Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,01.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в
публично заседание на първи октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ
ОРЕШАРОВА ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА ИВА НЕШЕВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 5729 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. С
решение от 20.03.2019г. Софийски районен съд, ГО, 62-ри състав е уважил
предявения от „М.П.“ ООД срещу „Н.“ АД осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 258 и чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД, като е осъден ответникът „Н.“АД да заплати на „М.П.“ООД сумата от
12 600,01 лв., представляваща парично задължение за заплащане на незаплатена
част от дължимата цена по договор за изработка № 24-П/2014г. и договор за
изработка № 4-П/2014г. – и двата от 15.01.2014г., ведно със законната лихва,
считано от 16.11.2018г. до датата на изплащането й. С оглед изхода на спора
ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 1 604,00лв, представляваща разноски по делото. В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Н.“ АД, в която се навеждат оплаквания,
че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено
нарушаване на съдопроизводствените правила. Посочва,
че ищецът сочи с писмо от 17.09.2018год.,
че е извършено плащане в размер на 7 400,00лв без ДДС по цитираните
договори № 4-П/15.01.2014г. и № 24-П/15.01.2014г., но смята, че същото е
документ с невярно съдържание, а съдът е приел, че ответникът има задължение
след като ищецът го е доказал с документи за плащания по трети договор
№24-ІІ/2013год. за обща сума 14 800лв. без ДДС и който представя към въззивната жалба. Сочи, че по договор №4-П/2014год. от
15.01.2014год. изпълнението е следвало да се осъществи в 45 работни дни, а
видно от приемо-предавателен протокол от
09.04.2015год. предаването е станало със забавяне от тринадесет месеца, каквото
забавяне има и по втория договор. Изтъква също, че предаването на работните
проекти с примо-предавателен протокол не означава
завършена работа-качествено и в срок и с писмо от 18.01.2018год. от
ръководството на АЕS
гр.Гълъбово има оплаквания за некачествена и несвършена работа по обем и което
може да доведе до аварии. Моли да се отмени решението и да се задължи ищецът да
издаде ясни документи за процесната сума и която ще
бъде незабавно изплатена от ответника. Претендира за присъждане на разноските
по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд
представителят на въззивника и изпълнителен директор
на дружеството поддържа въззивната жалба и иска
отмяна на решението и отхвърляне на иска, като посочва, че не се извършва
плащане след като ищцовото дружество не издава
фактури с посочване на годината и датата на новите договори, но не оспорва
размера на задължението. Прави възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на въззиваемата страна.
В писмен отговор на въззивната
жалба въззиваемата страна ищец „ М.П.“ ООД излага
съображения в подкрепа на правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Твърди, че въззивникът
за пръв път през въззивната инстанция представя нови
доказателства без да е налице навременно доказателствено
искане за тях. Сочи, че така подадената въззивна
жалба страда от липса на годен петитум и е
неоснователна в нейната цялост и следва да бъде оставена без уважение. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посочените оплаквания от
страната във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав счита, че то е правилно,
не страда от визираните във въззивната жалба пороци и
споделя мотивите му, като с оглед на
доводите във въззивната жалба намира, че следва да
изложат и следните съображения:
Ищецът
„М.П.“ООД обосновава своята претенция за сумата от 12 600,01лв. /след като
първоначално е посочена сума от 15 100лв., но са отчетени извършени след
завеждане на исковата молба три плащания от ответника от по 1000лв. и от които по 833,33лв.-за главницата и 166,67лв.-ДДС/,
представляваща незаплатената част от задължението на ответника-възложител след като
по договор №24-П/2014год. и по договор№4-П/2014год. и двата от
15.01.2014год. е възложено изпълнение на следните дейности за обект: „LF-34. Геотехнически доклади и р.п.
за клетка 3 и 4. Езеро за чисти води“- Ей и Ес Марица Изток 1ЕООД- за Подобект-клетка
3 и за Подобект- клетка 4., първия за стойност на изработеното от 9 500лв. без ДДС, а по втория за 13 000лв без ДДС. Посочва,
че ищецът е изпълнил възложената работа като с приемо-предавателен
протокол от 09.04.2015год., подписан от представители на двете страни
проектните разработки са приети, като
ответникът от своя страна е заплатил по първия договор №24-П/2014год. 7 400лв. без ДДС и е издадена фактура
№668/07.05.2015год., но остава задължение от още 15 100лв. общо по двата
договора, който остатък не е заплатен.
Поради което претендира от ответника възложител този остатък в размер на 15 100лв.,
първоначално, като в последствие намален
на 12 600,01лв. при отчитане на последващи след завеждане на делото три
плащания от ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
В
отговор на исковата молба ответникът „Н.“АД е оспорил иска, като е депозирал
писмен отговор, в който заявява, че не е извършено плащане на останалата част
от претендираната сума, тъй като ищецът не е издал
фактури към ответника, ищцовото дружество независимо
от протокола за приета работа от
09.04.2015год. е предало работата след уговорения срок, а непредставянето в
срок на фактурите за стойността на изработеното прави изпълнението от страна на
ответника невъзможно, но също така посочва, че има направени още две плащания
от 27.11.2018год. и от 21.12.2018год. по двата договора. В съдебно заседание
пред първоинстанционния съд представителя на
ответното дружество е заявил, че по втория договор има некоректно и неизпълнени
работи, без да са конкретно посочени. Също така посочва, че през 2013год. първоначално е имало един договор след което два нови договора от
2014год. с по-голяма сума и има плащания по тях, но фактурите, които се издават
са по договор от 2013год.
Първоинстанционният
съд, за да уважи предявения иск за сумата от 12 600,01лв. е приел въз
основа на представените доказателства- два договора от 15.01.2014год., приемо-предавателен протокол от 09.04.2015год. за предаване
на проектите по договорите и постъпилите частични плащания, че между страните
са налице договорни отношения по два договора за изработка на геотехнически
доклади и работен проект за клетки 3 и 4 за посочени обект, работата е приета
без забележки, последвали са частични плащания и е останало непогасено
задължение от исковата сума, която ответникът дължи. Приел е, че ответникът не
е формулирал възражения за несвършена работа, а общи твърдения, а възражението
за неплащане поради не представяне на фактури от страна на ищеца не освобождава
ответника като възложител след като възложеното е изработено и е прието да
заплати договореното възнаграждение по договора.
Относно
оплакването на въззивника, че ищецът признава извършване на плащане на сумата в размер на
7 400,00лв. без ДДС по договори № 4-П/15.01.2014г.и по договор №
24-П/15.01.2014г., което заявява с писмо от 17.09.2018год. с доводи, че е с
невярно съдържание, съдът намира, че същото се явява неоснователно. С оглед на приложените по делото към исковата
молба два договора №24-П/15.01.2014г. и договор №4-П/15.01.2014г. с възложител „Н.“АД
и изпълнител „М.П.“ООД се установява постигнато между страните съгласие за
сключване на договори за изработка. Сключването, предметът и съдържанието им е
доказано от ищеца в производството пред първата инстанция по несъмнен начин, а
именно това произтича от представените по делото писмен договор № 24-П/15.01.2014г
и договор № 4-П/15.01.2014г, подписани от страните и обективиращи
взаимното им съгласие по същественото съдържание на договорите. Обстоятелството, свързано с посочената фактура
№668 от 07.05.2015г., с която се доказва плащане от страна на „Н.“ АД към „М.П.“
ООД в размер от 7 400лв. цена без ДДС, в чието основание е посочено, че е
„Съгласно договор 24-П/2013 – аванс“ е признато от въззиваемата
страна единствено като печатна грешка /техническа грешка/, допусната от
счетоводството на ищеца. Въззиваемата страна не спори,
че такъв договор от 2013год. действително
е бил сключван между страните, но реално изпълнение по него не е имало, а на
негово място са сключени процесните договори от 15.01.2014г.,
като плащанията от страна на възложителя по визирания договор във фактурата/ но
което се отнася и до последващите три фактури/ са
признавани от насрещната страна всъщност като дължими плащания по договорите от
15.01.2014г. В подкрепа на изложеното по-горе се явява и изявлението на
представителя на въззивника ответник в отговора на
исковата молба, в който посочва, че има два договора от 2014год., по които има
изпълнение след срока, но и заявява, че има последващи плащания от
27.11.2018год. и от 21.12.2018год. по същите договори, независимо, че в
преводното нареждане като основание е посочено договор 2013год., както и в
съдебното заседание пред въззивния съд освен, че представя договор №24-П/2013год.,
който е само за подобект клетка 3, представя и заверен препис от протокол от
27.03.2019год., подписан от счетоводител за дружеството възложител и в каквато
връзка са и обясненията на представителя
в съдебното заседание, че плащанията са извършвани фактически по новите два
договора от 2014год. за подобект клетка 3 и клетка 4, като е допусната техническа грешка, като във всички преводни
документи и фактури е записан номерът на
стария договор № 24-П/2013г. вместо договор от 2014г.
По
възражението на въззивника, че е налице забава по
изпълнението и на двата договора, в
които е посочен срок за изпълнение от 45 работни дни, респективно 30 работни
дни, а приемно-предавателният протокол за предаване и приемане на работата е от
09.04.2015г. или след повече от година, същото не е основание да не са заплати
остатъкът от стойността на изработеното след като е прието без възражения видно
от приемателно-предавателен протокол от 09.04.2015год., подписан от
представител на ответното дружество, а е и последвало плащане на част от уговореното възнаграждение
по договорите.
Съгласно
разпоредбите на чл. 258 и чл. 261 от ЗЗД, изпълнителят се задължава да изпълни
възложената му работа съгласно поръчката на възложителя в срок и качествено,
така че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение. С нормата на чл. 264 ЗЗД законодателят предвижда задължението
за възложителя при приемане на работата да прегледа същата, както и да направи
всичките си възражения досежно изпълнението, освен
ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на преглеждане или се открият по-късно. Обстоятелството, че
договорите не са изпълнени в предвидените срокове могат да бъдат открити при
извършването на най-обикновен преглед (проверка на датата, например), предвид
на което и във връзка с чл. 264, ал. 2 ЗЗД въззивникът
е бил длъжен още при приемането на работата по протокол от 09.04.2015 г. да
направи към въззиваемия - изпълнител всичките си
възражения по неправилното и ненавременното изпълнение на работата. По делото
не са представени доказателства възложителят - ответник да е правил към ищеца каквито
и да било възражения по изпълнението на възложената му с процесните
договори работа. Липсата на възражения при фактическото приемане на работата
предвид нормата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД се приравнява на одобрение - признание,
че изработеното съответства на договореното. Неоснователно
се явява и възражението на въззивника, че предаването
на работните проекти с приемно-предавателния протокол не означава свършена
работа поради липсата на потвърдителни документи от
Топлоцентрала AES – гр.Гълъбово.
На първо място, следва да бъде отчетено обстоятелството, че в нито един от
двата договора за изработка от 15.01.2014г не е посочено, че именно
Топлоцентрала AES – гр.Гълъбово
трябва да издаде потвърдителни документи, с които
изпълнената работа да се счита за свършена и приета от възложителя. Също така не само, че не са конкретни
възраженията относно качеството на приетата работа, но не се и доказва по
делото да са налице такива недостатъци на предадените проекти и което не се
установява и от приложена имейл кореспондеция с трето
лице. Доколкото по делото е представен приемно-предавателен протокол от
09.04.2015г., който е подписан за възложителя от неговия представител, без
забележки и възражения, настоящият състав счита, че работата е изрично приета,
както и че по делото не е проведено доказване, че са налице недостатъци, които
не са могли да бъдат открити своевременно или са се проявили по-късно, за които
възложителят да е известил изпълнителя незабавно, което би довело до запазване
на правата му. Няма спор по делото, че двете
страни по сделката са в трайни търговски отношения, което предполага една
по-висока дължима грижа, изискваща притежаването на специфични знания, умения и
съответен търговски опит, което налага извода, че при подписването на
приемно-предавателния протокол и приемането на работата възложителят е следвало
да положи тази по-висока дължима грижа и да обърне необходимото внимание на
работата, която приема. След като се установява, че въззиваемата
страна ищец и изпълнител по договорите от 15.01.2014год. е изпълнила и предала възложената й по процесните договори работа, като последната е приета без
възражения от въззивника ответник и възложител по
договорите, включително и след посочения срок за изпълнение, за което явно е
налице интерес от изпълнението, без наведени
оплаквания за вреди от забавянето на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е
възникнало задължение за възложителя за заплащане на договореното
възнаграждение, независимо издаването на фактури или не от възложителя. Изрично
и в двата договора т.3.4 е уговорено, че възложителят се задължава да изплати
на изпълнителя договореното възнаграждение в десетдневен срок след предаване на
изпълнената задача и подписване на двустранен приемо-предавателен
протокол и след като е представен приемо-предавателен
протокол от 09.04.2015год. с приемане на работата, който е подписан от
представители на страните.
Предвид
признанието на ищеца за плащане на част
от договореното възнаграждение преди завеждане на исковата молба, както и с
оглед на постъпилите три плащания от
ответника в хода на първоинстанционното производство
дължимият остатък от възнаграждението и по двата договора е за общата сума от 12 600,00лв.
(3 100,00лв по договор № 4-П/15.01.2014г и 9 500,00лв по договор
№24-П/15.01.2014г.), за която и е основателен предявеният иск, ведно със
законната лихва от исковата молба- 16.11.2018г. до окончателното й изплащане.
Предвид
гореизложеното, въззивната жалба се явява
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд
е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора не се дължат разноски на въззивника ответник, а
на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал.3 от ГПК и която претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1 000лв.за въззивна инстанция и при направено
възражение за прекомерност, което настоящия състав на въззивния
съд намира за основателно с оглед на действителната фактическата и правна
сложност на делото и оглед на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ следва да се присъдят разноски в размер на
908лв.
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.03.2019г. на СРС,
62-ри състав, постановено по гр.дело № 73110/ 2018г.
ОСЪЖДА „Н.“ АД, представлявано от изпълнителния
директор Д.А.Т., ЕИК ******* с адрес: гр.София, бул. „****** да заплати на „М.П.“
ООД, представлявано от К. В. Ш. – управител, с ЕИК ********, с адрес: гр.София,
ж.к. Сердика № ********и съдебен адрес: чрез адв. В.
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 908лв – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция. Решението
е окончателно и не подлежи не касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.