О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № - 2252
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
четвърти въззивен състав
на шести август, две хиляди и двадесета година,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1905 по описа за 2020
година.
НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Бест Файненс“ – ООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на
управление: гр.София, ЖК ”Манастирски ливади”, к-с ”Бокар”, бл.35, партер – ищец в
първоинстанционното производство, срещу Решение №1105/15.05.20г., постановено
по гр.д.№8246/19г. по описа на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове за установяване
по отношение на Д.К.К., ЕГН: **********,***, че
същата дължи сумите: 800 лв. – главница по Договор за потребителски кредит “BestCredit на вноски” № 3000824 от 09.10.2018г., ведно със законната
лихва от 25.07.2019г. до окончателното плащане; 126.03 лв. – дого-ворна лихва
за периода от 09.10.2018г. до 29.05.2019г.; 840 лв. – неустойка за
неизпъл-нение по чл.4 от раздел IV; 21.24
лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 23.10.2018г. до 29.05.2019г.;
365 лв. – разходи за събиране на вземането за периода от 30.10.2018г. до
03.01.2019г.; 585 лв. – разходи за събиране на вземането за периода от
04.01.2019г. до 09.03.2019г., и 600 лв. – разходи за събиране на вземането за
периода от 10.03.2019г. до 14.05.2019г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 6063/2019г. на РС Бургас, като
неоснователни и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата сумата от 600 лв. –
платено адвокатско възнаграждение.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което исковете му да бъдат уважени.
Излагат се подробни
съображения, касаещи сключване на договора за кредит по реда на ЗПФУР, вр.
ЗЕДЕУУ, вр. ЗПК и спазване от страна на ищеца на разпоредбите на тези закони, в
т.ч. и изплащане на сумата на ответницата чрез „Изипей“ – АД. Подробно се
посочват действията, които потребителят следва да извърши, за да бъде сключен
договор за кредит по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Излагат се подробни съображения за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения – съдът не е отделил
спорното от безспорното; на страната не е указано за кои факти и обстоятелства
следва да проведе доказване; въпреки, че в исковата молба е направено искане за
назначаване на експертиза, при оспорване от страна на ответника, съдът не е
извършил такава, което е следвало да стори и служебно.
В тази връзка, на
основание процесуалните нарушения на първоинстанционния съд, въззивникът
заявява искане за извършване на тези действия от въззивният съд, който да
разпредели доказателствената тежест за установяване на фактите и да даде
възможност на ищеца да ангажира доказателства във въззивното производство.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивника на 27.05.20г. Въззивната жалба е подадена по пощата на 10.06.20г. - в
срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, т.к. исковете му са отхвърлени.
Следователно жалбата е допустима.
Препис от
въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника Д.К.К. чрез адв.К. на
10.07.20г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 22.07.20г. е подаден писмен отговор. В него се излагат
съображения за потвърждаване на решението. Подробно се обосновава тезата на
ответника, за липса на предпоставките на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ за сключване на договор
за кредит, в т.ч. и неподписване на договора от кредитополучателя с квалифициран
електронен подпис и липса на подпис под разписката на „Изипей“ за получаване на
сумата. Излагат се и съображения относно нищожност на клаузите на договора,
досежно дължимостта на претендираната неустойка и разходите за събиране на
вземането, като противоречащи на чл.10а, ал.1 и 4 ЗПК
Не се правят
доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговор намира, че делото следва да бъде внесено в
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
По оплакванията на
въззивника в контекста на правомощията на въззивния съд по чл.266, ал.3 ГПК,
Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционният съд не е допуснал
твърдяното процесуални нарушение, във връзка с разпределение на
доказателствената тежест.
Принципно верни са разсъжденията на
ищеца, досежно задължението на съда да укаже доказателствената тежест относно
релевантните за спора факти, както и относно задължението му да укаже на
страната, че за определени факти не сочи доказателства (чл.146, ал.2 ГПК). Но в
настоящия случай след постъпване на отговора на исковата молба, в който е заявено
оспорване на сключването на договор за кредит и предоставяне на заемната сума,
с Определение №10737/12.12.19г., съдът е допуснал поисканото от въззивника
доказателствено искане. Така съдът е назначил съдебно – счетоводна експертиза,
определил е вещо лице и депозит за същата и е връчил на ответника препис от
определението и препис от отговора на исковата молба на 20.01.20г. чрез адв. С..
Първото съдебно заседание е
отложено, поради несвоевременно призоваване на ищеца. На проведеното на
26.02.20г. съдебно заседание ищецът не е бил представляван. В това заседание
съдът е докладвал делото и е разпределил доказателствената тежест, като е
указал на ищцовата страна, че следва да докаже наличието на твърдяното
облигационно правоотношение и че „не е ангажирала доказателства да е
предоставила на ответницата сумата по твърдяния договор за заем“. Предвид
обстоятелството, че не е бил внесен определения от съда депозит за извършване
на експертизата, съдът е отменил определението, с което е допуснато
извършването на поисканата от ищеца съдебно – счетоводна експертиза. Следователно съдът е уважил доказателственото искане, направено от ищеца. С това той е изчерпал задълженията
си в тази насока.
По реда на чл.146 ГПК, съдът не е
длъжен да заяви на ищеца (на страните), че представените доказателства според
него не са установили твърденията му и да му укаже да ангажира други
доказателства. Той следва само да укаже на страните коя от тях кои факти следва
да докаже и евентуално да им разясни, че за установяване на определени факти,
определени доказателства са недопустими по закон (напр.чл.164 ГПК). Но съдът не
е длъжен да напътва страните какви доказателства следва да представят, за да
докажат определен факт, нито да ги информира, че така представените
доказателства не установяват твърденията им. В случая съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства да е предоставил на ответника претендираната сума.
Обстоятелството, че ищецът
не е представил доказателства се дължи на неговото процесуално бездействие – не
е внесъл депозит за извършване на експертиза, без уважителни причини не е
изпратил представител в съдебното заседание, в което е приключено съдебното
дирене и делото е обявено за решаване.
Поради тези съображения, въззивната
инстанция намира, че не се налага във въззивното производство да се извършва
нов доклад и ново разпределение на доказателствената тежест, т.к. това е
направено в първоинстанционното производство.
С оглед на гореизложеното и
на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №1905/20г. по
описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване,
определено с Разпореждане от 31.07.20г. - на 14.09.2019г. от 14.40часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на
посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по
телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили
телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззивника за извършване на повторен доклад от въззивната инстанция,
разпределяне на доказателствената тежест и даване на възможност на ищеца да
представи доказателства.
Препис от отговора на
въззивната жалба да се връчи на въззивната страна, ведно с препис от настоящото
определение.
УКАЗВА на процесуалните
представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40,
ал.7 от Закон за адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.