Р Е
Ш Е Н
И Е №200
гр.Шумен
3.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Ралица Хаджииванова
2. Зара Иванова
при секретаря Силвия Методиева и като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№335 по
описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №533/31.05.2019г. по гр.д.№762/2019г.
по описа на ШРС, съдът е отхвърлил
предявения от С.К.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „ТЕЛЕПОЛ” ЕООД, БУЛСТАТ , със седалище и адрес на управление:
гр. Ш..., представлявано от управителя В.В.В., осъдителен иск, с правно основание чл.143 и сл.
от КТ, във
вр. с чл.262 от КТ, за заплащане на сума от 2 346.00 лева /две хиляди
триста четиридесет и шест лева/, представляваща незаплатени трудови възнаграждения
за 400.00 часа положен от ищеца извънреден труд, в часовете от 18.00 до 22.00
часа, за периода от 01.04.2017 г. до 19.10.2017 г., и за 200.00 часа положен
извънреден труд в часовете от 6.00 часа до 8.00 часа, за периода от 01.04.2017
г. до 19.10.2017 г., като неоснователен, осъдил е С.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕПОЛ”
ЕООД, БУЛСТАТ , със седалище и адрес на
управление: гр. Ш..., представлявано от управителя В.В.В., сумата
от 990.00 лева /деветстотин и деветдесет лева/, представляваща извършените от ответника разноски.
Решението
е обжалвано от ищеца С.К.С. действащ
,чрез пълномощника си адв.Ю. Р.,
като неправилно и незаконосъобразно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението
и
вместо това да уважи предявеният иск и да му се присъдят разноските за двете
съдебни инстанции.
„ТЕЛЕПОЛ”
ЕООД действащо ,чрез пълномощника си адв.К.Р. от ШАК е депозирало отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли съдът да потвърди решението.
Въззивната жалба на ответника
е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Като обсъди основанията
и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства
,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : По делото не е спорно , а се установява и от
събраните по делото писмени доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение,
действащо през процесния период, като последната изпълнявана от ищеца длъжност
е „Охрана“, с място на работа Строителен обект „П.“,
гр. Ш., като със Заповед №461/04.12.2017 г. трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено, поради завършване на определената работа.
Във въззивната си жалба
жалбоподателят счита ,че съгласно представените от него графици се установявало
, че е полагал извънреден труд и съдът е следвало да ги кредитира по делото. Видно от
представената Заповед №19/04.04.2017
г., работодателят на ищеца е определил
продължителност и край на работното време относно обекта, на който е полагал
труд ищеца, както следва: начало на нощна смяна 22.00 часа и край на нощна
смяна 06.00 часа, с две почивки по 15 минути по преценка на служителя в рамките
на работното време. Съгласно длъжностна
характеристика на длъжността „Експерт сигурност“ при ответното дружество едно от задълженията на лицето Г.П., подписал
графиците, представени от ищеца, е да изготвя проформа графици на обектите за
периода на охрана. От длъжностна
характеристика на длъжността „Експерт, управление на човешките ресурси“, се
установява, че лицето Р.С., което е утвърдило представените от ответника
графици на дежурства на работниците на процесния обект, има за задължение да
утвърждава промените и окончателните поименни графици на охранителния състав и
работещите при сумирано изчисляване на работното време. По делото пред ШРС са
разпитани като свидетели Г.П. и Р.С.,
които заявиха, че естеството на работата и законовите разпоредби изискват преди
да се започне работа от охранителите на даден обект да се изготвят
предварителни графици, които търпели промени, с оглед естеството на работата.
Свидетелят С. твърди, че на процесния строителен обект е имало фиксирано
работно време от 22.00 часа до 06.00 часа, през което е работел дежурен
охранител, а от момента, в който работниците от строителния обект напуснат
последния до 22.00 часа охраната се извършвала от началниците на охрани . Когато
приключела строителната дейност, на самата площадка отивала охрана и оттам
нататък в 22.00 часа започвала работата на дежурен охранител по график да охранява обекта. Преди това той се охранявал от
началниците на охрани, защото нямало как да се фиксира работно време преди
това, защото не се знаело кога ще преустановят строителните дейности за деня. .
Подобни са и твърденията на другия, разпитан по искане на ответника
свидетел П., който изрично заяви, че е едно от лицата, което е охранявало
обекта до започване на редовната, дежурна смяна на охраната. Правилно ШРС е
кредитирал показанията на тези свидетели въпреки, че те са служители при ответното
дружество , тъй като показанията и на двамата свидетели са ясни, конкретни,
взаимно и вътрешно непротиворечиви, а от друга страна изцяло кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства. Предвид гореизложеното съдът счита
,че представените от ищеца графици не са били окончателни и не се установи по
делото ,че тези графици са били реално
изпълнявани и че именно по тях ищецът е полагал труд при ответника.
От заключението на вещото лице и
допълнителното такова по ССЕ пред ШРС не се установява ищецът да е полагал
извънреден труд , като даже вещото лице е констатирало ,че ищецът за процесният
период имал отработени 198 часа по малко от тези от които е следвало
да изработи съгласно нормативната уредба ,
отколкото ако би работил на 8 часов работен ден при пет дневна работна
седмица, а не по график и при сумирано отчитане на работно време. Във
въззивната си жалба жалбоподателят твърди ,че неправилно ШРС не бил кредитирал
показанията на неговите свидетели . Свидетелят
на ищеца Е.Е.разпитан пред ШРС твърди
,че работел на бензиностанция „Ш.” и когато бил на работа срещал ищеца и пиели
кафе , но този свидетел е имал различно
работно место от това на ищеца и същият няма преки , непосредствени и системни
наблюдения относно часовете и дните през месеца през които ищецът реално е
изпълнявал трудовите си функции и е бил
на работното си място . Свидетелят Е.Х.твърди пред ШРС ,че е работил на обекта от
август до октомври и сварвал на обекта ищеца когато бил ходил към 7.30 часа ,
като се случвало да му оставя инструменти на съхранение след края на работното
им време към 18-18.30 часа ,което не е било винаги и се е случвало и след
напускане на работното място от свидетеля да остават и други работници , колеги
на свидетеля на обекта. Наблюденията на този свидетел не са системни и непрекъснати
и са само за месеците през които той е
бил на работа от август до октомври ,но не и за целият исков период. Предвид
гореизложеното въззивният съд счита ,че от показанията на свидетелите на
ответника не се установява в кои дни точно и по колко часа е работил ищеца ,
колко реално е била продължителността на работното му време общо в денонощието
и колко точно дни от месеца е работил извънредно. За да се присъди
възнаграждение за извънреден труд следва ищецът при условията на пълно и главно
доказване да докаже по делото точно колко часове и дни е работил за
всеки един от месеците за процесният период ,което не бе сторен от ищеца.
При така установената фактическа обстановка ,съдът счита ,че по делото не се доказа , че ищецът е положил 400 часа извънреден труд в часовете от 18.00 до 22.00 часа, за периода
от 01.04.2017 г. до 19.10.2017 г., и за 200.00 часа положен извънреден труд в
часовете от 6.00 часа до 8.00 часа, за периода от 01.04.2017 г. до 19.10.2017
г.,и му се дължат незаплатени трудови
възнаграждения за тези часове в размер на сумата от 2346лв. , поради което и искът му за заплащане на сумата от 2346лв. е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
Ето защо решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено , а депозираната срещу него жалба е неоснователна .
Съобразно
изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото , а
въззиваемата страна не е направила такива пред настоящата инстанция и няма
искане за присъждане на разноски.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №533/31.05.2019г. по гр.д.№762/2019г. по описа на ШРС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 от ГПК .
Председател: Членове: 1. 2.