№ 480
гр. Варна, 04.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503072 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №303019/29.11.2021г. на Ж. Л. Д.,
ЕГН **********, с адрес в град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат
П. Н., ВАК, срещу определение №266119/18.11.2021г. на Варненски районен
съд, 51-ви състав, постановено по гр.д. №378/2021г. по описа на същия съд, в
частта му, с която производството по предявения от жалбоподателката –
ищец в първоинстанционното производство установителен иск по чл.124 ГПК
за установяване в отношенията й с ответното дружество – цесионер „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, че не дължи
плащане на вземанията по сключен с предходния кредитор „Кредисимо” ЕАД
договор за кредит от 08.11.2014 г. в общ размер на 607,06 лева поради
погасяването им по давност е прекратено като недопустимо.
Като обосновава твърдения, че няма пречка в производството по чл.422
от ГПК ищецът да иска установяване само на част от вземането по издадената
му заповед за изпълнение (да предяви частично иска си), като в същото
производство предяви и друг иск срещу същия ответник, който да е
осъдителен, при намиране приложение правилата на чл.210 от ГПК -
обективно кумулативно съединяване, позовавайки се и на разрешенията,
дадени в т.11б от TP № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят счита, че
неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството по
предявените осъдителни искове за неустойка и лизингови вноски като
недопустими. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт – чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Внесена е и следващата се за
обжалването държавна такса.
1
С оглед предмета на обжалване и етапа, на който е постановено
обжалваното определение (след проведена размяна на книжа между страните)
препис от частната жалба е връчен на насрещна страна. В срока по чл.276,
ал.1 от ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, чрез надлежно упълномощения си представител адвокат
Р. М., ВАК, е подал писмен отговор, в който обосновава становище, че
обжалваното определение на първоинстанционния съд е законосъобразно и
правилно и моли за неговото потвърждаване.
При тези фактически констатации въззивното производство се
преценява като процесуално допустимо.
За да се произнесе по същество, съставът на въззивния съд
съобрази следното:
С обжалваното определение сезираният исков съд е прекратил
производството по делото в частта му по предявения от Ж. Л. Д. срещу „ЕОС
Матрикс” ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответното дружество сумата от 607,06 лв. по договор за кредит от
08.11.2014 г., сключен между ищцата и „Кредисимо” ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени в полза на ответника с договор за цесия от 08.06.2018
г., от които 402,42 лв. главница, 31,11 лв. лихва и 173,43 лв. сторени от
предишния кредитор разноски по събиране на задължението, поради изтекла
погасителна давност, като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че
допустимостта на установителен искизисква наличието на правен интерес, а
такъв е обусловен от наличието на правен спор между страните, който
изисква разрешаването му по съдебен ред, респ. оправдава необходимостта от
съдебна намеса за защита на засегнатото от спора право. И тъй като в случая
интереса си от воденето на иска ищцата обосновава единствено с отправените
й от ответника извънсъдебни покани за плащане и необходимостта да се
защити от бъдещи негови действия, насочени към събиране на
претендираните вземания по съдебен ред, което не съставлява правен интерес
по смисъла на чл.124, ал.1 ГПК, то и водене на установителен иск за
несъществуване на вземанията поради погасяването им по давност е
недопустимо.
Определението е правилно.
Уредбата на погасителната давност сочи, че законодателят разглежда
същата като способ за защита срещу предприемането на действия за
реализиране по съдебен ред на едно вземане, което обаче е поразено от
последиците на бездействието на носителя на това вземане в сроковете,
уредени като погасителни. Целта на тези срокове е да дисциплинира
гражданския оборот като въведе в тежест на кредитора задължение да
предприеме в определен срок предоставените му от закона средства за правна
принуда за изпълнение на насрещните на неговото вземане задължения.
Последиците от бездействието на кредитора са лимитирани до ограничаване
възможността след изтичането на давностния срок да предприема действия
пред съд за поставяне на неговия длъжник в положение на принудително
2
изпълнение. Така чл.119 ЗЗД изключва от последиците от давността
валидността на изпълнението на дължимото, когато същото не е акт на
съдебна заповед, т.е. длъжникът изпълнява доброволно. От друга страна,
уредбата на давността почива на разбирането, че се касае за правопораждащ
факт, по силата на който в партримониума на длъжника възниква правото да
отблъсне всяко действие, предприето от кредитора пред съд, т.е. едно
субективно право, чийто адресат обаче е не кредитора, а съдът, който при
упражняването на това субективно право дължи да разгледа същото като
провери неговата основателност. В случай, че тази основателност бъде
потвърдена, съдът следва с акт по същество на правния спор да откаже на
кредитора правото да получи чрез съда изпълнение на погасеното по давност
вземане. В този ред, основаното на погасителната давност право следва да се
разглежда като процесуално право на длъжника спрямо съда, което, ако бъде
установена неговата основателност, забранява на съда да признае на
кредитора правото на принудително изпълнение. Следователно, така
поставения въпрос, от една страна, е от процесуално естество, а от друга, има
за адресат задължението на съда, а не на кредитора.
Процесуалните права, задължения и правоотношения, бидейки
подчинени на ГПК, са извадени от предметния обхват на чл.124 ГПК, която
разглежда правото на искова защита на материалните права. Така в ал.4,
изречение второ, чл.124 ГПК поставя изискването исковете, предявени за
установяване съществуването или не на факт с правно значение, да бъдат
посочени изрично в закон. Уредбата на давността, дадена в чл.110 и
следващите от ЗЗД ясно и недвусмислено сочи, първо, че давността е факт с
посоченото по-горе правно значение, и второ, пче законът (ЗЗД) не съдържа
разпоредба, която изрично да овластява установяването на давността по исков
път.
В заключение, по силата на чл.124, ал.4 ГПК и чл.110 и сл. ЗЗД е
недопустимо водене иск за установяване на давността като факт.
Упражняването на процесуалното право, основано на давността, предпоставя
предприети от кредитора действия пред съд за издаване на съдебен акт за
задължаването на длъжника да изпълни дължимото.
С оглед на това и доколкото в случая ищецът нито твърди, нито
установява, че кредиторът - ответник разполага с изпълнително основание и
изпълнителен лист за процесните вземания и/или че е предприел процесуални
действия, насочени към тяхната защита, напротив, признал е изрично
погасяването им по давност, то и предявената установителна искова
претенция за установяване, че понастоящем правото му да търси изпълнение
е погасяване по давност е недопустима.
По тези съображения съставът на въззивния съд намира, че
обжалваното определение е законосъобразно и правилно, поради което следва
да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна и се оставя без
уважение.
Воден от гореизложеното и на основание чл.278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение №266119/18.11.2021г. на Варненски
районен съд, 51-ви състав, постановено по гр.д. №378/2021г. по описа на ВРС,
в частта му, с която производството по предявения от ищцата Ж. Л. Д., ЕГН
**********, с адрес в град Варна, установителен иск по чл.124 ГПК за
установяване в отношенията й с ответното дружество – цесионер „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, че не дължи
плащане на вземанията по сключен с предходния кредитор „Кредисимо” ЕАД
договор за кредит от 08.11.2014 г. в общ размер на 607,06 лева поради
погасяването им по давност е прекратено като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4