 от
Регламент 6/2002 на Съвета относно промишления дизайн на Общността. Всички
свидетели в показанията си са заявили по един или друг начин, че цифрите,
посочени върху таксиметровите автомобили се свързват именно с телефонен номер
за повикване на такси, а свидетелите Р. и М.И. са посочили, че наемайки
автомобила, управляван от подсъдимия на датите съответно 04.11.2016 г. и
28.11.2016 г., същите са били с убеждението, че са наели автомобил на фирмата,
извършваща таксиметрови услуги и известна сред гражданството като „Еко такси“.
Установеното видимо визуално сходство от свидетелите и изводите на
патентно-правните експертизи се отчита от съда на базата на общото цялостно
впечатление между сравняваните обекти, дължащо се на почти идентични образни
елементи, идентичното им композиране и цялостното оформление, като установените
в случая различия във втората от цифрите, както и наличието на допълнителен
елемент в процесния промишлен дизайн – детелина и наличието на допълнителна
буква в края на словния надпис в инкриминираните стикери, са напълно
несъществени и не могат да разколебаят изводите на експертизите за наличие на
сходство в много голяма степен, респективно и опасност от въвеждане на
потребителите в заблуда. В тази връзка нито един от свидетелите не е акцентирал
върху въпросната детелина като елемент, по който да се ориентира, а напротив,
установява се, че автомобили на „Европа 1“ ООД се движат и със стикери без
поставена детелина, но това не е пречка да бъдат разпознавани като автомобили,
извършващи услуги под наименованието „Еко такси“, като нито един от свидетелите,
които са ползватели на услугата, не е посочил да е запомнил елемента детелина в
изображението, напротив сочи се общо цвят на рекламния стикер и телефонен
номер. Възприемането на дизайна се преценя като цялостното визуално
въздействие, което се създава у потребителя, като при липса на съществени
разлики в особеностите на сравняваните дизайни, както е в случая, съдебната
практика приема и че те са идентични, което е в съответствие с посоченото и в
чл.12 от ЗПД /в този см. е опр.352/2014 г. по
търг.д.3613/2013 г. на 2 т.о. на ВКС/. В случая, на подсъдимия Ж., който е имал дългогодишна и богата практика, включително
и в компании, осъществяващи дейността на т.нар. радио таксита, е било известно
кое дружество осъществява дейност под името „Еко такси“, какви са използваните
рекламни стикери от него и че то е станало популярно на пазара в град Пловдив и
има редовни клиенти. Въпреки това, макар да твърди, че е целял рекламиране на
своята лична, собствена дейност, по никакъв начин обективно подсъдимият не е
направил рекламата си отличима от тази на „Европа 1“ ООД,
а напротив, както се каза, използвал е стикери със съдържание, почти идентично,
или сходно в много голяма степен с това на стикерите от защитения промишлен
дизайн и то в периода на действие на защитата му.
Възраженията
за налично право на преждеползване по смисъла на чл.23 от ЗПД се възприемат от
съда като напълно неоснователни, защото, за да е налице признаване на такова е
необходимо ползвателят да е бил добросъвестен. Добросъвестността е обща правна категория, според която търговецът
следва да е положил необходимата грижа и усилия до провери дали използваният от
него дизайн не нарушава правата на друг търговец. В случая, подсъдимият сам твърди в
обясненията си да му е било известно развитието на отношенията между „Европа 1“ ООД и кооперацията „Радиотакси Ден и нощ/Европа“, в която
връзка е представил копие на решение на ВАС от 2010 г. Сиреч, известно му е
било от кого е бил ползван телефонният номер 6155, от кога, както и за какви
цели и по какъв начин, а именно чрез поставянето му върху надписи на
таксиметрови автомобили, за да рекламира услуга с т.нар. радио такси, като
подсъдимият сам е посочил, че още през 2011 г. е работил с „Европа 1“ ООД. Дори и да бъде установено в тази насока, че
подсъдимият е ползвал дизайна на стикерите си преди датата на регистрацията на
промишления дизайн на „Европа 1“ ООД, то не може да се установи от
доказателствата по делото, че това ползване е било добросъвестно. Напротив,
според съда в случая поведението на подсъдимия е било съзнателно противоправно,
доколкото е било насочено към увреждане правнозащитими интереси от сферата на
„Европа 1“ ООД, тъй като ползвайки върху стикерите на таксиметровия си
автомобил телефонен номер, изключително наподобяващ по начина на изписване и трудно
различим от този, на който клиенти на „Европа 1“ ООД от години осъществяват
повикване на такси, ведно с цялостното оформление на стикера, включващ и надпис
„еком такси“, наподобяващ изключително и трудно отличим от надписа „еко такси“,
подсъдимият на практика е привличал за себе си, респ. управляваното
от него дружество, заблуждаващи се от стикерите клиенти на другото дружество,
като е получавал и заплащане за извършваните от него по определена от него
тарифа услуги. Доказателство за характера на дейността му именно като такава на
недобросъвестен търговец, който цели материална облага, е и обстоятелството, че
подсъдимият не е преустановил дейността, нито при налични предупреждения от
управителите на „Европа 1“ ООД, нито и след извършената регистрация на промишления
дизайн. А съществуващият регистрационен режим на промишлените
дизайни предполага съответният добросъвестен търговец да се информира налице ли
е защита на такъв, когато извършва дейността си.
С оглед на
всичко гореизложено съдът намира, че е доказано напълно както от обективна, така и от
субективна страна обвинението, повдигнато спрямо подсъдимия Ж. с внесения в
съда обвинителен акт в пълния му обем. Възражението досежно текстовата
квалификация, а именно посочването в правната конструкция на израза „без правно
основание“, ведно с израза „без съгласието на притежателя на изключителното
право“, има известно основание при извършване граматическо тълкуване на
разпоредбата на чл.172б от НК, при което признакът „без правно основание“ би
следвало да се съотнесе само към географските означения или тяхната имитация.
Същевременно обаче, след приемане на разпоредбата на чл.172б от НК е
постановено ТР № 1/2013 г. на ВКС, в което е дадено официално съдебно тълкуване
на текста на закона, като е посочено, че признакът „без правно основание“ се отнася и към изпълнителното деяние, свързано с
използването на марка, без съгласието на притежателя на изключителното право,
респективно, относимо е и към използването на промишлен дизайн, поради което и
така посочената в обвинението правна конструкция не е неправилна.
Установява се, че на всяка от трите отделно
посочени в обвинението дати подсъдимият е осъществил състав на престъпление по
чл.172б, ал.1 от НК, като предвид близостта на отделните деяния във времето,
както и напълно идентичния престъпен почерк при осъществяване на всяко от
деянията, мястото, времето, начина на извършването им, еднородността на вината,
правилно е отчетено, че се касае до продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК престъпление, доколкото всяко последващо деяние се явява продължение от
обективна и субективна страна на предходното.
Неоснователно
е възражението за наличието на основанията по чл.9, ал.2 от НК за
малозначителност на деянието в конкретния случай и искането за оправдаване на
подсъдимия във връзка с посочената разпоредба. Съдът не
възприема тезата на защитата, че в случая е налице малозначителност по смисъла
на чл.9, ал.2 от НК. За да са налице основанията на
посочената разпоредба, която определя деянието като непрестъпно, е необходимо
да се установи, че деянието е малозначително и не е обществено опасно, или е с
явно незначителна обществена опасност. Тук следва да се
има предвид, че малозначителността на деянието и незначителността на
обществената опасност се определят на фона на всички данни относно извършване
на престъплението и личността на неговия извършител. Конкретното
престъпление е такова против интелектуалната собственост и има специфичен
обект, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на
имуществени и неимуществени интереси на носители на защитени от закона права.
В тази насока и принципно този тип деяния са със завишена
степен на обществена опасност в съвременното общество, предвид и широкото им
разпространение и обществената нетърпимост към тях, което разбира се,
действително не изключва приложението на чл.9, ал.2 от НК и за тях.
Установява се по делото обаче, че в конкретния случай подсъдимият е осъществявал престъпната дейност
продължително във времето, като са регистрирани три отделни случая на засягане
правнозащитената сфера на
търговец и не е преустановил дейността въпреки отправени
предупреждения. Престъплението е извършено при всеки от случаите по начин,
който разкрива предварителна подготовка от страна на подсъдимия, а именно
същият е създал предварително инкриминираните стикери, приложил ги е към
автомобила, с който извършва таксиметрови услуги и който е бил регистрирал и
оборудвал като такси. Отделно от това, става ясно, че при първите два от
случаите, когато таксито е случайно наето, причината за оплакването на
клиентите е била по-високата калкулирана цена за превоза от тази, предлагана от
дружеството, чийто автомобил ползвателите на услугата са считали, че са наели,
тоест уронен е бил престижът на носителя на правото върху промишления дизайн и
при тези две деяния са настъпили допълнителни вредни последици в резултат от
ползването на защитения дизайн, като се има предвид, че престъплението по
чл.172б, ал.1 от НК е на просто извършване. В тази насока, макар в случая
действително да не е налице изготвена и приета по делото оценъчна експертиза,
която да е определила абсолютен размер на вредите от престъплението, то това
обстоятелство не се отразява съществено на преценката на съда конкретно за
престъплението по чл.172б, ал.1 от НК, за което подсъдимият бива признат за
виновен, защото оценката на вредите не е единственият критерий за преценка
обстоятелствата по чл.9, ал.2 от НК. Според ТР №
6/1973 г. на ОСНК на ВС, понятието „вредни последици“, което е използвано в
разпоредбата на чл.172б, ал.2 от НК, е по-широко от общото понятие вреди, като
включва не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат
имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения
правопорядък, както и правата на лицата, създават недоверие в стопанската и
финансова система и пр. В тази насока и при преценката си съдебният състав взе
предвид обстоятелството, че в случая, обект на посегателство е промишлен
дизайн, който има съответна „цена“ и в нематериален смисъл, доколкото, приложен
към съответния продукт съставлява своеобразно обещание от страна на притежателя
му за качество, полза и стойност на съответната услуга - по таксиметров превоз.
Поради това и в случая нарушението на правата на притежателя
на промишления дизайн води до увреждане имиджа му, както и до заблуждаване на
потребителите и отклоняване на потока от оригинални услуги. Поради
изложеното и съдът счита, че престъплението, което е извършено, нито е
малозначително, в никакъв случай не е обществено неопасно, нито пък обществената
му опасност се явява явно незначителна, като се имат предвид и конкретните цели
на извършителя, които и при трите деяния от състава на продължаваното
престъпление са користни.
Относно определяне на наказанието,
съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, оказаното съдействие на разследването с дадените от него обяснения,
фактът, че се грижи за малолетно дете. При преценката по чл.54 от НК съдът
отчете факта, че се касае до продължавано престъпление с включени в него три
отделни престъпни деяния, което принципно е основание завишаване на
наказанието, както и взе предвид упоритостта на подсъдимия при осъществяване на
престъпната му дейност, въпреки отправените му предупреждения. Ето защо и
съобразно с данните относно личността на дееца, семейното и имущественото му
състояние, както и характера и степента на обществена опасност на конкретното
престъпление, съдебният състав счете, че справедливо и достатъчно за постигане
целите на наказанието и по-специално за превъзпитание и възпиране на подсъдимия
към извършване на подобни деяния в бъдеще, а също и с оглед целите и на
генералната превенция, се явява наказание под средния размер, а именно лишаване
от свобода в размер на две години, ведно с кумулативно предвиденото наказание
глоба в размер на 1800 лева.
Предвид наличието на формалните
основания по чл.66, ал.1 от НК и като намери, че за превъзпитанието на
подсъдимия не е абсолютно задължително същият да търпи реално така наложеното
му наказание лишаване от свобода, съдът отложи същото с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Що се касае
до вещественото доказателство лек автомобил, за който се иска от прокуратурата
отнемане в полза на Държавата като средство за извършване на престъплението,
съдът прецени, че не следва да уважава това искане по следните съображения. Съгласно ТР
№2/2013 г. на ОСНК на ВКС средство за
извършване на престъплението е онази вещ, която е пряко свързана с
изпълнителното деяние на престъплението, а не с други негови характеристики,
сиреч без тази вещ не би могло реално да се осъществи изпълнителното деяние на
конкретното престъпление. В конкретния случай действително
въпросните продукти – стикери са били поставени върху автомобила, съставляващ
веществено доказателство, като по този начин е била обявена и рекламирана
дейността на подсъдимия по таксиметров превоз, както обикновено се рекламира
тя. Ползването на защитения промишлен дизайн обаче е
възможно да бъде осъществено и по други начини, /например чрез поставяне на
стикера върху офис на дружеството на подсъдимия/, тоест автомобилът сам по себе
си не е вещ, без която не би могло да се осъществи изпълнителното деяние.
Друг е въпросът, доколко ползването по друг начин би довело
до съответна полза за подсъдимия, но това е въпрос на обсъждане в сферата на
вредните последици от престъплението, съответно неговата тежест. Ето
защо и при налична задължителна съдебна практика по въпроса, съдът не прие като
възможно приложението на чл.53, ал.1, б.А от НК по отношение на иззетия
автомобил „Мерцедес“ и затова постанови връщането му на подсъдимия след влизане
на присъдата в законна сила.
Досежно
останалите веществени доказателства – за инкриминираните стикери, които са
предмет на престъплението, е приложима задължителната разпоредба на чл.172б,
ал.3 от НК, поради което и съдът постанови същите да се отнемат в полза на
Държавата и след това да се унищожат.
Веществените доказателства,
съставляващи вещи, иззети от автомобила на подсъдимия – ключодържател с
контактен ключ, пластмасов трапец с надпис „такси“, касов апарат, свидетелство
за регистрация на МПС част първа, куфар с инструменти, бинокъл, фенер, книга,
дръжка с ръкохватки, картонена кутия с дребни части, торба с надпис „Кауфланд“
с находящите се в нея предмети, както и такава с дискове, пожарогасител, колани
за пристягане и теглене с куки, ластици, нож, кутия с гаечни ключове,
възглавнички, шапка, ръкавици, пасти за зъби, шишета, визитки, устройство с
камера и кабел, флаш памети, устройства МР3 с кабели, оптични дискове в кутии,
табелки с тарифи за превоз, пътни карти, подробно описани в присъдата, съдът
постанови да се върнат на подсъдимия след влизането й в законна сила.
По делото са направени разноски за
експертизите на досъдебната и съдебната фаза на процеса, поради което и съдът с
оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление на
основание чл.189, ал.3 от НПК го осъди да ги заплати, съответно по сметката на
ПРС сумата от 60 лева, а по сметката на ОД на МВР Пловдив – 158,70 лева.
Като причини
за извършване на деянието съдът откроява незачитането на установения законов
ред.
Мотивите на
деянието са користни.
По
изложените мотиви съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: (п)
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
П. С.