Решение по дело №56/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Дурак 2016“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, [улица], представлявано от Е. Ф. К. – управител, срещу Решение № 299 от 16.12.2024 г., постановено по анд № 971/2024 по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08-2400106/111 от 06.08.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че на 15.04.2024 г. уведомление до НАП по чл. 62, ал. 3 от КТ за наличието на сключен трудов договор с Д. М. било подадено, но поради техническа грешка (погрешно изписване в уведомлението на датата на трудовия договор – 15 март, вместо 15 април) уведомлението било отхвърлено. Допуснатата грешка била изправена на 18 април 2024 г. и това било видно от приложените по делото Справка с изх. № 02388243029003/15.04.2024 г. и Справка с изх. № 02388243030551/18.04.2024 г. на НАП. Тези доказателства установявали предприемането на действия от работодателя за регистриране на трудовия договор за наетия работник на 15.04.2024 г., т.е. в деня на сключването му. Възразява, че случаят следвало да се прецени като малозначителен по см. на чл. 9, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, поради явно незначителната степен на обществена опасност. В тази връзка изразява становище, че следвало да се прави разлика между чл. 415в от КТ, чл. 28 от ЗАНН и чл. 9, ал. 2 от НК като преповтаря доводите, изложени във въззивната жалба пред районния съд. Моли обжалваното решение да бъде отменено като се постанови друго по същество, с което да се отмени незаконосъобразното наказателното постановление. Претендира разноски по делото.

Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и моли решението на Районен съд – Добрич да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, поради пледира оставянето му в сила.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено, че с оспореното наказателното постановление „Дурак 2016“ ООД, ЕИК ********* е санкционирано за това, че при извършена проверка на място на 09.05.2024 г. и по документи на 21.05.2024 г. било установено, че дружеството в качеството си на работодател, е сключило на 15.04.2024 г. с работника Д. М. М. трудов договор и я е допуснало на работа на 16.04.2024 г., но преди да й предостави копие на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистрацията на трудовия договор в НАП. Регистрацията на трудовия договор в НАП била извършена на 18.04.2024 г., което се установявало от представената по делото справка с изх. № 02388243030551/18.04.2024 г. на НАП, т.е. след като работника бил допуснат до работа и в нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел, че нарушението е безспорно установено от доказателствата по делото. В обжалваното решение са изложени мотиви, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, която забранява на работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на издадените АУАН и НП и е установил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им. Направена е преценка за справедливостта на наказанието, въз основа на която е прието, че правилно имуществената санкция е наложена в законоустановения минимален размер от 1500 лева. Изложени са и съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, както и на чл. 28 от ЗАНН, основани на забраната на чл. 415в, ал. 2 от КТ.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на въззивния съд, като счита, че не са налице основания за отмяна на постановения от него акт. Решението е подробно мотивирано и обосновано. Районният съд е анализирал всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил правилни и законосъобразни фактически и правни изводи, които се подкрепят от данните по делото и материалния закон. Неоснователно е оплакването в жалбата, че решението е постановено в противоречие с фактическата обстановка по делото. Нарушението е доказано изцяло от представените по делото писмени и гласни доказателства.

Обстоятелството, че била допусната грешка при подаване на уведомлението до НАП, не изключва отговорността на работодателя за нарушаване на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. Действително работодателят е възнамерявал да спази изискването на закона, но в действителност не е успял. След като сключеният трудов договор с М. не е бил регистриран в НАП, тъй като уведомлението е било върнато, работодателят не е следвало да допуска работника до работа.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, която забранява до работа да бъде допускан работник, на когото не са предоставени от работодателя екземпляр от сключения трудов договор и удостоверение за вписването на трудовия договор в НАП, е законодателно решение, представляващо гаранция за спазване правото на работника на сключен трудов договор, деклариран в НАП.

Споделя се преценката на районния съд, че деянието не може да бъде определено за малозначително или за маловажно. Кодексът на труда, който е специален по отношение на НК и ЗАНН, борави с понятието маловажно нарушение, а не малозначително нарушение. Терминът „малозначително“ е възприет за обозначаване на друг вид деяния- тези, които изпълняват съставите на престъпления, а не на административни нарушения.

Според § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично изключва нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ да се квалифицира като маловажно по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Нарушението на изискването по чл. 63, ал. 2 от КТ е винаги формално. За неговата обществена опасност не е необходимо да има настъпили вредни последици. Самото изискване на чл. 63, ал. 2 от КТ е предвидено като гаранция за спазване правата на работниците. Именно затова в чл. 415в, ал. 2 от КТ е прието, че това нарушението не попада под обхвата на маловажните нарушения. Нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ е специална и дерогира действието на общия закон, поради което правилно районният съд е отказал да квалифицира нарушението като маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ или да го приеме за малозначително, както настоява касаторът.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лева, определено на основание чл. 27е от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич, ІІ касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 299 от 16.12.2024 г., постановено по анд № 971/2024 по описа на Районен съд – Добрич.

ОСЪЖДА „Дурак 2016“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, [улица], представлявано от Е. Ф. К. – управител, да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич сумата от 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.