№ 1262
гр. Варна, 15.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900075 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.83, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по искане на ЗЛ. Д. ДЖ. от гр.Варна за освобождаване от
заплащането на държавна такса по делото. Искането е обосновано с липса на
средства.
Представена е декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК от 20.05.2022г., в която
ищецът декларира месечен доход в размер на 980 лева от заплата, притежание
на недвижим имот в гр.Варна и автомобил, както и че осигурява издръжка на
две лица и че съпругът й не получава доходи.
Съдът, след като се запозна с представените доказателства и
изложените обстоятелства, намира следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се
даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица,
материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или
частично разходите на съдебното производство. Преценката на материалното
състояние на лицето се извършва, като се вземат предвид неговите доходи,
доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното
състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които
са от значение за преценката средствата, с които разполага лицето дали да
достатъчни, за да заплати таксите по делото. Постоянната практика на ВКС се
придържа към разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно
изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса, в
резултат на което да се прецени доколко материалното състояние на ищеца,
съпоставено с дължимата държавна такса по делото му позволява
заплащането на същата. Следва да бъде посочено, че не е налице изискване
дължимата такса да е възможно да бъде заплатена с едномесечно трудово
възнаграждение или обезщетение при пенсиониране.
В разглеждания случай от представените от ищеца доказателства и
декларация, както и от изисканите по служебен път справки от АВ при ВРС и
служба „Местни данъци и такси“ при Община Варна, БНБ, НОИ и НАП, е
1
видно, че ищцата притежава жилищен имот в гр.Варна и лек автомобил, както
и три ниви в област Варна с обща площ от 8.084 кв.м, които са отдадени под
аренда с договор от 2017г., като земеделските имоти и рентата не са посочени
от ищцата в имуществената декларация по чл.83 от ГПК. Жилищният имот е
ипотекиран, а нивите са възбранени, но следва да се има предвид, че
възбраняването на земеделските имоти не е пречка за получване на
гражданските плодове от тях.
За периода м.01.2020г. – м.04.2022г. осигурителният доход на ищцата
от трудово правоотношение варира от 1145.36 лева до 2550.92 лева месечно,
а от извънтрудово правоотношение е в размер на 135.50 лева за 2020г. и
2022г. За периода 2021г. – 2022г. същата е получила обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 408 лева. За същия период от трудовото
възнаграждение на ищцата са направени удръжи по наложен запор в размер
на 4541.40 лева.
Не се установяват наличности по банковите сметки на ищцата в
достатъчен размер. В Търговския регистър липсват вписвания относно
ищцата.
От друга страна не се установява спрямо нея да съществува законово
задължение да издръжка спрямо непълнолетни деца или родители в
затруднено положение.
По изложените съображения съдът намира, че във възможностите на
ищеца е да заплати половината от дължимата държавна такса, а именно
сумата от 586.35 лева, като за разликата до 1172.69 лева същият следва да
бъде освободен от задължението за заплащане на основание чл.83, ал.2 от
ГПК.
Производството по делото следва да бъде оставено без движение с
указания за заплащане на посочения размер на държавната такса, както и за
индивидуализация на спорното вземане по отделни пера, доколкото това
указание на съда е останало неизпълнено, въпреки дадената възможност.
Видно от представените справки, вписаната в регистъра към БНБ сума по
кредита е формирана от главница в размер на 1728.75 лева и сбор от
акцесорни задължения. Предметът на спора по отрицателния установителен
иск е конкретно вземане, индивидуализирано с основание и размер. В случая
яснота досежно тези индивидуализиращи признаци е налице само по
отношение на онази част от оспорената сума, представляваща главница.
Задължението за уточняване на предмета на иска е на ищеца. Изпълнението
на това указание е от значение не само за индивидуализацията на спорното
материално право, но и за определяне на родовата подсъдност, като
абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото
на иск, за която съдът следи служебно.
Мотивиран от изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищеца ЗЛ. Д. ДЖ.
с ЕГН ********** от гр.Варна от задължението му за заплащане на държавна
такса за производството по т.д. 75/2022г. на ВОС за разликата над 586.35
лева до 1172.69 лева, като отхвърля искането с правно основание чл.83, ал.2
от ГПК за освобождаване от държавна такса до размера от 586.35 лева.
2
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от
уведомяването с писмена молба с препис за ответника да отстрани следните
нередовности на исковата молба:
1. Да извърши вътрешна разбивка по пера на претенцията от 29317.13
лева, като посочи размер на всеки от включените в нея компоненти по видове
– главници, лихви, разходи и такси, като при необходимост да се снабди с
тези данни след справка при ответника или като поиска допускането на
съдебно-счетоводна експертиза, в рамките на процес относно процеса
досежно редовността на исковата молба и определянето на родовата
подсъдност.
2. Да формулира окончателен петитум на исковата молба съобразно
уточненията по т. 1.
3. Да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС държавна
такса в размер на 586.35 лева, на основание чл.18, вр.чл.2 от Тарифа за
таксите, които се събират от съдилищата.
УКАЗВА на ищеца, че негово е задължението да посочи параметрите на
спора, а не на ответника, поради което е недопустимо нередовностите на
исковата молба относно основанието и размера на вземането да бъдат
отстранявани от ответника с отговора на исковата молба, още повече, че
размяна на книжа по нередовна искова молба не се извършва.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания исковата молба ще бъде
върната и производството по делото ще бъде прекратено на основание чл.129,
ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от уведомяването пред Апелативен съд – Варна, в частта,
с която искането с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК се отхвърля.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3