Решение по дело №1023/2022 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 72
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20223230201023
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Добрич, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20223230201023 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ж. Л. М., ЕГН **********, с адрес: *****
чрез адвокат М. Д. Д. от Адвокатска колегия - София, със съдебен адрес: ****
4, срещу наказателно постановление № 22-0851-001097 от 11.08.2022 г.,
издадено от И.В.Н. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР -
Добрич, с което на Ж. Л. М., ЕГН **********, с адрес: ***** за нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 12 (дванадесет) месеца.
На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат
общо 10 контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. С
писмена молба се изразява становище да бъде даде ход на делото, като се
иска отмяна на наказателното постановление.
1
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди
наложените наказания.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA № ****/**** г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от
компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано
с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на
нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил,
че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам
възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е
депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен
в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като
съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от
един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на
които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата
на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС
е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед
2
на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че
деянието е извършено и деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да
съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона
за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като
разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като
поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване.
Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на
наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за
да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо
се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го
потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо
наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189,
3
ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
На **** г., в 08:08 часа, в гр. Добрич, по бул. „****“, на бившето ****, в
посока гр. **** Ж. Л. М., управлявал лек автомобил „****” с рег. № ****,
когато бил спрян за проверка от свидетелите Б. Г. Б. и М. Г. Г., и двамата
служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич. Полицейските
служители изпробвали Ж. Л. М. с техническо средство „Алкотест 7510
Дрегер” с инвeнтарен № АRВА - 0100 за употреба на алкохол, цифровата
индикация на който отчела 0,95 на хиляда.
След установяване концентрацията на алкохол в кръвта посредством
техническо средство – Алкотест 7510 Дрегер” с инвeнтарен № АRВА – 0100,
М. избрал да бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта чрез медицинско и химическо изследване, поради което на същия е
бил издаден талон за изследване № **** (л. 14 от делото). Талонът за
изследване е бил връчен на М. в 08:30 часа на **** г., което обстоятелство е
удостоверено посредством подписа му. С връчването на талона, М. е бил
уведомен, че трябва да се яви в Спешното отделение на МБАЛ - Добрич до 45
минути от връчването на талона. М. обаче не се явил в посоченото му лечебно
заведение, като се е възползвал от правото си да не даде кръв за химическо
изследване. При това положение и с оглед отказа на М. да даде кръв за
химическо изследване, както и да му бъде извършено изследване чрез
доказателствен анализатор, от правно значение са единствено показанията на
техническото средство, относно отчетената концентрацията на алкохол. В
настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ,
бр. 81 от 2018 г.), съгласно която, в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът
на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се
извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина
на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.
Следва да се посочи, че техническото средство е било преминало
метрологична проверка на 27.04.2022 г., като същата е със срок на валидност
6 месеца, т.е. до 27.10.2022 г. (заверено копие от протокола за извършена
4
последваща проверка - л. 29 от делото). Видно от разпечатка от фискалната
памет на техническо средство (л. 43 от делото), на **** г. в 08:08:46 ч., с
техническото средство е отчетена концентрация на алкохол в кръвта чрез
издишания въздух 0.95 %о.
Относно доводите на процесуалния представител на жалбоподателя
за наличието на пороци в талона за медицинско изследване № ****:
Безспорно по делото е установено, че свидетелят Б. Г. Б.- младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич е издал
талон за изследване № **** от **** г., който талон е бил получен лично от
М. в 08:30 часа на **** г., което обстоятелство е удостоверено посредством
подписа му.
И тъй М. не е отказал да получи/подпише талона за медицинско
изследване, то и логично в талона липсват изписани трите имена, ЕГН, адрес
и подпис на лицето, удостоверяващо този отказ. С други думи - липсва ли
отказ, липсва и подпис, удостоверяващ този отказ.
Ето защо, доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че
издаденият талон за изследване страдал от пороци поради липса на подпис на
свидетел, удостоверяващ отказа (в приложеното към жалбата копие на талона
е визирана именно тази графа), са несъстоятелни.
Талонът за изследване се издава именно за да сложи началото на
процедурата за изследване чрез кръвна проба и с който талон, М. е бил
уведомен, че трябва да се яви в СО при МБАЛ - Добрич до 45 мин. от
връчването му. И тъй като М. не се е явил в Спешното отделение при МБАЛ -
Добрич да даде кръв за медицинско и химическо изследване, то съмненията
на пълномощника му, изложени в жалбата, че „кръвната проба е
манипулирана“, са меко казани несериозни. Ето защо и доводите за липса на
стикери със серийния номер от талона за медицинско изследване са
несъстоятелни, отчитайки, че М. не е дал кръв за химическо изследване.
Ето защо съдът намира в настоящия случай, че надлежният ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от над 0,5 на хиляда – 0,95 на хиляда, достатъчно за
съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е съобразно
специалните правила на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
5
вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН, серия GA №
****/**** г. и в издаденото въз основа на него наказателно постановление,
съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните по делото
доказателства. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от
свидетелите Б. Г. Б. и М. Г. Г., който пресъздават свои непосредствени
възприятия, придобити в хода на извършения от тях пътен контрол и чиито
показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва
индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на
тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за
несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че същите се
подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: талон за изследване
№ ****, протокол за премината последваща проверка на техническо средство
„Алкотест 7510” с инвeнтарен № АRВА - 0100 с рег. № 3286р-
20524/27.04.2022 г. и разпечатка от фискалната памет на техническото
средство за дата **** г.
Ето защо съдът намира, че доказателствената сила на АУАН не само че
не е оборена, но и фактическата обстановка, описана в него и в НП е
безспорно установена в съдебно заседание.
Следователно, предвид установената в случая концентрация на алкохол
0,95 на хиляда, налице са обективните и субективните елементи от състава на
административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността на водача.
По отношение на наложените наказания:
Наложените административни наказания глоба в размер на 1000
(хиляда) лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 12 (дванадесет) месеца са законоустановени и не подлежат на
преразглеждане от съда.
Относно искането в жалбата „да бъдат възстановени номерата на
колата“ (цитат):
Към жалбата е приложена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0851-000292/**** г., с която на Ж. Л. М. е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от
ЗДвП – „Прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за срок
6
от 185 дни“, като са му били отнети свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство и 2 броя регистрационни табели с номер ****.
Цитираната заповед, с която е била прекратена регистрацията на
управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство и с която са
били отнети табелите с регистрационен номер, подлежи на обжалване пред
Административен съд Добрич, което обстоятелство е отразено в самата
заповед. Ето защо, не е в компетентността на настоящия съдебен състав да се
произнесе по това искане, респективно, същият не дължи произнасяне в тази
насока.
Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално
правна норма обществени отношения. В този ред на мисли съдът намира за
нужно да отбележи следното: Нарушението, извършено от Ж. Л. М. се
отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата
„висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато
става въпрос за честотата на извършените нарушения от този вид. Особено
укорими са нарушенията, при които деецът съзнателно поема управлението
на моторно превозно средство след като е употребил алкохол, пренебрегвайки
неблагоприятните последици от алкохолното опиване при осъществяване на
една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички
останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. При това
положение и дума не може да става за маловажен случай.
Относно отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.).
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че
7
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока
следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на
водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните
органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при
отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган
действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се
предопределя от факта на налагане на административно наказание за
извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на
предвидените за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.), за нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП (за
управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена
с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух)
са отнети 10 контролни точки.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0851-001097 от
11.08.2022 г., издадено от И.В.Н. – началник група в сектор „Пътна полиция”
към ОДМВР - Добрич, с което на Ж. Л. М., ЕГН **********, с адрес: ***** за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 1000
(хиляда) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 12 (дванадесет) месеца.
На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат
общо 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9