№ 290
гр. **** , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ в публично заседание на първи
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502475 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Областна дирекция на МВР – гр. ****, с адрес: гр. ****, представлявана от Даниел
Стойков Пашов, чрез гл. юрисконсулт Б. Й., срещу Решение № 2679 от 29.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 19101/2019 г. по описа на РС - ****, XLI състав, с което е
ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, обл. ****, ул. „**** сумата в размер от 862,32 лева
(Осемстотин шестдесет и два лева и 32 ст.), представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.11.2016 г. до 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения извънреден (нощен) труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба – 21.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. ****, счита първоинстанционното
решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на
ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ,
включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че
размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно
разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата
не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи, че
ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на сменен
режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение.
Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефициент от 1,143 за
превръщане на нощните часове труд в дневни. Моли за отмяна на решението и присъждане
1
на разноски.
В условията на евнтуалност, моли искът да бъде отхвърлен частично за периода от
01.01.2018 г. до 16.07.2018 г. поради липса на действаща нормативна уредба.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д. Й. Л., чрез адвокат ****, депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван
нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1,143. Моли
за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна Областна дирекция на МВР - ****, редовно
призована, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият Д. Й. Л., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат ****.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Д. Й. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, обл. ****, ул. „**** срещу Областна дирекция на МВР – ****,
с адрес: гр. ****, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата от 666,72 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.11.2016 г. до 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.11.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените съдебно-
деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител
по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност младши
автоконтрольор в Участък - ****, към Четвърто РУ при ОД на МВР - ****. Излага, че
съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива; съгласно чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 9 на НСОРЗ, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време
– 1,143. За периода от 21.11.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е работил на смени при
сумирано изчисляване на работното време и е положил нощен труд от 752 часа, който,
преизчислен с коефициента 1,143, възлиза на 859,53 часа, или води до извънреден труд от
107,53 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 666,72 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.
Й., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като
неоснователна и недоказана по размер. Не оспорва, че ищецът за процесния период е полагал
труд на длъжност младши автоконтрольор в Участък - ****, към Четвърто РУ при ОД на МВР -
****, както и че служителят е полагал извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с
трудовото възнаграждение, му е било заплащано редовно съобразно ЗМВР и неговите
подзаконови нормативни актове. Оспорва възможността за преобразуване на положения
нощен труд в дневен при приложение на разпоредбите на КТ и НСОРЗ. В условията на
евентуалност, оспорва изчисленията на положените от ищеца нощни смени и часове нощен
труд, тъй като същите се разминават с отразеното в платежните бележки на негово име за
процесния период.
2
В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на предявения от Д. Й. Л.
срещу Областна дирекция на МВР - ****, иск чрез неговото увеличаване, като вместо за
първоначално предявената сума от 666,72 лева, главницата на същия да се счита предявена
за сумата от 862,32 лева.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 21.11.2016 г. до 30.09.2019 г.
ищецът Д. Й. Л. е полагал труд по служебно правоотношение с ОД на МВР – ****, както и че
същият е бил със статут на държавен служител и е изпълнявал служебните си задължения на
работни смени съгласно графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.
Видно от Кадрова справка № 65422/16.12.2019 г., Д. Й. Л. в процесния период е заемал
последователно длъжностите: младши автоконтрольор II степен в Участък – ****, към
Четвърто РУ при ОД на МВР – ****, считано от 15.04.2015 г. до 29.07.2018 г.; младши
автоконтрольор I степен в Участък – ****, към Четвърто РУ при ОД на МВР – ****,
считано от 30.07.2018 г. до датата на издаване на справката.
В представените от ответника платежни бележки са отразени получаваното трудово
възнаграждение от ищеца през процесния период, включително за нощен и извънреден труд,
часовете отработен нощен и извънреден труд, ползваният отпуск и болнични дни.
Видно от съпоставянето на платежни бележки, справка за въведени болнични листи,
справка за въведени отпуски, издадени от ОД на МВР – ****, за процесния период ищецът е
положил нощен труд, както следва: от 21 ноември до 31 декември 2016 г. – 80 часа; от 1
януари до 31 март 2017 г. – 145 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 160 часа; от 1 юли до 30
септември 2017 г. – 8 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 64 часа; от 1 януари до 31
март 2018 г. – 8 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 40 часа; от 1 юли до 30 септември 2018
г. – 0 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 80 часа; от 1 януари до 31 март 2019 г. –
96 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 40 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 72 часа.
От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно, се установява следното: за периода от 21.11.2016
г. до 30.09.2019 г. Д. Й. Л. е положил общо 752 часа нощен труд, които подлежат на
преобразуване в дневен, съгласно чл. 141, ал. 2 от КТ (на преобразуване подлежи само
нощният труд, положен при смени от 4 и повече часа), и за които, след преизчисляването им
с коефициент 1,143, ОД на МВР – ****, дължи на ищеца допълнително възнаграждение в
размер на 862,32 лева за разликата от 107,54 часа преобразуван нощен труд.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - ****, поради което и намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),
доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по
отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд на смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г.) подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
3
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на
същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната
продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е
единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес,
часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на
общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в
сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от
същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3, работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът намира, че
посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния труд, а само
определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на
МВР.
Факт е, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл.
31, ал. 2 на действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(математическият смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на преизчисляване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1,143). Липсата на изрична норма обаче не може да се
тълкува като законово въведена забрана за преобразуване на отработените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в специалната уредба. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът
приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата (обн. ДВ, брой 9 от 26.01.2007 г., последно допълнение за процесния
период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г. ). В чл. 9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е. коефициент 1,143.
Възражението на жалбоподателя, че правната регламентация на нощния труд на
държавните служители с полицейски правомощия в системата на МВР се изчерпва с
нормите на чл. 187, ал.1 ЗМВР във вр. с ал. 3 на същия член и чл. 179 ЗМВР, както и с
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
4
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Специалната закрила по съществото си включва действието на разпоредбите на по-високия
нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се изразява в
правото на държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен
труд, предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд.
Наведеното в евентуалност възражение, че преизчисляване не следва да бъде
извършено за периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г. предвид нормата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съдът намира за неоснователно.
Цитираната разпоредба касае не преизчисляването и компенсациите, дължими на работника
или служителя за положения нощен труд – разглеждани в чл. 9 от НСОРЗ, а единствено
методиката на отчитане на работното време през нощта пред Инспекцията по труда. В
подкрепа на това е и фактът, че и двете наредби са част от действащото право в посочения
период.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищецът за периода от 21.11.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил 752
часа нощен труд, подлежащи на преобразуване, които, при преизчисление с коефициент
1,143 за превръщането им в дневен такъв, генерират разлика от общо 107,54 часа труд над
нормативно определените. Дължимото възнаграждение за последните, съобразно
заключението на вещото лице, възлиза на сумата от 862,32 лева.
Следователно предявеният иск, като основателен, следва да се уважи, а
решението на първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на сумата от 360,00 лева с вкл. ДДС
(300,00 лева без вкл. ДДС), представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
5
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Настоящият състав приема за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение, доколкото размерът на същото е
съобразен с минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2679 от 29.06.2020 г., постановено по гр. д. № 19101 по
описа за 2019 г. на Районен съд – ****, XLI състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Областна дирекция на МВР – гр. ****, с
адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, обл. ****, ул.
„**** сумата в размер на 360,00 лева с вкл. ДДС, представляваща сторени пред въззивния
съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6