Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 28.02.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIII-ти
въззивен състав в публичното заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретаря Ирен Иванова и с участието на прокурор Станимир Д., като разгледа
докладваното от младши съдия Трендафилов в.н.о.х.д. № 5217/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Присъда от 16.03.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 15561/2017 г., СРС, НК, 136
– ти състав, е признал подсъдимия Н.Д.И. за виновен в това, че на 13.05.2016
г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна полиция“ - СДВР, пред М.С.А. –
системен оператор в ОПП – СДВР, потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, се дава
пред орган на властта – началника на ОПП – СДВР, за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства, като заявил, че свидетелството му за управление на
моторно превозно средство № ********* и контролен талон към него са откраднати
във Федерална Република Германия, а всъщност са подменени със свидетелство в
държава – член на Европейския съюз – Великобритания, като подмяната е извършена
в съответствие с Директива 2006/126/ЕО на Съвета на Европейския съюз –
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 313, ал. 1 НК
вр. чл. 78а, ал. 1 НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата подсъдимият И. е осъден да заплати
по сметка на СДВР сторените по делото разноски в размер на 55.45 лева, както и
5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към
нея от упълномощения защитник на подсъдимия. Поддържа, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна, тъй като първоинстанционният съд превратно
тълкувал обясненията на подсъдимия И.. Деянието по чл. 313 НК било съставомерно
само при деклариране на невярно обстоятелство, а в инкриминираната декларация
никъде не било посочено от подсъдимия, че му било откраднато българското СУМПС.
В случая не се касаело за умисъл за извършване на престъпление по чл. 313, ал.
1 НК, а за необясняване от страна на администрацията в КАТ за това какво
следвало да се декларира. Освен това, британското СУМПС било откраднато, като
подсъдимият се намирал в България и не знаел какъв бил механизмът да продължи
да управлява МПС, от което право не бил лишаван нито в България, нито във
Великобритания. По изложените съображения иска от въззивния съд да отмени
присъдата на СРС и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
Във
въззивната жалба и допълнението към нея не се иска събирането на нови
доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В производството пред СГС защитникът
на подсъдимия Н.И. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.
Подсъдимият Н.И. не се явява и не взема
становище по делото.
Представителят
на СГП пледира за потвърждаване на присъдата, аргументирайки се с това, че в
инкриминираната декларация подсъдимият ясно, точно и детайлно е конкретизирал
документът, за който е твърдял, че е обект на противозаконно отнемане в
чужбина.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За
да постанови присъдата си, районният съд е ползвал събраните в хода на
досъдебното производство доказателствени материали. Този подход е бил напълно
законосъобразен, тъй като при процедура по глава Двадесет и осем от НПК е
доустимо позоваването на събраните в наказателното производство доказателства
/арг. чл. 378, ал. 2 от НПК/. При пълната служебна проверка на оспорвания
съдебен акт въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена
правилно от първостепенния
съд и не се налага същата да бъде променяна и/или допълвана, като тя е следната:
Подсъдимият
Н.Д.И., ЕГН **********, е роден на *** ***. Същият е българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан /реабилитиран по право по
отношение на осъждането му по н.о.х.д. № 350/1988 г./.
На
09.01.2012 г. на подсъдимия Н.И. било издадено свидетелство за управление на
моторно превозно средство /СУМПС/ с № ********* и срок на валидност до
09.01.2022 г.
На
05.05.2016 г. на подсъдимия Н.Д.И. било издадено английско свидетелство за
управление на моторно превозно средство с № IVANO604099ND9NE, като за
издаването му, в съответствие с Директива 2006/126/ЕО на Съвета на Европейския
съюз, подсъдимият И. предал българското си СУМПС с № *********, със срок на
валидност до 09.01.2022 г.
На
13.05.2016 г., в гр. София, подсъдимият Н.И. отишъл в сградата на отдел „Пътна
полиция“ при СДВР и подал заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин с вх. № 28062455, като в раздел „Вид на искания документ“
посочил „СУМПС“. Цитираното заявление подсъдимият И. подал при свидетелката М.С.А.,
изпълняваща длъжност „системен оператор“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Към
заявлението подсъдимият Н.И. попълнил и подал заявление-декларация до Началника
на отдел „Пътна полиция“, гр. София, която декларация се изисквала по силата на
чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който: „Дубликат на
свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация“.
В
подадената декларация подсъдимият Н.И. декларирал, че свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е било откраднато при пътуване във
Федерална Република Германия.
Впоследствие
компетентните държавни служители на Великобритания предали българското СУМПС №
*********, издадено на подсъдимия Н.И., на българското посолство във Великобритания,
което от своя страна изпратило цитираното СУМПС на Министерството на вътрешните
работи в гр. София.
На
18.07.2016 г. с писмо рег. № 3286р-27637 от Главна дирекция „Национална
полиция“ до Началника на отдел „Пътна полиция“ – СДВР, били изпратени 96 броя
български национални свидетелства за управление на МПС, подменени със
свидетелства в държави, които са членове на Европейския съюз, като подмяната
била извършена в съответствие с Директива 2006/126/ЕО на Съвета на Европейския
съюз. Сред цитираните СУМПС, под № 56, било и СУМПС с № *********, издадено на
подсъдимия Н.Д.И..
От
заключението по назначената в досъдебното производство съдебно-графическа експертиза
се установява, че: 1/ в представеното заявление – декларация от името на Н.Д.И.
до Началника на отдел „Пътна полиция“ – СДВР от дата 13.05.2016 г., подписите в
графа „Декларатор“ и под текста на обратната страна на листа са положени от Н.Д.И.;
2/ ръкописните текстове в графите на представеното заявление – декларация от
13.05.2016 г. и от обратната страна на листа са написани от Николак Д.И.; 3/ в
представеното заявление за издаване на документ за самоличност на български
граждани с вх. № 28062455 от името на Н.Д.И., подписа в графа „Подпис на
заявителя“ е положен от Н.Д.И..
Така
установената от първата инстанция фактическа обстановка се основава закономерно
на цялата доказателствена съвкупност, събрана в хода на наказателното
производство, а именно: гласните доказателствени срества - обясненията на подсъдимия
И., дадени при разпита му на досъдебното производство, показанията от
досъдебното производство на свидетелката М. А.; писмените доказателства -
списък на подменени български СУМПС в чужбина /л.11 – 14 от досъд. произв./, Заявление
за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх. № 28062455
/л.18 от досъд. произв./, писма – справки относно издадените на подсъдимия
СУМПС /л.19 от досъд. произв./, документ за платена държавна такса за издаване
на СУМПС /л.22 от досъд. произв./, инкриминираното заявление – декларация от
13.05.2016 г. /л.23 от досъд. произв./, предходни заявления за издаване на
документи за самоличност на подсъдимия /л.43 – 45, 48, 50 от досъд. произв./, справка
за съдимост, а също така и на заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно графическа експертиза.
Горепосочената
доказателствена съвкупност, без наличие на противоречия между събраните
доказателства, дава възможност по един категоричен и несъмнен начин да се приеме
за установена описаната фактическа обстановка.
В
хода на съдебното следствие не са събрани взаимноизключващи се доказателства
относно главния факт на доказване, които да предполагат задълбочен анализ и
съпоставката им едни с друга. В изпълнение на задължението си да даде собствен
отговор на въпроса въз основа на какви доказателства е приел за установена
конкретната фактология, СГС отбелязва следното:
Правилно
и обосновано районният съд е кредитирал показанията на свидетелката М. А., тъй
като същите са логични, последователни и се потвърждават изцяло от писмените
доказателства по делото. Показанията на тази свидетелка установяват факти
свързани с механизма на извършване на процесното деяние и по-конкретно датата и
мястото на подадената декларация от подсъдимия Н.И.. Същата подробно описва
процедурата свързана с издаването на дубликат на свидетелство за управление на
МПС, като след предявения й оригинал на заявление за издаване на документ за
самоличност вх. № 28062455/13.05.2016 г., сочи, че на 13.05.2016 г. на гишето,
на което е работила - № 28, пред нея се е явил подс. Н.И.. Макар свид. А. да не
си спомня конкретния случай, което е обяснимо предвид естеството на работата й,
същата заявява, че след като подсъдимият И. се е явил на гишето същият е
представил личната си карта и е поискал издаване на дубликат на СУМПС, а свид. А.
му е дала да попълни и подпише инкриминираното заявление – декларация, в което
да опише какво е станало с предходното му СУМПС. След това, според показанията
на свид. А., подсъдимият е попълнил заявлението – декларация в два екземпляра,
след което е положил подписа си и ги е занесъл в деловодството на ОПП – СДВР,
където са поставили входящ номер, след което подсъдимият И. се е върнал със
заявлението – декларация на гишето при свид. А..
Софийски
градски съд намира за неправилен подхода на контролирания съд при дадената от
него оценка на обясненията на подсъдимия И., дадени при разпита му на
досъдебното производство, предвид обстоятелството, че същите служат както като
средство за защита, така и като гласно доказателствено средство, като следва да
бъдат преценени заедно и поотделно с останалия събран доказателствен материал
по делото. За разлика от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав не
кредитира обясненията на подсъдимия И., че неговото английско СУМПС, издадено
във Великобритания, е било противозаконно отнето по време на пътуване във
Федерална Република Германия. По делото липсват каквито и да било доказателства
в тази насока. Освен това, обвинението срещу подсъдимия И. е повдигнато за
подаване на декларация по чл. 160 ЗДвП, отнасяща се за българското му СУМПС,
както правилно е приел и Софийският районен съд.
Законосъобразно
и обосновано първоинстанционният съд е изградил своите изводи на основа
приобщените по делото писмени доказателства и преди всичко на подаденото от подсъдимия
И. заявление – декларация от 13.05.2016 г., от което категорично се установява,
че последният е декларирал инкриминраното невярно обстоятелство, че българското
му СУМПС е било откраднато от автомобила му по време на пътуване във Федерална
Република Германия.
Правилно
контролираната инстанция е извела данните за съдимостта на подсъдимия въз
основа на справката за съдимост.
Съдът
кредитира изцяло заключението на изпълнената в хода на досъдебното производство
съдебно-графическа експертиза, тъй като същото е обективно, компетентно
изготвено, обосновано и няма никакво съмнение в неговата правилност. Въз основа
на него несъмнено се установява, че в представеното заявление – декларация от
името на Н.Д.И. до Началника на отдел „Пътна полиция“ – СДВР от дата 13.05.2016
г., подписите в графа „Декларатор“ и под текста на обратната страна на листа са
положени от Н.Д.И.; ръкописните текстове в графите на представеното заявление –
декларация от 13.05.2016 г. и от обратната страна на листа са написани от
Николак Д.И.; в представеното заявление за издаване на документ за самоличност
на български граждани с вх. № 28062455 от името на Н.Д.И., подписа в графа
„Подпис на заявителя“ е положен от Н.Д.И..
При
коректно възпроизведена фактическа обстановка, районният съд е направил
правилни изводи от правна страна, с
които въззивната инстанция изразява съгласие.
Обосновано
контролираният съд е приел, че подсъдимият Н.Д.И. от обективна и субективна страна
е осъществил състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК.
В
конкретния случай, от обективна страна, на 13.05.2016 г., в гр. София, в
сградата на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, подс. Н.И. е потвърдил неистина /че
българското му свидетелството му за управление на МПС е откраднато/ в
декларация, която по силата на чл. 160, ал. 1 от ЗДвП се дава пред орган на
властта - Началника на отдел "Пътна полиция" гр. София, за да
удостовери истинността на някои обстоятелства. Видно от приложеното в оригинал
"заявление-декларация", същото е адресирано до началника на отдел
"Пътна полиция" – СДВР. Въпреки, че фактическото предаване и приемане
на декларацията е осъществено пред служител от съответното структурно звено - св.
А., тя е подадена пред началник на отдел "Пътна полиция" – СДВР,
който е съответния орган на власт, поради което деянието е съставомерно от
обективна страна.
Категорично
по делото се установи, че на 05.05.2016 г. на подсъдимия Н.Д.И. било издадено
английско свидетелство за управление на моторно превозно средство, като за
издаването му, в съответствие с Директива 2006/126/ЕО на Съвета на Европейския
съюз, подсъдимият И. предал на компетентните органи във Великобритания българското
си СУМПС с № *********.
Следва
да бъдат споделени и изводите на контролирания съд относно субективната страна
на деянието. В тази насока районният съд е извършил
подробен и детайлен анализ за да достигне до правилния извод, че обвинението е
доказано по един несъмнен и категоричен начин не само от обективна, но и от
субективна страна. Престъплението е извършено с
форма на вина - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият
И. е съзнавал, че е предал българското си свидетелството си за управление на
МПС на компетентните власти във Великобритания и въпреки това е декларирал
неверни обстоятелства като е целял именно това и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Неоснователни
са възраженията на защитата, че осъщественото от подсъдимия И. деяние не е било
умишлено. Същият е бил наясно, че е предал българското си СУМПС на
компетентните органи във Великобритания, които са го заменили с великобританско
такова. Именно това обстоятелство е следвало да посочи подсъдимият И. в
подаденото от него заявление – декларация. Вместо това, същият е декларирал, че
неизвестно лице е разбило ключалката на колата му и е взело чантата с всичките
му документи, в това число шофьорската книжка и контролен талон. Следва изрично
да се подчертае, че в саморъчно написаното от подсъдимия И. заявление –
декларация, което е съставено в Република България и е адресирано до
компетентния български орган на власт – Началника на ОПП – СДВР, съвсем ясно е
посочено, че се отнася за „ДУБЛИКАТ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС и
КОНТРОЛЕН ТАЛОН“. Ясно е, че такъв дубликат може да бъде издаден само и
единствено по отношение на българско СУМПС. С оглед на това, несъмнено е, че в
инкриминирания документ обвиняемият И. е декларирал обстоятелства, свързани
именно с българското му СУМПС, поради което не е било необходимо каквото и да
било разяснение и/или обяснение от страна на администрацията на КАТ, каквито
доводи се поддържат в подадената въззивна жалба.
Настоящата
въззивна инстанция не намира основания да ревизира обжалваното
първоинстанционно решение в частта относно размера на определеното наказание.
Първоинстанционният съд е спазил основния принцип при индивидуализиране на
наказанието, съдържанието на което е в съблюдаване на мярата за използваната
наказателна принуда, предвид изискването наказанието да бъде справедливо,
необходимо и достатъчно за да постигане целите си съгласно чл. 36 НК. В случая
районния съд е взел в предвид не само конкретната фактическа обстановка, но
така също и данните за личността на подсъдимия. Правилен и законосъобразен се
явява изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за приложението
на чл. 78а, ал. 1 НК, тъй като подсъдимият е неосъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на XXVIII от НПК, както от деянието липсват
настъпили съставомерни имуществени вреди и за престъплението, за което е
признат за виновен подсъдимият И. се предвижда наказание "лишаване от
свобода" до три години.
При
индивидуализация на наказанието районният съд е съобразил наличието на
смекчаващи обстоятелства – оказаното
съдействие при разследването. Неправилно контролираният съд е взел предвид като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия /реабилитиран по
право/, доколкото същото е послужило за приложение на диференцираната процедура
по чл. 78а от НК. Оттегчаващи обстоятелства не са отчетени. Размерът на
наказанието е определен при наличието на смекчаващите вината обстоятелства и
при липсата на оттегчаващи такива, като е отмерен в неговия минимален такъв,
който е предвиден от закона. В този смисъл е налице съответствие между
извършеното престъпление и целите на наказанието по чл. 36 НК, поради което
няма основание за проява на по-голяма снизходителност, доколкото към подсъдимия
е проявена максималната такава.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК правилно на подсъдимия И. са възложени сторените
в досъдебното производство разноски в размер на 55.45 лева, както и заплащане
на сумата от 5.00 лева - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Така,
при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на допуснати нарушения на материалния закон или на
процесуалните правила, които да съставляват основания за нейната отмяна или
изменение, поради което същата следва да бъде потвърдена.
С
оглед изложеното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 04.08.2011г. по н.а.х.д.№ 7631/2011г. на СРС, НО, 102-ри състав.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.