Р Е Ш Е Н И Е
№
16.11.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 4475/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв. ***, против П.Х.А.,
с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
2529/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е
собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се,
че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за
периода 01.02.2011-29.02.2016г., и не е погасил задълженията си. Твърди се, че
сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила
договор за извършване на услугата дялово
разпределение с “ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. София. Посочва се, че сумите за
периода, са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 за топлоснабдяването. Общите условия за ползването на ТЕ, са
публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”,
бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на
ищеца, ежемесечно са издавани фактури,
задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника А., че дължи сумата
от общо 339,92лв., от които сумата от 292,31лв главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-29.02.2016г. и сумата от
47,61лв- лихва за забава, за периода 02.04.2013-30.03.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът
П.Х.А., в срока за отговор, не изразява становище по иска.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1694/12.04.2016г.,
по ч. гр.д.№ 2529/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен
настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото се установява също, че
отв. П. А., е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ***, и има качеството на потребител на ТЕ.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № 3189,
е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, която във връзка с
консумираната ТЕ, за всеки календарен месец, е възниквало задължение за плащане
на определена сума, за което са издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани
въз основа на изготвени отчети от
фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ, в сградата, на база отчет на уредите за дялово
разпределение, а при ползване на топла вода- на база показанията на водомерите.
ВЛ е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода
01.02.2013-29.02.2016г, е общо в размер на 292,31лв- главница, от която, сумата
от 227,20лв- ТЕ, отдадена от сградна инсталация и 15,05лв. услуга дялово
разпределение. ВЛ е установило, че в имота няма уреди, като сумата е начислена
от ТЕ, отдадена от сградната инсталация, на база обем на жилището, по проект- 142,26куб.м.
ВЛ е изчислило размера на лихвата за
забава върху главницата, от изискуемостта на отделните плащания, за периода 02.04.2013-30.03.2016г,
която е в размер на 47,61лв. ВЛ посочва също, че тези суми съответстват на счетоводните
записвания на ищеца.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от
ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да
заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение се
дължи обезщетение, в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума. В случая партидата е открита на името на
собственика на имота- отв.А., и по сила
на закона- цитираната по- горе норма на чл.153 от ЗЕ, е възникнала облигационна връзка между него и
ищеца- като доставчик на ТЕ. Съобразно чл.140, ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Ал.-2 от същият член предвижда,
че прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване
може да бъде осъществено, по писмено искане на собствениците, притежаващи
най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция и съответно- ал.3- до прекратяването, лицата
се считат на клиенти на ТЕ. По делото не се установява наличие на прекъсване на
топлоснабдяването и/или на горещо водоснабдяване на сградата- етажна
собственост, в която се намира имота на ответника. Постановено е също- чл.153,
ал.5 от ЗЕ, че при въведена система за
дялово разпределение на топлинна енергия клиентите в сграда - етажна
собственост, нямат право да прекратяват подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, и ал.6- клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ,
за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, която се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
По делото, както бе посочено по-
горе, от събраните по делото доказателства, безспорно се установи, качеството
на отв. А. на потребител на ТЕ, и
съответно същата дължи плащане на
сумите, съставляващи ТЕ, отдадена от сградната инсталация, въз основа на
цитираните законови норми .
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск е основателен, и следва да бъде уважен, като
бъде признато за установено спрямо отв. П.А., че дължи сумата общо 339,92лв.,
от които сумата от 292,31лв главница, съставляваща консумирана и незаплатена
ТЕ, за периода 01.02.2013-29.02.2016г. и сумата от 47,61лв- лихва за забава, за
периода 02.04.2013-30.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-11.04.2016г, до
окончателното й изплащане.
По делото, от страна на ответника
няма направено възражение за изтекла погасителна давност. На основание чл.120
от ЗЗД, давността не се прилага служебно от съда.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на 551лв.
Следва съдът да се произнесе и по
направените от ищеца разноски, в заповедното производство, като бъде осъден
ответника да заплати сумата от 205лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че П.Х.А.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК114005624, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128,
представлявано от законния си представител ***, сумата от общо 339,92лв., от които сумата от 292,31лв главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-29.02.2016г. и
сумата от 47,61лв- лихва за забава, за периода 02.04.2013-30.03.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК-11.04.2016г, до окончателното й изплащане,
до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за
изпълнение №1694/12.04.2016г., по ч. гр.д.№ 2529/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.Х.А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр.
Плевен, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК *********, сумата от 551лв.,
съставляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.Х.А.,
ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано
от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална
зона”, №128, сумата от 205лв.-разноски по ч.гр.д.№ 2529/2016г.
по описа на ПлРС.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: