№ 14579
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110165811 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Р. И. С., подадена чрез адв. М. М., срещу
[фирма], с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 140 лв., представляваща сума, платена без
основание по Договор за паричен заем № ***/15.02.2022 г. и Договор за предоставяне на
гаранция № ***/15.02.2022 г., както и сумата от 162 лв., представляваща платена без
основание сума по Договор за паричен заем № ***/14.07.2022 г. и Договор за предоставяне
на гаранция № ***/14.07.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2022 г. между [фирма] – в качеството му на
заемодател и Р. С. – в качеството му на заемател бил сключен Договор за паричен заем №
***, по силата на който на заемателя била отпусната заемна сума в размер на 400 лв., която
ищецът се задължил да върне ведно с уговорената възнаградителна лихва, при годишен
лихвен процент от 40%, ГПР от 45,32% и срок на договора 12 седмици., състоящ се в поето
от дружеството задължение за наличие на парични средства и готовност за изплащане на
задълженията на кредитополучателя. Посочва, че На същата дата между ищеца и третото за
настоящото производство дружество [фирма] бил сключен Договор за предоставяне на
гаранция № ***на 14.07.2022 г. между [фирма] – в качеството му на заемодател и Р. С. – в
качеството му на заемател бил сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който
на заемателя била отпусната заемна сума в размер на 450 лв., която ищецът се задължил да
върне ведно с уговорената възнаградителна лихва, при годишен лихвен процент от 40%,
1
ГПР от 45,39% и срок на договора 12 седмици. На същата дата между ищеца и третото за
настоящото производство дружество [фирма] бил сключен Договор за предоставяне на
гаранция № ***, състоящ се в поето от дружеството задължение за наличие на парични
средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на
сключените договори за предоставяне на гаранция ищецът се задължил да заплати на
гарантиращото дружество възнаграждения, които са разсрочени за изплащане заедно с
вноските по съответните договори за паричен заем. Съгласно сключените договори за
поръчителство ищецът е следвало да предостави парични суми на [фирма], което било
упълномощено от [фирма] да ги събира за негова сметка. Р. С. изцяло погасил задълженията
си по процесните договори. Счита, че договорите за паричен заем, предмет на настоящото
производство, са недействителни, доколкото противоречат на разпоредбите на ЗПКр., тъй
като посочените в същите размери на ГПР не отговарят на действително приложимите към
договорите такива, надвишаващи максимално допустимия размер. Твърди, че неправилно в
ГПР не са включени дължимите възнаграждения на гаранта по заемите, поради което
договорите за заем се явяват недействителни и заемателят дължи връщане единствено на
чистата стойност по кредита. Поддържа, че възнагражденията по договорите за
предоставяне на гаранция представляват скрит разход за потребителя и поради това
включването им в размера на ГПР е задължително. Сочи, че договорите за гаранция са
сключени в изпълнение на предвиденото в чл. 4 от договорите за паричен заем задължение
на заемателя за предоставяне на обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването
на заемните правоотношения, което въвежда неосъществими изисквания за потребителя и
целта на заемодателя [фирма] била изначално да насочи потребителя към сключване на
договор за поръчителство с [фирма]. Ето защо според ищеца разходът по договора за
поръчителство бил изначално известен за заемодателя и той е следвало да го включи в
процента на разходите. Счита, че със заплащането на възнаграждение за гаранта се цели
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПКр. и по този начин се уговаря допълнителна
печалба за кредитора, като заемодателят и гарантът са свързани лица. Твърди, че
поведението на ответника, изразяващо се в завишаване на разходите по заемите без изрично
посочване в договорите за заем, представлява нелоялна търговска практика. Ищецът твърди,
че договорът за поръчителство има акцесорен характер спрямо договора за кредит и
валидността му е подчинена на валидността на договора за кредит. Поддържа още, че
договорът за поръчителство изначално е лишен от основание. На следващо място счита, че
договорите за кредит са нищожни и доколкото посоченият в тях лихвен процент
противоречи на добрите нрави. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Счита, че не е
легитимиран да отговаря по предявените искове, доколкото не е страна по договорите за
предоставяне на гаранция. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че процесните
договори за паричен заем напълно съответстват на императивната уредба, предвидена в
2
ЗПКр. Не оспорва, че ищецът е погасил задълженията си по договорите за заем предсрочно,
поради което бил намален и размерът на дължимата възнаградителна лихва. Поддържа, че
дори да се установи недействителността на заемните правоотношения, то ответникът ще
следва да върне на ищеца единствено сумите, получени като надбавка (възнаградителна
лихва) по кредита, тъй като получените суми за заплащане на възнаграждението на гаранта
не са в полза на ответника, а на третото за настоящото производство юридическо лице
[фирма]. Счита, че правилно размерът на възнаграждението на гаранта не е било включено в
ГПР, доколкото същото не е част от разходите по отпускане и управление на кредита. Сочи,
че в приложимия към договорите ГПР е включена единствено възнаградителната лихва,
която се явява единствен разход за потребителя. Оспорва със сключването на договорите за
предоставяне на гаранция да се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПКр.
Твърди, че сключването на договор за предоставяне на гаранция не е задължително условие
за предоставяне на сумите по договора за паричен заем. Оспорва да е налице основание за
определяне на поведението му като нелоялна търговска практика. Поддържа, че размерът на
приложимия лихвен процент не може да обоснове нищожност на договора за паричен заем
поради противоречие с добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа страна следното
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че Р. И. С. и [фирма] са сключили Договор за
паричен заем № ***/15.02.2022 г. и Договор за паричен заем № ***/14.07.2022 г., както и, че
Р. И. С. и [фирма] са сключили Договор за предоставяне на гаранция № ***/15.02.2022 г. и
Договор за предоставяне на гаранция № ***/14.07.2022 г., във връзка с посочените договори
за заем.
По делото да приети като писмени доказателства Договор за паричен заем №
***/15.02.2022 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ***/15.02.2022 г. В чл. 2 от
Договор за паричен заем № ***/15.02.2022 г. страните са се споразумели, че заемодателят
предоставя в собственост на заемателя сумата от 400 лв., като заемателят се задължава да я
върне на 12 погасителни седмични вноски, като всяка от тях е в размер на 35,02 лв. и е
дължима на следните дати: 25.02.2022 г., 04.03.2022 г., 11.03.2022 г., 18.03.2022 г., 25.03.2022
г., 01.04.2022 г., 08.04.2022 г., 15.04.2022 г., 22.04.2022 г., 29.04.2022 г., 06.05.2022 г.и
13.05.2022 г. В чл. 2, т. 6 е уговорено, че фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40
%, а според чл. 2, т. 7 общата сума, дължима от заемателя е в размер на 420, 24 лв. и същата
се състои от размера на заетата сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на
договора. ГПР е в размер на 45.32 %. Съгласно чл. 4 от Договор за паричен заем № №
***/15.02.2022 г. заемателят /Р. И. С./ се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя [фирма] едно от следните обезпечения:
1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
3
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния
размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен
трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с
[фирма], да няма неплатени осигуровки за последните две годни, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР на БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, поръчителят да подпише договор
за поръчителство; 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, ал. 7
със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия
договор; 3. Одобрено от заемателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки. На същата дата, на която е сключен договорът за паричен заем е сключен Договор за
предоставяне на гаранция № ***, сключен между [фирма] в качеството му на гарант и Р. И.
С. в качеството му на потребител. Страните са се договорили, че потребителят е одобрен за
получаването на паричен заем № *** и поради това е отправил искане до гаранта за
предоставянето на гаранция за изпълнение на задълженията на потребителя, в чл. 2 от
договора е уговорено, че същият влиза в сила ако потребителят не изпълни задълженията по
чл. 4, т. 1 или т. 2 от договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 1 за поемане на
задължението по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 119, 76
лв., платимо на разсрочени вноски на същите дати, на които се дължат и погасителните
вноски по договора за кредит. От приложения по делото погасителен план за договор
Договор за паричен заем № ***/15.02.2022 г. е видно, че се дължат общо дванадесет
седмични погасителни вноски всяка в размер на 45 лв. и включваща 31, 95 лв. – главница,
лихва и 9, 98 лв. – възнаграждение за предоставяне на гаранция.
По делото да приети като писмени доказателства Договор за паричен заем №
***/14.07.2022 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ***/14.07.2022 г. В чл. 2 от
Договор за паричен заем № ***/14.07.2022 г. страните са се споразумели, че заемодателят
предоставя в собственост на заемателя сумата от 450 лв., като заемателят се задължава да я
върне на 12 погасителни седмични вноски, като всяка от тях е в размер на 51 лв. и е
дължима на следните дати: 24.07.2022 г., 31.07.2022 г., 07.08.2022 г., 14.08.2022 г., 21.08.2022
г., 28.08.2022 г., 04.09.2022 г., 11.09.2022 г., 18.09.2022 г., 25.09.2022 г., 02.10.2022 г.и
09.10.2022 г. В чл. 2, т. 6 е уговорено, че фиксирания годишен лихвен процент по заема е 40
%, а според чл. 2, т. 7 общата сума, дължима от заемателя е в размер на 472, 80 лв. и същата
се състои от размера на заетата сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на
договора. ГПР е в размер на 45. 39 %. Съгласно чл. 4 от Договор за паричен заем №
***/14.07.2022 г. заемателят /Р. И. С./ се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя [фирма] едно от следните обезпечения:
1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния
размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен
трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с
[фирма], да няма неплатени осигуровки за последните две годни, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР на БНБ
4
една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, поръчителят да подпише договор
за поръчителство; 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемателя за сумата по чл. 2, ат. 7 със
срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия
договор; 3. Одобрено от заемателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки. На същата дата, на която е сключен договорът за паричен заем е сключен Договор за
предоставяне на гаранция № ***, сключен между [фирма] в качеството му на гарант и Р. И. в
качеството му на потребител. Страните са се договорили, че потребителят е одобрен за
получаването на паричен заем № *** и поради това е отправил искане до гаранта за
предоставянето на гаранция за изпълнение на задълженията на потребителя, в чл. 2 от
договора е уговорено, че същият влиза в сила, ако потребителят не изпълни задълженията
по чл. 4, т.1 или т.2 от договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 1 за поемане на
задължението по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 139, 20
лв., платимо на разсрочени вноски на същите дати, на които се дължат и погасителните
вноски по договора за кредит. От приложения по делото погасителен план за договор
Договор за паричен заем № ***/14.07.2022 г. е посочено, че се дължат общо дванадесет
седмични погасителни вноски всяка в размер на 51 лв., всяка включваща 39, 40 лв. –
главница, лихва и 11,60 лв. – възнаграждение за предоставяне на гаранция.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните и е прието като доказателство по делото. Съдът кредитира с доверие
заключението на вещото лице като обективно дадено и професионално изготвено и го
поставя в основата на фактическите си изводи. От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ГПР по договор за паричен заем № *** е изчислен на базата на
вноските за главница и договорна лихва и ако към разходите по кредита се добави и
възнаграждението за дружеството гарант, то ГПР по договора ще бъде в размер на 75, 26 %.
ГПР по договор за паричен заем № *** е изчислен на базата на вноските за главница и
договорна лихва и ако към разходите по кредита се добави и възнаграждението за
дружеството гарант, то ГПР по договора ще бъде в размер на 76, 32 %. В отговор на
поставена задача експертът е посочил, че паричните средства по Договор за предоставяне на
гаранция № ***/15.02.2022 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ***/14.07.2022 г. са
постъпили по сметките на [фирма], но по делото няма данни и не са събирани доказателства
тези суми да са постъпили по сметка на [фирма]. Съгласно предоставените счетоводни
справки от [фирма] и направените изчисления общия размер на изплатената сума от Р. И. С.
за погасяване на задълженията по Договор за паричен заем № ***/15.02.2022 г. и Договор за
предоставяне на гаранция № ***/15.02.2022 г. е в размер на 450, 98 лв., като видно от
изчисленията на вещото лице главницата е погасена изцяло, погасена е договорна лихва в
размер на 7, 37 лв., като е останала дължима сумата от 12, 87 лв. и е заплатено
възнаграждение за гарант в размер на 43, 61 лв., като е останало дължима сумата от 76, 15
лв. Съгласно предоставените счетоводни справки от [фирма] и направените изчисления
общия размер на изплатената сума от Р. И. С. за погасяване на задълженията по Договор за
паричен заем № ***/14.07.2022 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ***/14.07.2022 г.
5
е в размер на 612 лв., като видно от изчисленията на вещото лице главницата е погасена
изцяло, договорната лихва е погасена изцяло, изцяло е заплатено възнаграждението за
гарант в размер на 139, 20 лв.
При справка в публичния Търговски регистър се установява, че едноличен собственик
на капитала на [фирма] е [фирма].
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В случая сключеният между страните Договор за потребителски кредит №
***/26.07.2022 г., попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на
потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146
ЗЗП и защитата по ЗПК.
Като съобрази съдържанието на цитираните клаузи от договора, касаещи
предоставянето на обезпечение, както и съдържанието на договора за гаранция,
включително и страните по двата договора, съдът намира, че в случая уговореното
възнаграждение за дружеството гарант представлява разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Посоченият в договора
ГПР не отразява деиствителният такъв, тъи като не включва част от разходите по кредита, а
именно – възнаграждението за гаранта, което се дължи на основание сключения договор за
гаранция с търговско дружество, свързано лице на заемодателя, дължи се и за заплаща на
заемодателя ведно с погасителните вноски и следва да се включи в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Това е така, защото получаването на кредита е обусловено от сключването на договор
за гаранция. За ищеца не фигурира задължение за заплащане на възнаграждение/такса за
гарант в договора за кредит, но същото е включено в погасителния план. Съгласно чл. 4 от
сключените договори за кредит, заемателят е длъжен да предостави обезпечение, като може
да избере от три възможни начина на обезпечение. В случая обаче посочените в т. 1 и т. 2
обезпечения са практически неприложими и неизпълними. В т. 1 са поставени неизпълними
условия по отношение на евентуалните поръчители, които да отговарят солидарно със
заемателя. Не само, че изискванията за поръчителите са много и трудно изпълними, но и за
да се удостоверят пред заемодателя следва да се представят документи, за чието издаване
отговарят трети лица, а изискуемият срок е едва три дни, който е крайно недостатъчен за
снабдяване с всички документи, т.е. дори заемателят да намери лица, които да отговарят на
посочените критерии, същите трудно биха могли да се снабдят с всички документи, за да
докажат качествата си пред заемодателя. Освен това част от сведенията представляват и
банкова тайна. Ето защо настоящия състав счита, че посочената под т. 1 в чл. 4 възможност
за обезпечение е практически неприложима. Извод за неприложимост на обезпечението
важи и по отношение на посоченото в чл. 4, ал. , т. 2 обезпечение. Очевидно и житейски
нелогично е потребител, който може да учреди банкова гаранция в същият размер да се
стреми да получи потребителски кредит, ведно с всички налични и свързани с него разходи
за идентична сума. Съдържанието на т. 1 и т. 2 от чл. 4 на сключените договори за кредит
прави възможна и избираема единствено възможността по т. 3 от посочената разпоредба, а
именно сключване на договор за гаранция с одобрено от заемодателя дружество. Договори
за гаранция са сключени за обезпечение и по двата договора за кредит и то в деня на
сключването на заемния договор. Такова дружество гарант, одобрено от ответника
6
заемодател, е именно свързаното му по см. § 1 от ДР на ТЗ лице [фирма]. Очевидно е, че
чрез сключването на тези договори, заемателят цели да генерира едно допълнително
възнаграждение, което ще получи по договора за кредит. Предвиждайки неизпълними
условия за обезпечение, заемодателят насочва заемателя към единствената възможна опция,
а именно сключеното на договор за гаранция, по който ще дължи допълнително
възнаграждение. Обстоятелството е, че предвидено договорът за гаранция да влезе в сила в
случай, че в тридневен срок не се предостави друго обезпечение, не променя горепосочения
извод. Следва да се отбележи още, че по делото нито се твърди, нито се доказа, че
възнаграждението по договора за гаранция да е получено от гаранта. Напротив още
изначално то е включено като част от дължимата вноска за погасяване на задълженията по
кредита. От всичко изложено следва, че в случая не се касае за едно различно облигационно
отношение, възникнало между заемателя и трето лице, а създаване на представа, че такова
задължение съществува с цел да се оскъпи допълнително кредита и заемодателят получи
възнаграждение в по-голям размер. Същевременно разходът за възнаграждение на гаранта е
разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , който е следвало да бъде включен
при изчисляване на ГПР. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. Това обаче не е направено с цел ГПР
по сключените договори за потребителски кредити да не надвишава законоустановения
максимален размер. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент
плюс 10 пункта/. От заключението на вещото лице се установява, че ако възнаграждението за
гарантаа по двата договора за потребителски кредити бъде включено в ГПР, то ГПР п
договора от 15.02.2022 г. ще е 75, 26 %., а ГПР по договора от 14.07.2022 г. ще бъде 76, 32 %.
В този смисъл следва да бъде посочено, че единствено формалното уреждане на вземането
като дължимо по различен договор, сключен с привидно трето лице прави възможно
неговото начисляване, без това да влече след себе си нищожност на уговорката. Съгласно чл.
19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Ето защо и настоящият състав достига до извода, че клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от
сключените договори за потребителски кредит за сключване на договори за гаранция като
форма на обезпечение е нищожна и предвид обстоятелството, че същите договори
предвиждат плащане на скрито възнаграждение, е нищожна.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства и
заключението на вещото лице се установява, че Р. И. С. е заплатила на [фирма] сумата от 43,
61 лв. като възнаграждение за гаранта за предоставеното обезпечение по договор за
потребителски кредит от 15.02.2022 г. и сумата от 139, 20 лв., като възнаграждение за
гаранта за предоставено обезпечение по договор за потребителски кредит от 14.07.2022 г., а
заплащнето на тези суми е недължимо поради изложените по-горе съображения и исковете
за връщане на платеното без основание следва да бъдат уважени до посочения размер.
По разноските:
7
При този изхопд на спора право на разноски имат и двете страни.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 400 лв., представляващи
сбора от 100 лв. – заплатена държавна такса и 300 лв. – заплатено възнаграждение за вещо
лице. С оглед изхода на производството следва да му бъде заплатена сумата от 234, 20 лв.
В полза на Еднолично адвокатско дружество „М.“, защитавало безплатно ищеца по
реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се присъди
възнаграждение, чийто размер, съобразно фактическата, правната, процесуалната и
професионалната сложност на делото, следва да се определи на 400 лв. а с оглед изхода на
делото дължима е сумата от 234, 20 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. в случая ответникът претендира разноски за процесуално
представителство, защитаван е от юрисоконсулт и съдът определи дължимото
възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно разпоредбата на 78, ал. 8 ГПК и фактическата
и правна сложност на делото. С оглед изхода на делото на ответника се дължи сумата от 41,
50 лв
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
Р. И. С., ЕГН **********, с адрес в *** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в
размер на 43, 61 лв., представляваща платено при начална липса на основание – нищожна
клауза на чл. 4, т. 3 от Договор за паричен заем № *** от 15.02.2022 г., предвиждаща
предоставяне на обезпечение и сключване на договор за предоставяне на гаранция,
възнаграждение за гарант, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда -
30.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения размер до пълния предявен размер от 140 лв.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
Р. И. С., ЕГН **********, с адрес в *** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в
размер на 139, 20 лв., представляваща платено при начална липса на основание – нищожна
клауза на чл. 4, т. 3 от Договор за паричен заем № *** от 14.07.2022 г., предвиждаща
предоставяне на обезпечение и сключване на договор за предоставяне на гаранция,
възнаграждение за гарант, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда -
30.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения размер до пълния предявен размер от 162 лв.
8
ОСЪЖДА „[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати
на Р. И. С., ЕГН **********, с адрес в *** чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 234, 20 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати
на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „М.“, БУЛСТАТ ***, със седалище в
***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 234, 20 лв., представляваща възнаграждение
за оказана на ищеца безплатна правна помощ в производството на първа инстанция.
ОСЪЖДА Р. И. С., ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на [фирма], ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 41, 50 лв.
– съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9