Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 29.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г
състав в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Д. ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.№12972 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №158174 от 04.07.2019г., постановено по гр.д.№2444/2019г., Софийският районен съд, 79-ти
състав е отхвърлил предявените от К.К.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, ж. к. „С.“, ул. „**********срещу „К.И.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „*******“ № *-*******,
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 781 от
20.11.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и неговата
отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност „техник поддръжка на компютърни мрежи“ на
проект „М.С.“ при ответника, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за заплащане на сумата от 2 204,60 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 21.11.2018г. до
16.12.2018г., както и на сумата от 2 195,12лв., представляваща обезщетение за
периода от 17.12.2018г. до 20.05.2019г., през който ищецът е работил на
по-ниско платена работа при друг работодател. Осъдил е К.К.А. да заплати на „К.И.Б.“
ЕООД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 800 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
С определение №200019/23.08.2019год. на
СРС, 79-ти състав по същото гр.дело №2444/2019год. е изменено решение № 158174 от 04.07.2019 г.,
постановено по гр. дело № 2444/2019 г. по описа на СРС, 79 състав, на основание
чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските, като е намален размера на присъдените в полза на
ответника „К.И.Б.“ ЕООД на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение от 1 800 лв. на 1 620 лв.
Срещу така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ищеца
К.К.А., подадена чрез адв. Д.,
пълномощник по делото, в която посочва, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е
необосновано, като не се основава на всички събрани по делото доказателства и
моли да се отмени и се постанови друго, с което се уважат предявените искове. Претендира за разноските
по делото. Сочи, че постановеното от първоинстанционният съд решение е
неправилно след като от доказателствата по делото не може безспорно да се
установи, че ищецът е осъществил състава на вменените му дисциплинарни
нарушения с процесната заповед. Смята, че в процесната заповед липсва ясна и
точна конкретизация за какво точно се налага дисциплинарно наказание на
уволнения и по конкретно за кое от всички изброени или за всички заедно, не е
посочено кое точно е нарушението, има разминаване между правното основание в
заповедта, а в отговора на исковата молба се сочи друго и заповедта за
уволнение не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ, поради което само на
това основание следва да бъде отменена без да се разглежда спора по същество.
Посочва, че съдът в решението си не е извършил цялостна преценка на процедурата
по налагане на дисциплинарно наказание, предприета от страна на работодателя и
това в конкретния случай лицето наложило наказанието С.Г.в качеството му на
ръководител отдел Човешки ресурси е упълномощено да налага дисциплинарни
наказания и което не е посочено изрично в пълномощното. Изтъква, че събраните
по делото доказателства разколебават вмененото нарушение на трудовата
дисциплина на ищеца и това е така защото по делото не се установява категорично
какви са тези други тежки нарушения на трудовата дисциплина, които служителят е
извършил на посочената работа, а не преди, след или по време на почивката си
или следва да е в процес на извършване на трудовата дейност, което смята, че не
е установено по делото. Също така смята, че дори да е налице нарушение на
трудовата дисциплина, не обосновават налагане на най-тежкото наказание.
Посочва, че на ищеца е искано обяснение само за други дати, а не за тези за
които работодателят е посочил в заповедта и за това деяние, което е довело до
издаване на заповедта и има разминаване между искането за даване на обяснения и
заповедта за налагане на наказанието. Сочи, че съдът е приел, че в случая няма
уронване доброто име на работодателя, но не е отменил заповедта, като намира
нарушение на правилника за вътрешния трудов ред, но каквото нарушение не е
посочено в процесната заповед и в която не е посочено кои норми на Правилника
за вътрешния трудов ред и Кодекса за бизнес поведение са нарушени. Също така
смята, че не е взето в предвид, че свидетелите по делото са служители на
работодателя, те са зависими от него и показанията им не следва да се
кредитират и не следва решението да се основава на свидетелските показания само
на служителите на работодателя. Посочва, че дори да се допусне, че ищецът е
повишил тон на Й., то това е субективна категория, като е възможно да е довело
до нарушаване на Правилника за вътрешния трудов ред, но то представлява
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,т.10 КТ, а не по чл.190, ал.1, т. 7
от КТ. Смята, че незаконосъобразно съдът като е приел, че не е налице нарушение
по чл.187, ал.1,т.8 КТ за злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя не е отменил заповедта. Смята,
че приетото от съда за извършено от ищеца като нарушение на трудовата
дисциплина не е изложено реално в заповедта и съдът е длъжен реално да изследва
процедурата, а не своеобразно да я «дописва», като цитира в решението си
нецитирани от работодателя разпоредби. Сочи, че това, че на ищеца със заповед от 21.11.2017год. е налагано
дисциплинарно наказание забележка и което на основание чл.197 от КТ е заличено
не е следвало да се взема в предвид, а и не съответства на извършеното
нарушение. В съдебно заседание пред въззивния съд адв.Д. поддържа въззивната
жалба и претендира за присъждане на разноските по делото, за които представя
списък.
Въззиваемата страна ответник по
исковата молба „К.И.Б.“ ЕООД , чрез своя пълномощник по делото адв.А. в писмен
отговор оспорва въззивната жалба и излага подробни съображения в отговор на
същата. Посочва, че ищецът е дисциплинарно уволнен заради проявена тежка
агресия към колежката си В. Й. и в исковата молба ищецът се е позовал, за да
смята уволнението за незаконосъобразно затова, че е уволнен за нарушение около
11ч. на 24.10.2018год., а са му искани обяснения за нарушения на
24.11.2018год., не е извършил нарушението и подписалия заповедта Г. няма права
за това и именно които са разгледани от първоинстанционния съд. Смята, че със
изложеното във въззивната жалба се прави разширение на оплакванията, като това
дали лицето е било в процес на трудова дейност по време на нарушението, на коя
точно правна квалификация следва да се е
позовал работодателя, дали наложеното наказание, съответства на тежестта на
нарушението. Смята, че независимо, че има техническа грешка по отношение на
датите, за които са искани обясненията самия ищец в обясненията си е дал такива
именно за инцидента с Й. на 24.10.2018год. и които са взети в предвид от
работодателя. Смята, че всички доказателства сочат извършването на нарушението
от ищеца, а и ищецът не е ангажирал нито едно доказателство за противното, а
единствения свидетел, посочен от него не е присъствал на инцидента. Смята, че
не следва да се обсъжда дали подписалия заповедта за уволнение Г. има ръководни
функции, каквото не е изтъкнато в исковата молба, а същия е надлежно
упълномощен от работодателя с нотариално заверено пълномощно от 07.12.2016год.
да подписва всякакви документи за прекратяване на трудовите правоотношения
между дружеството и служителите, което включва и дисциплинарно уволнение, а с
пълномощното от 20.11.2017год. е и изрично упълномощен и да налага
дисциплинарни наказания. В съдебно заседание пред въззивния съд, чрез своя
представител по делото адв.А. поддържа отговора на въззивната жалба, посочва,
че е променено наименованието на дружеството, което е с ново наименование «К.С.И.Б.»ЕООД, както и сочи, че смята, че във
въззивната жалба са въведени нови аргументи срещу заповедта, които смята за
преклудирани.
Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от К.К.А. с обективно кумулативно съединени искове срещу „К.И.Б.“ ЕООД/ с променено наименование на
дружеството след постановяване на
първоинстанционното решение на „К.С.И.Б.“ЕООД, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца,
извършено със заповед №781/20.11.2018год. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“; иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
заеманата длъжност преди уволнението и иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр. чл. 225 КТ за обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение за сумата от 2 204,60 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 21.11.2018г. до
16.12.2018г., както и на сумата от 2 195,12лв., представляваща обезщетение за
периода от 17.12.2018г. до 20.05.2019г., през който ищецът е работил на
по-ниско платена работа при друг работодател, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба и
разноските по делото.
В исковата молба ищецът К.К.А. излага, че по силата на трудов договор № 1034
от 11.03.2016г. е бил в трудово правоотношение с ответника „К.И.Б.“ ЕООД, в
рамките на което е изпълнявал длъжността „техник поддръжка на компютърни мрежи“
в проект „М.С.“. Посочва, че със заповед №781 от 20.11.2018г. трудовото му
правоотношение е било прекратено, тъй като му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Смята заповедта за уволнение за незаконосъобразна, като
излага, че с писмо с изх. № 1640/08.11.2018 г. са му поискани обяснения за дати
и часове, а именно: „23.11.2018 г, около 19:00 ч. - 19:30 ч. и 24.11.2018г.
около 10:30 ч. - 11:00 ч.“, които са различни от тези, за които се отнасят
дисциплинарните нарушения, за които му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Сочи, че през времето от 10:30 ч. до 11:00 ч. на 24.10.2018 г., за
което се отнася твърдяното нарушение, той не е могъл да даде обяснения, тъй
като по това време все още е пътувал към офиса и не е бил на работа. Прави
оплакване, че са му искани обяснения за едни нарушения, а впоследствие му е
наложено наказание и за съвсем различни такива, за които не са му искани
обяснения, поради което процедурата по чл. 193 КТ се явява опорочена, което е
самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. Изрично оспорва да е извършил твърдяните дисциплинарни нарушения,
като посочва, че винаги е постигал високи резултати в работата си и надлежно е
изпълнявал трудовите си задължения и не са верни твърденията на ответника, че е
упражнявал тормоз. Оспорва правомощията на подписалото заповедта лице - С.Г.да
прекратява трудови правоотношения от името на ответника. Предвид изложеното,
моли съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, като го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „техник, поддръжка на
компютърни мрежи“ по проект „М.С.“ при ответника. Претендира за обезщетение за
оставане без работа след като последното му брутно трудово възнаграждение е от
2 816,99лв. и в размер на 2 204,60
лв. за периода от 21.11.2018г. до 16.12.2018г., както и разликата в заплатите
при стария и новия работодател в размер на 2 195,12 лв. за периода от
17.12.2018 г. до 20.05.2019 г„ ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба — 16.01.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноски по делото.
В срока за отговор
на исковата молба е постъпил такъв от ответника „К.И.Б.“ ЕООД, чрез адв. А. с приложено пълномощно, с който оспорва
предявените искове и не оспорва, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, в рамките на което ищецът К.К.А. е заемал длъжността „техник
поддръжка на компютърни мрежи“ в проект „М.С.“, което считано от 21.11.2018 г.
е било прекратено с процесната заповед №781 от 20.11.2018г. Посочва, че оспорва
предявените искове при твърдението, че уволнението е законосъобразно извършено,
доколкото в случая са били налице предпоставките за налагане на дисциплинарно
наказание. Счита, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, като за ищеца е станало ясно кои са извършените нарушения, за които му се искат обяснения, въпреки техническата
грешка при изписване на втората дата и след като обясненията му са именно за
случилото се на 24.10.2018год. Смята, че извършените от ищеца дисциплинарни
нарушения се потвърждават от обясненията на негови колеги във връзка с
инцидента на 24.10.2018год., когато е проявил изключителна тежка вербална
агресия срещу г-жа Й.. Сочи, че с поведението си ищецът е уронил доброто име на
работодателя и е осъществил нарушение на чл. 4 и 5 ЗЗДискр., което е
допълнително основание за налагане на процесното дисциплинарно наказание.
Твърди, че нарушения от този тип са извършвани от ищеца и преди, поради което
със заповед от 21.11.2017 г. му е налагано и предходно дисциплинарно наказание
„забележка. Посочва, че заповедта е подписана от лице, на което е възложено
упражняване на дисциплинарната власт от името на работодателя и е упълномощен
изрично за това с пълномощни от 07.12.2016год. и от 20.11.2017год..
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове, като е приел, че с оглед на наведените доводи в исковата
молба за незаконосъобразност на уволнителната заповед и при съвкупната преценка
на доказателствата по делото работодателят е спазил формалните законови
изисквания по отношение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание,
като заповедта е издадена от оправомощено за това лице с оглед на приложеното
нотариално заверено пълномощно от 07.12.2016год. от работодателя да прекратява
трудови правоотношения със служителите и длъжностната характеристика на
упълномощения служител като ръководител отдел „Човешки ресурси“, където е
предвидено, че има право да извършва дисциплинарни процедури и налага всички
видове санкции, включително и уволнение. Прието е, че е спазена и процедурата
преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изслуша, съответно
да приеме писмените обяснения на работника, като с писмо от 08.11.2018год. са
изискани писмените обяснения и такива са дадени от ищеца, както и са обсъдени
от работодателя при издаване на оспорената заповед, като са приети за
неоснователни възраженията, че са искани обяснения за нарушения, които се
различават като дати и часове от тези за които се отнася наложеното наказание.
Прието е, че въпреки техническата грешка в писмото за изискване на обяснения за
станалото относно посочените дати от м.11., а не за м.10., в предвид самите писмени
обяснения на ищеца, който е възприел грешката и по същество, последния е дал
обяснения именно за станалото на 23.10.2018год. и на 24.10.2018год., както и
относно посочения час и което е посоченото в мотивите на заповедта, че
дисциплинарното наказание е наложено поради проявена от ищеца на 24.10.208год.
вербална агресия срещу В. Й., която я е
разстроило до степен, да не може да продължи работата си. От анализа на
свидетелските показания на свидетелите Й., С. и Р., които възпроизвеждат
непосредствени и лични впечатления за случилото се е направен извод, че е
осъществена от ищеца словесна агресия към свидетелката Й., колежка на ищеца,
придружена с викове и крясъци, блъскане на шкафове, със заплашително поведение,
обидни думи и груб език станали достояние на работещите в офиса, предизвикало плач и притиснение у Й., която
напуснала разстроена офиса и което е
прието за недопустимо за работна среда. Прието е също така, че с поведението си ищецът е
извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, като не е изпълнил свои трудови задължения, установени в чл. 36, ал. 1 от
Правилника за вътрешния трудов ред и Кодекса за бизнес поведение от 2016 г. на ответното
дружество за недопускане на агресивно поведение и тормоз към колегите и
поддържане на добър тон на комуникация по време на работа и с последвалото
дисциплинарно уволнение работодателят
законосъобразно е упражнил правото си за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение. При неоснователност на иска за отмяна на дисциплинарното уволнение
са отхвърлени и останалите съединени искове.
При извършената
служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, същото
е и правилно, като споделя мотивите му, като с оглед на чл.272 ГПК препраща към
тях, като дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на
заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл.269, изр. 2 ГПК. Настоящия
състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е правилно
по следните съображения:
Между
страните по делото не е спорен фактът, че са се намирали в трудово правоотношение и съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните
трудово правоотношение на основание трудов договор №1034 от 11.03.2016г., като
ищецът
К.К.А. е заемал длъжността „техник поддръжка на компютърни мрежи“ в проект „М.С.“
при ответника, което правоотношение, считано от 21.11.2018 г. е прекратено със заповед № 781 от 20.11.2018
г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. В тази връзка са и приложените по делото писмени
доказателства трудов договор № 1034 от
11.03.2016 г., допълнително споразумение от 31.07.2018 г. към него и заповед №
781 от 20.11.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
С
оспорената заповед №781 от 20.11.2018 г. работодателят
е прекратил трудовото правоотношение с ищеца,
поради налагането на дисциплинарно
наказание „уволнение”. Не се оспорва и това изрично е посочено в заповедта, че
заповедта е подписана от С.Г., заемащ
длъжността „Ръководител отдел „Човешки ресурси“ при ответника, за което е
представена и длъжностна характеристика, упълномощен с пълномощно от 07.12.2016год. с
апостил и с пълномощно от 20.10.2017год./ потвърждаващо пълномощно/, приложени
по делото и която е връчена на ищеца на
21.11.2018год. срещу подпис и е изразил и
несъгласието си с нея.
В мотивите на заповедта се посочва, че на
24.10.2018г. ищецът е проявил изключително тежка вербална агресия, с крясъци и
обиди срещу В. Й., която е разстроила не само нея, но и останалите присъстващи
в офиса, а агресията е била толкова интензивна, че след това Й. се е страхувала
да работи заедно с ищеца А. и е
потърсила помощ. Работодателят е достигнал до извод, че с поведението си на
24.10.2018 г. ищецът е накърнил
достойнството на Й. и е създал враждебна
и унизителна среда за нея, като крещенето, ругатните и заплахите се предизвикали
у нея нервен срив, който е станал повод да потърси помощ. Посочено е, че с тези
си действия ищецът е допуснал нарушение на задълженията, вменени му с
Правилника за вътрешния трудов ред, който забранява тормоза и заплашване на
работното място, Кодекса за поведение на дружеството, който също категорично
забранява тормоза, както и всякакви други форми на обидно поведение както и чл.
5 ЗЗДискр-забрана за тормоз, като е извършил дисциплинарно нарушение по чл.
187, ал. 1, т. 10 КТ. Посочено е в заповедта, че поведението на служителя е и уронване на доброто име на работодателя,
тъй като го представя като дружество, в което служителите могат да бъдат
обиждани, ругани и заплашвани, като по този начин е допуснал и нарушение на чл.
187, ал. 1, т. 8, пр. 2 КТ. Изрично в
заповедта е посочено, че са обсъдени обясненията на ищеца, а при определяне
вида на наказанието, органът на дисциплинарната власт е отчел, че се касае за
тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото всяко поведение, което
накърнява достойнството на служителите му и създава враждебна среда, е
абсолютно недопустимо.
Във връзка с това, че заповедта за дисциплинарно
уволнение е подписана от С.Г., ръководител Човешки ресурси при ответното
дружество е приложено нотариално
заверено пълномощно от 07.12.2016 г. от което е видно, че управителят на ответното дружество А.С.В.е
упълномощил С.А. Г. да представлява дружеството пред всички физически лица, да
изготвя и подписва от негово име трудови договори и свързани документи с
наемане на служители на дружеството, да изготвя и подписва всички документи за
прекратяване на трудовите отношения между дружеството и неговите служители.
Също така е приложено пълномощно от
20.11.2017год., изрично цитирано в уволнителната заповед и от което е видно, че
управителят на ответното дружество е потвърдил представителната власт дадена с
пълномощно от 07.12.2016год. и е упълномощил С.А. Г. на
длъжност ръководител отдел „Човешки ресурси“ в дружеството да прекратява трудови
договори без ограничение на основанията за това, което включва и правото на
дисциплинарно да уволнява и с право да упражнява в пълен обем дисциплинарна
власт.
Изискани са обяснения от ищеца с писмо от
08.11.2018год. и са формулирани въпросите,
за които се искат писмени обяснения
относно два инцидента с дата 23.11.2018год. и с дата 24.11.2018год.
около 10.30ч.-11ч. и касаещи проявена агресия от негова страна срещу колега В. Й.,
като е отразено изрично, че обясненията се изискват на основание чл. 193, ал. 1 КТ, след като е възможно описаните действия да представляват нарушение на
трудовата дисциплина съгласно чл. 36, ал. 1 и 3 от Правилника за вътрешния
трудов ред на дружеството, които не допускат служители да се държат агресивно
или вулгарно към колегите си, следва да поддържат добър тон на комуникация по
време на работа, като не се допуска използването на груб, агресивен, вулгарен
или непрофесионален език и тон на работа респ. същите биха могли да
представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. В
тази връзка и именно във връзка с отправеното искане за даване на
обяснения ищецът е дал такива
писмени обяснения от 08.11.2018 г. посочвайки, че на 23.10.2018 г. в 19:25 ч. не
е проявил соченото агресивно поведение спрямо В. Й., а единствено я е подканил
да даде всичко от себе, за да се справи екипът с прекомерно многото работа.
Твърди се, че не е имал за цел да я засегне, но въпреки това на това негово
поведение Й. е отвърнала с висок тон, вследствие на което в разговора им се е
намесил и ръководителят на немския екип - К.К.и на която е заявил, че не той, а
тя като лидер на екипа, има задължение да разговаря с членовете му, като ги
подканя да работят по-бързо и ефективно, след което е напуснал офиса. Ищецът е
посочил, че не би могъл да даде обяснения за описания в искането инцидент —
около 10:30 ч. - 11:00 ч. на 24.10.2018 г., тъй като по това време все още е
пътувал в метрото за работа, но във връзка с инцидента с В. Й. - около 11:10 ч.
на 24.10.2018 г. посочва, че при влизането си в кухнята двамата са се
поздравили с израза „добро утро“ и отрича да е имало друг физически и вербален
контакт с нея на висок тон, като единствено я е помолил двамата да преустановят
контакта помежду си с изключение на служебните им разговори, тъй като всеки
такъв води до нейното словесно избухване. Посочил е, че не е отправял
цитираните реплики и заплахи и което
може да се потвърди от колежката им Д. С., която е била свидетел на
разговора им. Смята, че при изпълнение на служебните си задължения винаги е
спазвал трудовата дисциплина и е поддържал добър тон и комуникация с всички
колеги в офиса. Изрично е посочил, че поднася извинения, че дава обяснения за
бъдещи дати и часове, което обстоятелство е възприел като допусната от
работодателя техническа грешка. Посочената дата от м.11., вместо от м.10 в писмото искане за даване на обяснения от работодателя е техническа грешка при
изписването и което безспорно ищецът е възприел като грешка след като изрично
го е посочил в обясненията си и е ясно
за него, че става дума за станалото на датите
23.10.2018год. и 24.10. 2018год., а не тези посочени за м.**.
Приложени са жалба с вх.№0663/30.10.2018год. от В. Й.,
заемаща длъжността „Компютърен аналитик, поддръжка на софтуер в отдел „М.С.“
при ответника, адресирана до управителя и до оперативен мениджър и отдел „Човешки
ресурси“, съдържаща оплакване срещу поведението на ищеца К.А. както на
23.10.2018год. около 19-19.30ч., така и на следващия ден около 11ч. в началото
на смяната след поздрав от нейна страна това е отключило у него агресия от
обиди и заплахи, минавайки покрай нея, я е бутнал и е изкрещял „Ти за мен си
зачеркната, да не си посмяла да ми говориш, ще минаваш покрай мен само“, на
които думи В. Й. е отговорила, че няма проблем, тъй като и без това няма
никакво желание да разговаря с него. Посочва се още, че на отговора на В.
ищецът е отвърнал с думите „Ти ще видиш, оттук нататък какво ще стане, само
гледай! Издухай си носа, всеки ден взимаш наркотици на работа! Ти ще видиш,
само почакай!, Ти ще бъдещ втораК.“. Посочила е, че така описаното поведение на
А. е предизвикало у служителката страх и уплаха, поради което тя не е била
способна да работи. Приложени са обяснения на служителите С., Р. и Г.и доклад
от С.-старши специалист Човешки ресурси за станалото на 24.10.2018год. около
11ч. в офиса между ищеца и Й..
В първоинстанционното производство от разпита на
свидетелите В. Й., Д. С. и Б. Р.,
тримата непосредствено присъствали на случилото се на 24.10.2018год. около 11ч. в
офиса на ответното дружество се установява, че
при засичане на ищеца с В. Й. и поздрав от нейна страна ищецът е
реагирал със словестна агресия като е отговорил, че не желае да разговаря с нея,
да я вижда, да не му е проговорила повече и тонът му бил агресивен, груб и
заплашителен, придружен с удряне на шкафове от кухнята на офиса, забранил да си прави кафе
и да се разкара, като я заплашил, че ще бъде следващатаК./тяхна колежка, която
ищецът тормозел психически, обиждал и се заяждал с нея/, като агресивното поведение и високия тон,
продължили и в помещението, в което били всички работещи в офиса, като се
обърнал и с думите „а така издухай си
носа, защото вземаш наркотици всеки ден на работа“. И тримата свидетели са
категорични, че тонът на ищеца е бил висок, груб, агресивен, заплашителен и с
обидни думи и отношение, а скандалът станал
достояние на всички, като
обстановката е била силно напрегната, с
притеснение от поведението на ищеца, след което В. не издържала и разплакана
напуснала офиса. За поведението и
характера на ищеца и тримата свидетели сочат, че е отправял псувни към
мениджърите и други служители на екипа, както и обидни думи и знаят и за други случаи с използване на висок глас
на обидни епитети и псувни към мениджърите на екипа и други служители от женски
пол. Първоинстанционният съд, който непосредствено е възприел свидетелските
показания е анализирал задълбочено същите и кредитирал показанията на
свидетелите, обсъдени и с останалите доказателства по делото. В тази връзка и настоящия
състав на въззивния съд кредитира показанията на свидетелите като
непосредствено възприели случващото се, обективни и непротиворечащи помежду си
както и на останалите доказателства, като намира за неоснователно възражението
на ищеца, че след като свидетелите са служители на ответника не следва да се
кредитират показанията им, след като това,
че свидетелите са служители на ответника
не може изначално да изключи възможността да свидетелстват и да дават
достоверни показания, включително и под страх от наказателна отговорност. По
делото липсват каквито и да било индиции, че същите и то и тримата са
недобросъвестни или изопачават обстоятелствата за които свидетелстват, още
повече, че показанията не си противоречат помежду си, както и на обясненията
им, дадени на работодателя. С оглед на което изцяло се опровергават изявленията
на ищеца, дадени в писмените му обясненията за инцидента между него и В. на
24.10.2018год. около 11ч. в офиса на ответното дружество, включително и от
показанията на свидетелката С., която самия ищец сочи, че е свидетел на
станалото, но чиито показания са категорични, че ищецът се държал грубо,
обиждал, имал заплашително поведение и „имала чувството, че може да скочи на бой“ срещу колежката си.
По отношение на свидетелката У., също служител на
ответника, която изрично е посочила, че на
конкретната случка с ищеца К. не е присъствала, същата посочва, че работят в
една голяма зала и тя не е ставала свидетел на негативно отношение или някаква
омраза на К. към жени като цяло, като острите му реакции си обяснява с факта,
че управлението е съставено само от жени. Отрича ищецът да е имал агресивно
отношение към колегите си, като такова е демонстрирал само към работния процес
и не знае да е наказван защото е нарекъл колежката сиК. идиот, а хората които
крещяли ги изгонили от работа.
Приложена е заповед № 289 от 21.11.2017 г., с която
на К.А. е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ и видно от посоченото в мотивите на заповедта,
нарушението на трудовата дисциплина за
което е наложено наказанието се изразява в това, че на 10.11.2017 г., около 11
ч., ищецът е нарекъл колежката сиК. Д. „идиот“, като след направена забележка
от страна на Й.Р., заемаща длъжността „Мениджър екип контактен център“, А. е
отвърнал, че ще говори на колегите си, както пожелае. Удостоверено е, че
заповедта е връчена на 28.11.2017год. на ищеца и няма данни, а и твърдения да е
обжалвана.
От приетата и неоспорена пред първоинстанционния
съд основна и допълнителна ССЕ се
установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение, което е получил
ищеца преди уволнението при пълен
отработен месец е от 2 708,29лв., а размерът на обезщетението по чл.225,
ал.1 КТ считано от 21.11.2018год. до 16.12.2019год. е в общ размер на 2 489,44лв.,
а за периода от 17.12.2018год. до 20.05.2019год. обезщетението по чл.225, ал.2 КТ като разлика в заплатите между тези, които би получил при ответника и тези,
които са реално получени от ищеца при новия работодател, при който е започнал работа за
периода декември 2018год.-май 2019год. възлиза на 2195,12лв.
Приложени са Правилник за вътрешния трудов ред при
ответното дружество, в който е посочено,
че се уреждат организацията на труда в „К.И.Б.“ ЕООД и е предназначен да
осигури сигурност и яснота между работодателя и работниците и служителите по
отношение на условията на труд, като гарантира и защитава техните взаимни права
и интереси. Изрично е посочено в чл. 4,
ал. 1 и 2 от раздел II, че Правилникът за вътрешния трудов ред се прилага
спрямо всички работници и служители, които полагат труд по трудово
правоотношение, които са длъжни да спазват правилата, установени в него. В чл.
33 от раздел XII е предвидено, че всички служители са длъжни да спазват Кодекса
за бизнес поведение, който е достъпен до тях във вътрешния информационен портал
и при отдел „Човешки ресурси“. В чл. 36,
ал. 1 и ал.3 е посочено изрично, че се
забранява агресивно или вулгарно държане към колегите и служителите следва да
поддържат добър тон на комуникация по време на работа и не се допуска
използване на груб, агресивен, вулгарен и непрофесионален език и тон на
комуникация при работа с клиенти и колеги.
В Кодекса за
бизнес поведение от 2016 г. на ответното дружество като основни ценности в
управлението са заложени спазването на
приложимите закони, регулиращи дейността му, и създаване и поддържане на
безопасно и здравословно място за работа с уважение към хората и без
дискриминация, а като част от задълженията на служителите са предвидени изискванията
за осигуряване на работна среда без дискриминация и тормоз. По делото не се
спори, че ищецът се е запознал със съдържанието както на Правилника за
вътрешния трудов ред, така и на кодекса, което обстоятелство е удостоверил
със собственоръчно подписана от него декларация от
14.03.2016г., респективно за кодекса със
собственоръчно подписан формуляр за потвърждение от 14.06.2016г.
При
така установеното от фактическа страна
Софийският градски съд достигна до следните правни изводи:
Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение,
като ищецът е заемал длъжността „техник поддръжка на компютърни мрежи“ в проект
„М.С.“ и с атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарната си
власт, като е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” и е
прекратил трудовото му правоотношение на
това основание. Неоснователно е възражението на ищеца, че подписалият заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание служител на ответника С.Г., ръководител
отдел „Човешки ресурси“ при ответника не
е имал право да подписва заповедта за
налагане на наказанието след като видно от приложените пълномощни
представляващия дружеството управител е упълномощил С.Г. именно в качеството му
на ръководител отдел Човешки ресурси при
ответника, да представлява дружеството
пред всички физически лица, да изготвя и подписва от негово име трудови
договори и свързани документи с наемане на служители на дружеството, да изготвя
и подписва всички документи за прекратяване на трудовите отношения между
дружеството и неговите служители. Също така с пълномощно от 20.11.2017год.,
изрично цитирано в уволнителната заповед управителят на ответното дружество
е потвърдил представителната власт
дадена с пълномощното от 07.12.2016год., като също така е упълномощил С.А. Г.
на длъжност ръководител отдел „Човешки ресурси“ в дружеството да прекратява
трудови договори без ограничение на основанията за това, което включва и
правото на дисциплинарно да уволнява и с право да упражнява в пълен обем
дисциплинарна власт, изрично посочено в пълномощното. С оглед на разпоредбата
на чл.192, ал.1 КТ изрично се допуска дисциплинарните наказания да се налагат от работодателя или от
определено от него длъжностно лице с ръководни функции, какъвто е настоящия
случай или от друг орган, оправомощен със закон.
Неоснователно е оплакването на
въззивника ищец, че преди налагане на наказанието на ищеца не са искани
обяснения именно за събитията и за дати, които са посочени в заповедта, а за
други дати и има разминаване между искането за даване на обяснения и посоченото
в заповедта за уволнение след като действително в писмото искане за даване на обяснения от
работодателя към ищеца има техническа грешка в посочените дати като вместо м.10
е посочен м.11. и която техническа грешка ищецът е възприел, като изрично е
посочил това в писменото си обяснение и е дал обяснения именно за станалото на
23.10.2018год. и на 24.10.2018год., около 11ч. в офиса и след като възникналия
скандал и случилото се на 24.10.2018год. е и посоченото събитие в уволнителната
заповед. В тази връзка е неоснователно оплакването и за часа на 24.10.2018год. за който се твърди да е
извършено нарушението, че не са му искани обяснения, а са искани за друг час
след като и в писменото искане за
обяснения е посочен час приблизително около 10.30.-11ч. на същия ден и в
заповедта за уволнение също е посочен час от около 11ч. за 24.10.2018год., като
в случая няма спор, че станалия конфликт и събитието, за което се изтъква
агресивно поведение на ищеца спрямо колегата Й. е именно това станало на
24.10.2018год. в началото на работния процес на офиса около 11ч. и което се е
развило както във времето- около посочения час приблизително, така и в
помещенията на офиса- коридора, кухнята и залата и което е станало достояние на
работещия екип в една голяма офис зала. Изрично в писмото искане от работодателя за даване на
обяснения е посочено, че се искат обяснения за станалото освен на 23.11.2018год.,
но и на 24.10.2018год., около 11ч. в офиса и за което са и дадените обяснения и
които видно от самата заповед за уволнение са коментираните и съобразени от
работодателя, като именно осъщественото на 24.10.2018год. около 11ч. агресивно,
заплашително и обидно поведение на ищеца
към колегата му Й. с конкретните използвани изрази, заплашителен висок тон, блъскане на мебели в кухнята и
цялата обстановка в присъствието на работещ екип в една голяма зала, при оценка
на събраните доказателства именно за
този конкретен случай е послужило за налагане на дисциплинарното наказание.
При позоваване за незаконност на уволнението в исковата молба, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената защита,
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес и в какъвто смисъл е
постоянната практика на ВКС, са всички изложени факти и обстоятелства, които са
наведени в исковата молба от ищеца, с
които ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление- уволнителната заповед в случая и които
основания подробно и задълбочено са разгледани от първоинстанционния съд.
Независимо, че в исковата молба ищецът е изтъкнал, че смята, че са му искани
обяснения за едни събития, а в заповедта са послужили за налагане на
наказанието други събития, за които не е давал обяснения и е оспорил, че е
извършил твърдяната в заповедта тежка вербална агресия срещу колежката си Й. на
24.10.2018год. в посочения час, едва във въззивната жалба е направил оплакване,
че това не е станало и по време на работа, но същото освен несвоевременно заявено се явява и
неоснователно с оглед на събраните по делото доказателства от които се
установява, че конфликтът и проявената
агресия от страна на ищеца освен, че е станало в офиса и е в началото на
работния процес, но е станал достояние на работещите в една обща зала служители
на ответника именно по време на трудовия процес.
Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Това
са задължителни реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
тъй като тази правна норма има императивен характер, съдът е длъжен във всеки
конкретен случай да се произнесе по съответствието й с формата установена в
закона, преди да разгледа спора по същество. Мотивирането на заповедта не е
самоцелно упражнение, нито формалистично изискване, а е продиктувано от
конституционното право на защита на работника или служителя и неговото
предназначение е уволнения работник или служител да знае за какво конкретно
нарушение, извършено от него или приписването му е уволнен, защото тогава ще
може да се защити. Като то определя и предмета на защита и в спора за
незаконното уволнение, проверка спазването на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ
за налагане на дисциплинарни наказания. Посочването на нарушението в случая
означава неговото конкретно описание, посочване на обективните и субективните
признаци на деянието, как, с какви действия или бездействия е извършено
нарушението, в каква последователност, какъв е резултата от него, ако има
резултат. В конкретния случай
оспорваната заповед за уволнение е мотивирана, като работодателят е посочил
достатъчно ясно по разбираем начин за служителя в какво се състои нарушението
на трудовата дисциплина и конкретните действия като това, че на 24.10.2018год.
служителят е проявил изключително тежка вербална агресия срещу колежката
си Й., разстроило не само нея, но й присъстващите служители в офиса, като е
крещял, ругаел, с блъскане на шкафове, забранил е да говори с него и да не я
вижда, че е следващатаК./ също колежка, посочена в приложената заповед от
21.11.2017год. за наложено наказание забележка на ищеца, която е нарекъл идиот/,
с грубо и заплашително поведение и което представлява нарушение на Правилника
за вътрешния трудов ред и регламентираната в него забрана за тормоз и
заплашване на работното място и всякаква друга форма на обидно поведение. Както и е посочено, че е нарушение и на чл.5 от Закона за защита срещу
дискриминация/забрана за тормоз/ свързан с пола и личното положение на Й.,
както и уронване на доброто име на работодателя и в случая правилно
първоинстанционният съд при преценка на доказателствата по делото е приел, че
са налице нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 КТ като ищецът не е изпълнил свои задължения, свързани с трудовия процес от
Правилника за вътрешния трудов ред и Кодекса за бизнес поведение в дружеството
за недопускане на агресивно или вулгарно поведение и тормоз към колегите,
поддържане на добрия тон на комуникация по време на работа, но които в
случая не представляват уронване на
доброто име на работодателя, като се има в предвид, че то е свързано с действия
които злепоставят работодателя пред трети лица, каквито в случая не е имало,
като е достатъчно за уволнението и да е налице с оглед на чл.190, ал.1, т.7 КТ
друго тежко нарушение на трудовата дисциплина и при неизпълнение на трудови
задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред- чл.187, ал.1, т.10 КТ. Нормата на чл.190, т.7 КТ е бланкетна и визира нарушение на трудовата
дисциплина, което макар и да не е сред изброените в чл.190, ал.1 т.1-6 от КТ е
достатъчно тежко според критериите на чл.189, ал.1 КТ, за да обоснове
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, за което е достатъчно в
случая да е налице и едно от посочените
дисциплинарни нарушения.
Следва да се има в предвид, че с оглед на чл.186 КТ дисциплинарно нарушение
е неизпълнение с дължимата грижа/виновно/ на задължение по трудовия договор.
Задължение за работника или служителя при изпълнение на възложената работа по
трудовия договор по смисъла на чл.126, т.10 от КТ е и да спазва вътрешните
правила, приети в предприятието и да не пречи на другите работници и служители
да изпълняват трудовите си задължения. Предизвикването на конфликт при работа и
проявената изключително тежка вербална агресия към колега е дисциплинарно
нарушение по чл.186 КТ, когато работникът или служителя не е положил дължимата
грижа да го избегне, а в конкретния случай ищецът й го е и предизвикал и
причинил умишлено след като не се установява поведение на колегата му което да
го е провокирало, а и няма критично отношение към станалото, което не само
отрича да е осъществено, но и смята, че винаги при изпълнение на служебните си задължения
е спазвал трудовата дисциплина и е поддържал добрия тон и комуникация с всички
колеги в офиса и което е опровергато от събраните по делото доказателства.
Независимо от оплакванията на въззивника, че не е доказано безспорно, че е извършил твърдяното в заповедта поведение,
което да съставлява дисциплинарно нарушение, още повече, че не е следвало да се
кредитират показанията на свидетелите, които са служители на ответника при
съвкупното обсъждане на свидетелските показания на свидетелите очевидци и
писмените доказателства по делото се установява виновно поведение на ищеца,
осъществено на 24.10.2018год. около 11.ч. в офиса на дружеството, с което със
словесна агресия към колегата В. Й., използвайки думите „не искам да говориш с
мен, не искам да те виждам, да не се ми проговорила“, с блъскане на шкафове в
кухнята на офиса, продължил и в коридора,
чрез викове и крясъци, обръщайки се с думите „ти ще си следващатаК.“ и
„издухай си носа, всеки ден вземаш наркотици на работа“, със заплаха да прерасне във физическа агресия.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че при съвкупната преценка на
доказателствата се установява ищецът да е извършил посоченото в уволнителната
заповед нарушения на Правилника за вътрешния трудов ред и Кодекса на бизнес
поведение в дружество за забрана за тормоз и заплашването на работното място и
всякакви форми на обидно поведение към колега и поддържане на добрия тон на
комуникация по време на работа като независимо, че разпоредбите на Правилника за вътрешния трудов ред-чл.36,
ал.1 от него не са цитирани изрично в заповедта, но те са цитирани изрично в
писменото искане от работодателя до ищеца за даване на обяснения за станалото
на 24.10.2018год. в офиса около 11ч, с което е запознат и е наясно за причините
за уволнението и се извличат от съдържанието на заповедта за нарушение на
забраната за тормоз и агресивно поведение, с грубо, вулгарно, обидно поведение към колега.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице уронване
на доброто име на работодателя след като това е нарушение насочено към
доверието на трети лица-клиенти и работодателят се злепоставя пред тези трети
лица, което не е доказано, но е достатъчно да са установени само част от
нарушенията, за които е наложено, стига наказанието да им съответства по
тежест. При съобразяване тежестта на наложеното дисциплинарно наказание уволнение, следва да се вземе предвид с оглед
на чл.189, ал.1 КТ, ал.1 КТ тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които
е извършено, както и поведението на служителя и което в случая е съобразено от
работодателя при налагане на дисциплинарното наказание, като са отчетени отправените агресивни и обидни
думи и действия насочени към колега, станали достояние и на останалата част от
екипа, особено и след като за
осъществяваната работа в ответното дружество от съществено значение е
работата в екип, в разбирателство и взаимно сътрудничество, като е засегнато
отрицателно личността на колега, но е създадена и предпоставки за нарушаване на
работния процес. Също така правилно е съобразено, като част от дисциплинарното
минало и предходно наложеното наказание на ищеца със заповед за наложено
наказание забележка, с връчване на заповедта на 27.11.2017год., за което с
оглед на чл.197, ал.1 КТ, където е предвидено, че заличаване на дисциплинарните
наказания с изтичане на една година от налагането им и при което ищецът е нарекъл колежката сиК. Д. „идиот“, а
при забележка от мениджър на екипа е отвърнал, че ще говори на колегите си,
както пожелае и което поведение е близко
и до това, за което е наложено дисциплинарното наказание уволнение. Липсата на
критичност към извършеното са отежняващи вината обстоятелства, които преценени
от настоящия състав съобразно изискванията на чл. 189 КТ, с оглед конкретните
обстоятелства при които е извършено, обосновават извод за съразмерност на
наложеното наказание с извършеното и въззивният съд приема, че работодателят законосъобразно е
упражнил правото си за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца
и предявения иск за неговата отмяна следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователни се явяват и следва
да се отхвърлят исковете с правно основание чл.344, ал.1,т.2 и т.3 от КТ с
предмет възстановяване на ищеца на заеманата преди незаконното уволнение
длъжност, както и за претендираното обезщетение.
Поради изложените съображения и поради съвпадението на крайните правни
изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд като
правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и
неуважаване на въззивната жалба не се дължат разноски на въззивника, а на
въззиваемата страна, но от която няма искане за присъждане на разноски, а и
доказателства да са направени такива пред въззивна инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №158174 от
04.07.2019г., на СРС, 79-ти състав, постановено по гр.д.№2444/2019г., изменено
с определение от 23.08.2019год., в
частта за разноските.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок съобщаването му и връчване на
препис от същото при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.