Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 037
гр. Добрич, 23.03.2021
г.
В И
М Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа Търговско
дело № 385 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Търговско
дело № 385/2018 г. по описа на Окръжен съд – Д. е образувано по искова молба
вх. рег. № 7980/20.12.2018 г., с дата на пощенското клеймо 19.12.2018 г., на
търговско дружество „П.“ ООД ( ** S.R.L. ) със седалище и адрес на
управление Република И., O=U= ( П. ), ул. „С. П.“ № 2, данъчен номер и номер на
вписване **, с която срещу „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД със седалище и адрес на
управление с. Б., ЖК „Т.К.Г.Е.С.Р.“,
жилищна група „А.С.“, бл. 1, ет. 0, ап. 11, общ. К., област Д., ЕИК **, при
условията на обективно съединяване са предявени следните искове:
иск за
плащането на сумата от 141 567.10 евро,
представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба,
документиран с ф – ра № **/19.12.2008
г., претендиран на основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки от 1980 г.
иск за
плащане на сумата от 116 000.00 евро,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично
задължение за времето на забавата ( 19.12.2008 г. – 18.12.2018 г. ), определено
по размер от законната лихва,
претендиран на основание чл. 78 от
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980
г. във вр. с чл. 5 от Законодателен указ
№ 231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г. на
Република И..
иск за
плащането на сумата от 593.39 евро,
представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба,
документиран с ф – ра № **/19.05.2009
г., претендиран на основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки от 1980 г.
иск за
плащане на сумата от 246.13 евро,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично
задължение за времето на забавата ( 19.05.2008 г. – 18.12.2018 г. ), определено
по размер от законната лихва,
претендиран на основание чл. 78 от
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980
г. във вр. с чл. 5 от Законодателен указ
№ 231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г. на
Република И..
В
обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните твърдения:
През
2008 г. по силата на устна уговорка между „П.“
ООД като продавач и „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД като купувач, продавачът е
продал на купувача стоки , представляващи компоненти за иригационна система за
игрище за голф в с. Б., общ. К., област Д. за цена от 500 000.00 евро.
Продавачът
е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху стоката и да я
предаде на купувача. Купувачът е приел стоката, но не е изпълнил задължението
си за плащане на цената, като не е платил
по ф – ра № **/19.12.2008 г. сумата от 141 567.10 евро, а по ф – ра № **/19.05.2009
г. сумата от 593.39 евро.
В
исковата молба са изложени съображения относно приложимостта на Римската
конвенция от 1980 г., Конвенцията на ООН относно договорите за международна
продажба на стоки от 1980 г. и Италианският граждански кодекс към спорното
правоотношение.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД е
сключило с „И. Б.“ ЕООД гр. София Договор за доставка, строеж и управление на
проект по инсталация на иригационна система на територията „Т.К.Г.Е.С.Р.“ на
брега на Черно море от 20.10.2007 г., прекратен на 11.05.2009 г. Поддържа се,
че между страните по делото не съществуват никакви облигационни отношения, респ. „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД няма никакви
задължения към „П.“ ООД произтичащи от
договор за международна продажба на стоки. Излагат се доводи относно
приложимостта на българското материално право в отношенията между страните.
Релевират се възражения за погасяване по давност на главните и на акцесорните
искове. Твърди се, че сумата от 25 000.00 евро, платена от ответника на ищеца
на 31.08.2009 г. е платена по грешка по смисъла на чл. 56 ЗЗД.
І. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВЕТЕ:
1. Международна компетентност на делото на българския съд.
Всеки
съд на държава-член на Европейския съюз, при разглеждането на дела по въпросите
на гражданското и търговското право с трансгранични последици, е длъжен да прилага
източниците на общностното право.
Към
датата на подаване на исковата молба – 19.12.2018 г., основанията за
международна компетентност на съд на държава-член на ЕС за разглеждане на
гражданско или търговско дело посредством двустранни процесуални стълкновителни
норми на общностното международно частно право са уредени в Регламент ( ЕС ) №
1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела ( Регламент Б. IБ), в сила от 10.01.2015 г.
Регламент
Б. IБ се прилага по отношение на искове с международен елемент и
гражданскоправен или търговскоправен характер - чл. 1, параграф 1 от Регламент Б.
IБ.
Регламент
Б. IБ изрично изключва от приложното си поле следните видове дел – данъчните,
митническите или административните дела, отговорността на държавата за действия
или бездействия при упражняване на държавна власт – чл. 1, параграф 1 от Регламент
Б. IБ.
От
приложното поле на Регламент Б. IБ са изключени
и определени видове дела, които безспорно имат граждански или търговски
характер: а ) гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на
физически лица, имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения или от
отношения, които съгласно приложимото за тях право имат последици, сходни на
тези, произтичащи от брак; б ) банкрут, производства, свързани с обявяването на
дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични
производства; в ) социална сигурност; г) арбитраж; д ) задължения за издръжка,
произтичащи от семейни, родствени или брачни отношения или отношения по
сватовство; е) завещания и наследяване, включително задължения за издръжка,
произтичащи в случай на смърт – чл. 1, параграф 2 от Регламент Б. IБ.
Регламент
Б. IБ предоставя международна компетентност на някое от следните съдилища:
съдилища с изключителна компетентност – чл. 24; съдилища с изрично договорена
компетентност – чл. 25; съдилища с мълчаливо определена компетентност – чл. 26;
съдилища със специална компетентност – чл. 7-23; съд на ответника – чл. 4.
В
посоченият ред българският съд следва да преценява своята компетентност.
Наличието
на изключителна компетентност на чужд съд съгласно разпоредбите на чл. 24 от Регламент Б. IБ, изключва компетентността
на българския съд.
Чуждата
компетентност в този случай е абсолютна отрицателна предпоставка за разглеждане
на делото – чл. 27 от Регламент Б. IБ.
Съгласно
чл. 24 от Регламент Б. IБ, следните
съдилища на държава членка притежават изключителна компетентност независимо от
местоживеенето на страните: 1) по дела, които имат за предмет вещни права върху
недвижим имот или договор за наем на недвижим имот — съдилищата на държавата
членка, в която е разположен имотът ( въпреки това по дела, които имат за
предмет договор за наем на недвижим имот, сключен за временно ползване с
максимален срок от шест последователни месеца, са компетентни и съдилищата на
държавата членка, в която ответникът има местоживеене, при условие че
наемателят е физическо лице и че наемодателят и наемателят имат местоживеене в
една и съща държава членка ); 2) по дела, които имат за предмет
действителността на създаването, недействителността или прекратяването на
търговски дружества или други юридически лица или сдружения на физически или
юридически лица, или действителността на решения на техните органи — съдилищата
на държавата членка, в която има седалище търговското дружество, юридическото
лице или сдружението. За да се определи това седалище, съдът прилага своите
правила на международното частно право; 3) по дела, които имат за предмет
действителността на вписванията в публични регистри — съдилищата на държавата
членка, в която се води регистърът; 4) по дела във връзка с регистрацията или
действителността на патенти, търговски марки, дизайни или други подобни права,
за които се изисква да бъдат депозирани или регистрирани, независимо дали за
това е предявен иск или насрещен иск — съдилищата на държавата членка, в която
е подадена заявка за депозиране или регистрация, или депозирането или
регистрацията са извършени или се смятат за извършени съгласно инструмент на
Съюза или по силата на международна конвенция ( без да се засяга
компетентността на Европейската патентна служба по силата на Конвенцията за
предоставяне на европейски патенти, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г.,
съдилищата на всяка държава членка имат изключителна компетентност по дела във
връзка с регистрацията или действителността на всеки европейски патент,
предоставен на тази държава членка ); 5) по дела във връзка с изпълнението на
съдебни решения — съдилищата на държавата членка, в която съдебното решение е
било или трябва да бъде изпълнено.
Исковете,
предмет на т. д. № 385/2018 г. по описа на Окръжен съд – Д. не попадат в
категорията на делата, обуславящи изключителната компетентност по чл. 24 от
Регламент Б. IБ.
Ако не
е налице изключителна компетентност, в йерархията на задължителните за проверка
въпроси стои възможността за уговорен съд.
В
разглеждания случай не е налице споразумение на страните по смисъла на чл. 25 от
Регламент Б. IБ, в което да са
предвидили международната компетентност
на българския съд във връзка с правния спор.
Българският
съд се явява компетентен да правния спор между страните на по смисъла на чл. 26 от Регламент Б. IБ,
Ищецът
е предявил настоящият иск пред българския съд и пред
този съд се е явил ответникът, който не е оспорил компетентността на съда.
Правните
последици, които поражда мълчаливо определената
компетентност по чл. 26 от Регламент Б. IБ, са следните: пророгационен ефект –
предоставя се ex lege компетентност на българския съд да разгледа делото между
страните и дерогационен ефект – изключена е международната компетентност на
всеки друг съд, който би могъл да бъде компетентен по регламента.
С оглед
гореизложените съображения, се налага изводът за международна компетентност на
делото на българския съд съобразно чл. 26 от Регламент Б. IБ.
2. Подсъдност на делото на Окръжен съд - Д..
Търговско
дело № 385/2018 г. по описа на Окръжен съд – Д.
има за предмет четири обективно съединени иска ( от които два са с цена на иска над 25 000.00 лв., и два с
цена на иска под 25 000.00 лв.) и оглед
разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК делото
е подсъдно на окръжния съд като
първа инстанция. Българското процесуално право допуска окръжният съд да
разглежда дела, подсъдни на районен съд като първа инстанция – чл. 270, ал. 4 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 105, чл. 108, ал. 1
ГПК относно общата местна подсъдност, е подсъдно на Окръжен съд гр. Д.
като съд по седалището на ответника.
Делото
следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора „Производство по
търговски спорове” на Гражданския процесуален кодекс на Република България.
Релевантен
за определяне търговско правния характер на спора, предмет на т. д. № 385/2018
г. по описа на Окръжен съд – Д. е търговскоправният характер на спорното
правоотношение между страните по делото.
3. Правосубектност на страните.
Въпросите
относно правоспособността и дееспособността на страните не е уредена в
Регламент Б. IБ.
Компетентният
съд следва да преценява тези въпроси по правото, посочено от собствената му стълкновителна
норма.
Страните
по делото притежават правосубектност съобразно lex societatis – правото на
държавата, в която е регистрирано – чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 58 КМЧП.
От
представеното по делото удостоверение за актуално състояние от Търговския
регистър на Република И. се установява, че ищецът - „П.“ ООД ( ** S.R.L. ) със
седалище и адрес на управление Република И., O=U= ( П. ), ул. „С. П.“ № 2,
данъчен номер и номер на вписване **, е вписано в Търговския регистър на
Република И. на 18.12.2012 г.
При
служебно извършената справка в Търговския регистър на Република България се
установява, че ответникът „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД със седалище и адрес на
управление с. Б., ЖК „Т.К.Г.Е.С.Р.“,
жилищна група „А.С.“, бл. 1, ет. 0, ап. 11, общ. К., област Д., ЕИК **, е
вписан в Търговския регистър на Република България с Решение № 1/22.11.1995 г. по
ф. д. № 19353/1995 г. по описа на Софийски градски съд.
Налице
са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.
Исковете
са ДОПУСТИМИ и следва да бъдат
разгледани по същество.
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 235 ГПК, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Ищецът
„П.“ ООД (** S.R.L. IT **) претендира от ответника „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД сумите от 141 567.10 евро по ф – ра № **/19.12.2008
г. и от 593.39 евро по ф – ра № **/19.05.2009 г., както и дължимите мораторни
лихви върху горепосочените суми.
От
заключенията на вещите лица по първоначалната и по повторната
съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че през финансовата 2008
г. е
издадена фактура № **/19.12.2008 г. ( л. 21 – 24 ) с издател „П. В.“ АД с данъчен
номер и номер на вписване *** ( ***S. P. A. IT *** ) и получател „Т.К.Г.Е.С.Р.“
ЕАД. В първичния счетоводен документ е вписано като основание „продажба“ на стоки на стойност 166 576.10
евро. Вещите лица не са установили наличието на запис в счетоводните регистри
на „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД за финансовата
2008 г. за покупка по ф – ра № **/19.12.2008 г. Дружеството не е декларирало
ф – ра № 19995/19.12.2008 г. за съответния данъчен период пред НАП по реда на
ЗДДС. Не са отразени направени разходи по дебит на с/ка 613 „Разходи за
придобиване на ДМА“ по ф – ра № **/19.12.2008
г.
Видно
от заключенията на вещите лица през
финансовата 2009 г.
е издадена фактура
№ **/19.05.2009 г. ( л. 34 – 37 )
с издател „П. В.“ АД с данъчен номер и номер на вписване *** ( ***S. P. A. IT ***
) и получател „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД. В първичния счетоводен документ е вписано
като основание „продажба“ на стоки на
стойност 593.39 евро. В счетоводните регистри на „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД за финансовата 2009 г. по сметка 4012
„Доставчици във валута“, аналитична
партида „П. В.“ АД е
налице регистриран
счетоводен запис за
покупка с вписано
основание ф – ра № **/19.05.2009
г. в размер на сумата от 539.39 евро с левова равностойност 1 160.57
лв. При анализа на счетоводен регистър
„Разходи за придобиване
на дълготрайни активи
- Голф игрище“ по партида 21 „Материали голф
игрище“ при „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД, вещите лица са установили
наличието на счетоводен запис за
увеличаване стойността на
разходите за придобиване на
ДМА - голф игрище
с осъществени доставки/покупки с доставчик
„П. В.“ АД до размер на сумата
от 1 160.57 лв. Първичният счетоводен
документ е вписан във водените от „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД дневниците за покупки
и дневниците за продажби
за периода 01.05.2009 г. - 31.01.2010 г., като отразеното в документа стопанско събитие
е декларирано за данъчен период
01.07.2009 г. -31.07.2009 г. с
„Протокол № 257/19.05.2009
г.“ По тази фактура не е констатирано
плащане от „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД към „П. В.“ АД. В разглеждания случай, сделката следва
да се квалифицира като вътреобщностно придобиване по смисъла на общностното и
българското данъчно право – Регламент № 282/2011, чл. 13 ЗДДС, чл. 53, ал. 2
ППЗДДС.
От
доказателствата по делото – банков документ от обслужващата „П. В.“ АД ( ***S. P. A. IT *** ) банка – „***“ АД П. ( л. 121, л. 175 ) и заключението на вещите лица, се констатира
наличието на безкасово плащане от „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД в полза на „П. В.“ АД ( ***S. P. A. IT ***
) на 01.09.2009 г. в размер на сумата от 25 000.00 евро.
В
платежния документ като основание на безкасовото плащане е вписано „частично от
док. № ** - водоснабдяване на голф игрище и договор за монтаж“.
От
писмените доказателства по делото – международна товарителница ( л. 160 ),
транспортен документ от
14.02.2008 г. ( л. 26
– 27 ), фактура за международен
транспорт ( л. 161 - 162 ), транспортен документ от 12.06.2008 ( л. 28 - 29 ),
транспортен документ от
22.07.2008 г. ( л. 30 – 31 ), фактура от
01.08.2008 г. ( л. 164 – 165 ), транспортен
документ от 10.09.2008 г. ( л. 32 – 33 ),
товарителница от 23.07.2008 г. ( л. 166
– 167 ), товарителница от 10.09.2008 г. ( л. 166 – 167 ), се установява, че в периода 14.02.2008 – 10.09.2008 г. „П. В.“ АД
( ***S. P. A. IT *** ) е транспортирал стоките, описани във ф – ра № **/19.12.2008 г. от територията на И. до
България с местоназначение с. Топола, общ. К., „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В разглеждания случай, след като
се установи по несъмнен и безспорен начин международната компетентност на
българският съд да приеме и разгледа делото относно договорните отношения с
трансгранични последици с оглед мълчаливо определената компетентност съобразно
чл. 26 от Регламент Б. IБ, настоящият състав на Съда следва да определи
приложимото към спора материално право.
Съдът на ЕС е дефинирал като
договорно правоотношението, по силата на
което, едната страна доброволно да е поела спрямо другата страна
задължения, които не са възникнали въз основа на закон – вж. решение по дело
С-26/91 и решение по дело С-265/02.
Спорното правоотношение попада в
темпоралния обхват на Римската конвенция от 1980 г., тъй като е възникнало в
периода до 16.12.2009 г. – чл. 17 от Римската конвенция от 1980 г., чл. 24,
параграф 2 от Регламент ( ЕО ) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета
относно приложимото право към договорните задължения ( Регламент Рим
I ).
Разпоредбите на Римската
конвенция се прилагат към договорните задължения при всяка ситуации, съдържаща колизия между правото на
различни държави – чл. 1, параграф. 1. Те не се прилагат за: a) въпроси относно
гражданското състояние или дееспособността на физическите лица, без да се
засяга член 11; б) договорните задължения относно: завещания и наследства,
имуществени права, произтичащи от съпружески отношения,права и задължения,
произтичащи от семейни отношения, родство, брак или сватовство, включително
задължения за издръжка по отношение на деца, родени извън брака; в) задължения,
произтичащи от менителници, чекове и записи на заповед и други прехвърляеми
ценни книжа, доколкото задълженията по последните произтичат от техния
прехвърляем характер; г) арбитражни споразумения и споразумения за избор на
съд; д) въпроси, уреждани от правото на търговските дружества, сдруженията или
юридическите лица, такива като учредяване чрез регистрация или по друг начин,
правоспособност, вътрешна организация или прекратяване на търговските
дружества, сдруженията или юридическите лица, както и лична законова
отговорност на членовете и на органите за задълженията на търговското
дружество, сдружението или юридическото лице; е) въпросът дали посредник може
да задължи спрямо трети лица лицето, за чиято сметка претендира, че действа,
или дали орган на търговско дружество, сдружение или юридическо лице може да
задължи спрямо трети лица търговското дружество, сдружението или юридическото
лице; ж) учредяване на доверителни фондове и отношения между учредители,
доверители и бенефициери; з)
доказателства и процедура, без да се засяга член 14 – чл. 1, параграф 2 от
Римската конвенция. Разпоредбите на настоящата
Конвенция не се прилагат по отношение на застрахователните договори, покриващи
рискове, разположени на териториите на държавите-членки на Европейската
икономическа общност. За да определи дали рискът е разположен на тези
територии, съдът прилага своя национален закон – чл. 1, параграф 3 от Римската
конвенция от 1980 г. Член 1, параграф 3 не касае договорите за презастраховане
– чл. 1, параграф 4 от Римската конвенция от 1980 г.
Определеното от Римската
конвенция право се прилага, независимо дали то е право на договаряща страна - чл. 2 от Римската конвенция от 1980 г.
Съгласно чл. 10, параграф 1 от
Римската конвенция от 1980 г., приложимото към договора право урежда по -
специално: а) тълкуването му; б)
изпълнението на задълженията, които той поражда; в) в рамките на
правомощията, предоставена на съда от неговия процесуален закон, последиците от
пълното или частичното неизпълнение, включително оценка на вредите, доколкото тя се
урежда от правни норми; г) различните начини на погасяване на задълженията, както
и давността и изгубването на правата поради изтичане на срок; д) последиците от
нищожността на договора.
Римската конвенция от 1980 г. предвижда
две хипотези на изрично дерогиране на договорния статут: особени повелителни
норми – чл. 7 и обществен ред на сезирания съд – чл. 16.
Спорът между страните следва да
се уреди от правото на държавата, с която те са в най - тясна връзка –
държавата, в която страната, която трябва да изпълни характеристичната
престация по договора, е имала, в момента на сключването на договора, своето
обичайно местопребиваване, или, в случая на търговско дружество своята
централна администрация – чл. 4, параграф 1 и 2 от Римската конвенция от 1980
г.
Аналогична
е и разпоредбата на чл. 94 от българския КМЧП. Посочената разпоредба предвижда,
че когато страните по договора не са избрали приложимо право, договорът се
подчинява на правото на държавата, в която страната, дължаща характерната
престация ( в хипотезата на договор за международна продажба на стока,
характерната за договора престация е тази на продавача ), е имала своето
обичайно местопребиваване или главно управление към момента на неговото
сключване.
Преценени
съобразно правилото на чл. 4, параграф 1 и 2 от Римската конвенция от 1980 г. и
чл. 94 КМЧП, спорното правоотношение и свързаните с него искове са най – тясно свързани с
правото на И. като държава, на чиято
територия се намира главното управление на дейност на продавача, дължащ
характерната за договора за международна продажба престация.
Позитивното
италианско право подчинява режима на договора за международна продажба на стоки на Конвенцията
на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от
Договорът за международна продажба е облигационно отношение между страни, имащи място на дейност на
територията на различни договарящи държави, по силата на което едната
страна като продавач се задължава да прехвърли на другата страна като купувач
собствеността на стока срещу цена, която купувачът се е задължил да му заплати
– чл. 1, 30, 53 от Виенската конвенция. Договорът за международна продажба на
стоки не е обвързан с изискване за спазване на определена форма, но сключването
му е обусловено от две предпоставки – отправено предложение до едно или повече
конкретни лица с характеристиките по чл. 14, ал. 1 от Виенската конвенция и
приемане на предложението от насрещната страна по начина и сроковете, указани в
чл. 18 от Виенската конвенция. Според чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 15 от Виенската
конвенция, предложението за сключване на договор за продажба поражда действие с
достигането си до адресата и е валидно, ако изразява ясно намерение за
обвързване при приемане и посочва стоката, предмет на продажба, а по
възможности и цената или реда за определянето й. Цената не е задължителен
елемент от предложението, тъй като разпоредбата на чл. 55 от Виенската конвенция
позволява при липса на указания относно цената или реда за определянето й
съгласието на страните да бъде заместено от онази цена, която обикновено се
плаща по време на сключване на договора за същия вид стока при подобни
обстоятелства в съответната област на търговия. Приемането по смисъла на чл.
18, ал. 1 от Виенската конвенция предполага волеизявление или друго поведение
на адресата, което указва на съгласие с предложението и поражда действие в
момента, когато стигне до предложителя, стига да е извършено в рамките на
определения от него или в друг разумен според обстоятелствата срок – чл. 18,
ал. 2 от Виенската конвенция. В чл. 18, ал. 3 от Виенската конвенция е призната
възможност съгласието за приемане на предложението да се изрази и чрез
конклудентни действия като например изпращане на стоката или плащане на цената,
ако вследствие на предложението, на установената между страните практика или на
обичая адресатът извърши съответното действие в предвидените за това срокове.
Договорът за продажба се счита сключен в момента, когато приемането на
предложението породи действие според разпоредбите на Конвенцията – чл. 23 от
Виенската конвенция. В този момент се пораждат задължения за продавача да
достави стоката, да прехвърли собствеността и да връчи отнасящите се до стоката
документи ( чл. 30 от Виенската конвенция ) и насрещни задължения за купувача
да плати уговорената или мълчаливо определена цена и да приеме доставката ( чл.
53 от Виенската конвенция ).
Анализът
на доказателствата по делото в аспекта на гореизложените съображения за
приложимото материално право обосновава извода за наличието на облигационно
отношение, породено от договор за международна продажба на стоки по смисъла на
Виенската конвенция, между „П. В.“ АД ( ***S.
P. A. IT *** ) като продавач и „Т.К.Г.Е.С.Р.“
ЕАД като купувач, по силата на което продавачът се задължава да прехвърли на
купувача собствеността на стоки,
представляващи компоненти за иригационна система на игрище за голф срещу цена,
която купувачът се задължава да му заплати.
В
разглеждания случай, „П.“ ООД ( ** S.R.L. IT **) със
седалище и адрес на управление Република И., O=U= ( П. ), ул. „С. П.“ № 2,
данъчен номер и номер на вписване ** се легитимира като ищец по делото, респ.
като титуляр на вземанията за неплатена цена по договор за международна
продажба на стоки и мотараторни лихви.
Ищецът „П.“
ООД ( ** S.R.L. IT **) със седалище и адрес на управление Република И., O=U=
( П. ), ул. „С. П.“ № 2, данъчен номер и номер на вписване **, е вписано в
Търговския регистър на Република И. на 18.12.2012 г., т. е. възникнало в
правния мир четири години след издаване
на ф – ра № **/19.12.2008 г. и на
ф – ра № **/19.05.2009 г., както
и на горепосочените транспортни документи. В тези документи като продавач,
респ. товародател е посочено друго търговско дружество - „П. В.“ АД ( ***S. P. A. IT *** ). Двете дружества се
различават по своята правноорганизационна форма и данъчен номер/номер на
вписване. По своята правна същност П.“ ООД ( ** S.R.L. IT **) и П. В.“ АД ( ***S. P. A. IT *** ) представляват различни
правни субекти.
Ищецът „П.“
ООД ( ** S.R.L. IT **) няма качеството на продавач по процесния договор за
международна продажба на стоки от 2008 г., респ. не е титуляр на вземанията за
исковите суми, представляващи неплатена цена по договор за международна продажба
на стоки, респ. на мораторни лихви, дължими от ответника като купувач. По
делото не се установи „П.“ ООД ( ** S.R.L. IT **) в качеството на универсален
или частен правоприемник на „П. В.“ АД (
***S. P. A. IT *** ) да е придобил
процесните вземания срещу „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД.
С оглед
изложените съображения, Съдът приема, че предявените от „П.“ ООД ( ** S.R.L. IT
**) срещу „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД искове са недоказани с оглед липсата на материална легитимация на
ищеца като кредитор на ответника по
процесното правоотношение, поради което следва да се отхвърлят.
С оглед
изхода на правния спор и съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъдят следните суми: 665.00 лв. разноски и 16 800.00 лв. адвокатско
възнаграждение.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.“ ООД със
седалище и адрес на управление гр. O=U=, ул. „С.П.“ № 2, провинция П., И.,
данъчен номер и номер на вписване ** искове срещу „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД,със
седалище и адрес на управление с. Б., ЖК „Т.К.Г.Е.С.Р.“, жилищна група „А.С.“,
бл. 1, ет. 0, ап. 11, общ. К., област Д., ЕИК ** за следните суми: 141 567.10 евро, представляваща
неплатена цена по договор за търговска продажба, документиран с ф – ра № **/19.12.2008 г., претендиран на
основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна
продажба на стоки от 1980 г.; 116 000.00 евро, представляваща обезщетение за
вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (
19.12.2008 г. – 18.12.2018 г. ), определено по размер от законната лихва, претендиран на основание чл.
78 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. във вр. с чл. 5 от Законодателен указ № 231/09.10.2002
г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г. на Република И.; 593.39
евро, представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба,
документиран с ф – ра № **/19.05.2009
г., претендиран на основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки от 1980 г.;
246.13 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение за времето на забавата ( 19.05.2008 г. – 18.12.2018
г. ), определено по размер от законната
лихва, претендиран на основание чл. 78
от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на
стоки от 1980 г. във вр. с чл. 5 от
Законодателен указ № 231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр.
249/23.10.2002 г. на Република И., както и разноски по делото и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „П.“ ООД със седалище и адрес
на управление гр. O=U=, ул. „С.П.“ № 2, провинция П., И., данъчен номер и номер
на вписване ** да заплати на „Т.К.Г.Е.С.Р.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление с. Б., ЖК „Т.К.Г.Е.С.Р.“, жилищна група „А.С.“, бл. 1, ет. 0, ап.
11, общ. К., област Д., ЕИК **, следните суми: 665.00 лв. разноски и 16 800.00
лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: