Р Е Ш Е Н И Е
№ 590
Град Пловдив, 08.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря Полина
Цветкова и прокурора Петър Петров като разгледа докладваното
от съдията ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2969 по описа за 2021
год. и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл.1, ал.1
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по предявен иск от Г.С.П.,
с ЕГН **********,***, с който иск моли съда да осъди Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи гр. София(ОД на МВР-София), да му заплати сумата от 1000лв. /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие
извършено незаконно задържане със заповед за задържане на лице рег.№ 517 зз-05
от 08.02.2021г., издадена от Н.Б.Г. – старши полицай в сектор „ПП“ при ОД на
МВР София. Фактическите основания, сочени от ищеца за претендираните от него
вреди, са незаконното му задържане по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, отменено
впоследствие от съда като незаконосъобразно, както и уронването на доброто
му име и човешко достойнство, създадения у ищеца психически дискомфорт и
чувство на унижение, срам пред близки и познати, притеснение и страх от
извършения полицейски произвол в периода от 08.02.2021 г. до 15.11.2021 г.
В съдебно заседание ищецът лично и с адв. С.П.
поддържат исковата претенция.
Ответникът ОД на МВР София не се
представлява. Пълномощникът- гл. юрисконсулт П.И., в представеното писмено становище
(лист 27) оспорва иска, като счита същия за неоснователен и недоказан по
размер. По същество пледира за отхвърлянето му. Твърди се липса на
причинно-следствената връзка между отмененото като незаконосъобразно задържане
и причинените вреди. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Пловдив
дава заключение за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите
на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Предявеният иск е процесуално допустим. Претенцията
на ищеца е за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му
вследствие извършване незаконно задържане от полицейски служител. Съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца за
която се твърди, че е в причинна връзка с незаконосъобразното полицейско
задържане, е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна
дейност, който е подсъден на административните съдилища. Съгласно разпоредбата
на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове
за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Заповедта
за задържане е отменена от Софийски районен съд
по НАХД № 3304/2021г. с решение влязло в сила на 28.09.2021г., поради
което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и
исковата претенция е процесуално допустима.
Разгледана по същество исковата претенция е частично основателна, по
следните съображения:
Установява се по делото, че на ищеца Г.С.П.
била издадена заповед за задържане на лице рег.№ 517зз-05 от 08.02.2021г., от Н.Б.Г. –
старши полицай в сектор „ПП“ при ОД на МВР София, като вписаното основание е
това по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.281, ал.2, т.1 и т. 5 вр.ал.1
от НК.
Фактическото задържане на Г.П. е
осъществено около 21:30 часа на 08.02.2021г. в района на 54 км. /посока София/
на АМ „Тракия“.
Горните констатации по същество не се
оспорват от ответника, с изключение емоционалното състояние, в което ищецът е
изпаднал след задържането си. За тяхното установяване съдът изхожда от събраните
по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на Чл. 281, ал.1 от НК… Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага
противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в
нарушение на закона, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба
от три хиляди до десет хиляди лева, ал.2… Наказанието е лишаване от свобода от
една до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато
деянието е: 1. извършено чрез използване на моторно, въздухоплавателно или
друго транспортно средство; 5. извършено по отношение на повече от едно лице. Няма спор между страните, че към датата на
задържане, ищецът е упражнявал дейност като таксиметров шофьор. При заявен курс
от Пловдив до София, ищецът не е имал
фактическо и правно основание да го откаже, както и не е имал
„правомощието“ да провери документите за самоличност на наелите го лица, дори и
да беше установил, че същите са чужденци. По делото е разпитан свидетеля И.Т.К.,
който в показанията си заявява, че познава ищеца повече от 5 години. Сочи, че
задържането на ищецът е имало последици в отношенията му към другите, станал
доста затворен и ограничил контактите си. Бил е депресиран. Стоял си е в
къщата, не е излизал. Според свидетеля ищецът е бил унизен от задържането,
вдигнал е кръвно налягане, налагало се е да уринира в бутилка, ищецът не е бил
оставен дори да проведе един телефонен разговор, отправяни са били обиди,
наложило се да му бъде бита инжекция за възстановяване на кръвното, което вдигнал
до нива 110/170. По време на приятелски им отношения, ищецът никога не е
изпадал в такова състояние, но след задържането ищеца не е бил в добро
психическо и здравословно състояние.
Предявената искова претенция се явява
доказана по основание относно претендираните неимуществени вреди, претърпени за
периода на задържането, като в тази връзка съдът съобрази следното:
Самият факт на задържане и фактическото
лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването
на негативни емоции, провокирани от поставянето му в изолирана среда, поради
което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Създадените
за времето на задържане негативни емоции произтичат вследствие на изпълнението
на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята
същност е заповедта за задържане. Вредите се изразяват освен в ограничение на
свободата на движение на ищеца за времето на задържане и в унижение, както и
злепоставяне на доброто му име. От разпитания по делото свидетел се установява, че ищеца е изпитал негативни
емоционални изживявания, вследствие на незаконното задържане. Безспорно е налице
причинно-следствена връзка между изложените до тук неимуществени вреди и
отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в
резултат на нейното изпълнение задържаното лице претърпява тези вреди. Съгласно
нормата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно
общото правило на чл.52 от ЗЗД, при репариране на такъв вид вреди размерът на
обезщетението се определя от съда по справедливост.
Съобразявайки
всички тези обстоятелства, обема, характера и тежестта на психичните страдания
на ищеца, настоящият състав на Административен съд - Пловдив намира, че сумата
от 500 лева е справедлив размер на дължимото от
ответника обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на незаконното
задържане.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за
конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава
съдът да определи точен паричен еквивалент на страданията с оглед конкретната
фактическа обстановка за всеки отделен случай. Определената сума пари в
най-пълна степен следва да компенсира вредите. Спрямо критерия за
справедливост, дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД, настъпилата вреда
се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки
конкретен случай са различни, поради което и определянето на паричния й
еквивалент се влияе от конкретното доказване. В конкретния случай, настоящият
съдебен състав преценява, че периодът на преживените негативни емоции за 24
часа не е дълъг. От друга страна обаче следва да се вземе предвид възрастта на ищеца (55 г.), както и
обстоятелствата при които е станало задържането му (по време на работа, по
които обстоятелства не се спори), а така също, че ищецът е изкарал и нощта (през
която част от денонощието обикновено тревожността се засилва) на 08 срещу 09 февруари
2021г. в районното управление на град Самоков. Предвид всичките тези
обстоятелства, съдът преценява, че справедливото обезщетение за негативните
емоции, неудобства и тревожност, преживени от ищеца за периода на задържането
му по силата на въпросната незаконосъобразна заповед, е в размер на 500 лева. В
останалата част, до пълния предявен размер, съдът преценява претенцията като
прекомерна.
В настоящото производство се претендира и заплащане на
разноски, а именно 10 лева внесена държавна такса за образуване на делото и
минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските
възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в
настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за
адвокатурата. Искането е основателно. Разходът от 10 лева, представляващ
държавна такса за образуване на делото е доказан с платежен документ по делото
и следва да бъде присъден на ищеца на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. В
самото приложено на л. 5 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е
предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката
да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от
Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.
1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, като не се нуждае от доказване
обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката.
Съгласно нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът
бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, която
в случая е в размер на 10 лева, както и възнаграждението за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Посочените предпоставки в случая са налице, поради
което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение, с
оглед уважената част на иска, в размер на 150 лева, определено по реда на чл.
8, ал. 1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Според чл.
10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца
да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. В този контекст основателно се явява
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
възнаграждение на юрисконсулт, доколкото по делото има данни за процесуално
представителство от такова естество. Съобразно нормата на чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ и и чл. 37 от
закона за правната помощ това възнаграждение е от 100 до 360 лв. Съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В
случая представителството, осъществено от юрисконсулт, е на главна страна, без
да включва участие в съдебни заседания, а само изготвяне на отговор на исковата
молба и писмена молба по доказателствата, като спорът не е фактически и правно
твърде сложен. Ето защо съдът намира, че възнаграждението за юрисконсулт е в
размер от 100 лв., а с оглед уважената част на иска следва да се присъди 50 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София да
заплати на Г.С.П., с ЕГН **********,*** сумата от 500,00лв. (петстотин
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му
вследствие извършено незаконно задържане със заповед за задържане на лице рег.№
517зз-05 от 08.02.2021г., издадено от Н.Б.Г.
– старши полицай в сектор „ПП“ при ОД на МВР София (отменена с Решение № 20162990 от 26.07.2021 г. Софийски районен съд
по НАХД № 3304/2021г. влязло в
сила на 28.09.2021г.), като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, относно присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 500лв. до
претендирания размер от 1000лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – София да заплати на Г.С.П., с ЕГН **********,***, сумата в
размер на 10 лв. за разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София да заплати
на адвокат С.Ж.П. ***, със служебен адрес: град Пловдив, пл.“Съединение“№3,
етаж 4, офис 411, адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв./сто и петдесет
лева/ съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Г.С.П., с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи София, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50лв./петдесет лева/ съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
Решението може да се обжалва/протестира
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: