Решение по дело №1308/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на И. А. Ш. А., [ЛНЧ], [държава], с адрес по регистрационна карта на чужденец: [населено място], [жк], РПЦ на ДАБ при МС, срещу Решение № 11788/12.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС.

 

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалваният административният акт бил постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Заявява се, че оспорващият се опасява за сигурността си поради водещите се военни действия в района, в който живеел. Напуснал родината си и заради несигурността, липсата на работа и вода.

Административният орган се позовал на Справка вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г. и Справка вх. № ЦУ-1841/23.08.2024 г., двете на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, в които се съдържала информация за състоянието на сигурността в [държава] и конкретно в района на провинция Х.. Направен бил извод, че въпреки наличието на инциденти, свързани със сигурността в района на тази провинция, не следвало насилието там да се определя като безогледно. След анализ на информацията в справките решаващият орган неправилно преценил, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Безспорно било, че въоръженият конфликт в [държава] продължавал и поради това при завръщането на жалбоподателя там съществувала реална опасност да претърпи тежки посегателства като цивилно лице, поради наличието на безогледно насилие в района на провинция Х., където живял.

В множество свои решения ЕСПЧ посочвал, че отправната точка при разглеждане на исканията за убежище/международна закрила следвало да бъдат Женевската конвенция от 1951 г. и Протоколът към нея от 1967 г., които понастоящем до голяма степен били включени в правото на ЕС посредством Квалификационната директива (2011/95/ЕС). Принципът „забрана за връщане“ бил главното основание за закрила на бежанците. Тази забрана се съдържала в член 18 от Хартата за основните права на ЕС, като в този смисъл бил и текстът по член 19 от Хартата. В член 2 и член 3 от ЕКПЧ била регламентирана абсолютна забрана на всяко връщане на лице, изправено пред действителен риск от отнасяне, противоречащо на тези разпоредби, като тази защита била различна от защитата от преследване поради една от причините, посочени в Женевската конвенция от 1951 г. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да било поведението на жертвата. По силата на член 3 от ЕКПЧ държавата носила отговорност при извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато – дело Hirsi Jamaa and others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като молителят вече бил напуснал държавата на произход. Квалификационната директива уреждала и субсидиарна закрила за лицата, които не можело да бъдат определени като бежанци, но които, ако били върнати в своята държава на произход или в държавата на предишното си обичайно местопребиваване, щели да бъдат изложени на сериозен риск от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт.

Във връзка с изложеното, в жалбата се твърди, че административният орган не се е съобразил с решение от 17 февруари 2009 на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07 относно тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. Същият приел, че ситуацията в [държава] се характеризира като вътрешен въоръжен конфликт, достигнал такова високо равнище на безогледно насилие, че съществували сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако лицето бъде върнато там ще претърпи посегателствата и заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради самото си присъствие на територията на страната, но неправилно извел извод, че при връщането на търсещия закрила в страната му на произход, животът му нямало да бъде поставен в сериозна опасност. Това било в противоречие с член 3 от ЕКПЧ и член 15, б. „в” от Квалификационната директива. Счита се, че към настоящия момент липсват гаранции за предоставяне на вътрешна закрила в която и да е друга част на [държава], съгласно дадените в член 8 от Квалификационната директива критерии. В свои решения ЕСПЧ посочвал, че при преценка на възможностите за преместване и вътрешна закрила следвало да се вземе предвид дали лицето може да разчита на безопасен вътрешен транспорт, за да осъществи такова преместване, дали изобщо било в състояние да пътува до друг район на страната и дали имало достъп да се установи на определено място. При липса на тези елементи съществувало основание за нарушение на член 3 от Конвенцията.

Посочва се и че според общия член 3 на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Втория допълнителен протокол от 1977 г. – съставна част на международното хуманитарно право за въоръжените конфликти, немеждународен въоръжен конфликт бил налице, когато съществувало продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в представен по делото писмен отговор, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Навежда доводи в насока направен от административния орган задълбочен анализ, обхващащ всички релевантни факти и обстоятелства от административното производство. Не били допуснати административнопроизводствени нарушения, правилно бил приложен материалният закон, поради което жалбата следвало да бъде отхвърлена.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО в представено по делото писмено становище посочва, че решението на административния орган е обосновано и законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба УРИ 105400-3049/21.08.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – [област], жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България (л. 75). На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), където е регистрирана с рег.№ УП-34271/28.08.2024 г. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-34271/28.08.2024 г. (л. 72), в който е вписан с имената И. А. Ш. А., от *** пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Х., с постоянен адрес в [населено място], [държава], ***, религия – *** ***, с *** образование, професия – ***, семейно положение – ***, без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данните за близките на чужденеца – родители, *** братя, *** сестри, всички с местонахождение в [държава]. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ (л. 51).

С Писмо рег. № УП-34271/30.08.2024 г. (л. 49) от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от И. А. Ш. А. молба за закрила. В писмо с рег. № М-17466/07.10.2024 г. (рег. № УП-34271/18.10.2024 г. в ДАБ при МС), (л. 37), на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 01.10.2024 г. (л. 40 и сл.), в което същият е потвърдил отбелязаното при попълването на регистрационния лист. Завил, че няма роднини в страна от ЕС. Напуснал [държава] на 27.07.2024 г., когато нелегално преминал в Турция и останал там двадесет дни. На 27.08.2024 г. влязъл в България нелегално, след което, на път за [населено място], бил задържан от полицаи. Роден бил в [населено място], обл. Х. и от там напуснал страната си. Областта била под контрола на кюрдите и Свободната армия. От време на време имало военни действия. Последният инцидент, свързан със сигурността, бил два-три месеца, преди да напусне страната. В селото му нямало сражения, само чувал взривовете, не бил свидетел на военни действия. Негови братовчеди пострадали вследствие на войната. Не бил арестуван в [държава], нито в друга страна, и не бил осъждан. Бил от *** етнос и се идентифицирал като мюсюлманин сунит. Нямал проблеми поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения. Не бил търсен за мобилизация, но подлежал на такава. Не е бил член на политическа партия. Цялото семейство било в родното му село. Не бил заплашван и не му било оказвано насилие. Напуснал [държава] заради лошите условия на живот. Тръгнал за Европа, за да може да помага на семейството си. Нямало сигурен район в страната му, но ако ситуацията се нормализирала, щял да се завърне там. Подал молба за закрила в България, защото процедурата тук била бърза.

С Решение № 11788 от 12.11.2024 г. (л. 11 и сл.) Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 26.11.2024 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 20.11.2024 г. и регистрирана с вх.№ УП-34271/20.11.2024 г. по описа на ДАБ при МС (л. 4).

 

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

 

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му и обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания също в присъствието на преводача и на разбираемия за търсещия закрила език.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от страна на орган на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето с процесното решение и съгласно същото ДАНС не възразява да се предостави статут на лицето при наличие на законовите предпоставки за това.

 

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

 

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някоя от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма – действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самият той заявява в интервюто. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на И. А. Ш. А..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз в случая не са налице, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт и че той достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в [държава], в конкретен регион там, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната информация в Справка вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г. и Справка № ЦУ-1841/23.08.2024 г., издадени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно Сирийска арабска република, включително състоянието на сигурността в област Х.. Предвид изложеното в тях е приел, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава], като следвало да се вземе предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на [държава], които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. В провинция Х. все още имало ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от това обстановката там била стабилна и не можело да се говори за наличие на висока степен на насилие. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото действително не било. Спрямо заявителя да не налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Той не бил лично засегнат от безогледно насилие в качеството му на цивилно лице. Не бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт. Завръщането му в [населено място], обл. Х., където живял през целия си живот, било законно, физически достъпно, релевантно и разумно и там той можел да се адаптира отново в обществото. Не бил за пренебрегване и факта, че в родното му село се намирало цялото му семейство.

Съдът намира изложените от административния орган съображения за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] и в частност с тази в района, в който е живял жалбоподателят до напускането на страната, относима към датата на издаване на обжалваното решение.

От информацията в приложените Справка с вх. № ЦУ-1841/23.08.2024 г. и Справка с вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ към МС, относими към дата на издаване на обжалвания акт, се установява, че в [държава] е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхващат цялата територия на тази държава. Така например в една от справките се сочи, че за периода август – ноември 2023 г. в района на провинция Х. има регистрирани 4 смъртни случая на цивилни лица на 100 000 жители. Това е показателно за това, че въпреки определянето на ситуация като „нестабилна“, насилието в тази област не може да се приеме за безогледно по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Следва да бъде отбелязано, че дори и да е налице въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице, това не във всички случаи е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо И. А. Ш. А..

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем ситуацията там да е достигнала нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. Преди да напусне страната, не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него.

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващите информации за все още наличен конфликт в страната по произход на оспорващия и данните за спорадични проблеми със сигурността там.

Съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изводите, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са законосъобразни, и макар да не са напълно актуални към настоящия момент в крайна сметка разпоредителната част на акта е правилна.

Липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от семейството на жалбоподателя да има предоставена международна закрила.

Следва да се посочи, че в хода на съдебното производство е представена Справка вх. № МД-02-124/12.12.2024 г. В същата се съдържа информация относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] след падането на режима на Б. А..

Съдът намира, че предвид настъпилите промени в политическата обстановка в [държава] в последните седмици, информацията в справката следва да бъде съобразена при настоящото произнасяне. Според данните новата власт в [държава], начело с ислямистката група „Хаят Тахрир ал Шам“ (HTS), е благосклонна към населението в страната, като обявява, че „…. хората, включително религиозните или етническите малцинства в частност, не би следвало да се страхуват от тяхното управление“, като бунтовниците обещават и да изградят „родина за всички, включително всички секти и социални класи“. Посочва се, че Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили, представляваща вече бивши опозиционни групи, е заявила, че се е ангажирала да „завърши прехвърлянето на властта към преходен управляващ орган с пълни изпълнителни правомощия, проправяйки пътя към свободна, демократична и плуралистична [държава]“. Налице са и данни в справката за плавно и мирно предаване на държавната власт от страна на досегашните членове на правителството на преходно правителство. Цитира се изявление на пратеника на ООН за [държава], който заявява, че „Реалността е такава, че HTS, а също и другите въоръжени групировки, изпращат добри послания към сирийския народ... за единство, за приобщаване“. Следва да се отбележи и че в справката се съдържат данни за все още съществуващи въоръжени сблъсъци в части от Източна [държава]. Има и информация за атаки на израелската армия на територията на [държава], като цели на ударите са предполагаеми правителствени обекти за химическо оръжие и ракети, а унищожаването им се прави за да не се допусне възможност за попадането им в ръцете на екстремистите.

Анализът на данните от Справка с вх. № МД-02-124/12.12.2024 г. води до извода, че към настоящия на територията на страната по произход на жалбоподателя не е налице насилие, което да е се приеме за достигащо нива, обосноваващи предоставяне на закрила на гражданите, идващи от [държава], на основание чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Напротив, информациите за тази страна дават основание настоящият състав на съда да приеме, че обстановката след оттеглянето (свалянето от власт) на Б. А. е по-скоро сравнително спокойна. Настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена промяната в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира негативно на гражданите ѝ. От фактическа страна няма индикации за това, че след идването на власт на новите управляващи в страната са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост (основания по чл.8 от ЗУБ). Информацията от справката и от различните информационни източници, не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца (основания по чл. 8 от ЗУБ). Смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие (основания по чл. 9 от ЗУБ). Засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни, като в тази насока са и информациите от множество общодостъпни средства за масово осведомяване.

Като се има предвид актуалната обстановка в [държава], съдът не намира основания да приеме, че положението там се характеризира с обстоятелства, обосноваващи прилагане на чл. 8 или чл. 9 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. Ш. А., [ЛНЧ], [държава], с адрес по регистрационна карта на чужденец: [населено място], [жк], РПЦ на ДАБ при МС, срещу Решение № 11788/12.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.