МОТИВИ по НЧХД № 3728/2019 г. по описа на ВРС, тридесет и
седми наказателен състав.
Във ВРС е
постъпила частна тъжба депозирана от В.Ц.В., по която е образувано производство
от частен характер срещу подсъдимия П.И.А., с оглед извършено от него
престъпление наказуемо по. чл.148, ал.1,
т.1 и т.3, вр. чл. 146 ал.1 от НК за това, че 06.07.2013 г. в
гр.Варна разгласил позорно обстоятелство за В.Ц.В. , а именно, че изпълнява
служебните си задължения след употреба на алкохол, че е смешник, палячо и пиян,
като обидата е нанесена публично и на длъжностно лице – старши полицай сектор
„СПС“ отдел „Охранителна полиция в ОД на МВР- Варна, при изпълнение на службата
му .
За съвместно
разглеждане граждански иск от тъжителя В. срещу подс.А. за сумата от 1500 лева, претенция за
обезщетение за причинените от деянието по повдигнатото обвинение неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от извършването – 19.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Във фазата по
съществото на делото процесуалният представител на частният тъжител – адвокат Ф., ВАК моли съда подсъдимия да получи заслуженото
като счита, че обвинението е доказано. Пледира да му бъде наложено наказание
при условията на чл.78а. от НК и да бъде
уважен предявения гр.иск, както и да
бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Защитникът на
подсъдимия – адвокат А., ВАК пледира за
минимална присъда по реда на чл. 78а. от НК. Счита, че се касае за обвинение,
което е безспорно е осъществено от подс.А., поради това и моли при определяне
на наказанието да се вземе предвид имотното му състояние и същото да се
определи към определения в закона минимум.
Подсъдимият не участва в съдебно заседание
лично, представлява се от служебно назначен от съда защитник-адвокат А., ВАК. В хода на съдебното
следствие не се явява и не дава
обяснения по повдигнатото му обвинение.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Частния тъжител работел в органите на
МВР . На 18.03.2019 г. бил служител
в Сектор „Пътна полиция" при ОД-МВР-Варна.
На 18.03.2019 г.от
19.00 часа до 07.00 часа на 19.03.2019 г. бил назначен за работа в екип по със
св. Г. по спазване на ЗДвП. При изпълнение на служебните си задължения на
ч.тъжител бил поверен служебен автомобил със всички отличителни белези, като и
двамата били облечени с полицейски униформи със съответен отличителен знак и
номер. Около 02.00 часа ч.тъжител В. и колегата му св.Г. се намирали в близост
до кръстовището на бул.Вл.Варненчик“
с ул.“Патриарх Евтимий“. Двамата стояли извън служебния автомобил. Частният
тъжител в изпълнение на служебните си задължения спрял за проверка л.а. Фоксваген с ДК№ В 66-70 ВМ, управляван от подс. А.. След
като се приближил до водача и се представил, той му поискал документи за
самоличност и за правоуправление. Водачът на автомобила подс.П.И.А. му
представил само свидетелство за правоуправление и документи за собственост на
автомобила, но не му представил контролен талон. Обяснил му, че скоро му
съставили акт и поради това няма талон в себе си. Това, че няма АУАН в себе си,
който да представи обяснил с факта, че отказал да го подпише и поради това АУАН
не му бил връчен. В хода на проверката подс.А. нервничил и оспорвал всичко
казано от полицейските служители. Заявявал, че има права, които той знаел. След
като ч.т. В. и св.Г. приключили
документалната проверка поканили подс.А. да бъде изпробван с техническо
средство за наличие на алкохол в дъха – „Алкотест – Дрегер“, но той категорично отказал проверката с техническа
средство и заявил, че желае да даде кръв за извършване на химическа
експертиза. Поради това ч.т.Г. му
съставил АУАН № АА 130750 за осъществен състав на нарушение по чл. 174 ал.3,
вр. чл. 137а., ал.1 и чл. 100, ал. 1,
т.1 от ЗДвП. Така съставения АУАН при
предявяването му подс.А. отказал да подпише. Междувременно ч.т.В. издал и ЗПААМ
и талон за медицинско изследване, които водача подс.А. също отказал да подпише.
Докато двамата полицейски служители съставяли документите по извършваната
проверка подс.А. бил видимо притеснен и нервен. Той започнал да обижда двамата
полицейски служители, като отправял към тях изразите „ Смешници", „ Палячовци" „ Вие сте
пияни, а не аз". Докато извършвали проверката ч.т. и св. Г. спрели няколко човека с св.Г.Д. и
св.В.Г., за да присъстват на създалата се напрегната ситуация, които възприели
отправените обидни изрази.
Незабавно след
казаното от подс.А. твърдение, че полицаят изпълнява служебните си задължения
след употреба на алкохол, това било съобщено на дежурният офицер, тъй като това
се явява съществено нарушение на трудовата дисциплина водещо до дисциплинарно
уволнение и следва да бъде съобщено на по-висшестоящ.
Дежурният офицер
в изпълнение на служебните си задължения, след като получил твърдение за
алкохолно повлиян полицейски служител при изпълнение на служебните му
задължения, предприел задължителното извършване на проба с техническо средство „Дрегер“.
На место били изпратени техни колеги, които да изпробват и двамата полицейски
служители извършващи проверка на подс.А.. „Дрегерът“ отчел нулеви стойности за наличие на алкохол в
дъха на ч.т. В..
Необходимостта като полицай с
дългогодишен опит и с добро име сред колегите си да бъде проверяван за алкохол
по време на изпълнение на службата му и пред множество лица – колеги и
граждани, повлияло отрицателно на частният тъжител.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите - Х. Г., Г.Д.,
В.Г. справка за съдимост, материалите по издадено НП № 19 – 0819 -001773/16.05.2019
г. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор „ПП“, протоколи от съдебни заседания и останалите
приложени по делото писмени доказателства, като всички, доказателства са не
противоречиви, взаимно допълващи се.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
решаване на въпросите по чл.304 от НПК съдът достигна до следните правни
изводи:
Относно основния
подлежащ на доказване факт - изречени ли
са или не от подсъдимият спрямо частния тъжителя думите посочени в неговата
жалба, респективно налице е извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК, са налице
безспорни гласни доказателства, които взаимно се допълват.
Подсъдимият не
дава обяснения пред съда. Подс.А. не се яви на нито едно съдебно заседание , въпреки
редовното си призоваване. По делото бе представляван от служебно назначен от
съда защитник.
След преценка
на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
решаване на въпросите по чл.304 от НПК
съдът достигна до следните правни изводи:
С частна
жалба, с която съда е бил сезиран от В. В. е изложено искането им - „
моля, да ни призовете на съд и след като докажем твърденията си, да постановите
присъда, с която да признаете за виновен
подс. П.И.А. за осъществен състав на престъпление по на чл.146, ал.1, вр.с чл. 148 от НК, като му
наложите наказание съответно на това престъпление от Наказателният кодекс“.
Очертаният от
тях предмет на доказване включва следното – На 19 март
2019 година в гр.
Варна казал нещо унизително за честта и достойнството на В.Ц.В. в негово присъствие, наричайки
го „Смешници“,
„Палячовци, „Вие сте пияни“, като обидата е нанесена публично на
длъжностно лице по време на изпълнение
на служебните му задължения. Частният тъжител извежда твърдение, че с това подсъдимия от обективна и субективна страна е
извършил престъпление срещу него, като
са е обидил.
Съгласно
изискванията на закона (чл. 81 НПК) в тъжбата си частният тъжител следва да
изложи всички обстоятелства, относно престъплението, т.е. да опише фактическата
обстановка при която твърди, че е било извършено престъплението - неговия
автор, дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено
и в какво се е изразило същото. На практика обвинението в производството от
наказателно-частен характер се формира въз основа на тъжбата съдържаща описание
на фактите. По този начин от една страна ще бъде очертан предмета на доказване
в бъдещото съдебно производство (което е от съществено значение както за
подсъдимия, така и за частния тъжител), като същевременно бъде гарантирана
възможността за ефективно реализиране на правото на защита на подсъдимия. Тъй
като основна гаранция за реализиране на това право е на подсъдимия да бъде
предявено ясно и точно обвинение и същия да има възможност да се защити както
по фактите, така и по квалификацията, то на практика закона е създал по особен
(смесен ) характер за начина на формулирането на обвинението от фактическа и
правна страна в производството от наказателно частен характер.
Фактическите
предели на обвинението се определят от частната тъжба. Именно чрез въведените в
тъжбата твърдения за осъществяването на определени факти и обстоятелства се
очертава фактическата картина на деянието, за което с тъжбата се повдига
конкретно обвинение срещу конкретен субект. По тази причина частната тъжба
определя и доказателствения предмет. В хода на съдебното следствие подлежат на
разкриване и установяване именно твърденията, изнесени в частната тъжба на
тъжителя. Когато частното обвинение е за обида, в тъжбата следва дословно да се
изпише обидният израз, позорящите обстоятелства, точното време и мястото, на
което е нанесена. Други посочени факти в хода на делото не могат да променят
предмета на доказване дори и да осъществяват състав на престъпление, щом те не
са описани в частната тъжба.
С частната
тъжба тъжителят е формулирал фактическото и юридическото обвинение за
престъплението обида. Инкриминирани са не отделни думи, а точно определени изрази,
които пострадалия е възприел като обидни. В тъжбата се сочи, че с тези изрази П.И.А. е уронил авторитета и доброто им име в
обществото и колектива в които работи. Той е приел изреченото като крайно
обидно и уронващо престижа му. При така формулираното с тъжбата обвинение,
предмет на доказване по делото са инкриминираните изрази в тяхната цялост и
тежестта за доказването им лежи върху частното обвинение.
В настоящият казус това, за което е подадена частната тъжба определило и
предмета на доказване е твърдението, че подсъдимия А. е изрекъл обидни изрази
спрямо ч.тъжител В..
В хода на
съдебното следствие съда приобщи писмените материали от извършената адм. проверка по ЗДвП на подс. П.А..
Досежно посочените по-горе фрази са налице всички съставомерни
белези на престъпния състав на чл.
148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК
Съгласно трайно утвърденото разбиране, както в теорията,
така и в практиката при обидата деецът дава своя негативна оценка за личността
на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, жестове, които
по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата и се обективират с такава цел. Пак съгласно трайно установената
съдебна практика преценката дали епитети, квалификации, сравнения, жестове са
унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото критерии за морално
и етично поведение. При всички случаи критерият е обективен и не зависи от
чисто личностните възприятия и
интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да
се установи, че поведението на извършителя или употребените от него изрази,
словосъчетания, епитети противоречат на общоприетите норми за етично поведение
и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат
изначално унизително значение или
обидната им насоченост се извежда от контекста, в който са употребени. При
всички случаи обаче става въпрос за елемент от живата реч, за словосъчетания,
които са навлезли в езика и са част от него, поради което не е необходимо да
бъдат подлагани на каквото и да било професионално езиково тълкуване или
оценка. Настоящият състав изцяло
споделя посочените по-горе критерии за съставомерност на деянието като обида,
изведени в практиката на Върховната
съдебна инстанция и по -конкретно, че от значение са не чисто личностните,
субективни възприятия на адресата, а противоречието на инкриминираните думи и
изрази с дадени обективни критерии на нормално човешко общуване. Изискването за
общоприетост, общовалидност,
еднозначност на тези критерии, обаче следва да бъде разгледано през призмата на
етапа на обществено развитие, на който се намира страната и принципните
положение , прогласени в ЕКЗПЧОС.
В едно общество, което не почива на принципите на
демокрацията, плурализма, свободата на мнението, убежденията и съвестта е
напълно нормално и резонно да има „господстващ морал” или „общовалидни” за
всички членове на обществото ценности. В такова общество е също така възможно и
обичайно философските, лексикалните и социални категории да се възприемат
еднозначно и да бъдат недвусмислено категоризирани като „добро” и „лошо”,
обществено приемливо и обидно.
На следващо място, за да е съставомерна
обидата същата следва да е била възприета от адресата й. Съгласно трайната съдебна практика, изискването „обидата
да е нанесена в присъствието“ на адресата, следва да се разбира като изискване
тя да е произнесена по време и по начин,
позволяващ същият да има обективна
възможност да я възприеме, като деецът цели именно това.
В противовес на „присъствената обида“ е т.нар задочна обида. При нея обидните
изрази са произнесени при липса на обективна възможност на пострадалото лице да
ги възприеме. За този вид деяние съдебната практика е категорична, че е несъставомерна. Така Решение № 296 от 21.07.2014 г. по нак. д. № 791/2014 г. на Върховен касационен съд
Пострадал от престъплението може да бъде само физическо
лице, което има формирано в съзнанието си чувство за лична чест и достойнство и
което е в състояние да възприеме обидните изрази или действия.. Така Решение №
132/ 24 юли 2017 година, първо наказателно отделение, касационно дело № 462 /
2017 година.
От субективна страна деецът следва да съзнава
негативната обществена оценка, с която са натоварени използваните епитети, квалификации, сравнения,
жестове; да съзнава че те ще бъдат възприети от адресата, както и че по този
начин те ще засегнат неговата чест и достойнство и пряко да цели това. Така Решение № 93 от 22.05.2013 г. по
нак. д. № 163/2013 г. на Върховен касационен съд
В конкретния случай се установява, че всички елементи от
обективна и субективна страна на престъплението обида са налице, досежно
изразите „Смешници“, „Палячовци,
„Вие сте пияни“.
Изразите „Смешници“, „Палячовци, безспорно
са се утвърдили като унизителни за честта и достойнството на техния адресат,
съгласно общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение.
Това сочи по
несъмнен начин на съзнателно изречено твърдение, а не на объркване поради
залитане или недооценяване на ситуацията, шегата е умишлено действие. Безспорно
подс.А. е целял именно да обиди ч.т. В.,
при изпълнение на службата му. Фактът, че твърдението на подсъдимия е „Смешник“, „Палячо“….. е изречено с цел
да бъде възприето от много хора и да произведе действие.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Х. Г., Г.Д., В.Г., които са
последователни, логични, непротиворечиви и кореспондират с обективно
установените по делото факти. Наличните в тях противоречия и разминавания са
пренебрежимо малки и не влияят на тяхната достоверност. Поради това съдът
кредитира изцяло показанията на тези свидетели.
Съгласно задължителните указания на ППВС 3/1970, ППВС 3/1958, ППВС 9/1975 и ТР
73/1974 ОСНК на ВС качеството длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т.1, б.“а“ НК е налице, когато лицето е натоварено или му е възложено
да изпълнява служба в държавно учреждение,
която не е свързана с чисто материално изпълнение. Няма значение дали лицето,
което изпълнява службата, е предвидено в щатното разписание или не, обаче
самата дейност, самата функция на
служителя трябва да е определена в закона или в друга нормативна разпоредба,
като част от правомощията на учреждението към което
работи лицето. Поради тази причина няма значение формата, с която е възложена работата
- тя може да бъде устна или писмена, временна или постоянна, със заплата или
без заплата. Възлагането обаче следва да извършено съгласно установения или
допустим от закон, правилник, устав, наредба и др. ред. Възлагането може да
бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез овластяване от надлежен
орган, по силата на разпореждане на властта и др. Безусловно необходимо е обаче
работникът или служителят да са включени в организационната структура на
предприятието или учреждението.
От приложената по делото длъжностна характеристика се
установява, че в качеството му на полицейски инспектор при Сектор „ПП“
на ОД МВР -Варна на тъжителя са му били възложени
функции по провеждане на държавната политика в областта на осигуряване
безопасността и законосъобразното осъществяване на движението по пътищата в
страната, която дейност и функция по силата на ЗДвП е от правомощията на
органите на „ПП“ на МВР. Тези особености
на изпълняваната от тъжителя трудова функция и обстоятелството, че същия е бил зачислен по служебно
правоотношение в структурата на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР - Варна му придават качеството длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, т.1, б.“а“ НК. В този изричен смисъл и Решение № 181 от 12.05.2011 г. по н.д. №
49/2011 г. на ВКС.
Съгласно ТР 56/61 ОСНК обществено опасно деяние е
извършено при изпълнение на службата на пострадалото лице, когато е по време и
на мястото на осъществяване на служебните му задължения. Деянието е извършено
по повод на службата, когато не е по време и на мястото на упражняване
функцията на пострадалия, но е пряко мотивирана, във връзка с нея.
Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на
положителната обществена оценка за личността.
Негативната оценка, която се дава на адресата следва да
е своя собствена на дееца. Преценката дали епитети, квалификации, сравнения,
жестове са унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото критерии
за морално и етично поведение. При всички случаи критерият е обективен и не
зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния адресат. За да се
приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на извършителя
или употребените от него изрази, словосъчетания, епитети противоречат на
общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване. При
словесната обида думите и изразите или имат изначално унизително значение или
обидната им насоченост се извежда от контекста, в който са употребени. Поради
това личните възгледи на лицето, към което се отправя обидата, са без значение
за наказателно правната оценка относно характера на казаното. При всички случаи
обаче става въпрос за елемент от живата реч, за словосъчетания, които са
навлезли в езика и са част от него, поради което не е необходимо да бъдат
подлагани на каквото и да било професионално езиково тълкуване или оценка. За да е съставомерна
обидата същата следва да е била възприета от адресата й. Обидата може да е
произнесена както в присъствието на адресата, така и в негово отсъствие, но по
начин, по който той има обективна възможност да я възприеме. Обидата е престъпление, засягащо чувството на
лично достойнство на гражданите, и цели да измени обществената им оценка. Оттук
изводът, че за да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или
посредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия. Във
връзка с изискването обидата да е „присъствена“ следва да се отбележи, че е
напълно възможно деецът да не се е обърнал лично към адресата, а да е
произнесъл обидните изрази в разговор с
други лица, но при наличие на обективна
възможност на пострадалото лице да ги възприеме
и съзнание за това. Така изрично Решение № 108 от 13.IV.1983 г. по н. д.
№ 90/83 г., II н. о.
Пострадал от престъплението може да бъде само физическо
лице, което има формирано в съзнанието си чувство за лична чест и достойнство и
което е в състояние да възприеме обидните изрази или действия.В този смисъл
практиката е приела, че малките деца не могат да бъдат адресат на обида. Така
Решение № 132/ 24 юли 2017 година, първо наказателно отделение, касационно дело
№ 462 / 2017 година.
От субективна страна деецът следва да съзнава
негативната обществена оценка, с които са натоварени използваните епитети, квалификации,
сравнения, жестове; да съзнава че те ще бъдат възприети от адресата, както и че
по този начин те ще засегнат неговата чест и достойнство и пряко да цели това. Така Решение № 93 от 22.05.2013 г. по
нак. д. № 163/2013 г. на Върховен касационен съд.
Подбудите за
извършване на обидата не са елемент от състава и са от значение като
обстоятелство при определяне на наказанието.
Деянието е довършено в момент, в който
обидното изявление е достигнало до лицето – в случая след произнасяне на твърдението,
че полицаят В. е смешник и палячо и пиян, възприето от
колегите му, от самия него и от присъстващите свидетели на проверката.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подс.А. е съзнавал, че
изнесените от него обстоятелства за тъжителя са обидни и ще станат известни на
трети лица, като е искал чрез деянието си да достигнат до знанието, както на
колегата му, така и лично на него.
Видно от
приложената по делото длъжностна характеристика на частния тъжител В., той е имал качеството длъжностно лице към
момента на извършване на деянието и то е станало по повод изпълнение на
службата му.
Непосредствен обект на съставомерното клеветническо деяние са обществените
отношения свързани с осигуряване на доброто име в обществото, на положителната
обществена оценка, докато в случая изявленията на подсъдимият засягат личното
чувство за достойнство и самооценката на човека – типичен обект на
престъплението обида
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият П.И.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.148, ал.1 т.1 и т.3, вр.чл.146 ал.1 от НК, затова, че на 19 март 2019 година в гр. Варна
казал нещо унизително за честта и достойнството на В.Ц.В. в негово присъствие, наричайки го „Смешници“, „Палячовци, „Вие сте пияни“, като
обидата е нанесена публично на длъжностно лице по време на изпълнение на служебните му задължения.
Досежно посочените
по-горе фрази са налице всички съставомерни белези на престъпния състав начл.148, ал.1, т. 1 и т. 3, вр. чл.
146, ал. 1 от НК
Съгласно трайно утвърденото разбиране
както в теорията, така и в практиката при обидата деецът дава своя негативна
оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации,
сравнения, жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството
на адресата и се обективират с такава цел. Така
изрично Решение № 22 от 31.01.1995 г. по нохд N:
558/94 г., III н. о. на ВС, Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 /
2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение, Решение № 232/ 11 януари 2017 година, първо наказателно отделение,
дело № 851/2016 година, Решение № 93 от 22.05.2013 г. по н. д. № 163/2013 г. на
ВКС, III н. о, Решение № 183/31 октомври 2016 година, първо наказателно
отделение, дело № 597 по описа за 2016 г., Решение № 40/ 11 април 2018 година,
първо наказателно отделение, дело № 1308 по описа за 2017 г. Пак съгласно
трайно установената съдебна практика преценката дали епитети, квалификации,
сравнения, жестове са унизителни се прави въз основа на общоприетите в
обществото критерии за морално и етично поведение. При всички случаи критерият
е обективен и не зависи от чисто личностните възприятия и интерпретации на
техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че
поведението на извършителя или употребените от него изрази, словосъчетания,
епитети противоречат на общоприетите норми за етично поведение и нормално
човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат изначално
унизително значение или обидната им насоченост се извежда от контекста, в който
са употребени. При всички случаи обаче става въпрос за елемент от живата реч, за
словосъчетания, които са навлезли в езика и са част от него, поради което не е
необходимо да бъдат подлагани на каквото и да било професионално езиково
тълкуване или оценка. Така Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015
г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение,
Решение № 453/03.02.2015 г., Второ наказателно отделение, наказателно дело №
1615 по описа за 2014 г. Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение № 40/ 11 април 2018 година, първо наказателно отделение, дело № 1308 по
описа за 2017 г. Настоящият състав изцяло споделя посочените по-горе критерии
за съставомерност на деянието като обида, изведени в практиката на Върховната
съдебна инстанция и по конкретно, че от значение са не чисто личностните,
субективни възприятия на адресата, а противоречието на инкриминираните думи и
изрази с дадени обективни критерии на нормално човешко общуване
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по делото съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи
административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000.00 /хиляда/ лв.
При определяне размера на
административната санкция съдът съобрази
-вида
и характера на засегнатите обществени отношения, а именно обществените
отношения осигуряващи личната чест и достойнство на гражданите
-степента
на засягане на обществените отношения, намиращ проявление в броя и интензитета
на унизителност за честта и достойнството на изразите, за които дееца бе
признат за виновен и начина на тяхното разпространение по интернет, тоест по
начин който ги прави общодостъпни за неограничен кръг от адресати.
Като
обстоятелство, което значително завишава степента на обществена опасност на
извършеното настоящия състав цени длъжностното качество на пострадалия и факта,
че обидните изрази са отправени по повод службата му, предходна съдимост. По
този начин се разширява кръга от обществени отношения които се засягат, както
се накърнява не само личната чест и достойнство на тъжителя, но и авторитета и
престижа на полицейската институция, призвана да брани законността и в този
смисъл заслужаваща особено уважение.
При
преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав споделя трайната
практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени
към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението
между тях следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест. В този изричен смисъл Решение № 144/20.02.2019 по дело №
598/2018 на ВКС, Решение № 75/21.08.2018 по дело № 327/2018 на ВКС, Решение №
37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд,
3-то НО, Решение № 90/18.09.2018 по дело
№ 329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело №
600 по описа за 2018 г. Поради гореизложеното съдът намира, че така
определеният размер на административната санкция в максимална степен
кореспондира на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Този
размер ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на
специалната превенция, без същевременно прекомерно и непропорционално да се
засягат правата на подсъдимия
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
За
определяне конкретния размер на дължимото обезщетение за причинените на
пострадалия неимуществени вреди е
приложима разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и заложения в нея принцип на справедливост. Съгласно посоченото в т. 2
на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието за
"справедливост" не е абстрактно, а при определянето му следва да
се изхожда от конкретните обстоятелства, като характера и начина на
извършването на увреждането, причинените морални страдания, осакатявания и пр.
При това решение по повдигнатото обвинение, основателен се явява и
гражданския иск за заплащане на сумата от 1000 /хиляда/ лв., като обезщетение
за причинените от деянието неимуществени вреди – изразени в засягане на доброто име на
тъжителя, познат като принципен и морален човек, както и последвалите
отрицателни душевни емоции и емоционални проблеми. По делото безспорно се
установи факта на извършеното престъпление от подсъдимия, причинната връзка
между деянието и настъпилите неимуществени вреди. Съдът като взе предвид начина
на извършване на деянието, обстоятелството, че с него е накърнено доброто име
на ч.т. В.В. в обществото и авторитета му на
полицейски служител в „ПП“ при ОД МВР Варна, прие че сумата от 1 000 /хиляда/ лева
в необходимата степен би репарирала претърпените вреди. Съобразно принципа по
чл.52 от ЗЗД, съдът при определяне на обезщетението, отчете степента на
увреждане, като взе предвид продължителността и интензивността на психическия дискомфорт, за който се установиха данни по делото, както и
негативното отражение на доброто му име на полицай. Ето защо, съдът уважи частично предявения
граждански иск, като осъди подс.П.А. да заплати на тъжителя сумата от 1 000 /хиляда/
лв., обезщетение, ведно със законната
лихва, считано от извършването – 19.03.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата. В останалата част до 1500 /хиляда и петстотин/ лева, предявеният
граждански иск се явява неоснователен, поради което бе отхвърлен.
Съдът
намира за неоснователни залегналите в жалбата доводи, че в случая е налице
нарушаване на принципа "ne bis
in idem",
доколкото П.И.А. е осъден за обидни изрази към
Х. Г.Г.. От приложеното свидетелство за съдимост на П.А.
е видно, че от Присъда №
260035/30.09.2020 г., постановена по
НЧХД № 3727/2019 г., по описа на РС-Варна е признат за виновен, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност
и съдът му е наложил административно наказание,
за това, че на процесната дата и място е
осъществил състава на престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1, т.3 във вр. с чл.
146, ал. 1 НК, като е унизил честта и
достойнството на Х. Г.Г. наричайки го в негово
присъствие "Смешници,
Палячовци, Вие сте пияни". На първо място не
е налице
съвпадение в пострадалите лица, доколкото производството по което е
постановена цитираната присъда е водено
от Х. Г., в качеството му на частен
тъжител против подсъдимия П.А., а настоящото производство е инициирано по
тъжба подадена от В.Ц.В., в качеството му на частен тъжител, поради което съдът
намира, че в процесния случай не е налице
нарушаване на принципа "ne bis
in idem". В съдебната
практика и правна теория трайно е изяснено съдържанието на правилото по чл.
24, ал. 1, т. 6 от НПК: в кои случаи се приема, че спрямо същото лице, за
същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила
присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото. В теорията, и в съдебната практика еднозначно се приема
принципното положение правилото non bis in idem
да се прилага не с оглед правото, т. е. правната квалификация на
престъплението, което е предмет на обвинението, а с оглед на фактите, които
обуславят определена правна квалификация:
Р. №
559/95 г. на I н. о., Р. № 198/58 г. на II н. о., Р. № 197/58, на ВС на РБ;
н. д. № 651/2012 г.
на III н. о. и в решение
по н. д. № 417/2012 г. на II н. о. на ВКС на РБ . Практиката на ЕСПЧ: Lauko
v. Slovakia; Ozturk
v. Federal R. of G.; Sergey
Zolotukhin v. R.; Ц. Ц. срещу България, че
единствената отправна точка за сравнение налице ли е същото престъпление са
единствено и само фактите на обвинението. - Решение
№ 145 от 14.04.2014 г. на ВКС по Н.Д. № 322/2014 г., III НО., НК, докладчик председателят В.И..
На основание
чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди частния тъжител да заплати на подсъдимия
направените от него разноски в хода на делото в размер на 500 лв. и сумата от 50 лв. ДТ върху уважения
размер на гражданския иск .
Разноските се
претендират от ч.тъжител въз основа на представен Договор за правна защита и съдействие, в които са
отразени дължимите и съответно внесени суми, като поради това и следва да бъдат
уважени.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС: