МОТИВИ
към НОХ дело № 258/2013 г.:
Против подсъдимия А.И. *** е повдигнато обвинение по чл.152
ал.3 т.2 и т.5 от НК, във вр. с чл.152 ал.1 т.2 от НК, във вр. с чл.129 ал.1 и
ал.2 от НК, във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.
Съдебното следствие се проведе по реда
на гл.27 от НПК– съкратено съдебно следствие.
Прокурора поддържа повдигнатото
обвинение при фактическа обстановка, подробно описана в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като пледира на подсъдимия да се наложи наказание лишаване
от свобода в максималния размер, предвиден по този текст на закона, а именно –
15 години, което на основание чл.58а ал.1 от НК да бъде намалено с една трета.
Подсъдимият А.И.З. признава изцяло вината си, а относно наказанието
предоставя на съда да прецени.
Защитникът на подсъдимия пледира да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода около средния предвиден размер, което на основание чл.58а ал.1 от НК
да бъде намалено с една трета, или да му бъде определено наказание лишаване от
свобода за срок от 4 – 5 години.
Съдът след като се съобрази със събраните по делото доказателства във
връзка с повдигнатото и предявено обвинение приема за установено следното:
Подсъдимият А.И.З. е роден на ***г***,
с постоянен адрес: гр.Симеоновград, обл.Хасковска, ул. ”Цар Самуил” № 23, в
момента в затвора гр.Стара Загора, български гражданин, без образование,
неженен, безработен, ЕГН **********, осъждан за престъпления от общ характер,
както следва:
-
С
присъда по НОХД №475/2005г. на ......, влязла в з.с. на 17.11.2005г. е бил
осъден на 6 месеца лишаване от свобода – условно с 2 години изпитателен срок;
-
С
присъда по НОХД №18/2007г. на ......, влязла в з.с. на 22.06.2007г. е бил
осъден на 1 година лишаване от свобода, като на основание чл.68 ал.1 от НК е
било постановено да изтърпи отделно от това наказание и наказанието от 6 месеца
лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД №475/2005г. на ......;
-
С
присъда по НОХД №276/2009г. на ......, влязла в з.с. на 20.11.2009г. е бил
осъден на 3 месеца лишаване от свобода;
-
С
присъда по НОХД №133/2010г. на ......, влязла в з.с. на 17.05.2010г. е бил
осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода;
-
С
присъда по НОХД №204/2012г. на ......, влязла в з.с. на 06.11.2012г. е бил
осъден на 3 месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият
А.И.З., с прякор „Сандъра” живеел в с. Трояново, общ. Раднево, в къщата на
свид.Мариян Георгиев Желязков. Освен него, в къщата живеел и свид.Георги
Василев Димитров, по прякор „Гушняра”, като тримата спели в една стая. На
20.03.2013г., от обяд до към 16,00 часа З., Желязков и Димитров, заедно с други
свои познати от селото, пили бира и ракия в дома на Желязков. Около 17,00 часа
Желязков и Димитров легнали да спят, а подсъдимият З. тръгнал да си търси цигари. В магазина, освен цигари, си купил и „патронче”
от 200 гр уиски, което също изпил. След това се отбил в заведение в селото,
известно като „Барчето на Йонко”, където си взел бира и продължил да пие, а към
19,40 часа тръгнал за дома на свидетелите Митко
Митков И. и Анка Атанасова Димитрова, с дъщерята на които живеел преди
време на семейни начала. Там останал до около 21,00 часа.
През целия ден и вечерта З. бил облечен със силно замърсено черно анцунгово
долнище с оранжеви кантове отстрани, с тъмносиня тениска с къс ръкав, в горната
си част сива с две тъмносини ленти на гърдите и по една тъмносиня лента на
ръкавите, бил обут с черни обувки, с лого на „Мини Марица изток” ЕАД.
След като
излязъл от дома на свид.И. и Димитрова, подсъдимият тръгнал към къщата на свид.Желязков,
която се намирала в другия край на селото, но вместо да се прибере, продължил
към дома на пострадалата Д.Б.Б.. Около 22,30 часа, влязъл в двора през
падналата телена ограда в западната му
част, отишъл до къщата, счупил стъклото на едно от крилата на южния
прозорец на югоизточната стая, покатерил се и влязъл вътре. В това време Б.,
която обитавала срещуположната стая /югозападната/, решила да отиде до
тоалетна. Когато отворила вратата, видяла пред себе си З.. Не го познала
веднага, тъй като в коридора било тъмно, а той
бил и с ниско нахлупена на главата шапка. З. блъснал и съборил Б. на
пода в стаята, след което започнал да съблича долните й дрехи. Когато
пострадалата го попитала какво иска от нея и му казала, че няма пари, той й
отговорил, че не е дошъл за пари, а е дошъл да я „ебе”. Съблякъл черното
анцунгово долнище и памучния клин, с които била облечена пострадалата, разкъсал
„пликчетата” й, след което я вдигнал и
хвърлил на едното от леглата в стаята. Въпреки виковете на Б., З. вкарал
члена си във влагалището й и започнал против волята й да осъществява полов акт
с нея. Когато пострадалата викала от страх, болка и срам, З. я удрял силно с
юмруци по лицето, по главата, по ребрата, крещял й да млъкне, заплашвал я, че
ще я убие, че ще я застреля, като същевременно заблуждавайки я, бъркал с едната
ръка в джоба на свалените си „гащи”. От нанесените удари, от устата й потекла
кръв. Б. изпитвала ужас, мислейки, че няма да
оживее. Опитвайки се да накара З. да спре, го попитала дали има майка и
как би се чувствал, ако някой „мъчи” майка му така, казала му, че го е познала,
но въпреки това, подсъдимият продължавал да се „гаври” с нея, като не преставал
да й нанася удари в устата, гърдите и по цялото тяло. В един момент се опитал
да проникне в ануса й, но като не успял отново
вкарал члена си във влагалището й и продължил да се съвъкупява с пострадалата,
да я заплашва и бие. Когато „свършил”, се избърсал със салфетките, които намерил на масата, хвърлил ги на леглото и си вдигнал
гащите. След това, вдигнал пострадалата, хвърлил я на другото легло в
стаята и й казал, че ще спи там. Преди да си тръгне, попитал Б. дали има пари и
когато му отговорила, че няма, той си тръгнал. След като се прибрал в дома на свид.Желязков,
около 23.30 часа, седнал на стола и запалил цигара. Тогава се събудил свид.Димитров.
На въпроса кога се е прибрал и от къде идва,
З. отговорил, че се прибрал преди малко и че идва от „баба си Ана”,
където бил на гости. След като Димитров отново заспал, З. съблякъл дрехите, с
които бил, хвърлил ги на масата отвън и си легнал. Около 01.30 часа на
21.03.2013г. в дома на Желязков пристигнали служители на РУП - Раднево. След
като събудили З. и му казали, че трябва да ги придружи до участъка в селото,
последният облякъл дънки и кафяво яке, обул обувките на свид.Димитров, т.е.
съвсем други дрехи и обувки, а не тези, с които бил по време на гореописаното
деяние, и тръгнал с полицейските служители.
С протокол за доброволно предаване от 21.03.2013г. свид. Мариян
Георгиев Желязков предал доброволно 1 бр. тениска с къс ръкав, тъмносиня на
цвят, в горната си част сива с две тъмносини ленти на гърдите и по една
тъмносиня лента на ръкавите, с цип и бродирай в ляво син надпис „adidas” поставени едно в друго 1 бр. шушляково
анцунгово долнище в
черен цвят, със оранжеви кантове и надпис под левия джоб „ECKOUNLTD” с разпрано дъно, силно замърсено и 1 бр. тъмносиньо анцунгово долнище, с по два сиви канта /по-светъл и
по-тъмен/ с джобове с ципове от двете страни и 2 бр. /чифт/ обувки, черни на
цвят, силно замърсени, с лого на "ММИ ЕАД", надпис на подметката
„DIADORA”, номер 42, като пояснил, че предадените дрехи и обувки са на А. по
прякор „Сандъра” - дрехите и обувките, с които обв. З. бил по време на
деянието.
Видно от дактилоскопна експертиза и представеното от вещото лице писмено
заключение, приложено към делото, намерената и иззета от вътрешната повърхност
на източната рамка, на западното крило
на прозореца в спалнята на пострадалата Б., дактилоскопна следа под №1, е
идентични с десен малък пръст на подсъдимия А.И.З..
От заключението на изготвената по делото трасологична експертиза е
установено, че намерените и иззети от местопроизшествието отпечатъци на обувки,
са оставени от дясната обувка на предоставените за изследване 2бр. /чифт/
обувки, черни на цвят, силно замърсени, с лого на "ММИ ЕАД", надпис на подметката „DIADORA”,
номер 42, носени от подсъдимия З. на
20.03.2013г.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице, пострадалата Д.Б.Б., е получила множество
кръвонасядания по кожата на лицето,
травматични оттоци и кръвонасядания на двете устни на устата, разкъсноконтузна
рана на горната устна на устата, кръвонасядане на дясното рамо, множество кръвонасядания на двете бедра, кръвонасядане и разкъсноконтузна
рана в областта на влагалището и големите срамни устни. Травмите в областта на половия орган са получени по механизма на
натиск, разтягане и триене и
отговарят да са получени при проникване на еректирал полов член във
влагалището. Всички тези травматични увреждания са причинили на пострадалата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по писменни данни на пострадалата е видно, че освен описаните травматични
увреждания при освидетелстването й, е получила още сътресение на мозъка, счупване на VIII-мо, IX-то и X-то ребра в ляво, компресионно счупване на тялото на XII-ти гръден
прешлен, разкъсване на влагалището. Счупването на трите ребра в лявата гръдна
половина и счупването на тялото на XII-ти гръден
прешлен, са причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на
снагата със срок на възстановяване от осем до дванадесет месеца. Останалите
травматични увреждания, включително и претърпяното
мозъчно сътресение са причинили на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на живо лице, на подсъдимият А.З. при
освидетелстването му на дата 21.03.2013г. е установено, характерно кръвонасядане на гърба, охлузване на коремната
стена в ляво и лявата предмишница и чуждо тяло в подкожието на пениса.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства по предоставените за изследване: анцунгово долнище
в черен цвят; жълтеникава кувертюра за легло; потник, бял вълнен; долно бельо
/пликчета/ бели на сини цветчета; черно долнище от анцунг; бельо, наподобяващо
памучен клин със светлосин цвят; тъмносиньо горнище на анцунг; тъмносиня
плетена блуза с дълги ръкави и с копчета в предната част; синя работна куртка с
копчета; тениска с къс ръкав, тъмносиня на цвят,
в горната си част сива с две тъмносини ленти на гърдите и по една тъмносиня лента на ръкавите, с цип и бродирай в
ляво син надпис „adidas”, 3бр.
салфетки в бяло и розово има наличие на човешка кръв с кръвногрупова
принадлежност А/бета/, която може да бъде отделена от лица с кръвногрупова принадлежност А/бета/, към които принадлежи и пострадалата
Б.. По предоставените за изследване шушляково долнище на анцунг с оранжеви
кантове, с надпис „ECKOUNLTD”, както
и по трите броя розовобели салфетки има
наличие на човешка сперма, която може да бъде отделена от лица
несекретори или от лица с кръвногрупова принадлежност 0 /алфа, бета/, към която
принадлежи подсъдимия З..
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимия, съвкупно преценени с приложените по делото писмени
доказателства, в това число: протоколи за разпит на свидетели л.№№ 48-56,
дактилоскопна експертиза – л.№№59-66, трасологическа експертиза л.№№ 70-77,
съдебномедицинска експертиза л.№№ 88-90, съдебномедицинска експертиза л.№№
94-95, съдебнобиологична експертиза л.№№99-102, съдебномедицинска експертиза
л.№№108-110 /от досъдебното производство/
и по същата не се спори.
При тази фактическа обстановка съдът призна подсъдимия за виновен и му
наложи наказание, без да провежда разпит на подсъдимия съгласно разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК, като при оценка на събраните доказателства даде вяра и се
позова на направените самопризнания от подсъдимия и на събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, подкрепящи гореизложената
фактическа обстановка.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Деянието, извършено от
подсъдимия А.И.З. е престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК, тъй като на 20.03.2013г. в с.Трояново, общ.Раднево се
съвъкупил с лице от женски пол - Д.Б. ***, като я принудил към това със сила и
заплашване - изнасилване. И тъй като й причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение на движенията на снагата, причинено от
счупването на три ребра в лявата гръдна половина и счупването на тялото на
ХП-ти гръден прешлен, а сегашното деяние подсъдимият З. е извършил, след
като е бил осъждан няколко пъти за умишлени престъпления от общ характер и му е
било налагано ефективно наказание лишаване от свобода, от изтърпяването на
последното му наказание не е изтекъл предвидения в чл.30 ал.1 от НК петгодишен
срок, т.е. сегашното деяние е извършено в условията на опасен рецидив /чл.29
ал.1 б.”а” и „б” от НК/, то квалификация следва да бъде по чл.152 ал.3 т.2 и
т.5 от НК, във вр. с чл.152 ал.1 т.2 от НК, във вр. с чл.129 ал.1 и ал.2 от НК, във
вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК.
По този текст съдът призна подсъдимия за виновен и му наложи наказание.
По квалификацията не се спори
от страните в процеса.
Престъплението е извършено
умишлено, с пряк умисъл -подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия А.И.З.
престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При определяне на
наказанието съдът отчете обществената опасност както на деянието,
извършено от подсъдимия, така и тази на самия подсъдим. В случая извършеното
престъпление – изнасилване е с изкючително висока степен на обществена
опасност. На първо място следва да се посочи възрастта на лицето,
пострадало от престъплението – жена на 72 години. От една страна занижената
възможност за самоотбрана на тези лица, с оглед възрастта им, а от друга, само
по себе си посегателство от такъв характер срещу лице на такава възраст
обуславя значителна степен на обществена опасност, тъй като тези прояви се
отразяват силно негативно върху личния им живот, като при всички случаи водят до
неблагоприятни психични последствия, които са в пряка причинно-следствена
връзка с деянието, най-малко до пораждането на страх, безпокойство, чувство на
срам и безнадеждност до края на живота им. Към този факт следва да се прибави и
изключителната бруталност при осъществяването на престъпното деяние предвид броя
и вида на причинените на пострадалата Б. травматични увреждания – множество
кръвонасядания по кожата на лицето, травматични отоци и кръвонасядания на двете
устни на устата, разкъсноконтузна рана на горната устна на устата,
кръвонасядане на дясното рамо, множество кръвонасядания на двете бедра, сътресение
на мозъка, счупване на VІІІ, ІХ и Х ребра в ляво, компресионно счупване на
тялото на ХІІ гръден прешлен, разкъсване на влагалището.
Подсъдимият също е
лице със завишена степен на
обществена опасност предвид негативните му характеристични данни, обремененото
му съдебно минало, трайно изградените му престъпни навици и упоритост
при осъществяване на престъпните намерения. Същият е осъждан многократно, като
престъпната си дейност е започнал още преди да навърши 18 години. До настоящия
момент спрямо него са постановени пет осъдителни присъди за извършени тежки
умишлени престъпления от общ характер, като е изтърпявал всичките наказания
ефективно, а последното наказание е изтърпял на 16.01.2013г. и само два месеца
след изтърпяването му е извършил тежко умишлено престъпление срещу личността,
наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 15 години. Явно е, че въпреки
наложените до момента наказания „лишаване от свобода”, подсъдимият З. не се е
поправил и превъзпитал и изводът е, че
срещу него следва да се приложи засилена наказателна репресия, както да се
приучи към спазване на законите на републиката, така и за да му се отнеме
възможността да извършва други престъпления.
Тези обстоятелства мотивираха съда да му наложи наказание изцяло в
превес на отегчаващи вината обстоятелства.
В случая не са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът намира, че признанието
на подсъдимия З., като задължителен елемент за провеждане на производството по
гл.27 от НПК, не следва да се третира като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено
при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител.
В този смисъл съдът в
настоящия състав счете за справедливо да наложи наказание на подсъдимия към
максимума, а именно в размер на дванадесет години лишаване от свобода, като
прие, че по-голяма снизходителност към дееца ще е не само неоправдана, но и
наказанието не би съответствало на тежестта на извършеното престъпление.
Имайки предвид факта, че
съдебното следствие се провежда по реда на гл.27 от НПК, то съгласно чл.373
ал.2 от НПК, при постановяването на присъда, съдът е длъжен да постанови
наказанието при условията на чл.58а ал.1 от НК, за което и на основание чл.58а ал.1 от НК във вр. с
чл.373 ал.2 от НПК съдът намали така наложеното наказание от 12 /дванадесет/
години лишаване от свобода с една трета
и определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 8 /осем/
години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор-затворническо
общежитие от закрит тип.
Съдът
счете, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК.
На
основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачете времето, през което подсъдимият З. е
бил задържан по мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 21.03.2013г.
Съдът осъди подсъдимия А.И.З. да заплати по сметка на ОД на МВР-Стара
Загора направените разноски по досъдебното производство в размер на 545,64 лв.
Съдът постанови веществените доказателства,
приложени по делото след минаване на нуждата от същите да бъдат унищожени по
съответния ред.
Причините за извършване на престъплението са
липсата на морално-волеви задръжки у подсъдимия, ниската му правна култура,
явното незачитане неприкосновеността на личността и трайно изградените престъпни
навици.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: