№ 1056
гр. Бургас, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20232100501117 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. М. Я., чрез
пълномощника му адв. Татяна Янева от Адвокатска колегия – Бургас, срещу
Решение № 101/27.04.2023 г., постановено по гр. д. № 772/2022 г. по описа на
Районен съд – Поморие, с което е отхвърлен искът му по чл. 439, ал. 1 ГПК за
приемане за установено, че не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД сума в размер 7 330,27 лв., представляваща вземане (главница, такси и
разноски) по изпълнителен лист, издаден на 15.10.2012 г. по ч. гр. д. №
526/2012 г. по описа на РС – Поморие, за събирането на което вземане е
образувано изпълнително дело № 669/2022 г. по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова, рег. № 800 на КЧСИ.
Жалбоподателят счита, че първоинстанционното решение е неправилно.
Изразява несъгласие с изводите на съда, че с молбите от 30.08.2016 г.,
22.10.2018 г., 07.10.2020 г. и 08.10.2021 г. на взискателя, по които не са
извършвани изпълнителни действия, е била прекъсната погасителната
давност. Жалбоподателят поддържа, че последното валидно изпълнително
действие по делото е от 17.01.2013 г. и от този момент е започнала да тече
петгодишната погасителна давност, която е изтекла на 03.04.2017 г. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да
бъде уважен искът му. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „ЕВН България
1
Електроснабдяване” ЕАД, чрез юрисконсулт Станислава Пенелова. В него се
оспорва твърдението на жалбоподателя, че последното валидно изпълнително
действие е от 17.01.2013 г., тъй като по делото има данни, че са предприемани
действия и след тази дата. Освен се изтъква, че до 26.06.2015 г. давност не е
текла с оглед т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В отговора се излага, че реалното извършване
или неизвършване на поисканите от взискателя действия не е основание да се
счита, че давността не е прекъсната, предвид факта, че взискателят не може
сам да извърши съответните действия. Иска се решението да бъде
потвърдено. Претендират се деловодните разноски.
Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260, ал.
1 и чл. 261 ГПК.
Отговорът на въззивната жалба също е допустим – подаден е в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.
Относно валидността и допустимостта на решението:
При служебна проверка съдът констатира, че решението е валидно.
Същото обаче е частично недопустимо по следните съображения:
В диспозитива на решението съдът е посочил, че отхвърля иска в размер
на 7330,27 лв., представляваща вземане (главница, такси и разноски) по
изпълнителен лист от 15.10.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 526/2012 г. по описа
на Районен съд – Поморие. Липсва диференциация, включително в мотивите,
какви суми се включват в този сбор. В изпълнителния лист фигурират само
следните вземания: 2587,79 лв. – главница, ведно със законната лихва от
12.09.2012 г. до окончателното изплащане; 870,29 лв. – лихва за забава за
периода от 26.03.2009 г. до 11.09.2012 г., и 312,90 лв. – разноски по делото. С
исковата молба се реферира към законната лихва за забава, изчислена от ЧСИ
в съобщението за образувано дело на л. 6 от прекратеното дело пред Районен
съд – Пловдив: 2611,47 лв. – законна лихва за периода от 12.09.2012 г. до
15.08.2022 г. Претендират се обаче и вземания по изпълнителното дело,
определени със съобщението за образуване на изпълнителното дело: 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, 24 лв. – такса за образуване на
изпълнително дело по т. 1 от ТТРЗЧСИ (Тарифа за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители), 60 лв. – такса за пълно проучване
на длъжника по т. 2 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. – такса за образуване на
изпълнителното дело по т. 4 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. – такса за пощенски разходи
по т. 31 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. – такса за насрочен опис по т. 4 от ТТРЗЧСИ,
2,50 лв. – разноски за БНБ по т. 31а от ТТРЗЧСИ, 1 лв. – разноски за ИКАР по
т. 31а от ТТРЗЧСИ, 12 лв. – пощенски разходи по т. 31 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. –
неолихвяема сума по т. 4 ТТРЗЧСИ, 12 лв. – неолихвяема сума по т. 4
ТТРЗЧСИ, 18 лв. – такса за налагане на запор на МПС по т. 9 от ТТРЗЧСИ, 12
лв. – неолихвяема сума по т. 4 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. – пощенски разходи по т.
2
31 от ТТРЗЧСИ, 646,32 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Общо таксите са в
размер на 947,82 лв.
В частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл относно
дължимостта на такси и разноски по изпълнителното дело, решението му е
недопустимо. В производството по чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва
изпълнението, като се основава само на факти възникнали след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Задълженията, които не са обхванати от изпълнителния лист, а са
възникнали в рамките на самото изпълнително дело – такси и разноски в
изпълнителния процес, не са предмет на производството по предявения
отрицателен установителен иск, тъй като при уважаване на иска на основание
чл. 439 ГПК изпълнителното производство се прекратява, съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 7 ГПК, а длъжникът не дължи разноските по изпълнението, съгласно
чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика: Определение №
1079 от 29.03.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 509/2018г. от Апелативен съд
– София, Решение № 260699 от 05.05.2023 г. по в. гр. д. № 4607 / 2021 г. на
Софийски градски съд, Определение № 7915/21.03.2017 г. по ч.гр.д. №
5151/2015 г. на Софийския градски съд, Решение № 228 от 15.06.2018 г. по в.
гр. д. № 128 / 2018 г. на Окръжен съд – Смолян и др.
Поради изложеното решението на първата инстанция следва да бъде
обезсилено за сумата от 947,82 лв. и производството да бъде прекратено в
тази част. Освен това с диспозитива следва бъдат индивидуализирани
вземанията, за които е предявен иск.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В настоящото производство не се оспорва приетата от първата
инстанция фактическа обстановка, с изключение на датата на налагане на
първия запор на МПС – според въззивника 17.01.2013 г., а според съда –
15.01.2013 г. Оплакванията във въззивната жалба са свързани единствено с
това кои действия прекъсват давността. Накратко фактите са следните:
На 13.09.2012 г. по ч. гр. д. № 526/2012 г. по описа на Районен съд –
Поморие е издадена Заповед за изпълнение № 351, с която на основание чл.
410 ГПК М. М. Я. е осъден да плати на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД следните суми: 2587,79 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
същата, считано от 12.09.2012 г. до окончателното й изплащане, 870.29 лв. –
лихви за забава за периода от 26.03.2009 г. до 11.09.2012 г., и сумата 312.90
лв. – разноски по заповедното производство.
На 15.10.2012 г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е
издаден изпълнителен лист за същите суми.
На 22.11.2012 г. въз основа на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело 1638/2021 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804
на КЧСИ. В молбата на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни
изпълнители взискателят е възложил на ЧСИ сам да определя способи на
изпълнението, да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави
3
справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на
изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
На 28.12.2012 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение.
На 15.01.2013 г. ЧСИ е наложил запор на лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Брава“, с рег. № А3089КМ, собственост на длъжника. Уведомлението
е връчено на длъжника на 17.01.2013 г. Коректно е да приеме, че запорът е
наложен на 17.01.2013 г., която дата се сочи във въззивната жалба.
На 05.06.2015 г. ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на
длъжника.
С молба от 30.08.2016 г. взискателят е поискал ЧСИ да извърши
проверка на гражданското и имущественото състояние на длъжника и в
случай че същият има секвестируемо имущество, да пристъпи към
изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително и чрез
изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими
вещи и вземания от трети лица.
С молба от 22.10.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши
справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ за
притежаваните от длъжника банкови сметки и сейфове и да насочи
изпълнението върху тях чрез налагане на запор.
С молба от 07.10.2020 г. взискателят е поискал ЧСИ да извърши
справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ за
притежаваните от длъжника банкови сметки и сейфове и да насочи
изпълнението върху тях чрез налагане на запор.; да наложи запор върху
трудовото възнаграждение или каквото и да е друго възнаграждение на
длъжника, пенсията и други вземания на длъжника от трети лица; да наложи
възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими имоти; да опише
секвестируемите и изнесе на публична продан; да наложи запор върху
притежаваните от длъжника МПС; да ги опише и изнесе на публична продан;
да извърши опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника и да
ги изнесе на продан.
С молба от 08.10.2021 г. са направени същите искания като в
последната молба.
По нито една от посочените пет молби не са извършвани действия от
ЧСИ.
С постановление от 15.03.2022 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и вдигнал запорите и
възбраните. Посочено е, че последното изпълнително действие е от
17.01.2013 г.
С молба от 30.03.2022 г. взискателят е поискал да му бъде върнат
оригинала на изпълнителния лист.
Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 669/2022 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег. № 800 на КЧСИ.
На 15.08.2022 г. по новообразуваното дело е насрочен опис на
4
движимото имущество на длъжника на адрес: гр. *** ул. *** №***, и е
наложен запор на негов лек автомобил марка „Форд“, модел: Фокус, рег. №
А2104МХ,
На 14.09.2022 г. е наложен запор на двете гореописани МПС на
длъжника – марка „Форд“ и „Фиат“.
На 06.10.2022 г. е наложена възбрана на 1/6 ид. ч. от сграда с
идентификатор 57491.506.126.1 по КККР на гр. Поморие, която е собственост
на длъжника.
На 11.11.2022 г. ищецът е подал иска по чл. 439 ГПК, въз основа на
който е образувано първоинстанционното дело.
Единственото оплакване във въззивната жалба е, че давността за
погасяване на вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече от
предприемането на последното валидно изпълнително действие по
изпълнителното дело – 17.01.2013 г., като не е била прекъсвана и е изтекла на
03.04.2017 г. Оспорва се значението на молбите от 30.08.2016 г., 22.10.2018 г.,
07.10.2020 г. и 08.10.2021 г., които според първоинстанционният съд са
прекъснали давността.
Следва да се отбележи, че с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е обявено за загубило
сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно последното,
докато трае изпълнителния процес относно вземането, давност не тече.
Според приетото в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. д.
№ 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, след отмяната на постановлението давността е
започнала да тече от датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Неоснователни са доводите на въззивника във връзка с молбите на
взискателя от 30.08.2016 г., 22.10.2018 г., 07.10.2020 г. и 08.10.2021 г., с които
от ЧСИ се иска извършването на изпълнителни действия. В мотивите на т. 10
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, се сочи, че взискателят може да поддържа висящността на
изпълнителния процес, като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Когато
обаче съдебният изпълнител не предприеме действия, въпреки че това е
поискано от взискателя, съгласно Решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. №
694/2019 г. на ВКС, III г. о., давност не тече за целия период на
бездействието на съдебния изпълнител. В правото принципът е, че давността
е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор,
когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото
си. Ако не е задължен и няма правна възможност да действа, давност не тече.
Взискателят не може сам да предприеме действията и не разполага с друг
начин да прекъсне давността, освен чрез съдействието на съдебния
изпълнител.
5
Въз основа на изложеното настоящият съд намира, че давността по
изпълнителното е текла от 26.06.2015 г. до 30.08.2016 г (първата молба на
взискателя), след което е спряла до 15.03.2022 г. (когато ЧСИ Николов е
прекратил изпълнителното дело пред себе си). Перемпцията не влияе по
никакъв начин на този извод. Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане
в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора,
нито ползва или вреди на длъжника, тъй като давността е свързана само с
поведението на кредитора. Вж. в този смисъл практиката на ВКС: Решение №
126/28.06.2022 г. по гр.д. № 3409/2021 г., III г.о., Решение № 37/24.02.2021 г.
по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. №
1722/2021 г., IV г.о., Решение № 257/30.04.2020 г. по гр.д. № 694/2019 г., III
г.о., Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г., III г.о.
Поради изложеното настоящият съд счита, че петгодишната давност не
е изтекла към момента на предявяване на иска по чл. 439 ГПК (11.11.2022 г.).
Предвид съвпадението на крайния извод на двете инстанции, решението
следва да бъде потвърдено до размера на сумата от 6382,45. Над този размер,
както вече бе посочено, решението е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, а производството да бъде прекратено в тази част.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Налице са
обективно съединени искове, всеки от които с цена под 5000 лв. Вж. в този
смисъл Определение № 407/14.03.2023 г. по гр.д. № 3600/2022 г. на ВКС, IV
г.о., Определение № 205/18.03.2021 г. по гр.д. № 3954/2020 г. на ВКС, III г.о.
и др.
По разноските
При този изход на спора право на разноски във въззивна инстанция има
въззиваемото дружество. То е направило своевременно искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това сумата
следва да се присъди на дружеството.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 101/27.04.2023 г., постановено по гр. д. №
772/2022 г. по описа на Районен съд – Поморие, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК на М. М.
Я., ЕГН **********, срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, за сумата над 6382,45 лв. до 7330,27 лв., включваща такси и
разноски по изпълнително дело № 669/2022 г. по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова, рег. № 800 на КЧСИ, както следва: 100 лв. – юрисконсултско
6
възнаграждение, 24 лв. – такса за образуване на изпълнително дело по т. 1 от
ТТРЗЧСИ, 60 лв. – такса за пълно проучване на длъжника по т. 2 от
ТТРЗЧСИ, 12 лв. – такса за образуване на изпълнителното дело по т. 4 от
ТТРЗЧСИ, 12 лв. – такса за пощенски разходи по т. 31 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. –
такса за насрочен опис по т. 4 от ТТРЗЧСИ, 2,50 лв. – разноски за БНБ по т.
31а от ТТРЗЧСИ, 1 лв. – разноски за ИКАР по т. 31а от ТТРЗЧСИ, 12 лв. –
пощенски разходи по т. 31 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. – неолихвяема сума по т. 4
ТТРЗЧСИ, 12 лв. – неолихвяема сума по т. 4 ТТРЗЧСИ, 18 лв. – такса за
налагане на запор на МПС по т. 9 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. – неолихвяема сума по
т. 4 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. – пощенски разходи по т. 31 от ТТРЗЧСИ, 646,32 лв.
– такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, на основание погасяването им по давност, като
ПРЕКРАТЯВА производството в същата част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101/27.04.2023 г., постановено по гр. д.
№ 772/2022 г. по описа на Районен съд – Поморие, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК на М. М.
Я., ЕГН **********, срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, до размера на сумата от 6382,45 лв., включваща вземания по
изпълнителен лист, издаден на 15.10.2012 г. по ч. гр. д. № 526/2012 г. по описа
на РС – Поморие, както следва: 2587,79 лв. – главница, 2611,47 лв. – законна
лихва за периода от 12.09.2012 г. до 15.08.2022 г., 870.29 лв. – лихви за забава
за периода от 26.03.2009 г. до 11.09.2012 г., и сумата 312.90 лв. – разноски, за
събирането на които вземания е образувано изпълнително дело № 669/2022 г.
по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег. № 800 на КЧСИ, на основание
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. М. Я., ЕГН **********, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7