Присъда по дело №587/2018 на Окръжен съд - Пловдив

           

МОТИВИ към Присъда N : 80/23.10.2018г. по НОХД N: 587/2018г. по описа на ПОС

 

Спрямо подсъдимия В.Р.А. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.3,пр.7, б.“б“, пр.1 вр. ал.1, б.” в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 31.01.2015 г. в гр. П., на ул. „К.” при управлението на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ-730-Д”, с ДК № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал.2 от ЗДвП; чл. 25, ал.1 от ЗДвП; чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл.116 от ЗДвП; чл. 150, ал. 1 от ЗДвП; чл. 76 от ППЗДвП и чл. 77, ал.1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.А.А. ***, с ЕГН: **********, като деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност.

За съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански иск.

Пострадалата А.Н.А. като родител на починалата  Р.А.А., е конституирана в качеството на частен обвинител в наказателния процес.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Намира, че обвинението е доказано от събраните в хода на досъдебното и съдебното  производство доказателства, като счита, че са налице показания на една значителна група свидетели-очевидци, които описват случилото се, както и автора на деянието, поради което намира, че следва да се кредитират техните показания, както и изготвените по делото съдебно-медицински и автотехнически експертизи, определящи механизма на причиняване на ПТП. Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимия В.А. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, като изразява становище, че е налице превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което прокурорът счита, че за изпълнение целите на наказанието е необходимо да бъде определено ефективно наказание „лишаване от свобода“, над средния предвиден в закона размер при подходящ режим за изтърпяване, съгласно ЗИНЗС. Освен това счита, че не са налице предпоставките за определяне на кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС”, предвид липсата на такава правоспособност от подс.А. към момента на извършване на деянието.

Повереникът на частния обвинител А.Н.А.- адв.Т.К., също изразяват становище за доказаност на обвинението от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства. Иска да се определи наказание „лишаване от свобода” ориентирано към максимума, предвиден в закона, като се изтъкват множество отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, предвид неговото поведение при образуване на производството и стремеж да избегне наказателна отговорност, демонстрирайки незачитане на законите и неуважение към близките на загиналото дете. Застъпва се становището, че това наказание следва да се изтърпи ефективно.  Претендират се и направени по делото разноски.

Частната обвинителка А.А. се солидаризира с искането на повереника си.

Защитникът на подсъдимия –адв.В.Н. оспорва фактическата обстановка възприета от обвинението. Твърди се, че са събрани противоречиви гласни доказателства относно авторството на деянието, като в тази връзка намира, че показанията на част от свидетелите са неясни и противоречиви. Застъпва се твърдението, че обясненията на подс.В.А. и неговите близки съответстват в най-голяма степен на случилото се и категорично оборват тезата на обвинението относно авторството на деянието, за което според защитата няма преки доказателства. С оглед на това, защитникът пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан изцяло или алтернативно- да се приеме, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

Подсъдимият В.Р.А. не признава изложеното в обвинителния акт, като в обясненията си твърди, че не той, а неговият син- Г. същия ден е правил маневра с автомобила и без да види, е блъснал малолетното дете Р., а самият подсъдим след случилото се, единствено се е притекъл на помощ за  откарване на пострадалото дете в болница. Дава просторни обяснения в хода на съдебното производство, в които отрича вината си, като в последната си дума моли да бъде оправдан. 

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена фактическата обстановка, а именно:

Подсъдимият В.Р.А. е роден на *** ***. Живее в същия град, на ул.“К.“ № **. *** гражданин е. Не е женен, но от дълги години живее на съпружески начала с Р.С.К..  Безработен е  и е осъждан е неколкократно за различни по вид престъпления/ виж справка за съдимост на л.242-243, том 2 от д.п./, което обаче  не се отразява на правната квалификация на настоящото деяние.

На 31.01.2015г. около 10,30ч. подс.А., паркирал пред дома си на горния адрес - гр.П. ул.“К.“ № **, закупения от него през 2014г. лек автомобил „БМВ-730-Д“ с ДК № ***. Автомобилът бил закупен като подарък на сина му А.В.А., по повод неговата сватба, но последният не притежавал свидетелство за управление на лек автомобил, поради което колата била управлявана предимно от подсъдимия. Въпреки извършената промяна в собствеността на автомобила, същият не бил представен в Сектор“ПП“ при ОДП-Пловдив за смяна на регистрационния му талон, поради което все още се управлявал със стария такъв. Самият подсъдим придобил правоспособност за управление на МПС-категории  В, М и АМ през 2007г., но поради допуснати множество нарушения по ЗДвП, загубил предоставения му брой контролни точки и през 2012 свидетелството му било отнето от органите на Пътна полиция, а през 2013 г. правоспособността му била анулирана. Въпреки това, подс.А. продължил да управлява МПС, за което бил санкциониран по административен ред с редица актове, фишове и наказателни постановления, а през 2013г. дори бил осъден за извършено на 03.09.2013г. престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Независимо от осъждането и поредицата санкции по административен ред , подс.А. продължавал да управлява МПС.

Така, на 31.01.2015г. спрял пред дома си, за да остави някакъв багаж. Паркирал автомобила, както обикновено пред дома си, на ул. „К.“ № ** в гр.П. и този на пострадалата А.А., който се намирал на същата улица, но на № 71, т.е. между двете къщи. Те се намирали в съседство една с друга, като към онзи момент дворовете им били разделени с телена ограда. Подсъдимият възкачил двете десни гуми на тротоара, а левите останали на пътното платно. Самият автомобил бил паркиран, като предната част сочела в посока запад, където на ул.“Н.“ се намирало поделение на „Гражданска защита“. След като оставил носения багаж и разговарял за кратко с жена си - свид.Р.К., с която живеел от дълги години на семейни начала, подсъдимият се върнал при автомобила. Тези му действия били забелязани от свидетелката А.А., която по това време била на двора на обитаваната от нея къща и приключвала с храненето на децата си - починалата Р.А.А., която по това време била на 1,5 год. и А.А.А. –на 6,5 год. Св.А.А. тръгнала да оставя празната съдинка на перваза на прозореца на къщата си, като се обърнала с гръб към улицата, а в това време двете й дъщери, както и още едно съседско дете, излезли от двора на къщата и започнали да си играят на тротоара пред нея. Тротоара бил изпълнен от квадратни бетонни плочки и бетонни бордюри със обща ширина около 1,10м., и височина- около 15см., видно от протокол за оглед на МП на л.20-21, том 1 от д.п.  Поради това, пред вратите на двете съседски къщи били изградени приспособления за облекчено качване и слизане от пътното платно на тротоара и обратно.

Пострадалата Р.А. била до предната дясна част на автомобила,  но поради ниския си ръст от 86 см. не била възприета от подс.В.А. при качването му обратно в автомобила и потеглянето. В същото време обаче, на тротоара и в непосредствена близост до автомобила, продължавали да се намират и да си играят останалите две деца, като особено по-голямото - свид. А.А., която тогава била с ръст около 1,06м., могло да бъде възприето от позицията на водача на това МПС. Пренебрегвайки като реална опасност, играещите в близост до автомобила му деца, подсъдимият А., без да се увери в безопасността на маневрата, потеглил с автомобила напред и на ляво, като започнал да слиза от тротоара на пътното платно. Същевременно, с предната част на автомобила си „БМВ-730-Д“, бутнал намиращата се пред него Р.А. и поради неособената й стабилност, породена от ниската й възраст и значително по-малката й маса, тя паднала пред, а в последствие останала и под автомобила. Докато лекият автомобил се намирал с десните си колела на тротоара и предвид наличния му обичаен клирънс от около 20см., първоначално тялото на детето не било засегнало от пода на автомобила, но след като предната дясна гума слязла на пътното платно, клирънса вече бил намален на около 15см. Това разстояние обаче, се оказало недостатъчно, при което тялото на детето било притиснато между земята и колата. Така то било повлечено напред и в ляво, при което паднало от тротоара на пътното платно. След като автомобила слязъл на пътното платно с четирите си колела, клирънса му станал отново 20см., при което той продължил движението си напред, а тялото на детето останало на пътното платно. Вследствие притискането му от пода на автомобила, в купето на колата се чул характерен шум от тропане и застъргване, което накарало подс.А. да спре и да провери какво е станало. Мислейки, че е застъргал камък, той рязко спрял автомобила си непосредствено преди намиращото се на кръстовището на ул.“К.“ № **и локалното платно успоредно на ул.“Н.“ кафене, стопанисвано от свид.А.М.А.. Тъй като в този час времето било слънчево, топло и сухо за сезона, на маса на този ъгъл на тротоара, се намирали и свид.Р.Е., С.С., А.М., и Н.Е.. Всички те чули рязкото спиране на автомобил и от любопитство станали да видят какво се случва, като възприели подс.В.А., който сочат с името В., да слиза от автомобила, без да затвори след себе си вратата, както и последващото му бързо тръгване към задната част на автомобила. Поради това, свидетелите  преценили, че се е случило нещо необичайно и също тръгнали в посоката, в която се върнал и подсъдимият, като същевременно наблюдавали неговите действия. Така те възприели, че подс.А. отива зад автомобила си, където на около 4-6м. на пътното платно в близост до северния тротоар забелязали тялото на малката Р.. Стигайки до нея подсъдимият силно се смутил, но вдигнал детето от земята и го взел детето на ръце. Стигайки до него, свид. А.А., поел пострадалата Р.А. и казал на А., който започнал да се извинява и да се оправдава, бързо да кара към болницата. Дошлите на мястото други свидетели: Р.Е., С.С., А.М. и Н.Е., също възприели състоянието на пострадалото дете, както и останалите на местопроизшествието следи от кръв. След като поел детето от подсъдимия, свид. А.М.А. седнал на предна дясна седалка, държейки детето, свид.Р.Е. на задната, а самият подс.А. на шофьорското място, след което тръгнали към находящата се в близост Окръжна болница.

Междувременно малолетната свид. А.А., която била и очевидец на станалото ПТП, виждайки как сестричката й е бутната от колата, управлявана от подсъдимия, а след това и тялото на детето, започнала да плаче и вика майка си-свид.А.А., на която казала, че „В. бутна с колата Д. и я утрепа“. Излизайки извън двора на къщата, свид.А.А. също възприела, че подсъдимият вдига от земята малката Р., видяла кръвта по нея, както и тази по пътното платно, в резултат на което изживяла голям стрес и припаднала.

Пристигайки пред близката Окръжната болница в гр. П., подсъдимият и двамата свидетели, пътували с него се отправили към Спешен кабинет, където около 10,55ч. детето било прието и спрямо него започнали да се провеждат животоспасяващи медицински действия.  Докато били в района на болницата и чакали, свидетелите Р.Е. и С.С. забелязали, че в областта на предния левия калник на автомобила, до намиращия се там мигач, има  следа от тъмна течност, която те определи като такава от кръв. Междувременно, пред Окръжната болница дошъл и бащата на пострадалата Р.А. -свид.К.Е., който се върнал от покупки и като разбрал, че детето му е пострадало тръгнал към болницата. При срещата им, подсъдимият се опитал да успокои родителя и да му се извини, обяснявайки, че предницата му е дълга и не е видял малката, но бил упрекнат и „разтресен“ за дрехите от К.Е..  След това, подсъдимият побързал да се оттегли, като изместил и колата от входа на болницата. На мястото на инцидента се събрали  много хора от „Ш.а“, някои с коли, някои пеш, като движението им привлякло вниманието на полицейските служители от III РУ на МВР-Пловдив- О.А.и Р.С.. Последните  разбрали за някакъв инцидент с дете, както и че то е откарано по спешност в Окръжна болница, поради което и тръгнали на там. По пътя срещнали движещият се пеш В.А., който на въпроса им за състоянието на пострадалото дете им отговорил, че детето е добре и продължил в посока към махалата, където живее.

Пристигайки на място полицаите разбрали, че става въпрос за причинено ПТП и останали там до транспортирането на детето в другата болница. Поради невъзможност на лекарите със собствени сили да овладеят положението към 12,30ч със специализиран автомобил, детето било транспортирано от Окръжна болница към УМБАЛ“Св.Георги“-П., където борбата за живота му продължила. Въпреки това обаче, около 13,00ч. Р.А. починала от причинените й при горното ПТП наранявания.    

 Тъй като били извикани за съдействие, полицейските служители, напуснали района на Болницата и се върнали на ул.“К.“ около 13,30-14,00ч. Там запазили местопроизшествието в заварения му вид, като установили голяма кървава диря на пътното платно и започнали да установяват очевидци на ПТП. Предвид множеството хора, които се били събрали на улицата и създалото се напрежение, полицейските служители чули различни версии за това от кого и как е било блъснато пострадалото дете, които варирали от това, че бус, после лек автомобил е блъснал детето, както и че е управляван от сина на подсъдимия, а впоследствие и от самия подсъдим. На база тези данни първоначално към наказателна отговорност бил привлечен Г.А., в последствие – неговия баща В.А..

Породилата се в района на местопроизшествието суматоха, достигнала и до бабата на починалото дете -свид.Ж.Е., която се намирала на втория етаж в къщата. Същата от голямата си внучка - А., научила за станалия пътен инцидент. Било й съобщено, че съседът им В. с колата си сгазил малката Р., на която на турски казвали Д.. Тъй като А. явно била много уплашена от случилото се, разказът й се повторил няколко пъти през следващите дни, при които тя споменавала, че именно „В.“ е сгазил сестричката й.

Вестта за настъпилото ПТП бързо достигнала и до живеещата в гр.Ч. - св. Ф.Г., която била братовчедка на А.А. и незабавно тръгнала към гр.П. Тя освен, че се намирала в роднински отношения с родителите на починалото дете, подържала и специална емоционална връзка с по-голямото им дете - свид.А.А.. Така, след като Г. се върнала от Хирургиите на „Пещерско шосе“, където научила за смъртта на малката си племенница Р., тя се срещнала с голямата-А.. Последната през сълзи разказала, че „дядо В.“ сгазил с колата сестричката й. Обяснила, че излезли да си играят навън на тротоара, и потегляйки  напред с автомобила, В. бутнал сестра й. Този разказ бил повторен неколкократно от детето през следващите дни и месеци, тъй като малката А. известно време живяла при своите роднини.

На 31.01.2015г. бил извършен на място оглед на местопроизшествие били намерени и фиксирани червеникаво-кафеви петна по повърхността на асфалтовата улична настилка, които са линейно разположени. Извършени били и съответните, имащи значение за делото замервания. Изготвен бил в последствие и фотоалбум/ на л.20-27, том 1 от д.п./.

На същата дата 31.01.2015г. около 15,25ч. на служебният паркинг на сектор „ПП“-Пловдив, бил извършен оглед на лек автомобил „БМВ-730-Д“ с ДК № ***, като не е установено и не е посочено в протокола по какъв начин е бил транспортиран до там до този автомобил. При огледа не са установени видими следи от биологичен материал. След приключването на това следствено действие, автомобилът бил доброволно предаден от собственика му- А.В.А. за нуждите на разследването, като на  04.06.2015г. същият лек автомобил бил огледан повторно в присъствие на авто- експерта С.М., при което отново не били намерени парчета от текстил, кожа, косми или биологичен материал по долната външна страна на пода на автомобила, както и деформации по външната част.

В последствие л.а „БМВ-730-Д“ бил върнат на собственика и отчужден, като бил продаден на К.У./разпитан като свидетел в д.п./, който пък от своя страна също го препродал.

Междувременно, на 25.02.2015г. с приемо-предавателен протокол от отговорника по сигурността на МБАЛ-Пловдив, бил предаден диск със запис от две охранителни камери - едната от входа на болницата, а другата пред вратата на „Спешно отделение“, който  обект на оглед на ВД, отразен в протокол на л.234, том 2 от д.п.

Съгласно заключението на назначената и изготвена по делото съдебномедицинска експертиза на труп/ на л.146 -153 том 2 от д.п./, приета в съдебно заседание, се установява, че вследствие на пътнотранспортното произшествие на пострадалата Р.А.А., ЕГН: ********** е било причинено аспирация на кръв в белите дробове, счупвания на костите на черепната база и черепната основа, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток, кръвонасядане на тъканите на гръдната стена вляво, кръвонасядане на капсулата на левия бъбрек и паренхима на левия бъбрек, кръвонасядане на паренхима на десния бъбрек, кръвонасядане и травматичен оток на меките черепни покривки, охлузвания и кръвонасядания по лицето. Според тази експертиза, причината за смъртта на пострадалата Р.А. е тежката черепно-мозъчна травма, изразяваща се в масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на свода и основата на черепа - почти тотално, които са довели до излив на кръв, която е попаднала в дихателните пътища, била е вдишана от пострадалата и е довела до остра дихателна, с последваща сърдечно - съдова слабост, в резултат на задушаване от тази кръв. За смъртта е допринесла и острата кръвозагуба, както и самата черепно - мозъчна травма, развил се оток на мозъка, който ведно кръвоизлива под меките мозъчни обвивки е довел до притискане на жизнено важни центрове в ствола на мозъка. Най - общият механизъм на получаване на травмата на главата и на гръдния кош, според вещото лице, е механизма на удар с или върху твърд тъп предмет /част от автомобила/. Характеристиката на травматичните увреждания изключва получаването им единствено и само при падане на детето от ръста му, независимо дали на равна настилка или от тротоара на пътното платно. Травмите, според експертното заключение  са изключително тежки, двустранни и не могат да се получат при едномоментен удар в настилката. Уврежданията на мозъка са преимуществено на мястото на удара, а не на противоудара, което изключва инерционния характер на травмата и потвърждава горния извод на вещото лице. По трупа не били установени травматични увреждания, които да са характерни за прегазване от МПС. Прието е че е налице причинно — следствена връзка между установените травматични увреждания и претърпяното ПТП от пострадалата Р.А.. Налице била и причинно - следствена връзка между установените травматични увреждания и настъпилата впоследствие смърт на пострадалата.

Установява се от заключението на назначената и изготвена по делото Комплексна съдебномедицинска и авто-техническа експертиза/ на л.187-227, том 2 от д.п./, изслушана в хода на съдебното следствие, че мястото на удара се намира на северния тротоар на ул.“К.“ /между номера 69 и 71/, по дължина на около 1-1,5м. западно от приетия ориентир в протокола за оглед на МП и по ширина-на около 0,3-0,5м. северно от северния край на платното за движение. Прието е, че преди удара л.а. „БМВ-730-Д“ е бил разположен с десните си колела на северния тротоар, а с левите си на пътното платно, успоредно на платното за движение, с предната си част, насочен на запад, а пострадалата Р.А. е била в близост до предната му дясна част, на северния тротоар. Към момента на първоначалния контакт с предната част на автомобила, пострадалата Р.А.А. е възможно да е била разположена задно - странично ляво към автомобила, след което при бутането й върху тротоара, поради недостатъчното разстояние, е била притисната в областта на главата и тялото между тротоара и долната част на автомобила. Характеристиката на травматичните увреждания изключва те да са получени единствено и само при падане на детето от ръста му. Травмите са изключително тежки, двустранни и не могат да се получат при едномоментен удар в настилката. Уврежданията на мозъка са преимуществено на мястото на удара, а не на противоудара, което изключва инерционния характер на травмата и потвърждава горния извод. По трупа не били установени травматични увреждания, които да са характерни за прегазване от МПС. Механизмът на получаване на травмите е директен удар в областта на тялото и главата, както и/или притискане върху тротоара от долната част на автомобила. Водачът на автомобил „БМВ 730 Д“ при потеглянето си не е могъл да забележи пострадалата Р.А.А. пред автомобила, която е била с ръст 86 сантиметра. В близост до пострадалата, се е намирало друго дете, нейната сестра ие прието от експертизата, че водачът на лек автомобил „БМВ 730 Д“ би избегнал произшествието, ако бе отложил потеглянето си, докато се увери, че в близост до автомобила няма и друго дете. За това се приема, че основната причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лек автомобил „БМВ 730Д“ е потеглил с автомобила, който е бил спрял с дясната си част на тротоара, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато в близост до него се е намирала пострадалата Р.А.А./невидима за водача/ и друго дете, нейната сестра, която е била видима за водача.

Видно от заключението на изготвената по делото допълнителна комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза/ на л.18-33, том 3 от д.п./, се потвърждават изводите на първоначалната такава относно местоположението на автомобила и място на удара, като се акцентира върху възможността на водача на МПС, предвид ръста на по-голямото дете - свид.А.А., към това време висока около 1,06м. и непосредствена му близост до предния десен ъгъл на автомобила, да го забележи, а от там и да го възприеме като опасност и да коригира поведението си като отложи потеглянето си, докато се увери, че в близост до автомобила няма деца. Описан е възможния механизъм на настъпване на ПТП от техническа гледна точка, където е възприето, че автомобилът е потеглил напред с едновременно завъртане на волана на ляво. Така, с предната дясна част автомобилът е бутнал пострадалата Р.А. върху тротоара. След това предната дясна гума е слязла от тротоара на платното и така клирънса /разстоянието между долната част на автомобила и пътя/ е станало достатъчно малко, при което е възможно да е станало притискане на тялото и главата на пострадалата към тротоара. След това тялото е било свалено от тротоара на платното за движение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, вещите лица, изготвили комплексните експертизи дават становище, че са възприели като по-вероятен описания от тях механизъм при движение на автомобила напред, а не назад, тъй като само при него могат да се получат травматичните увреждания. Изключена е вероятността детето да е било прегазено, тъй като няма  медицински показатели за това/ становище на л.151 от НОХД/. В случай според съдебните медици, са налице двустранни тежки травматични увреждания с множество счупвания на костите, разкъсване на мозъчното вещество и набиване на фрагменти от счупените кости, тъй като тежестта на автомобила е несъпоставима със здравината на човешки череп, а травматичните увреждания по други части на тялото са ограничени и дребни. Обяснено е и че травмата не може да се получи само от падане, защото детето е ниско и има и притискане

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели А.А., К.Е., А.А., Р.Е., Н.Е., Ж.Е., Ф.Г., Р.С., А.М., А.М.А., С.С., включително и от показанията на свидетелите Г.А., А.А., Р.К., А.С.Х. и К.С., които съдът кредитира отчасти; отчасти от обясненията на подс.В.А.; от приложените писмени  доказателства-протоколи за оглед и фотоалбуми към тях / на л.20-43, том 1 от д.п./,  медицински документи/ в том 2 от д.п./, протокол за оглед на ВД/ на л.234, том 2 то д.п./, удостоверение за наследници/ на л.144, том1  от д.п./, справка от сектор „ПП и КАТ” за нарушения / на л.244-246, том 2 от д.п/, заповед за прилагане на принудителни административни мерки/ на л.144 от делото/, характеристична справка, свидетелство съдимост/ на л.242, л.251, том 2 от от д.п./, приемо-предавателен протокол за съхранение на МПС/ том 1 от д.п./, писмо и справка от М. К. ООД на л.47-48, том 3 от д.п./,снимки от Гугъл мапс /google maps/ на л. 67-78 от НОХД, а така също и от назначените експертизи.

Съдът кредитира с доверие изготвените съдебно медицинска експертиза, както и  двете комплексни автотехнически и съдебно-медицински експертизи, приети и изслушани в хода на съдебното  производство, тъй като същите са обективни, безпристрастни и изготвени с необходимите познания в съответните области. Изготвените комплексни експертизи са неоспорени, компетентно изготвена и съдът я кредитира. Същите са съобразена не само с обективните данни отразени в огледните протоколи и фотоалбуми, но и с другите писмени и гласни доказателства. Също е отношението на съда и по отношение на изготвената СМЕ, която също е обоснована, компетентна и неоспорена от страните по делото.

За да възприеме описаните по-горе факти съдът кредитира  показанията на свидетелите, които дават сведения, за случилото се на инкриминираната дата, поведението на подс.В.А., състоянието на пострадалото дете, неговото местоположение и най-вече това, кой е управлявал автомобила „БМВ 730 Д“, причинил ПТП. Това са показанията на свидетелите А.А. и А.А., които макар и близки на пострадалата Р., са и очевидци на случилото се, в точност- поведението на подсъдимия преди да потегли с автомобила, начина на паркиране, мястото където са се намирали децата, както и неговата реакция след удара. Другата група свидетели са тези, които са възприели кой е шофирал на въпросната дата лекия автомобил БМВ, реакцията на водача и състоянието на пострадалото дете, както и неговото местоположение непосредствено след спиране на автомобила. Това са показанията на свидетелите  А.М., А.М.А., Р.Е., Н.Е., С.С., включително и показанията в тези им части, за които бяха приобщени по реда на чл.281 от НПК. В допълнение на тези показания са и показанията на   К.Е., Ж.Е., Ф.Г., Р.С., които допълват горните показания и дават сведения за факти, станали им известни непосредствено след деянието.

Очевидец на самия удар, както и на начина на потегляне и местоположението на малката Р., е нейната сестра-св. А.А., която към онзи момент е била на 6,5 г. Същата, в настоящото производство, в хода на съдебното следствие, е разпитана при спазване на условията по реда на чл.280, ал.6 от НПК, в специално оборудвано помещение за разпит на малолетни и непълнолетни свидетели, в присъствие на педагог, поради което и съдът намира, че следва да бъдат обсъдени именно тези показания на малолетната А.А., които са депозирани при спазване на необходимите мерките за защита на свидетеля при даване на показания/ на л.118-119 от НОХД/. Въпреки отминалото време и малката възраст , в показанията на св.А.А. се съдържат сведения за това, че след като майка им ги е нахранила със супа, те са излезли да играят навън, като освен те двете със сестричката й, с тях е било и друго дете на име А. Твърди, че малката й сестра Р. е ходила самостоятелно и в момента на удара е била права, а колата се е движила „…колата си караше“. Макар и пестеливо, с оглед особеностите на възрастта й и преживения стрес, св. А.А. сочи, че колата е ударила отпред сестра й „..Отпред я удари колата сестра ми“, като си спомня и начина на паркиране „..Половината кола беше на тротоара“ . Това, което категорично заявява свидетелката са действията на подсъдимия, преди да потегли с автомобила и неговата реакция след удара, а именно, че е спрял, ходил до къщата си, след което потеглил с автомобила си, като описва спирането му след удара, както и нейната реакция, а и на другите свидетели, събрали се до качването на Р. за откарване в болница. Това, което без съмнение се установява от показанията на тази свидетелка е , че тя описва действия и поведение на „В.“, както тя нарича подсъдимия и е категорична, че той е бил сам, а Г. изобщо не е бил там. Обстоятелствата за това кой и как е блъснал сестричката й, св. А.А. твърди, че е разказала на своята майка -А.А., на баба си- Ж.Е. и на „леля Ф.“-св.Ф.Г.. Последните три свидетелки, в показанията си твърдят, че след инцидента А. е разказала пред тях, че именно подс.В.А. е блъснал малката й сестричка, като същият бива споменаван с името В. или „Д.“, както според показанията на св.А.А. дъщеря й е наричала подсъдимия. Показанията на малолетната А.А., дадени в хода на съдебното следствие, следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като същите са дадени в спокойна обстановка и въпреки отминалото време са конкретни за обстоятелствата, които свидетелката е възприела въпреки малката си възраст. Още повече, че според съда твърдените от нея обстоятелства не са изолирани, а се подкрепят и от събраните в хода на производството други гласни доказателства.

Такива са показанията на св.А.А./ на л.82-84 от делото/,  майка на починалата Р.А., която твърди, че на 31.01.2015г. към 10,30 ч. е била на двора на къщата си на ул.“К.“ №** с двете си дъщери Р. и А. и след като ги е нахранила, се е обърнала да остави купичката на перваза на къщата. Малко след това е чула А. да плаче и да вика към нея, че „Д.“ блъснал сестра й. Излизайки от двора, А.А. твърди, че вижда как подс.В.А. излиза от автомобила си, вдига  Р. от земята, а лицето на малката е било в кръв, като веднага пристигат и други съседи. В този момент самата свидетелка твърди, че не е говорила с никой, а при вида на малката си дъщеря е припаднала, за каквото състояние свидетелстват множество разпитани свидетели. Св. А. сочи и това, че освен двете й дъщери, при тях е било и едно съседско момиченце на име А. и докато е била с гръб не е видяла кога децата са излезли навън, но е категорична, че е чула „..колата да бръмчи“, а когато излязла след виковете на А., е видяла именно В. да излиза от колата. Категорична е, че синовете на подсъдимия не са били там. Освен това, тази свидетелка твърди също, че преди да се случи инцидента, автомобила на подсъдимия е бил спрян между двете им съседни къщи, възкачен с двете си гуми на тротоара. Всички обстоятелства за които свидетелства, а именно -дали подсъдимият е бил сам и как е бил паркиран преди това автомобила му, А.А. ясно е могла да възприеме предвид видимостта, която има от двора на къщата към улицата, включително и към съседната къща, обитавана от подс.А. и неговото семейство. Приложените по делото снимки/ на л.67-78 от делото/ свалени чрез общодостъпното интернет приложение google maps, дават ясна представа за състоянието, разположението  на къщите, както и за огражденията и начина на достъп. На първите три снимки ясно са показани съседните къщи на ул.“К.“ №** и №** и видимостта от дворовете към улицата, предвид монтираната рядка метална ограда. Категорично от показанията и на св.А., но и останалите свидетели, се установи, че състоянието на оградите към улицата е било такова и в деня на инцидента, каквото е показано на снимките, като единствено съществуващата телена ограда между двете къщи е била премахната и е заменена с друга, поради влошените между семействата отношение след деянието. Същото се установява, че е състоянието и на тротоара, като към датата на инцидента е имало изградени асфалтови прагове пред портите на двете къщи, описани от свидетелите като „легнал полицай“, които са способствали качването на автомобили до дворовете им.  Всъщност, показанията на св.А.А. са доста последователни за това къде се е намирала тя, какво е чула и възприела от мястото, където е била преди инцидента, както и след това до момента, в който е осъзнала трагедията, случила се с дъщеря й и е претърпяла емоционален шок. Показанията на тази свидетелка кореспондират с показанията на А.А., както и на голяма част от останалите свидетели относно местоположението на автомобила преди и след удара, мястото, където се е намирала пострадалата, нейното състояние, както и това кой е управлявал процесния автомобил „БМВ 730 Д“. Поради това и съдът ги възприема с доверие.

Свидетелите, които потвърждават горните обстоятелства, са А.М./ на л.86-88 от делото/, А.М.А./ на л.89 гръб-91/, Р.Е./ на л.92-93 от делото/, Н.Е./ на л.95/ и С.С./ на л.146-147 от НОХД/. Всички тези свидетели, видно от показанията им са били на инкриминираната дата 31.01.2015г., в периода 10-11 ч. на кафенето на А.А., както самите се определят мястото, където се събират да пият кафе. То, според показанията им се намира на същата улица „К.“ №**, като въпросния ден са били отвън на тротоара, на маса, тъй като времето е било ясно и слънчево за този период. Това, което е привлякло вниманието на свидетелите е рязкото спиране на улицата на автомобила „БМВ 730 Д“, управляван от подс.В.А., слизането му, и насочването му назад, зад спрелия автомобил. В този момент, свидетелите, провокирани от реакцията на подсъдимия, също стават от местата си и виждат на няколко метра зад автомобила тялото на малката Р., както и това, че подс.В.А. отива до детето и го взема на ръце. Посочените по-горе свидетели са категорични за това , че именно подс.В.А. е управлявал автомобила,  както и това, че нещо е провокирало спирането му, тъй като е спрял рязко и се е обърнал да погледне какво се случва назад. А там, всички свидетели са категорични, че е било тялото на малката Р., паднало на улицата. Автомобилът в този момент, според свидетелските показания е бил насочен с предната част към сградата на Гражданска защита, а тялото на малката е било отзад „….към двора на К.“ според показанията на св.Р.Е., а и според показанията на св.А.М. пред врата на К.Е. „…Там където завършва легналия полицай..“. Посочените свидетели не са възприели потеглянето на автомобила, но от момента, в който вниманието им е било привлечено от реакцията на подсъдимия, те са възприели всичко случващо се от този момент нататък. За това всеки един от петимата свидетели, е категоричен, че именно подс.В.А. е управлявал автомобила, и точно той е слезнал от шофьорската врата, насочвайки се назад, за да провери какво е станало. Показанията им са категорични и за още едно обстоятелство –това че в този момент сина на подсъдимия-св.Г.А. не е бил в автомобила, не е шофирал той, като дори според тези свидетели Г. не е бил на мястото на инцидента на инкриминираната дата.  Нещо повече, свидетелите А.М., Р.Е. и Н.Е. в показанията си дадени в хода на съдебното следствие твърдят, че предвид състоянието на детето, са провели разговор с подсъдимия, а той им отговорил: „Не можах да видя, помислих, че беше камък…“.    В същия смисъл са и показанията на свидетелите А.А. и С.С.,  дадени пред съдия в хода на досъдебното производство / на л.101-102 и на л.110-112 том 1 от д.п./, които в някои части предвид липсата на спомен и противоречия, бяха прочетени и приобщени по делото. В тези показания, които са дадени по близко във времето до инцидента, двамата свидетели са заявили, че подс.В.А. е изразил съжаление за прегазването на „малката“, като и пред болницата е споделил, че не я е видял. Съдът кредитира приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на свидетелите А.А. и С.С.,  тъй като съвсем логично е предвид отминалото време, същите да имат по –бегъл спомен за някои факти във връзка с инцидента, а и самите те заявяват, че казаното по-рано от тях е вярно.

Съдът не намира сериозни противоречия в показанията на посочената група свидетели, тъй като същите са депозирали показания, за обстоятелствата, които лично са възприели и показанията им си кореспондират относно времето, мястото, където са се намирали, възприетото движение на автомобила, реакцията на подсъдимия, състоянието на пострадалото дете, местонахождението на тялото й, както и последващото поведение на подсъдимия. Няма спор, че детето е било качено на автомобила и откарано от подсъдимия А. и свидетелите А.А. и Р.Е. в близката болница за оказване на помощ. В тази връзка всички свидетели са категорични за това как е било транспортирано детето до болницата, а по делото са налице и веществени доказателства- записи от охранителни камери, от огледа на които/ на л.234, том 2 от д.п. /се установяват твърдените действия, включително и обстоятелството, че в болничното заведение са се струпали множество хора от махалата, близки и съседи на пострадалото дете, а предвид тежкото му състояние е създадена суматоха и конфликти. Това, което изнасят като сведение в показанията си свидетелите Р.Е. и С.С./ в показанията приобщени от д.п. на л.111, том 1 / е, че пред болницата са имали възможност да огледат автомобила „БМВ 730 Д“ и да забележат кръв от шофьорската страна, на предния калник, в близост до страничния мигач. Такива следи не са били открити при извършения оглед на автомобила, но това действие несъмнено е било извършено по-късно във времето и не може да даде представа за следите по автомобила непосредствено след деянието. Прокрадват се и твърдения в показанията на част от свидетелите, че автомобила е бил измит.

За случилото се в болницата свидетелства и К.Е., който е биологичен баща на пострадалата, като в показанията си на л.93 гръб-94 от НОХД твърди, че същият ден е излезнал по-рано сутринта от дома си на ул.“К.“ №** с автомобила си, който изкарва от двора, използвайки изградена от него циментова рампа пред тротоара. Не е присъствал на инцидента, но връщайки се на адреса, от събралите се там хора разбира, че „…Р. е сгазена…“ и отива в болницата. Там, в разговор с А.А. разбира, че В.А. е виновен за случилото се с детето и за това в яда си хваща подсъдимия за дрехата и го разклаща, а последният му отговаря, че предницата на колата му е дълга и не е могъл да види малката. По-късно и другото дете А. му споделя „… дядо В. удари сестра ми..“. В показанията си този свидетел описва начина на достъп до двора и механизма на отваряне и затваряне на вратите, които са показани на приложените по делото снимки / на л.67 -78 от делото/. Показанията на св.К.Е. изцяло кореспондират с показанията на посочените по-горе свидетели за събитията станали в болничното заведение, както и с показанията на св.А.А. относно достъпа до двора и къщата им през входните врати.

Съответстващи на изнесеното от свидетелите А.А. и А.А., са и показанията на  Ж.Е./ на л.95 гръб-96 от делото/ и Ф.Г./ на л.88-89/, които установяват това, което са чули от разказите на А.А. за инцидента със сестричката й, кой е автора на деянието и как самата А. е преживяла случилото се, на което е била очевидец. Безспорно установяват, че А. е твърдяла пред тях по повод случилото се с Р., че „..В. я ударил с колата“ и не е споменавала друго лице като отговорно за произшествието. Св.Г. твърди, че е водила многократни разговори с А., тъй като последната е живяла при нея близо 6 месеца след инцидента и е разбрала при тези разговори подробности за това как е потеглила колата и как е била паркирана. Относно обстоятелствата къде са се намирали децата преди да потегли колата, както и каква е била реакцията на подсъдимия след удара, показанията на св.Ф.Г. от досъдебното производство пред разследващ/ на л.136-137, т.1 от д.п./, както и показанията й дадени пред друг състав на съда / на л.134 от НОХД № 1327/2016г/, са прочетени за посочените обстоятелства и приобщени, поради изразената липса на спомен за тези обстоятелства от свидетелката. Съдът кредитира показанията на св.Г., включително и в тези части, в които същите са приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 пр.2 от НПК, тъй като същите добросъвестно отразяват възприетото от разказа на А. и напълно съответстват на изложеното от св.А.А. относно начина на потегляне и разположение на автомобила преди удара, както и положението на малката Р. спрямо автомобила в този момент. По отношение реакцията на подс.А. и изразеното от него съмнение, че е ударил камък, показанията на св.Г. намират подкрепа и в показанията на посочените по-горе свидетели, пред които подсъдимият е споделил същото съмнение.

Непротиворечащи на установените обстоятелства са показанията на св.Р.С./ на л.84-85 от делото/, които също следва да бъдат възприети с доверие, макар същите да не са толкова конкретни по отношение на инцидента. Всъщност, св.С. като полицейски служител е посетил адреса по сигнал за пострадало дете, но на място, както и в болницата твърди, че са се натъкнали на множество лица, които са излагали пред тях различни версии за станалото произшествие- ту, че детето е блъснато от бус, ту- от автомобил, веднъж са твърдели, че се е движил напред, веднъж назад, включително е застъпвана версията, че е шофирал непълнолетния син на подсъдимия. Това, което свидетелят установява, че са се опитали да запазят е местопроизшествието, на което е видял пръски от кръв по тротоара и кървава диря между двете съседни къщи на ул.“К.“. Оттам насетне, св.С. твърди, че с колегата му са се насочили да овладеят създалото се в махалата напрежение и не се е концентрирал за проверка на различните версии за случилото се. Приоритет за него и колегата му , с когото са били на местопроизшествие, е било опазването на обществения ред, който според него в такива ситуации е доста крехък и за това неговите показания не са сигурна опора за изграждане на възможна версия за инцидента. Самия свидетел не е бил пряко ангажиран с това, поради това и показанията му най-общо описват ситуацията на местопроизшествието от гледна точка на създаденото от множеството хора напрежение.  Кореспондиращи на показанията на този свидетел са и данните, отразени в протокола за оглед и фотоалбума, отразяващ местопроизшествието.

Съдът кредитира показанията на посочените по-горе свидетели, защото са последователни, кореспондират помежду си, както и на събраните писмени доказателства, като описват ясно обстоятелствата, на които свидетелите са били очевидци и в тази връзка показанията им не си противоречат. Възприетото от свидетелите не противоречи и на изводите на комплексните авто-технически и медицински експертизи относно местоположението на пострадалата Р.А. и на автомобила преди удара, след удара, механизма на причиняване на уврежданията и механизма на ПТП. В заключението си първоначалната комплексна експертиза/ на л.187-227 , том 2 от д.п./, която е обоснована от доказателствата по делото и обективните данни, и приема, че преди удара л.а. „БМВ-730-Д“ е бил разположен с десните си колела на северния тротоар, а с левите си на пътното платно, успоредно на платното за движение, с предната си част, насочен на запад, като пострадалата Р.А. е била в близост до предната му дясна част, на северния тротоар. В тази връзка са показанията на свидетелките А.А. и нейната майка.А.А., които описват подобно разположение на автомобила преди потеглянето му. Възприето е още от експертизата, че към момента на първоначалния контакт с предната част на автомобила, пострадалата Р.А.А. е възможно да е била разположена задно - странично ляво към автомобила, след което при бутането й върху тротоара, поради недостатъчното разстояние, е била притисната в областта на главата и тялото между тротоара и долната част на автомобила. Съвсем резонни в тази връзка са показанията на малолетната А.А., че са си играели, когато колата е потеглила и ударила отпред сестра й. Подобен механизъм А.А. е разказала и на своята леля-св.Ф.Г., която заяви, че е разбрала, че децата са били на тротоара, а В. е потеглил напред с колата, като преди това автомобилът му е бил с двете гуми на тротоара.  Характеристиката на травматичните увреждания, според тази експертиза, а и според приетата СМЕ –за,  изключва те да са получени единствено и само при падане на детето от ръста му. Травмите са изключително тежки, двустранни и не могат да се получат при едномоментен удар в настилката. Уврежданията на мозъка са преимуществено на мястото на удара, а не на противоудара, което изключва инерционния характер на травмата. Вещите лица са категорични и при изслушването им в съдебно заседание, че по трупа не са били установени травматични увреждания, които да са характерни за прегазване от МПС. Механизмът на получаване на травмите е директен удар в областта на тялото и главата, както и/или притискане върху тротоара от долната част на автомобила. В тази експертиза на л.220 от д.п. е описано защо експертите приемат, че е технически невъзможно главата на пострадалата Р. да е била притисната от долната част на автомобила, ако същият е бил на платното за движение. Травмите на пострадалата, според тях, изключват както прегазване от гума на автомобил, така и получаването им само от удар и падане на пътя. В допълнителната експертиза/ в т.3 от д.п./, тези изводи са потвърдени, като вещите лица изхождат от обиколката на главата, данните за височина на тротоара и клирънса на автомобила „БМВ 730 Д“, като изключват вероятността детето да е било прегазено, тъй като няма  медицински показатели за това. С оглед данните за ръста на пострадалата е прието, че водачът на лекия автомобил „БМВ 730 Д“ при потеглянето си не е имал техническа възможност да забележи пострадалата Р.А.А. пред автомобила, която е била с ръст 86 сантиметра, но е имал възможност да забележи  намиращото се в близост до пострадалата Р. друго дете- нейната сестра А., която се е намирала до предния десен ъгъл на автомобила и към този момент е била по-голяма, на 6,5 години, като експертите са съобразили минималната височина по таблица за тази възраст, предвид изготвянето по-късно във времето на допълнителната експертиза . Всичко това е онагледено на мащабна скица на л.30, том 3 от д.п.  Тези изводи комплексните експертизи примат въз основа на свидетелските показания и данните от извършените огледи и писмените доказателства по делото, като съдът ги възприема предвид тяхната обоснованост и компетентност. Експертите, участвали в изготвянето на двете комплексни експертизи заявяват, че предложените в експертизата изводи относно механизма на ПТП обединяват всички възможни ситуации от медицинска и автотехническа гледна точка, като изхождат и от местоположението на детето след удара, въпреки противоречивите доказателства по делото. По отношение мястото, където се е намирало пострадалото дете след удара, според настоящия състав също са налице достатъчно убедителни гласни доказателства, като показанията на свидетелите, коментирани по-горе, които са се притекли на помощ непосредствено след удара. Всички те установяват, че то е било долу на платното за движение, в близост до тротоара и в близост до вратата на К.Е., т.е до къщата, където то е живяло. 

Така че, обсъждайки показанията на посочената по-горе група свидетели, съдът намира, че изнесените от тях факти кореспондират и на изводите направени от комплексните експертизи, което дава допълнително основание да бъдат кредитира с доверие.   

Противостоящи на горните доказателства са обясненията на подс.В.А./ на л.155-158 и л.159 гръб от НОХД/, показанията на неговите синове-Г.А./ на л.121-123 от делото/ и А.А./ на л.126-127 от делото/, а така също и на жената, с която подсъдимия съжителства от дълги години Р.К./ на л.127-128/, в тези им части, в които отричат причастност на подсъдимия В.А. към причиненото ПТП, местоположение на автомобила, начина на причиняване на уврежданията и на настъпване на удара, а така също и относно обичайното използване на въпросния лек автомобил „БМВ 730 Д“. В тези части показанията на свидетелите, близки на подсъдимия, както и неговите обяснения изцяло противоречат на обсъжданите до момента доказателства.

В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие, подс.В.А. отрича да е управлявал автомобила на инкриминираната дата преди и в момента на удара, заявявайки, че това е сторено от неговия непълнолетен в онзи момент син- Г.. Самият подсъдим и жена му твърдят, че са били вътре в къщата си в този период на деня и са излезли навън, чувайки виковете на Г. за помощ, когато и те видели падналото долу на улицата дете. В този момент, според техните твърдения, подсъдимият В.А. се е намесил, взимайки на ръце детето от земята. Тези обяснения, най-общо намират синхрон с показанията на св.Р.К., А.А. и Г.А., доколкото всички те лансират версията, че автомобила „БМВ 730 Д“ си е бил паркиран в двора на къщата им и точно същия ден сутринта е бил изкаран от А.А., за да не пречи на прането на килими, което близките му имали намерение да осъществят, а в последствие Г. решил да я прибере от улицата обратно в двора, за да „не я надраскат децата“, когато и станал удара с малката Р..  На първо място, показанията на А. и на Г. А., в които обясняват местенето на автомобила, звучат доста нелогично, стремейки се да оневинят поведението на техния баща. Така, противно на всички разпитани по-горе свидетели, те твърдят, че въпросния автомобил БМВ въобще не е бил управляван и е стоял паркиран в двора на къщата и то в продължение на години. Този факт категорично се оборва от останалите свидетели, които сочат, че именно подс.В.А. управлявал автомобила и те са възприели именно него, не само в момента на инцидента, но и преди това да шофира въпросния автомобил. Затова, нелогично е твърдението на св.А.А., че решава точно той, без да притежава шофьорска книжка, да изкара колата от двора и това е първото му качване в автомобила. Безспорно от показанията му личи и липсата от негова страна на шофьорски умения, тъй като не може да посочи в какво положение е бил скоростния лост, за да придвижи автомобила назад, поради това и съдът не може да приеме за достоверни показанията му в тези части. Същите са депозирани изцяло в услуга на версията, застъпена от неговия баща, че последният не е имал никакъв досег с автомобила преди удара. Подобни са и показанията на св.Р.К., която също не даде логично обяснение, какво е наложило точно А., който до момента не се е качвал да шофира, да изкара автомобила от двора им, който според показанията й стои паркиран там от 2012г. Така или иначе до пране на килими на 31.01. 2015г. не се е стигнало, което прави още по-нелогични твърденията на св.К. за необходимостта от описаните маневри с автомобила.

Във връзка с горните твърдения, внимание заслужават и показанията на св.Г.А., който заявява, че виждайки автомобила на улицата, решава да го измести вътре в двора, за да не я издраскат децата, които са играели там. Този свидетел в разпита си не можа да определи какво в играта на малките деца е застрашило автомобила, но и той подобно на брат си твърди, че за първи път се качва да кара тази кола и не помни как точно е подкарал автомобила, нито с каква маневра е заходил. В посочените части показанията на Г.А., А.А. и Р.К. звучат добре напаснати помежду си, но нелогични и изцяло противоречащи на останалите гласни доказателства, свидетелстващи за поведението на подс.В.А. на инкриминираната дата и управлявания точно от него автомобил „БМВ 730 Д“.  Обясненията на подс.В.А., както и показанията на неговия син Г., относно начина на движение на автомобила и настъпване на удара също не кореспондират с кредитираните по-горе свидетелски показания, както и на заключенията на приетите комплексни експертизи. В тази част показанията на Г.А. са и вътрешно противоречиви, защото същият веднъж твърди, че е започнал да прави маневра и слязъл да види как ще вкара колата, когато вижда детето на земята, а друг път твърди, че само е запалил колата, без да я привежда в движение. Това противоречие в показанията на св.Г.А. показва стремежа му да депозира такива показания, които да са в услуга на версията за липса на причастност на неговия баща В.А. към инцидента, дори и с риска да бъде прехвърлена отговорността към него самия. Според съда обаче, показанията на Г.А. са доста колебливи и нелогични, поради което не могат да послужат като основа за възприемане на версията лансирана от подсъдимия, че не последния, а Г. е управлявал автомобила, както и че удара е настъпил при движение на автомобила назад. Относно тези обстоятелства, в мотивите си съдът обсъди показанията на свидетелите А.А., А.А., А.М., А.А., Р.Е., Н.Е. и С.С., които са категорични, че именно подс.В.А. е шофирал автомобила „БМВ 730 Д“ на инкриминираната дата 31.01.2015г. и в резултат от неговото поведение е настъпил удар, при който е пострадала малолетната Р.А.. Всички тези свидетели са категорични, че автомобилът се е движил напред, когато повечето от тях са възприели неговото рязко спиране. Твърденията на подс.В.А. и на неговия син Г. за движение назад на автомобила и удар в задната част на автомобила, са изцяло противоречащи не само на свидетелските показания, но и на изводите на комплексните съдебно-медицински и автотехнически експертизи. Последните категорично опровергават версията за движение на заден ход, както и тази за настъпили травми при прегазване/ виж становище на л.152 от НОХД /. Поради това и настоящият състав не приема с доверие обясненията на подсъдимия и показанията на св.Г.А. относно обстоятелствата кой е шофирал автомобила и как са причинени травмите на пострадалото дете.

Доста неясни в тази връзка са показанията, дадени в хода на съдебното следствие на свидетелите А.С.Х./ на л.124-125 от делото/ и К.С. / на л.147 гръб-148 от НОХД/. И двамата твърдят, че са били заедно и са си говорили за общото им хоби –отглеждане на гълъби, когато видели, че колата дава на заден ход и удря детето. Според показанията и на двамата колата е управлявана от Г. и се е намирала изцяло на пътя. Според показанията на св.А.Х. обаче малката е била на тротоара, хваната за задна дясна гума и е паднала от тротоара на улицата, дори твърди, че е била затисната от колата, но не било проблем В. да вдигне. Този механизъм, който описва св.А.Х., освен че противоречи на обсъдените вече експертни становища,  противоречи и на гласните доказателства, включително и на обясненията на подсъдимия. Св.К.С. пък твърди, че малката е била след удара отстрани на колата, откъм къщите, до задницата на автомобила. Налице са и разминавания в показанията на тези свидетели между заявеното от тях в хода на съдебното следствие и това, което са съобщили в досъдебното производство при разпитите им пред съдия, за което бяха прочетени показанията им по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 пр.2 от НПК.  В тези показания/ на л.84 гръб-85, том 1 от д.п./ св.А.Х. веднъж твърди, че детето е слязло от тротоара и при движение назад с дясната гума колата го е ударила, но не е минала през детето. В следващия абзац от показанията си заявява „Малката лежеше на тротоара. Главата й беше на бордюра и лекичко само задната дясната гума я притисна“. А най-накрая в тези си показания твърди, че се наложило да преместят колата един метър напред, за да може да вземат малката, „защото беше затисната“. Самият той заяви в съдебно заседание, че не може да си обясни противоречията, но е категоричен, че е вярно казаното от него в съдебното производство. При наличието на толкова противоречия и то за съществени факти, касаещи мястото, където се е намирало пострадалото дете преди и след удара и механизма на удара, то съдът не може да кредитира с доверие показанията на св.А.Х. относно тези обстоятелства.  Налице са противоречия и в показанията на св.С./ на л.92, том.1 от д.п./ за това дали е видял Г. да шофира колата. Така показанията на двамата свидетели А.Х. и К.С., освен вътрешно противоречиви и неясни относно коментираните обстоятелства, са и противоречиви на болшинството от другите гласни доказателства, а така също и на експертните становища, поради което не могат да послужат на съда като сигурна основа за възприемане на твърденията, които застъпват и подсъдимия и неговите близки относно причинителя на ПТП и механизма му.

Съдът намира противоречия между обясненията на подс.В.А. и кредитираните по-горе гласни доказателства и по отношение на други обстоятелства, а именно присъствието на майката на пострадалото дете А.А. и възможността тя да е чула и възприела случилото се, като обясненията на подсъдимия, че А.А. не е била на мястото на произшествието, не  е чула и видяла нищо, са напълно изолирани от останалите доказателства, тъй като множество свидетели съобщават не само за нейното присъствие след удара, но и състоянието, в което е била св.А..  Затова и твърденията в обратния смисъл на подсъдимия, съдът приема като опит за дискредитиране на показанията на св.А.А., която пък от своя страна дава подробни сведения за управлението на автомобила преди самия удар.  Изцяло защитни са и обясненията на подс.А., в които говори, че е търсил съседите си за откарване на детето в болница,  заявявайки им, че не знае „как е станал случая“. Всички свидетели, които са се озовали на мястото, непосредствено след удара обаче дават различна версия  за поведението на подс.В.А., включваща неговото извинение, че не е видял детето, мислейки го за камък. Обясненията на подсъдимия не са достатъчни за дискредитиране показанията на свидетелите К.Е., Р.Е., А.М. и А.А. относно соченото обстоятелство, поради което и съдът не ги възприема с доверие в посочените части.

Иначе, обясненията на подс.А. относно неговото участие при транспортирането на  пострадалата Р. до болница, както и последващата реакция негова и на семейството му, свързана с изнасянето им от квартала за определено време, поради създалото се напрежение, съответстват на останалите обсъдени гласни доказателства и следва да бъдат кредитирани. В останалите, посочени по-горе части обаче обясненията  не срещат нужната доказателствена подкрепа, поради което и не се възприемат с доверие.

Показанията на свидетелите Ф.Е. и К.А., макар да не дават сведения за конкретния инцидент, също следва да бъдат кредитирани, доколкото двамата твърдят, че не са присъствали на инцидента, но са чули разговори в махалата за случилото се и различни версии за това кой е ударил детето. 

При така възприетата и описана по-горе фактическа обстановка по делото съдът счита, че подс. В.Р.А. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на  престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 7-мо, б. “Б“, предл. 1-во, вр. ал. 1, б.“В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК  за това, че на 31.01.2015 г. в гр. П., на ул. „К.” при управлението на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ-730-Д”, с ДК № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 25, ал.1 от ЗДвП; чл. 150, ал. 1 от ЗДвП и чл. 77, ал.1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.А.А. ***, с ЕГН: **********, като деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност.

Настоящия състав намира, че от обективна страна е установено наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и допуснатото от подс.В.Р.А. нарушение на правилата за движение. Безспорно установено е, че преди удара/ преди потеглянето/ лекия автомобил „БМВ 730 Д“ е бил разположен с десните си колела на северния тротоар, а с левите колела на платното за движение успоредно на него, с предната част насочена на запад. В този момент пострадалата Р.А. е била също на северния тротоар, в близост до предната дясна част на автомобила, а нейната по-голяма сестра А.А. е била в непосредствена близост до предния десен ъгъл на автомобила. При това положение при потеглянето си, водача на л.а.“БМВ 730 Д“ е нямал техническа възможност да забележи пострадалата Р., предвид височината й от 86 см./ за което по делото има писмени данни/, но при потеглянето си е имал техническа възможност да забележи намиращата се в непосредствена близост до предния десен ъгъл на автомобила, по-голяма сестра А.А., което е била на 6,5 години.  За това за водача на автомобила е имало техническа възможност да избегне произшествието, ако бе отложил потеглянето си , докато се увери, че в близост до автомобила няма деца. Подсъдимият е била наясно с обстоятелството, че управляваният от него лек автомобил е бил спрян, заемайки част на тротоар, между две съседни къщи, в жилищен район, при това доста населен. Затова, като е предприел маневра „потегляне“, преди това е трябвало да се убеди, че няма да създаде опасност за други участниците в движението. В случая това са били играещите на тротоара малки деца, които се установи, че са били на тротоара пред съседната на подсъдимия къща.  Несъобразявайки посочените правила, същият  е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Според настоящия състав, другото нарушение, което е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и с последвалия вредоносен съставомерен резултат, е това по чл.77, ал.1 ППЗДвП.  Съгласно цитираната разпоредба „Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата за подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал.  В случаяq подсъдимият А. е предприел маневрата „потегляне“ без да е изпълнил така вмененото му от закона задължение. Няма съмнение, че „потеглянето“ е маневра /спр. чл.76  ППЗДвП /, без значение дали автомобилът потегля от паркирано положение, от престой или друго спряно състояние, както и независимо къде се намира-на паркинг, на банкет, на пътно платно и т.н. А по делото е безспорно установено от фактическа страна, че произшествието е настъпило вследствие маневра потегляне напред, тъй като в този момент пострадалата се намирала  до предната дясна част на автомобила  Ето защо, съдът намира за обоснован правния извод на обвинението, че в процесния случай  допуснатото нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.77, ал.1 от ППЗДвП  от страна на подс.В.А., е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен вредоносен резултат.

Според настоящия състав, в конкретния случай не е допуснато нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, по чл.116 от ЗДвП и по чл.76 от ППЗДвП  от страна на подсъдимия, поради което същият беше признат за НЕВИНЕН  и ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение, вменяващо му нарушение на посочените норми за движение, които в случая да са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Последната разпоредба-по чл.76 от ППЗДвП дифинира понятието „маневра“ и същата дори не съдържа предписание към водачите на превозни средства.  Що се отнася до разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, то тя вменява на водачите особености от различно естество, които следва да съблюдават при избиране скоростта на движение. В случая, според настоящият съдебен състав, липсва основание за квалифициране на виновното поведение на водача като несъобразяване с конкретната пътна обстановка, каквото е изискването на чл.20, ал.2 от ЗДвП.  В случая е безспорно установено, че причина за настъпването на ПТП е предприемането на маневра . Неотносима към поведението на водача е и разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда, че „престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението….“. Положението, в което е бил паркиран автомобила от подс.А. преди потеглянето, само по себе си не създава  опасност за движението, още повече, такава която да е в причинна връзка с настъпилото произшествие.  

Относно разпоредбата на чл.116 от ЗДвП , която вменява като задължение на водача на ППС да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата. Вярно е, че конкретното произшествие е настъпило на оживено място, в жилищен район, където през деня движението на пешеходци е по-интензивно, имайки предвид, че подсъдимият с част от автомобила си е заел тротоара, където е обичайното място за придвижване на пешеходци. По делото обаче липсват данни подсъдимият изобщо да е възприел пострадалата Р. намираща се на тротоара пред автомобила. Тъкмо обратното той е реагирал на удара едва след като е слязъл от тротоара с десните гуми и потеглил, предполагайки, че е ударил камък. Ето защо, въпреки установеното по делото наличие на деца на тротоара, недопистимо би било да се презумира умишлена вина у подсъдимия А. за така повдигнатото му с обвинението нарушение на правилата по чл.116 от ЗДвП. Същият не е възприел пострадалата като опасност за предприетото потегляне.

Безспорно установено е наличието на квалифициращия признак на престъплението, в което подс.В.А. е обвинен, а именно да е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност – по чл.343, ал.3 пр.7 от НК. Всъщност, това квалифициращо за наказателната отговорност обстоятелство е обхванато от нормата на чл.150, ал.1 от ЗДвП. По делото са приети писмени доказателства, от които несъмнено се установява, че към инкриминираната дата подс.В.А. не е имал валидно свидетелство за правоуправление на МПС, тъй като издаденото му такова е било отнето със Заповед за ПАМ на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, която лично му е била връчена на 19.10.2012г./ на л.144 от делото/. Причина за издаването, видно от посочената мотивировка е неизпълнение от страна на подсъдимия на задълженията по чл.157, ал.4 от ЗДвП, а именно отнемането на всички контролни точки и загуба на придобита правоспособност. Неприемливи са възраженията на подсъдимия, че същият има валидно свидетелство позволяващо му управление на превозно средство, тъй като самият той в обясненията си в хода на съдебното следствие твърди, че шофьорската книжка му била открадната още през 2008г., но не подал жалба и съответно искане за издаване на нова такава. На първо място, тези твърдения не кореспондират на писмените доказателства, установяващи множество наказания за подсъдимия, поради нарушения от негова страна на разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗДвП от 2010г. насам/спр. л. 244-246, том.2 от д.п. за нарушител/.  Отделно от това самият подсъдим, в същите обяснения заявява, че няколко пъти е спиран и наказван, за това че шофира без книжка, така че, твърденията му за притежаване на необходимата правоспособност, са изцяло голословни и целят да оправдаят проявяваното от него години наред несъобразяване с изискванията на закона.  Наличието на умения за шофиране на лек автомобил, неправилно се асоциира от подс.А. с притежаването на необходимата по закон правоспособност, която в настоящия казус е загубена, поради неговото недобросъвестното поведението като шофьор.

Установено е от изготвената съдебно-медицинска експертиза, че смъртта на пострадалата Р.А.А. се дължи на тежката черепно-мозъчна травма, изразяваща се в масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на свода и основата на черепа - почти тотално, които са довели до излив на кръв, която е попаднала в дихателните пътища, била е вдишана от пострадалата и е довела до остра дихателна, с последваща сърдечно - съдова слабост, в резултат на задушаване от тази кръв. За смъртта е допринесла и острата кръвозагуба, както и самата черепно - мозъчна травма, развил се оток на мозъка, който ведно с кръвоизлива под меките мозъчни обвивки е довел до притискане на жизнено важни центрове в ствола на мозъка. Несъмнено доказана е причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и действията на подсъдимия В.А., като от обективна страна е изпълнен състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”от НК- настъпила смърт на едно лице.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост при конкретната форма на вината- небрежност. Подсъдимият  не е предвиждал  настъпването на общественоопасните последици, но с оглед мястото на ПТП – в жилищен квартал, на тротоар между обитавани жилищни къщи, където движението на пешеходци, включително и деца е обичайно, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

От страна на защитата на подсъдимия бяха наведени доводи за неубедителни свидетелски показания, от които се твърди, че не може да се направи категоричен извод за авторството на деянието. Настоящият състав изложи по-горе в мотивите си аргументи относно възприетите с доверие свидетелски показания и установеното от тях авторство на извършеното, като не следва да ги преповтаря. Застъпва се твърдението, че е невъзможно да са били отворени вратите на къщата и да е бил качен частично на тротоара въпросния автомобил „БМВ 730 Д“. Данни за ширината и височината  на тротоара се съдържат в протокола за оглед на л.20-21, т.1 от д.п. Пред настоящата инстанция се събраха неоспорими доказателства относно разположението на двете съседни къщи, начина на достъп до тях, включително и начина на отваряне на входната врата на къщата, където живеят св.А.А. и К.Е.. Това са приложените снимки свалени посредством google maps. Двамата посочени свидетели са категорични, че въпросния ден, голямата врата, даваща достъп на автомобил до двора им, е била затворена, след като св.К.Е. е изкарал автомобила. Само, че достъп до тротоара свидетелите са имали и посредством по-малката, „вградена“ врата, която ясно личи на снимката на л.70 от НОХД. Тя се отваря навътре и нейното отваряне не би създало никакъв проблем за ползването на тротоара, включително и възкачването на автомобил върху него. Още повече, че множество свидетели са категорични за изградени към момента на деянието бетонови рамки, облекчаващи изкачването и слизането на автомобили пред вратите на К.Е. и на подс.А..  Поради това и съдът не намери причина за изследване на застъпената от защитата версия за възможност от възкачване на автомобил на тротоара при положение на отворени врати.  Що се отнася до застъпената в пледоарията версия за движение назад, а след това напред на автомобила, то подобна вероятност като механизъм на произшествието и причиняване на травмите у пострадалата, е напълно изключена  от обсъдените в мотивите заключения на съдебно-медицинската и комплексните експертизи. Никакво основание няма за да се приеме предлаганата версия за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Както беше отбелязано, предвид мястото, където е паркирал автомобила си и предприетото потегляне без да се увери, че няма да създаде опасност за играещите в близост до автомобила деца, то подс.А.  е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасни последици.

По отношение на наказанието:

За извършеното  престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 7-мо, б. “Б“, предл. 1-во, вр. ал. 1, б.“В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК  , законодателят е установил граници на  наказанието “лишаване от свобода” от три до десет години в нормата действаща към инкриминираната дата.  Определяйки наказанието в тези рамки, които съдът прие, че са по-благоприятни, с оглед последвалите след това законодателни промени/Дв бр.74/2015г./, съгласно чл.2, ал.2 от НК и съобразявайки критериите на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете наличието на смекчаващо отговорността на подс.В.А. обстоятелство, каквато е оказаната от него след деянието помощ за транспортиране на пострадалото дете до болнично заведение. Смекчаващо вината обстоятелство е и конкретната форма на вината- небрежност, която обуславя по-леко наказание  в сравнение с непредпазливите престъпления, извършени от субективна страна поради самонадеяност. Настоящият състав отчита в случая и наличие на отегчаващи  отговорността обстоятелства, каквито са утежненото му съдебно минало и наличието на множество предходни други нарушения по ЗДвП. Справката за съдимост на подсъдимия/ на л.242-243, том 2 от д.п./ дава сведения за разнородна предходна престъпна деятелност на подс.А. и осъждането му за различни по вид престъпления. Последното му осъждане обаче, с влязла в сила присъда на 13.09.2013г. за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, е за управление на автомобил след наказване по административен ред, което, съпоставено с данните за множество нарушения по ЗДвП и санкционирането им по административен ред преди и след тази дата, говорят за упорито несъобразяване от страна на подсъдимия А. с пътните правила и въобще с изискванията на закона. Очевидно е, че осъжданията, както и множеството административни санкции и то за еднородни нарушения, не са изиграли възпираща роля спрямо подсъдимия, който е загубил правоспособност, именно поради неглижиране на наказанията и законовите разпоредби. Съзнавайки, че му е отнето свидетелството, същият е шофирал автомобил необезпокоявано и то в продължение на години. Всички тези обстоятелства говорят за тенденциозност в поведението на подсъдимия В.А. и грубо незачитане на установените правила и норми за движение по пътищата, включително и за липсата на критичност към случилото се с негово участие, стремейки се прехвърли отговорността върху непълнолетния си към онзи момент син. Така, отчетените по отношение на вината обстоятелства, мотивират съда да приеме, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и за поправяне на подсъдимия В.Р.А., следва да се определи наказание при превес превес на отегчаващите обстоятелства, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ.

Според съдебния състав така наложеното на подс.В.А. наказание от седем години  „лишаване от свобода”, следва да се изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим, съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Съдът е на мнение, че по този начин, ще се съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия и другите граждани в обществото, и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК. Макар и да е определено наказание повече от 5 години, то касае непредпазливо престъпление, а не умишлено и поради това съдът определи „общ“ режим за изтърпяване, а не предложения от държавното обвинение „строг“ режим. 

Изложените по-горе смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, така че не дават основание за повече снизхождение и определяне на по-леко по размер наказание при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК.

Съдът не наложи кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, свързана с лишаване от правоуправление на подс.В.А., тъй като последният е с отнета правоспособност и към момента на извършване на престъплението и към настоящия момент, което е пречка да му бъде наложена наказанието лишаване от това право по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Многократно ВКС на РБ в решенията си е застъпвал становище, че наказанието лишаване от право да се управлява МПС може да бъде наложено само, ако подсъдимият притежава съответната правоспособност към момента на извършване на деянието. За това в случая предпоставките за налагане на кумулативното наказание не са налице.

Налице са основанията на чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК за приспадане от така наложеното на подс.В.А. наказание, на времето, през което същият е бил задържан по реда на НПК и с мярка за неотклонение, считано от 15.01.2016г. до 16.03.2016г. включително , като един ден задържане да се зачита за едни ден лишаване от свобода .

Съдът се произнесе и по отношение на вещественото доказателство, приложено по делото -1 бр. СД, като прие, че  следва  да остане по делото.

С присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив разноските, направени в хода на досъдебното производство в размер на 1171 лева, а по сметка на ОС-Пловдив, направените разноски в хода на съдебното производство в размер на 575 лева, представляващи възнаграждения за назначените и изслушани експертизи.

Наред  с това подс.В.А. следва да заплати и направените от частния обвинител А.Н.А. разноски за възнаграждение повереник в размер общо на 1500 лева за настоящото и предходно съдебно производство.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :