Решение по дело №1709/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 292
Дата: 24 октомври 2022 г.
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20215500101709
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. С.З., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично при
закрити врати заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Павлина Г. Т.
в присъствието на прокурора Е. В.
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело №
20215500101709 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.105 от СК.
Делото е образувано въз основа на писмена молба вх.№ 5474/03.11.2021г.
от пълнолетната българска гражданка Ю. Г. Т. от ***, чрез адв. В. Д. с която
моли съда да и бъде предоставена информация за биологичния й произход. В
молбата сочи, че са налице важни обстоятелства за уважаване на молбата и -
правото да познава своя произход, биологичните си родители и роднинския
им кръг, както и превенцията срещу възможността от обвързване или
сключване на брак от страна на нейните низходящи с биологични
родственици, които обстоятелства са основателна причина и право за
зачитане на личния й и семеен живот, закрепено в чл.8 от Европейската
Конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
При изслушване от настоящия първоинстанционен съд на единствения
явил се лично известен биологичен родител на молителката - нейната
евентуална биологична майка - пълнолетната българска гражданка Т. П. С.,
родена на ***. в гр.С.З. заявява, че минала през съда и оставила детето в Дом
майка и дете по съответния ред. Подписала съответната документация и дала
съгласие за пълното осиновяване на детето. Желае да се запознае с
биологичната си дъщеря и да й бъде предоставена тази информация. Твърди,
1
че тогава е била принудена от обстоятелствата да извърши тази стъпка.
Представителят на ОП- С.З. пледира, че в хода на делото били
установени и доказани в достатъчна степен изискуемите се по закон важни
обстоятелства, поради което предлага искането по чл.105 от СК да бъде
уважено изцяло, със законните последици от това.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства и като взе
предвид становищата на страните и на представителя на ОП - С.З., съдът
приема за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от
фактическа и правна страна следното :
Пред ОС - С.З. е направено официално искане по чл.105 от СК, което се
явява процесуално допустимо, понеже изхожда от процесуално легитимирано
лице- пълно осиновена тогава българска гражданка, вече пълнолетна,
навършила минималната по закон 16- год. възраст.
Разгледано по същество искането се явява основателно и доказано, тъй
като видно от материалите по приложеното приключено с Решение №
375/19.09.1990г. по гр.д.№ 2052/1990г. по описа на РС- С.З., арх.№
1837/1990г., молителката с рождено има Ю.на Т. П., родена на *** в гр.С.З., е
била пълно осиновена от пълнолетния български гражданин Г.Т.А. от гр.С. и
съпругата му - пълнолетната българска гражданка Т.Б.А. от гр.С., като те са
били записани в новия й Акт аз раждане, като рождени родители, а тя с
новите имена Ю. Г. А., а като място на раждане е бил посочен гр.С. по
тогавашното местожителство на осиновители й.
По силата на чл.105 от СК осиновителите или навършилата шестнадесет
годишна възраст осиновена могат да поискат от окръжния съд, постановил
решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена
информация за произхода на осиновената, когато важни обстоятелства
налагат това. В конкретният случай според настоящия съдебен състав са
налице изискуемите се по закон важни обстоятелства по смисъла на чл.105 от
СК, които налагат разкриване на тайната на осиновяването- това са фактите
от обективната действителност, които са свързани със съществени за
осиновения обстоятелства от здравен, социален, морално- етичен и правен
характер, при наличието на които за него биха се породили определени
правомерни последици. Самото право на осиновената да познава своя
произход може да бъде ограничено единствено, ако се упражнява с
2
намерението да се увредят евентуално правата на други трети лица, или с
неморална или користна цел. В настоящият случай молителката желае да
познава биологичния си произход с оглед познаване на евентуалното наличие
на генетична предразположеност към някои заболявания, както и с оглед
избягване на възможността за инцест, които според настоящия съд
представляват важни обстоятелства, които дават право на молителката да
познава своя биологичен произход.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че от м. юли 2015г. в
Република България се работи по премахване тайната на осиновяването и
предстои промяна в съответните текстове на СК от 2009г., като в тази връзка
Съветът по правата на човека на ООН има препоръка към Република България
за въвеждане на законодателство, което да забранява тайната на
осиновяването и да гарантира правото на осиновеното лице да знае своя
биологичен произход. Като основен мотив за тази готвена промяна е правото
на всеки човек да познава действителния си биологичен произход, в аспекта
на медицински причини, свързани с наследствени заболявания и превенция
срещу възможността те да се проявяват.
Желанието на осиновената да познава своя произход, да доизгради
собствената си идентичност и възможността да получи нужната й морална
подкрепа от биологичните си родители, е основателна причина за достъп до
информация по чл.105 от СК и негово право за зачитане на личния му и
семеен живот съгласно чл.8 от ЕКЗПЧОС, ратифицирана от Република
България и станала част от вътрешното ни национално законодателство,
поради което българския съд следва да се съобразява с нея. В такива случаи
съдилищата се позовават на решения на Съда по правата на човека в
Страсбург, постановени във връзка с нарушаване правото на личен живот при
търсене на идентичност, както и на отправената към Република България от
Съвета по правата на човека към ООН препоръка за въвеждане на
законодателство, което да забранява тайната на осиновяването и да гарантира
правото на осиновеното дете да знае своя произход, по повод на която през
м.юли 2015г. в Министерството на правосъдието/МП/- София е създадена
работна група за изменение на българския СК в такава насока. Следва да се
осигури гарантирането на ефективна защита на конституционното право на
личен и семеен живот на осиновения съгласно чл.32, ал.1 от Конституцията
на РБ/КРБ/ и във връзка с чл.8 от КЗПЧОС, част от което е и правото да
3
познаваш своя биологичен произход. Правото да познаваш произхода
си/определено още и като право на идентичност/, без да е изрично защитено,
се извежда от правото на защита на личния/частния живот съгласно чл. 17 във
вр. с от чл.24, ал.2 и 3 от Пакта за политически и граждански права, в чл.8 от
ЕКЗПЧОС и чл.7 и чл.8 от Конвенцията за правата на детето, която признава
правото на детето да познава своя произход. Това право е признато в еднаква
степен, както на детето, както и на всеки възрастен човек. Във всичките си
решения по подобни казуси ЕСПЧ потвърждава необходимостта от
информация за произхода за изграждане на личностовата идентичност като
част от правото на зачитане на личния живот. Конвенцията за защита на
децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване, също
предвижда осигуряване на достъп на детето или на негов представител до
информация за произход, заедно с необходимата консултация по чл.30 от
Конвенцията.
Следователно “важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 от СК са
всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със
съществени за осиновения обстоятелства от здравен, социален, морално-
етичен или правен характер, и при наличието на които за него биха се
породили определени правомерни правни последици, респ. такива които са
свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия
мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в
обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семеен
живот, както на осиновения, така и на биологичните родители, като
ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и
правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с
необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може
да бъде ограничено единствено и само, ако се упражнява с намерението да се
увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел, каквито по
делото не са установени.
Поради което съдът намира, че искането на молителката по чл.105 от СК
следва да бъде уважена изцяло, като от съда й бъде предоставена исканата
информация относно биологичния й произход, със законните последици от
това.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.105 от СК,
4
първоинстанционния ОС- С.З.
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ информация на Ю. Г. Т.- ЕГН ********** от *** за
биологичния й произход чрез осигуряване на достъп до приключеното
осиновително Решение № 275/19.09.1990г. по гр.д.№ 2052/1990г. по описа на
РС - С.З., арх.№ 1837/1990г., с което тя е била пълно осиновена от
пълнолетния български гражданин Г.Т.А. ЕГН ********** от гр.С., обл.С. и
съпругата му - пълнолетната българска гражданка Т.Б.А., ЕГН ********** от
гр.С., с посочване трите имена и ЕГН на биологичните й родители :
Баща - неизвестен
Майка – Т. П. С. ЕГН ********** от гр.***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от
връчването му на страните чрез ОС - С.З. пред АС – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
5