Р Е Ш Е Н И Е
№ 260764/8.9.2021г.
гр.в., 08.09.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
185 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от И.А.И. чрез адв. Д.С. при АК –
В.т. против НП № 23-0001076/30.11.2020 г. на Началника на отдел „Контрол“ в РД„АА”-в., с което на основание чл. 93в ал.17
т.2 от ЗАвПр
му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 34 §1 изр.1 пр.2 от Регламент /ЕС/ 165/2014 г.
В жалбата се
навеждат твърдения, че издаденото НП е неправилно и законосъобразно, като при
съставянето на акта и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на
въззивника. Излага са становище, че в АУАН и НП не са посочени
правилно разпоредбите, които са нарушени. Твърди се, че към момента на
извършената проверка, при която е констатирано процесното нарушение, на
въззивника са съставени три акта, като при съставянето на всеки следващ акт му
е изземван предходния, включително процесния такъв, като по посочения начин е
ограничена възможността на лицето да упражни правото си на възражение срещу
акта в тридневния предвиден в ЗАНН срок. Оспорва се съставомерността
на описаното в НП нарушение с твърдението, че доколкото процесният тахограф е бил технически неизправен е било обективно
невъзможно ползване на картата на водача от жалбоподателя. Излага се становище,
че при формиране на правните си изводи АНО не е съобразил разпоредбата на чл.
37, пар.1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета.
В допълнително писмено становище по делото се сочи, че в случая актосъставителят е констатирал техническа повреда на тахографа, като съгласно
чл. 36, пар. 2 т. ii от Регламент № 165/2014 г. задължение на транспортното предприятие, а не на
водача е да отремонтира тахографа,
а ползването на превозното средство не е било забранено от компетентните
органи. Излага се становище, че съобразно разпоредбата на чл. 91в ал.21 т.1 от ЗАвПр, водачът може да бъде санкциониран едва след като тахографът бъде поправен
от превозвачът и същият не въведе данните. Излагат се доводи за
приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и да се присъдят в полза ва въззивника сторените
от същия разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение по делото.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпили са по делото
писмени становища от процесуалния му представител, с които се поддържа и
допълва жалбата в горепосочения смисъл.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са по делото писмени становища, изходящи от Директора на РД
„Автомобилна администрация“ – в., с които се излагат аргументи срещу доводите в
жалбата и се иска НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи
се, че вино от събраните по делото доказателства водачът не е изпълнил
задължението си да постави в тахографа карта на
водача преди предприемане на превоза, което негово задължение не отпада в
случай на възникнал технически проблем с устройството. Излага се становище, че с
изземването на връчения на въззивника екземпляр на процесния акт в деня на
съставянето му не е допуснато съществено
процесуално нарушение, съотв. същото се е наложило
предвид разпоредбата на чл. 92 от ЗАвП,
констатирането на повече от едно нарушение в хода на проверката и възможността
да се издават само три екземпляра от актовете. Иска се съдът да потвърди
издаденото НП и да присъди в полза на АНО юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 16.09.2020 г.
в гр. в. въззивникът управлявал автобус „М.“,
кат. *, с рег. № *, собственост на превозвача. Около 10.30 ч. на автогара „в.“,
на сектор „Пристигащи“ същият бил спрян за проверка от служители на РД“АА“-в. –
св. Й.Й. и св. Б.И.. В хода на проверката било
установено, че автобусът е оборудван с дигитален тахограф
и със същия водачът извършва обществен превоз на пътници по автобусна линия гр.
в. – гр. с., с начален час на тръгване от гр.
с. - 06.00 ч., въз основа на
маршрутно разписание № 4101 и пътен лист сер.“ВА“ №
3409/16.09.2020 г., издаден от превозвача. В хода на проверката било изискано
от въззивника да представи картата на водача, поставена в дигиталния тахораф. Същият заявил, че не може да я извади от тахографа, съотв. информирал
служителите на РД“АА“, че тахографът има технически проблем. След като въпреки
предприетите действия със служебна карта, св. Р. не констатирал наличие на
карта на водача, която да може да бъде изведена от тахографа,
били предприети действия за извършване на проверка по случая от лицензиран
сервиз, а именно – стопанисван от „ Венци“ЕООД. Служителите на РД“АА“-в.
придружили въззивнидо с управлявания от него автобус
до сервиза, където същият заявил, че не е поставял карта на водача в дигиталния
тахограф. След извършена проверка от съответните
технически компетентни и оторизирани лица, било установено, че в тахографа няма налична
карта на водача, съотв. че със същия е наличен технически
проблем. Бил изготвен протокол за контролна проверка, подписан от служител в
сервиза в който било посочено, че е
налице вътрешна повреда на тахографа.
При така установените факти, св. Й. съставил на въззивника АУАН за
нарушение на чл. 34 §1 изр.1 пр.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., въз основа на който е издадено обжалваното
НП срещу същия, с което на основание чл. 93в ал.17 т.2 от ЗАвПр
е ангажирана административно-наказателната му отговорност като му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят
– св. Й.Й. и свидетелят по акта – Б.И.. Приобщени са
към материалите по делото материалите по АНП, както и молба от Директора на РД-“АА“-в.
с рег.№ 52-00-51-8308/6/30.06.2021 г. , ведно с копие на НП №
23-0001077/30.11.2020 г. и копие на удостоверение за извършена проверка на
процесния автомобил от сервиз на „Внци“ЕООД.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
в съдебното производство писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на
делото и непротиворечиви.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление №
23-0001076/30.11.2020 г. е било издадено от компетентен орган, видно от
приобщената по делото заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. на Министъра на транспорта
и информационните технологии., както и в
шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава .Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът обаче констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение в
хода на административно-наказателното производство, свързано с дерогиране на
разпоредбата на чл. 43 ал.5 от ЗАНН, което е довело до ограничаване на правото
на защита на наказаното лице. В хода на съдебното производство е безспорно
установено, че връчения на въззивника екземпляр на процесния акт е иззет
незабавно след самото връчване с оглед съставяне на АУАН № 277744/16.09.20210
г. за установено друго административно
нарушение в същата проверка. Посоченият акт е цитиран в приобщеното по делото
копие на НП, което е издадено въз основа на същия, като посоченото твърдение на
въззивника не се отрича, а се потвърждава и в депозираното писмо с изх. № рег.№
52-00-51-8308/6/30.06.2021 г., изходящо от АНО, постъпило в отговор на искане на съда за представяне по
делото на писмени доказателства, относими към преписката.
Обстоятелството, че въззивникът е бил лишен от предоставения му препис от
АУАН веднага след неговото връчване се отъждествява по своите последици с
неизпълнение на задължението на актосъставителя по
чл. 43 ал.5 от ЗАНН, доколкото същото цели да гарантира възможността на лицето да
се запознае с обвинението повдигнато срещу него в образуваното административно-наказателно
производство и по-конкретно - с фактите,
касаещи нарушението, в чието извършване му е вменен, както и да му се даде
възможност да упражни в пълен обем правото си на защита в хода на
административно-наказателното производство включително чрез депозиране на
възражения в 3-дневен срок, считано от предявяване на АУАН и да ангажира
доказателства.
Съгласно трайната съдебна практика, неизпълнението на изискването за
връчване на препис от акта на нарушителя, към който според настоящия състав
следва да се приравни неговото изземване непосредствено след връчването, води
до съществено ограничаване на възможността на нарушителя да участва в
извънсъдебната фаза на производството, което представлява абсолютно съществено нарушение на
процесуалните правила и е основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
Предвид констатираните от съда служебни пороци, допуснати в хода на
административно-наказателното производство са налице формални основания за
отмяна на издаденото НП, доколкото същите не могат да бъдат отстранени в съдебната
фаза.
Независимо от гореизложеното,
съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество като установи от
правна страна следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
безспорно, че към момента на извършената от служителите на РД“АА“-в. проверка,
въззивникът е осъществявал обществен превоз на пътници с процесния автобус,
като в дигиталния тахограф,
с който е бил оборудван автобуса към момента на проверката не е била поставена
карта на водача. Посочените факти се установяват, както от показанията на св. Й.
и св. И., така и от приобщените писмени доказателства по делото, в т.ч.
приобщеното в хода на съдебното производство удостоверение за извършена
проверка на тахографа от служители на сервиз, стопанисван
от „В.“ЕООД. Видно от показанията н св. Й. по време на иницииране на проверката
на Автогара „в.“, въпреки отправената покана към И.И.,
последният не е представил карта за водача, съотв. е
заявил, че е наличен технически проблем, с дигиталния тахограф,
а впоследствие, след пристигане в сервиза същият е информирал служителите на
РД“АА“, че не е поставил карта на водача в тахографа.
Посочените гласни доказателства кореспондират и с показанията на св. И., който
въпреки твърдението за липса на ясни спомени относно подробности във връзка с
извършената проверка, категорично заявява, че до края на същата въззивникът не
е представил карта на водача. Цитираните гласни доказателства кореспондират и с
приобщеното по делото удостоверение за извършена проверка в оторизарания
сервиз, доколкото видно от същия тахографът е бил
технически неизправен, което сочи и причината, поради която е било невъзможно
ползване на картата на водача при извършвания превоз. Съдът оценява като
неоснователни доводите на въззивника в депозираната жалба, че извършеното
деяние от въззивника не следва да му се вмени във вина именно предвид наличието
на обективна невъзможност да се въведе в тахографа
картата на водача при извършване на превоза поради наличието на технически
проблем със същия. В тази връзка съдът споделя аргументите в писменото
становище от АНО, че задължението на водача, предвидено в разпоредбата на чл.
34 §1 изр.1 пр.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. не отпада при наличие на
технически проблем възникнал преди извършване на превоза. Същевременно предвид
липсата на карта в тахографа към момента на
проверката, явно посочения проблем е съществувал и към началото на превоза с
оглед на което въззивникът е имал възможност да съобрази поведението си с
разпоредбите на закона и при наличие на пречки да изпълни повелята на чл. 34 §
1 т.1 от Регламента да се въздържа от действия по управление на процесния
автобус.
Разпоредбата на чл. 34, § 1, изрч. 1, пр. 2-ро от
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари
2014 година относно тахографите в автомобилния
транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за
изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт / Регламента / задължава императивно водачите да
използват тахографски листове или карти на водача
всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на
поемането му.
Съдът намира, че посоченото нарушение
не е предвидено в хипотезата на санкционната норма на чл. 93в, ал. 17,
т. 2 от ЗАвПр, с оглед на което неправилно е приложен
материалния закон по отношение на правното основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на въззивника. Тази норма предвижда отговорност за водач,
който при проверка от контролните органи не представи картата на водача, както
и записите от нея, регистриращи времето на управление, прекъсванията и
почивките му през текущия ден, както и тези от предходните 28 календарни дни.
Съставът на това нарушение от обективна страна включва непредставянето на карта
на водача и записите от нея при проверка от контролните органи. От словесното
описание в акта обаче се установява, че на И. е вменено нарушение за това, че
управлява ППС, без да постави дигиталната карта в тахографа,
а не за нейното непредставяне на контролните органи. В този смисъл са и
показанията актосъставителя и свидетеля по акта. Несъмнено непоставянето на дигиталната карта
на водача в дигиталния тахограф влече след себе си и
липсата на регистрирани записи от нея, но липсва тъждество между двете деяния. Съдът намира, че описаното в НП нарушение е обхванато от
хипотезата на друга санкционна разпоредба, а именно - нормата на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтПр,
която предвижда отговорност за водач, който управлява моторно превозно
средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не
спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача,
определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR. / В този смисъл са Решение № 303 от 5.06.2019 г.
на АдмС – П. по к. а. н. д. № 354/2019 г., Решение № 38 от 1.04.2021 г. на АдмС – Т. по к.
а. н. д. № 7/2021 г., Решение № 892 от 3.05.2019 г. на АдмС
- в. по к. а. н. д. № 1009/2019 г. и др./.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното НП би
следвало да бъде изменено по отношение на правното основание за ангажиране на
административно-наказателна отговорност на въззивника и размера на наложената
на същия санкция, предвид диспозицията на съответната правна норма, която
предвижда санкция „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Предвид допуснатите обаче неотстраними съществени пороци в хода на
административно-наказателното производство, съдът намери, че в случая следва да
отмени НП като издадено в нарушение на
процесуалния закон.
Като взе предвид направените искания от страните за заплащане на юрисконсултско съотв. адвокатско
възнаграждение, съдът установи следното:
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК и като взе
предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ,
представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва
да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от
жалбоподателя в хода на производството по делото,. Видно от приложения по
делото договор за правна помощ, въззивникът е направил разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 150
лева, което следва да бъда присъдено в полза на въззивника.
Като взе предвид, че в хода на съдебното производство АНО не е
представляван от юрисконсулт, съдът намери за неоснователно направеното от
същия искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
23-0001076/30.11.2020 г. на Началника на отдел „Контрол“ в РД„АА”-в., с което
на И.А.И. на
основание чл. 93в ал.17 т.2 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 34 §1 изр.1
пр.2 от Регламент /ЕС/ 165/2014 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“ да заплати на И.А.И.
сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: