РЕШЕНИЕ
№ 1097
гр. Бургас, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20232100501318 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. П. Г., чрез
пълномощника му адв. Захари Кирилов, срещу Решение № 1325 от 14.06.2023
г., постановено по гр. д. № 1165/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, в
частта, с която на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД Г. П. Г. е осъден да заплати на С.
В. В. сумата над 1000 лв. до 3000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и влошено
емоционално състояние от нанесен на 13.02.2021 г. побой с ръце по главата и
тялото, в резултат на който В. е получил отоци и кръвонасядания по главата,
рана в тилната област и болезненост в лява горна трета на гърба, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от момента на непозволеното
увреждане – 13.02.2021 г.
В частите, с които искът е уважен за 1000 лв. и с които е отхвърлен за
размера над 3000 лв. до пълния претендиран размер от 5000 лв., решението е
влязло в сила като необжалвано.
Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е определил размера на
обезщетението за неимуществени вреди и че същото следва да е в размер на
1000 лв. В този смисъл била трайната съдебна практика. Според
жалбоподателя по делото не са доказани вреди, различни от обичайните за
1
подобно нараняване. Изтъква се, че съдът не е съобразил заинтересоваността
на разпитаната по делото свидетелка, която е *** на ищеца. Иска се отмяна на
решението за размера от 1000 лв. до 3000 лв. и отхвърляне на иска в тази
част. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от С. В. В., чрез пълномощника му адв. Борислав Янков. Въззиваемият
изтъква, че чл. 172 ГПК не забранява използването на показанията на близки
роднини, а само е необходимо при преценката им да се вземе предвид
съответствието им с други доказателства по делото, в който смисъл е
практиката на ВКС. По отношение на размера на обезщетението въззиваемият
счита, че съдът е съобразил всички обстоятелства, включително възрастта на
пострадалия, оздравителния период (един месец) и претърпения стрес от
възникналата ситуация, изпитаните болки в областта на гърба и главата.
Изтъква се, че при определяне на размера на обезщетението следва да се има
предвид и покачването на жизнения максимум, нарастването на цените на
всички услуги и стоки, както и увеличаващите се инфлационни процеси. Иска
се решението да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.
Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Отговорът на въззивната жалба също е допустим – подаден е в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.
Относно валидността и допустимостта на решението:
При служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва
да бъде разгледана по същество.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От Присъда № 99 от 24.06.2022 г., постановена по НЧНД № 2754/2021 г.
по описа на Районен съд – Бургас се установява характера на телесните
увреждания – отоци и кръвонасядания по главата, рана в тилната област и
болезненост в лява горна трета на гърба, както и начинът на получаването им
– чрез нанасяне на удари с юмруци в главата и в тялото.
По делото е разпитана ***та на ищеца – П.К.Я.-В.. Тя дава показания,
че е полагала непосредствени грижи за *** си след побоя. Главата му била
подута и имал синьо петно отзад на главата, където косата липсвала. Тази
част от главата му така и не се окосмила отново. Очите на пострадалия били
подути и сини. Горната лява част на гърба му също била синя. Около седмица
след побоя не можел да се изправя да ходи до тоалетна, замайвала му се
главата, повръщал и не можел да легне по гръб. Свидетелката сочи, че
2
възстановяването продължило поне три седмици. През това време се налагало
пострадалият да лежи на една страна, тъй като гърбът и главата му били
подути и не можел да се облегне на тях. Избягвал да се вижда и да разговаря
по телефона с приятели, защото го било срам от тях. Изпитвал страх и от
запознанства с нови хора.
***та на въззиваемия е заинтересован свидетел по смисъла на чл. 172
ГПК, но според настоящия съд показанията й са подробни, непротиворечиви
и правдоподобни. Освен това тези показания съответстват на приетото в
горецитираната присъда. Поради изложеното съдът кредитира показанията на
свидетелката.
Съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Тези
обстоятелства не само следва да се посочат от съдилищата, но трябва да се
отчита и значението им за размера на вредите. Според трайната практика на
ВКС (Решение № 50148/28.02.2023 г. по т.д. № 925/2021 г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 50072/01.11.2022 г. по гр.д. № 4101/2021 г. на ВКС, II г.о.,
Решение № 248/02.08.2018 г. по т.д. № 1565/2017 г. на ВКС, I г. о. и др.) при
телесните увреждания за размера на обезщетението за неимуществени вреди
от значение са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено увреждането, допълнителното
влошаване на състоянието на здравето, причинените душевни страдания,
осакатяванията, загрозявания и други обстоятелства. Следва да се вземе
предвид и общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество, както и конкретните икономически условия
към момента на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди следва
в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на
неоснователно обогатяване. От значение за размера на обезщетението е и
съдебната практика, формирана по сходни случаи.
Настоящият съд намира, че в случая справедливото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 3000 лв., като съображенията са следните:
Характерът и начинът на увреждане са сериозни. Касае се за множество
нанесени удари в главата и тялото на въззиваемия, по време на които
несъмнено е изпитвал силна болка. Причинени са му рани и синини с
различна големина, включително в областта на лицето. Състоянието му е
било толкова тежко, че в продължение на една седмица не е могъл да става
без чужда помощ, виело му се е свят и е повръщал, а в продължение на три
седмици не е могъл да лежи по гръб. Възстановителният период е продължил
сравнително дълго – три седмици. През това време е изпитвал болка с
различен интензитет и непрестанно неудобство. Особено съществено в случая
е обстоятелството, че въззиваемият е млад човек – само на 20 г. към момента
на побоя. Нарушена е естетиката на външния му вид, тъй като в продължение
на седмици е имал синини и белези по лицето. Освен това на главата му е
останало петно, което и към настоящия момент не е окосмено. След побоя
въззиваемият е ограничил комуникациите си с хора поради притеснения за
външния си вид. Всичко това сочи за значителни болки и страдания,
3
претърпени в резултат от процесия побой.
Според настоящия съд справедливото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 3000 лв. То отговаря на икономическите условия в
страната и не води до неоснователно обогатяване на въззиваемия. Сходни са и
обезщетенията, присъждани в съдебната практика при сходни факти: Решение
№ 492 от 23.05.2022 г. по в. гр. д. № 677 / 2021 г. на Окръжен съд – Бургас
(3000 лв. за побой, нанесен на 15.03.2019 г.), Решение № 121 от 14.02.2022 г.
по в. гр. д. № 1672 / 2021 г. на Окръжен съд – Бургас (3000 лв. за побой,
причинен на 29.06.2020 г.) и др.
Поради изложеното решението на първоинстанционния съд е правилно
и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски във въззивна инстанция има
въззиваемия. Той е направил своевременно искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Представил е доказателства за
уговаряне и заплащане на възнаграждението. Поради това искането му следва
да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1325 от 14.06.2023 г., постановено по гр.
д. № 1165/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, в ЧАСТТА, с която на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД Г. П. Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на
С. В. В., ЕГН **********, сумата над 1000 лв. до 3000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
влошено емоционално състояние от нанесен на 13.02.2021 г. побой с ръце по
главата и тялото, в резултат на който В. е получил отоци и кръвонасядания по
главата, рана в тилната област и болезненост в лява горна трета на гърба,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от момента на
непозволеното увреждане – 13.02.2021 г.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН **********, да заплати на С. В. В., ЕГН
**********, сумата от 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5