Р Е Ш Е Н И Е
№83 09.03.2020 г. гр.Димитровград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд ......................... колегия
в публичното
заседание на петнадесети януари …………..…….................................................
през две хиляди и двадесета година в
състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д.....................................................
и в присъствието на прокурора …..…………...........................................
като разгледа докладваното от
съдия Андреев .........................…............................…........… гр.д. № 78 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК.
ИЩЕЦЪТ
– П.П.М. *** моли за обявяване нищожността на влязло в законна сила
Решение от 25.02.2001 г. по гр.д. № 231/2000 г. на РС-Димитровград, с
което е отхвърлен предявения от него иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 КТ срещу Заповед № 16/07.02.2000
г. на директор на „ВиК“ ООД – Димитровград, за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ вр. чл.190, т.6 и чл.187, т.7
и 9 КТ. Нищожността на съдебния акт не може да бъде санирана от потвърждаването
му с Решение № 593/29.12.2001 г. по в.гр.д. № 1383/2001 г. на ОС-Хасково и Решение № 2403/18.12.2003 г. на ВКС по
гр.д. № 705/2002 г. Твърди, че решението е нищожно, поради липса на фактите въз
основа на които била издадена заповедта за уволнение, решението било неправилно
и постановено при неизяснени обстоятелства, тъй като пълномощникът му по
делото-адвокат бил пасивен при събиране на доказателствата, не бил разпитан
свидетел. Излага фактически твърдения по съществото на спора. Моли за
постановяване на решение, с което да се обяви нищожността на съдебното решение
по гр.д. № 231/2000 г. на РС-Димитровград.
ОТВЕТНИКЪТ
– „ВиК“ ООД
гр.Димитровград подава отговор, с който
намира исковата молба за нередовна, тъй като ищецът искал прогласяване на нищожност на влязло в
законна сила решение, но в обстоятелствената част на исковата молба не се сочил
нито един факт, който да съответства на петитума на иска, като всички въведени
от ищеца съображения касаели правилността на съдебното решение. От друга страна
макар ищецът формално да искал прогласяване нищожността на решението, всъщност
не оспорвал валидността на съдебния акт, а се домогва до преразглеждане на
правилността на съдебното решение, като се твърдели обстоятелства и се искало
събиране на доказателства, които според ищеца са относими и установяват
незаконосъобразност на дисциплинарното му уволнение. Алтернативно се счита, че
искът е неоснователен, тъй като решението не страда от изключително тежките
пороци, които да опорочават неговата валидност. Моли за отхвърляне на иска като
неоснователен. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С
Решение от 25.06.2001 г. постановено по гр.д. № 231/2000 г. по описа на
РС-Димитровград, са отхвърлени като неоснователни предявените от П.П.М., ЕГН **********
***, обективно съединени искове против „ВиК“ ООД-Димитровград, а именно: иск за признаване на извършеното със Заповед
№ 16/07.02.2000 г. на управителя на
„ВиК“ ООД-Димитровград уволнение за незаконно и неговата отмяна с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ; иск за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „водопроводчик“ с място на работа „ВиК“ ООД-Димитровград, и работно място с.Горски извор с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ; иск за заплащане на обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради незаконното уволнение с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ. Отхвърлен е като недопустим предявеният иск за заличаване на основанието за уволнението
му, извършено със заповед от 07.02.2000 г. на управителя на ВиК ООД
Димитровград, в трудовата книжка с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ.
Решението
е оставено в сила с решение № 593/29.12.2001 г., постановено по в.гр.д. №
1383/2001 г. на Окръжен съд – Хасково, потвърдено с решение № 1403/18.12.2003
г., постановено по гр.д. № 705/2002 г. на ВКС-София.
Ищецът
представя препис на Заповед № 16/07.02.2000 г. на управителя на ВиК ООД
Димитровград, удостоверение от 02.02.2002 г. на Кметство с.Горски извор,
протокол от проведено съдебно заседание на 05.10.2000 г. по гр.д. № 231/2000 г.
на РС-Димитровград, докладна записка от З.М.Г.до управителя на ВиК ООД
гр.Димитровград.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.270, ал.2 ГПК нищожността на съдебния акт може да се предяви
безсрочно по исков ред или чрез възражение. Трайната съдебна практика е
утвърдила съдържанието на понятието „нищожност на съдебен акт“ въз основа на
разпоредбата на чл.236 от ГПК относно съдържанието на съдебния акт, която
разпоредбата определя задължителни изисквания към съдебното решение, както и
абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство,
касаещи компетентността на съда. В този смисъл се приема за нищожно решение,
което не отговаря на изискванията за валидност на съдебния акт – не е
постановено от надлежен орган или този орган не е функционирал в надлежен
състав, или не е действал в пределите на правораздавателната власт на съда, или
не е изготвено в писмена форма или решението е неразбираемо и неговия смисъл не
може да се извлече дори при тълкуване. Счита се, че съдебното решение е нищожно
тогава, когато липсват мотиви или изложените такива не позволяват да се извлече
волята на съда. Съдебната теория приема, че нищожният съдебен акт страда от
най-съществени пороци, които не позволяват на същия да бъде припознат като
валиден съдебен акт поради липса на надлежно изявление. Така е и в случаите при
решение, при което мотиви не са изложени или същите са неразбираеми до степен
такава, че дори при тълкуване да не може да се извлече неговия смисъл.
В
случая основните твърдения на ищеца са относими към неправилност на съдебния
акт. Неправилно е това валидно и допустимо решение, което противоречи на
действителното правно положение. За неправилността е от значение обективното
несъответствие на решението с извън процесуалното материалноправно положение.
Видно
от подадената молба/възражение, вкл. и подробното изложение в уточняващите
молби, ищецът изляга твърдения и доводи относими към установените факти по
делото, неизясняване на делото от фактическа страна, не събиране на гласни
доказателства, което последно се дължало и на поведението на упълномощения
тогава от него адвокат.
Ищецът
не сочи пороци, които да водят до нищожност на решението – ненадлежен орган,
ненадлежен състав, извън правораздавателната
власт на съда, да не е изготвено в писмена форма и да не е подписано,
както и да не изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе,
макар и чрез тълкуване нейното съдържание.
Пълномощникът
на ищеца в съдебно заседание в тази връзка посочва, че такива пороци не са
налице, но счита, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата,
като не отчел, че показанията на разпитания свидетел Златка Милева Стоилова
били вероятностни, както и че не е разпределил доказателствената тежест между
страните. Изложеното от пълномощника отново е относимо към правилността на
решението, респект. допуснати процесуални нарушения от съда, като такива обаче
не са били констатирани при въззивното и касационното обжалване на
решението.
В случая в решението на съда се
съдържа изложение на приетата за установена фактическа обстановка, извършена е
преценка на доказателствата, доводите на страните и приложението на закона,
като правните изводи на съда са мотивирани и обосновани, основани са на
приетите за установени от съда релевантни за спора обстоятелства по делото.
Мотивите са обосновали диспозитива на решението и той е логически извод на
мотивите.
В
подкрепа на твърденията си ищецът прилага удостоверение на Кмета на с.Горски
извор от 02.02.2002 г. (с дата следваща датата на решението), както и докладна
записка от Златка Стоилова, но видно самото решение, съдът е изслушал
свидетелските показания на посочените от страните лица: Пеньо Пенев – кмет на
с.Горски извор, Гочо Желязков и Златка Стоилова.
В
настоящото производство съдът няма възможност да установява отново фактическата
обстановка и отделните релеванти за делото факти и да извършва нова преценка на
доказателствата, нито да прави нови изводи, а още по малко да ревизира по
същество вече постановените съдебни решения.
В
този смисъл предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, а ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски, произтекли
от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.П.М.
***, ЕГН ********** против „ВиК” ООД със седалище и адрес на управление ************************,
ЕИК *********, представлявано от П.А.– управител, иск с правно основание
чл.270, ал.2 ГПК - за обявяване нищожността на Решение от 25.06.2001 г. , постановено
по гр.д. № 231/2001 г. на РС-Димитровград, влязло в законна сила на 18.12.2003
г., оставено в сила с Решение № 593/29.12.2001 г. по в.гр.д. № 1383/2001 г. на
ОС-Хасково, потвърдено с Решение № 2403/18.12.2003 г. по гр.д. № 705/2002 г. на
ВКС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
П.П.М. ***, ЕГН ********** да заплати на „ВиК” ООД със седалище и адрес на управление ************************,
ЕИК *********, представлявано от П.А.– управител, направените деловодни разноски в размер на 300,00 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: