РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 04.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, VІ състав в публичното заседание на първи април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Районен съдия: Т.Т.
при секретаря: Иляна С., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 684 по описа за
Производството по делото е
образувано по повод предявен иск от „Т.С.“ ЕООД с ЕИК .. със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „И.В.“ № ., обл. Пловдив, представлявано от Р. С.Ц.
със съдебен адрес: гр. Радомир, Сибанк, етаж 2, офис 14 – адв. Д.Ц. против В.В.Х.
и Я.И.М. ***, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да му заплатят сумата от 5665.00 лева, представляваща неоснователно
обогатяване, заедно със законната лихва върху същата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и направените по делото
разноски, включително и по обезпечителното производство.
В исковата молба се твърди, че
първия ответник Х. е бил в трудово правни отношения с ищцовото дружество, като
е бил назначен по трудов договор № ./15.03.2014 г. на длъжността „шофьор
товарен автомобил“, като през месец април 2014 г. Х. е следвало да изпълни курс
от България за Англия с товарен автомобил – влекач, марка „ДАФ“ с рег. № РВ ..
РС и полуремарке „Кьогел снцо 24“ с рег. № РВ .. ЕР, собственост на ищеца, но с
пристигането си в Англия товарният автомобил се повредил. В тази връзка първия
ответник уведомил ищцовото дружество, че следва да му преведе незабавно по
банкова сметка, ***ветник – Я.И.М., сумата от 5665.00 лева за закупуване на
части и ремонт на камиона в сервиз на ДАФ „Чатфийлдс Манчестър“. На 15.04.2014
г. дружеството превело сумата от 5665.00 лева по сметка BG….. в Банка Пиреос на името на
втората ответница, тъй като тази банкова сметка *** Х. е посочил за получаване
на парични средства от фирмата, включително и трудово възнаграждение. По
някаква причина първия ответник не можал да изтегли преведената сума за ремонта
в Англия и отново се обадил и помолил работодателя си – ищцовото дружество да
заплати направо на „Чатфийлдс Манчестър“ в Англия 2515.97 британски лири –
равностойността на 5665.00 лева, по курса на деня по фактура от 17.04.2014 г.
за ремонт на автомобила. Сочи се, че на същата дата – 17.04.2014 г. „Чатфийлдс
Манчестър“ сервиз на ДАФ издал фактура на клиента „Т.С.“ ЕООД, съгласно която
товарния автомобил „ДАФ“ с рег. № РВ .. РС е постъпил в сервиза на 16.04.2014
г. в 18:24 часа, като на ремонт са били подлежали предни дискове и накладки,
освобождаване на спирачни цилиндри, подмяна на кормилна кутия. Твърди, че били
сменени 2 броя спирачни дискове, спирачни и накладки комплект – 1 брой, смазка
1 брой, кормилна кутия 1 броя, като във фактурата били включени и нетрудови
разходи – консумативи, всичко на обща стойност от 2515.97 британски лири.
Твърди, че на 22.04.2014 г. е заплатил с карта „Чатфийлдс Манчестър“ сервиза на
ДАФ стойността на ремонта от 2515.97 лири по фактурата от 17.04.2014 г. Сочи,
че след пристигането си в България Х. е депозирал по електронен път заявление
за напускане от 14.05.2014 г. до фирмата, поради което на 06.06.2014 г.,
трудовият му договор бил прекратен, като по повод прекратяване на трудовия договор
между ищцовото дружество и първия ответник били водени преговори за уреждане на
финансовите въпроси по между им, в насока, че „Т.С.“ ЕООД дължи на Х. трудово
възнаграждение, а той дължи на дружеството сумата от 5665.00 лева, която е
получил без основание по банкова сметка ***, и която сума представлява
неоснователно обогатяване, като ищеца предложил на Х. да удържи сумата от
5665.00 лева, трудовото възнаграждение и да му преведе остатъка, но той
категорично отказал да възстанови разликата през м.06.2014 г. и предявил иск за
незаплатеното му трудово възнаграждение пред Радомирския районен съд, за което
е образувано гр.д. № ../2014 г. и на 30.07.2014 г. по делото е постигнато
споразумение между ищцовото дружество и първия ответник, като дружеството се
задължило да му изплати сумата от 2869.30 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение в пълен размер по банкова сметка *** – втората ответница,
по сметка BG…… в Банка
Пиреос. Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило това си задължение по
постигнатото споразумение по гр.д. № ../2014 г. на РРС, като е изплатило изцяло
дължимата сума на първия ответник, по посочената банкова сметка ***, поради
което твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоя иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, тъй като ответниците са се обогатили
неоснователно със сумата от 5665.00 лева.
В срока за отговора ответника В.В.Х.
е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск, като
твърди че не е съпруг на втората ответница, нито пък живеят на съпружески
начала със същата, като по време на извършения от него курс е направил разходи на
25.04.2014 г. в сервиз „Скания“ и паркинг в град Марк – Франция, на 07 и 08 май
2014 г. е направил разходи за лепене на брезент в град SE CLIN – Франция, на 21.05.2014 г. е
заплатил ремонт на каре в град Лавал Франция, на 29.05.2014 г. е изтегли сума
за плащане на такси и винетки в Румъния, както и за преминаване на моста
Румъния – България и е заплатил паркинг в Румъния, на 31.05.2014 г. е заплатил
на унгарската граница сума за претоварване на втора ос, като на 06.05.2014 г. в
България е изтеглил сума за заплата за м.04.2014 г., които действия твърди че
извършил по договора с ищцовото дружество и за този месец не му е изплатено
трудовото възнаграждение, което не било предмет на гр.д. № ../2014 г., като при
завръщането си в България твърди, че е предал камиона и направил отчет за
посочените изразходвани суми и приложил фактури за осчетоводяване.
В срока за отговор ответницата Я.И.М.
е депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск, като
твърди че не нито в трудово – правни отношения с ищцовото дружество, нито в
каквито и да е гражданско-правни отношения със същото, както и твърди, че не е
съпруга на първия ответник, нито пък живее с него на съпружески начала.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, чрез пълномощника си адв. Ц. поддържа предявения иск. Моли съда да
постанови решение, по силата на което иска да бъде уважен, като им се присъдят
направените по делото разноски, както и разноските в обезпечителното
производство.
В съдебно заседание ответника В.В.Х.
чрез пълномощника си адв. Б. оспорва предявения иск, като моли съда да
постанови решение, с което предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата Я.И.М.
не се явява, не се представлява и не изразява становище по иска.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
От представения по делото трудов
договор № ..-… от 15.03.2014 г., се установява, че между ищцовото дружество и
първия ответник В.В.Х. е имало валидно трудово правоотношение, като съгласно
клаузите на договора, същият бил сключен между страните при условията на срок
за изпитване от шест месеца, като Х. заел длъжността „Шофьор товарен автомобил“,
за пълно работно време, с продължителност на работния ден до 8 часа на ден, при
условията на сумирано изчисляване на работното време, считано от 19.03.2014 г.
В съответствие със сключения по между им трудов договор Х. постъпил на работа
на 17.03.2014 г.
Не се спори между страните, че
първия ответник през м.04.2014 г. в съответствие със заеманата от него длъжност
при ищцовото дружество изпълнил международен курс до Англия, с товарен
автомобил ДАФ, с рег. № РВ … РС, собственост на „Т.С.“ ЕООД, което се
установява от представеното по делото копие от свидетелство за регистрация част
І. Не се спори също така, че в Англия управлявания от Х. товарен автомобил е
аварирал, което наложило да бъде извършен ремонт и отстранена повредата в
автомобила. От представената по делото на фактура … от 17.04.2014 г., придружена
с превод на български език, издадена от „Чатфийлдс Манчестър“ се установява, че
товарен автомобил ДАФ с рег. номер РВ .. РС е постъпил в сервиза на 16.04.2014
г. и му е извършен ремонт съгласно предварителна оценка, при който били
подменени предни дискове и накладки и освобождаване на спирачни цилиндри, подмяна
на кормилна кутия, като сервиза извършил и нетрудови разходи за консумативи,
като извършеният ремонт на товарния автомобил и направените от сервиза разходи са
на обща стойност от 2515.97 британски лири.
Със заповед № .-…/06.06.2014 г.,
трудовото правоотношение между В.В.Х. и „Т.С.“ ЕООД, било прекратено, считано
от 06.06.2014 г., поради прекратяване в срока на изпитване.
На 15.04.2014 г. с платежно
нареждане за кредитен превод, ищцовото дружество превело на втората ответница Я.И.М.
по сметка BG……..в Банка
Пиреос сумата от 5665.00 лева, с основание сервиз РВ … РС, които на 16.04.2014
г. постъпили по сметка на М. в Банка Пиреос в евро с левова равностойност от
5665.00 лева, при курс 1.9575 от „Т.С.“ ЕООД, тъй като сметката, по която е
получен превода е в евро. Така получената сума М. не е върнала на ищцовото
дружество.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства.
По
доказателствата:
При
постановяване на настоящето решение съдът кредитира представените по делото
писмени доказателства, ведно с представените писмени доказателства на чужд език
с придружаващия ги превод на български език. Съдът не кредитира представените по
делото писмени доказателства на чужд език, тъй като същите не са съпроводени с
точен превод, както изисква нормата на чл.185 от ГПК, поради което и не могат
да се кредитират като доказателства, в който смисъл е решение № 316 от
12.04.1985 г., по гр.д. № 180/85 г., ІІ г.о.
При
така установената фактическа обстановка и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК,
Радомирският районен съд, от правна страна прие следното:
Предявения иск е с правно
основание чл.55, ал.1, пр.І от ЗЗД, съгласно която, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. Искът по чл.55 от ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на
нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено
даването, а в тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил
даденото. С цитираната правна норма е уредена законово една от хипотезите на
института на неоснователното обогатяване, като едно от основанията за
възникване на гражданско-правни отношения по смисъла на гражданското ни
законодателство.
Съгласно
задължителната и трайно установена практика, характерно за първата хипотеза,
уредена от разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, е че основанието, което е в
състояние да оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия,
липсва изначално. Релевантен е моментът на получаването – към този момент между
даващия и получаващия не е налице валидно задължение, част от съдържанието на
валидно правоотношение, което да бъде погасено чрез даването, или както е
определено в ППВС № 1/1979 година, при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице.
Тук намират място широк кръг от случаи, при които едно лице получава нещо, без
да има основание за това, като не се очаква то да възникне впоследствие, поради
което липсва и основание за задържане на полученото.
За да се
приеме наличието на основание за уважаване на искова претенция за връщане,
чийто източник ищецът твърди, че е именно осъществяването на състава на чл.55,
ал.1 от ЗЗД, то следва да прецени налице ли е обогатяване на едно лице (в
случая на ответниците), настъпило в резултат на получаването на някаква облага
или ценност (в случая пари), налице ли е обедняване на друго лице (в случая на ищцовото
дружество), от патримониума на което е излязла тази материална облага, и има ли
връзка между едното и другото, т.е. дали обогатяването е за сметка на
обедняването. В същото време, следва да се държи сметка и дали разместването на
материални блага (получаването на нещо от едно лице и обогатяването на друго за
негова сметка) е станало без наличието на валидно право основание, т.е. в хода
на производството по предявения иск по чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД
ищецът следва да докаже, че е платил процесната сума на ответника без правно
основание и датата, на която е извършено плащането. От своя страна ответникът
следва да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на ищеца и
съответно да докаже възникването на задължението на ищеца към ответника,
размера на същото и основанието за пораждането му.
По
делото не се спори, че на 15.04.2014 г. с платежно нареждане за кредитен превод,
ищцовото дружество е превело по сметка на втория ответник Я.И.М. сумата от
5665.00 лева, която е постъпила в нейната сметка на 16.04.2014 г. Този факт се
установява от представеното по делото платежно нареждане за кредитен превод от
15.04.2014 г. и удостоверение с изх. № 0251 от 17.11.2014 г., издадено от Банка
Пиреос, по отношение на което с протоколно определение, постановено в съдебно
заседание проведено на 11.03.2015 г. е открито производство по оспорване автентичност
и съдържание, в което производство не се доказа липса на неговата автентичност,
респ. неистинско съдържание. От двата документа преценени поотделно и в тяхната
взаимовръзка, се установява по безспорен начин, че втората ответница на
16.04.2014 г. е получила по нейна сметка в Банка Пиреос превод в евро с левова
равностойност от 5665.00 лева. Доказателство в тази насока е и представеното от
процесуалния представител на ответника Х. извлечение от сметка, на името на
втората ответница, което макар и неподписано, неподпечатано и неизведено от
Банката, е неоспорено от страните, като от него се установява, че на 16.04.2014
г., втората ответница е получила сумата от 2894.00 евро от „Т.С.“ ЕООД, която сума
по посочения в удостоверението курс от 1.9575, представлява левовата
равностойност на 5665.00 лева. Същото извлечение от сметка и за същия период е
представено и от ищцовата страна, но оформено по надлежния ред, поради което и
следва да се приеме като доказателство по делото.
На следващо
място безспорно е по делото и обстоятелството, че плащането в полза на втората
ответница на процесната сума е извършено именно от ищеца чрез извършен банков
превод. И доколкото фактът на плащане и получаване на процесната сума пари по
същество не се оспорва от страните по делото, то следва да се изследва и наличието
на следващата предпоставка от фактическия състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД, а
именно липсвало ли е правно основание по смисъла на чл.55, ал.1, предложение
първо от ЗЗД за извършване на плащането от страна на ищеца в полза на втората
ответница. В конкретния случай в тежест на ищеца е да установи предаването и
получаването на парите.
От
събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установи, че
ищцовото дружество е превело по сметка на втората ответница сумата от 5665.00
лева на 15.04.2014 г., които са получени в нейната сметка в размер на 2894.00
евро, представляващи левовата равностойност на 5665.00 лева в Банка Пиреос на
16.04.2014 г., което М. не спори. Същевременно в подадения от нея отговор на
исковата молба не навежда и твърдения сумата да е получена от нея на някакво
правно основание. По делото не събраха доказателства, от които да се
установява, че между ищцовото дружество и втората ответница са били налице
някакви граждански и/или трудови правоотношения, които да са довели до
основание за превод на процесната сума. Трудови правоотношения са били налице
между ищцовото дружество и първия ответник, които правоотношения са ирелевантни
към преведената от „Т.С.“ ЕООД сума от 5665.00 лева, превалутирана от Банка
Пиреос в евро по сметката на М.. Ето защо следва да се приеме, че в конкретния
случай липсва правно основание за разместване на имуществени блага между ищцовото
дружество и втория ответник, като извършеното от „Т.С.“ ЕООД плащане в размер
на исковата сума, се явява такова, осъществено при начална липса на основание
по смисъла на чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, поради което Я.И.М. (втория
ответник по делото) дължи връщането й, и по отношение на нея иска следва да
бъде уважен до пълния предявен размер. По отношение на първия ответник иска
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като по делото не
се събраха доказателства, от които да се направи извод, че между двамата
ответници е налице сключен брак, а освен това в хода на настоящия процес,
същите нямат качеството на задължителни необходими другари. Не се доказа по
делото и първия ответник да е получил от ищцовото дружество исковата сума,
поради което иска спрямо него следва да бъде отхвърлен. Присъединеното към
настоящето гр.д. № 621/2014 г. е ирелевантно към предмета на настоящето дело,
поради което и съдът не го обсъжда при постановяване на настоящето решение.
В полза
на ищеца се дължи и законната лихва върху тази процесната сума от 5665.00 лева,
считано от датата на предявяване на иска на 18.08.2014 година до окончателното изплащане
на вземането. С получаване на препис от исковата молба, ответникът се счита за
поканен да изплати посочената в нея сума, поради което и от този момент изпада
в забава и дължи законната лихва за това съгласно чл.86 от ЗЗД.
По
разноските:
Предвид
изхода от спора и съобразно заявените от страните искания за присъждане на
разноски, съдът следва да се произнесе по същите.
Съдът
като взе предвид, че с една искова молба се предявени два обективно кумулативно
съединени иска, срещу двама ответници, и като взе предвид изхода на делото, тъй
като по делото няма доказателства каква част от заплатените разноски по делото
са направени от ищеца по всеки един от двата обективно кумулативно съединени
иска, то втората ответница следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца половината от действително направените от ищеца
разноски, както по настоящето дело, така и по обезпечителното производство,
поради което Я.И.М. следва да бъде осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕООД сумата от
567.50 лева, представляваща направени разноски в хода на настоящето
производство и в хода на обезпечителното производство, в който смисъл е и т.5
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК.
С оглед
изхода на делото съдът следва да се произнесе и по направеното от ответника В.В.Х.
искане за присъждане на разноски. В последното проведено по делото съдебно
заседание, ответника чрез пълномощника си адв. Б. е поискал от съда да му бъдат
присъдени направените по делото разноски съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие. Същото искане е направил в представената
по делото писмена защита. От страната по делото са представени две пълномощни,
респ. два договора за правна защита и съдействие, съгласно които В.В.Х. е
упълномощил адв. Б. да го представлява по настоящето дело, но в нито един от
представените по делото договори за правна защита и съдействие няма посочено
уговорено и заплатено от страната възнаграждение. Ето защо следва да се приеме,
че Х. не е направил разноски в хода на делото и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Ответницата
Я.И.М. не е направила по делото искане за присъждане на разноски, поради което
и съдът не следва да се произнася по тях.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕООД
с ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „И.В.“ № .., обл.
Пловдив, представлявано от Р. С.Ц. със съдебен адрес: гр. Радомир, Сибанк, етаж
., офис ..иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД против В.В.Х. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 5665.00 лева,
представляваща получена от него на 15.04.2014 г. без основание.
ОСЪЖДА Я.И.М. *** на основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД да заплати на „Т.С.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „И.В.“ № .., обл. Пловдив, представлявано от Р.
С.Ц. със съдебен адрес: гр. Р., Сибанк, етаж., офис . сумата от 5665.00 лева (пет хиляди шестстотин шестдесет и пет) лева,
ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.08.2014 г. до окончателното и изплащане, представляваща преведена
и сума без основание.
ОСЪЖДА Я.И.М. *** да заплати на „Т.С.“ ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „И.В.“ № .,
обл. Пловдив, представлявано от Р.С. Ц. със съдебен адрес: гр. Радомир, Сибанк,
етаж ., офис . сумата от 567.50
(петстотин шестдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева, представляваща
направени по настоящето дело и обезпечителното производство разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР:/И.С./